Бой за две магистрали, 1 млн. бягат към Турция и Москва е доволна - какво става в Сирия
Хуманитарна злополука с над милион пострадали за 10 месеца не се случва всеки ден. За това предизвестиха осем интернационалните организации, работещи в провинция Идлиб и други елементи на северозападна Сирия. Хората бягат от сражения сред частите на Башар ал Асад, подкрепяни от съветската авиация, и локални бунтовници, подкрепяни от турската войска. В конфликтите има убити турски военни. Още по-тревожно е напрежението сред двете огромни сили в сирийския спор - Турция и Русия - което даже да не докара до директен конфликт, би засегнало още повече хора, в случай че продължи.
Разговори в Анкара сред руснаците и турците завършиха в понеделник без съглашение за прекъсване на насилието. Във вторник дойде пратеникът на Съединени американски щати за Сирия, който преди днешните диалози с турски военни сподели: " Днес нашият съдружник в НАТО е изправен пред опасност от държавното управление на Асад и Русия. Тук сме, с цел да оценим с турските управляващи обстановката и да предложим, в случай че е допустимо, поддръжка ".
Формално, всичко това е поради две автомагистрали, за които силите на Башар ал Асад се впуснаха с нови сили в борба в единствената провинция, която до тогава бе под контрола (предимно, само че не само) на джихадисти. В Идлиб, провинция, в която Турция, Русия и Иран, главните играчи в сирийската война, пробваха да основат буферна зона под разнообразни имена в последните години, няколко милиона се оказаха в клопката на упоритостите на трите страни, а в случай че разликите им не завършат с завършек на сраженията, рецесията може още веднъж да засегне и Европа.
Защо Идлиб и пътищата му са толкоз значими? Какво ще стане с Русия и Турция поради сирийския спор - бракоразвод или не? Ще рискува ли Турция сама да си аргументи нова мигрантска рецесия, като задълбочи намесата си в Сирия, принуждавайки се да извърши опасността си и да " отвори портите " към Европа, с цел да пусне потока, с който не може да се оправи?
" Дневник " заключи отговорите, които са известни, и потърси незнайните в диалози с специалисти от Турция, Русия и Сирия.
Астана - мъртва или не
От 4 млн. поданици на провинция Идлиб над половината са вътрешно разселени, избягали от други провинции, отвоювани от Дамаск една по една. Голяма част е под контрола на " Хайят тахрир аш Шам " - джихадисти, доминирани от някогашния клон на " Ал Кайда " - само че работят и протурски, някои от които ислямистки, групи. В нея от април 2019 година силите на Асад напредват с съветска поддръжка. Планираната за 2018 година атака бе забавена от нова договорка на Москва, Анкара и Техеран (т. нар. " формат от Астана " ) и основаване на нова буферна зона с 12 турски наблюдателни пункта. Това бе следващият опит за зона без сражения в порочния кръг - започващ с ескалация на насилието в Идлиб, продължаващ със незабавна среща на тримата президенти и завършващ с нова мярка за мир.
Съгласно сделките с Русия и Иран Турция се задължи да раздели радикали от умерена опозциия в провинцията и да обезпечи достъп до елементи от автомагистралите М4 и М5, а Русия - да се погрижи силите на Асад да не атакуват. Наблюдателните постове вършеха работа за известно време до най-новата вълна от офанзивата на режима, почнала през декември. Месец по-късно Анкара и Москва си насочат взаимни обвинявания, че не съблюдават договорката.
В последните две седмици събитията се развиха доста бързо. Сирийската войска умъртви 8 турски бойци, Анкара заяви за контраудар с възможни десетки жертви. Ердоган разгласи процеса от Астана за мъртъв, по-късно даде три седмици за евакуиране от турските пунктове и се закани с вероятен огромен боен отговор. Остри словесни престрелки последваха с Русия, стотици бойни машини бяха изпратени в региона на Идлиб, а в понеделник още петима турски бойци починаха при опит да си върнат позиции, овладени от силите на Асад.
© Associated Press
Турция изпрати още сили в Идлиб в края на седмицата.
" Това се счита за най-сериозната ескалация, случвала се в миналото сред Анкара и Дамаск в 9-годишната сирийска война... Турските въоръжени сили са удряни непосредствено от сирийската войска, " отбелязва катарската телевизия " Ал Джазира ". " Възможността за политическо решение сред Русия и Турция понижава, " а пораства рискът за цялостна борба, написа някогашният боен Метин Гурджан за основаното в Съединени американски щати електронно издание " Ал Монитор ". Турция " няма избор " с изключение на да ускори наличието си, в случай че желае Русия да седне на масата за договаряния.
" Астана бе оповестена за мъртва, само че, наподобява, това бе емоциоанлен изблик, " сподели за " Дневник " Ахмет Евин, професор в истанбулския университет " Сабанджъ " и откривател в мозъчния концерн Public Policy Institute. " Астана е единствената платформа, където Турция може да взаимодейства с огромните играчи. Така че ден по-късно Астана може изобщо да не се счита за мъртва. Може Анкара да е гневна поради позицията на Москва, може Анкара да не харесва направеното от Путин, само че няма да се откаже толкоз елементарно от Астана. "
" Сирийският спор е като маса с три стола - Русия, Турция и Иран се нуждаят едни от други и не мога да са едни против други. Ако Турция излезе от уравнението, целият развой от Астана ще се срути, " съобщи някогашният сирийски посланик Басам Барабанди, служил в задачите във Вашингтон и Китай, преди да се отхвърли от ръководещите в Дамаск и да се откри във Вирджиния.
Алексей Хлебников, съветник по връзките Русия - Близък изток и специалист от Руския съвет за интернационалните връзки, въпреки всичко счита, че има нещо ново в обстановката, само че то не е в руско-турската изразителност. " През последните седмици сирийската войска не срещна доста опозиция от бунтовниците (докато напредваше в Идлиб - бел. ред.) и напредъкът бе незабравим - бунтовниците напуснаха позициите си. Изглежда, не са имали поддръжка от Турция. Това е ново приспособяване към договорката. Ситуацията може да замръзне, когато сирийската овладее М4 и М5. "
От запад на изток, от север на юг
По този въпрос има рядко единогласие сред режим и съпротива - без двете автомагистрали борбата за Идлиб щеше да наподобява друго. Преди да бъде отсрочена, офанзивата през 2018 година трябваше да стартира в покрайнините на град Джиср аш Шугур, по пътя на една от тях. В края на предходната седмица тя овладя Саракиб, където се срещат двете автомагистрали. След този град загубите на бунтовниците са обилни и те управляват малко повече от половината от Идлиб.
Вземането на М4 и М5 е стратегическо за свързването на изтока и запада, крайбрежието и бившето икономическо сърце Алепо. Ако пътищата за търговия и всевъзможни други транспорти през Идлиб бъдат отворени, Асад ще има повече надзор върху стопанската система на страната в миг, когато счита, че е покрай успеха и към този момент би трябвало да се мисли за " следвоенното възобновяване " на Сирия, за което се приказва от години. Обратно, отрязани от достъп до М4 и М5, бунтовниците губят опция за икономическа интензивност и доходи. Към военната и икономическата изгода от автомагистралите се прибавя политическата стойност - който и да ги управлява, ще има коз в бъдещите договаряния в Сирия.
М4 стартира от средиземноморското пристанище Латакия (бастион на поддръжка на Асад, в близост е и Тартус, където са ситуирани сили на съветския флот), минава през Идлиб и стига до Саракиб. Там се засича с М5, идваща от границата с Йордания, минаваща през Дамаск, Хомс и Маарет ан Нуман (наскоро отвоюван от режима), край Идлиб и стигаща до Алепо. Следва кулоар, пресичащ Сирия от запад на изток (където пък бе турската интервенция " Извор на мира " ).
" За Сирия и Русия завземането на целия Идлиб не е главен приоритет, значими са автомагистралите, " сподели за " Дневник " Алексей Хлебников. " Не мисля, че ще се опитат да овладеят цялата провинция Идлиб, могат да седнат и да оставят обстановката да тлее, до момента в който Турция се оправи с " Хайят тархир аш Шам " и другите. " Три дни след диалога М5 е напълно в ръцете на сирийското държавно управление.
М4 и М5 са доста значими, само че последната атака въпросът не е единствено до тях, счита Барабанди. " Преди последната интервенция отиваха в региони с малко население и нямаше огромно придвижване на хора там - виждахме стотици, най-вече хиляда. Днес виждаме десетки хиляди. Русия оказва напън върху Турция да направи нещо и единственият метод е да изпрати бежанци към границата. "
И тримата наблюдаващи, с които " Дневник " беседва, считат, че значимият фактор в преценката на Ердоган ще е вътрешната политика. " Ако Ердоган намерения, че ескалацията ще му помогне, без значение по какъв начин могат да реагират руснаците (както при свалянето на съветския самолет), ще го направи. Ще ескалира, ще получи популистка поддръжка и ще промени тона, " сподели Ахмет Евин.
Най-голямата миграция от началото на спора
А данните на Организация на обединените нации за бежанците звучат като доста по-сериозен проблем от геополитическата игра. Четвърт от популацията на Северозападна Сирия се придвижи на север към граница, която сега е затворена, а Ердоган споделя, че няма да пусне повече и един сириец през нея.
Битката за М4 и М5 подтикна филантропични организации да разгласят преди дни, че Сирия се изправя пред най-голямата всеобща миграция от региони на сражения в деветгодишната история на спора. Оценката на Организация на обединените нации е, че от края на януари " разселването на цивилни от тези региони се е ускорило " поради " нарасналата военна интензивност ".
Не всички живеят в палатки (някои са при приемни семейства), само че " на всички разселили се (наскоро) са им нужни нехранителни артикули, до момента в който 79% се нуждаят от подпомагане за намиране на заслон, а 57% се нуждаят от храна и пари, " сочи отчетът от началото на февруари. Според оценката на Организация на обединените нации " 80 % от неотдавна разселените са дами и деца ". Цитирани са данни на неправителствена организация, съгласно която единствено децата са към 200 хиляди.
Нарастващите цени на горивата (повишили се с 20% в последните седмици) и обезценяването на сирийската валута затрудняват доставките на артикули. Проблем са и зимните условия, част от които са чести наводнения. Мигранти умират при пожари в спонтанни лагери без обикновени условия или под обстрел, при опит да изоставен местата, където живеят, а съгласно някои източници - и при въздушни удари на силите, сражаващи се на страната на Асад.
Организация на обединените нации разказва в детайли ограниченията си. Редица доброволчески организации работят в региона, прави го и Турция, с която са свързани някои от тях. Това решение обаче може да е единствено краткотрайно.
Тази седмица осем интернационалните филантропични организации насочиха взаимен апел за ограничения против това разселване, което може да стане " филантропична злополука ", засенчваща доста други досегашни. Според Дейвид Суонсън, основан в Турция представител на Организация на обединените нации, " виждаме бягство на хора без аналог " и кланица " в мащаб, какъвто не бяхме виждали в тази рецесия от много време. "
Проф. Ахмет Евин счита, че тази обстановка устройва Москва. " За Русия втора вълна на напрежение с увеличаващ се брой бежанци е добра вест, в доста огромна степен подхожда на (политиката ѝ на) рушене на тази страна от западния съюз. За Русия, в случай че Европа е слаба, това е добре. " Европа от своя страна " се тормози от бежанския въпрос, само че не желае да се замесва в Близкия изток. Ако не желаят да се оправят с източника на казуса, ще обмислят още заплащания за Анкара. "
Само от стихия в регионите на Дана, Атма и Джиср аш Шугур на 31 януари са нанесени вреди на няколко лагера и са наранени над 470 фамилии.
Трудно е и за тези, които остават по домовете си - десетки лечебни заведения са спрели работа, липсват доста артикули, измежду тях и медикаменти. В различен отчет Организация на обединените нации отбелязва, че " единствено на 11 януари 26 общности в Идлиб са наранени от въздушни удари, измежду тях учебни заведения, лечебни заведения, лагери за вътрешно разселени и пазари, както и места за новоразселените. "
Размразяване след толкоз години?
В момента обаче топката не е в Европа, а в Турция. Две години откакто Анкара загатна хипотетично топене с Дамаск в бъдеще, през януари изпрати в Москва шефа на разузнаването си Хакан Фидан за среща със сирийския сътрудник Али Мамлук. Първите директни контакти на толкоз високо равнище съгласно някои източници са приключили със договорка Турция най-после да се изтегли от Идлиб. Сегашните събития опровергават това, само че съгласно някои анализатори, измежду които и разговарялият с " Дневник " сириец Барабанди, нова среща не е изключена.
Ахмет Евин стига по-далеч: не изключва турският потребен ход в този момент да е разведряване с Асад. " Турски завой от 180 градуса не е невъобразим. Но би трябвало да бъдат направени още доста промени в интернационалната среда, " сподели той в телефонен диалог в края на предходната седмица. " Турция може да промени курса, в случай че има интернационално единодушие за възобновяване на Сирия. Турски компании ще са в доста добра позиция да възстановят Сирия и това е доста по-важно за турската стопанска система от всяка друга опция, защото строителството изигра доста значима роля в усилването на турския стопански напредък - до неустойчивата степен, за която в този момент си заплаща. "
© Associated Press
Турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган и сирийският държавен глава Башар ал Асад. Снимката е от 2006 година
Турция не признава режима на Асад. Ердоган твърдеше, че съветвал тогавашния си сътрудник и другар (още като премиер) по какъв начин да откликне на потребностите на хората, когато започнаха демонстрациите през 2011 година Оттогава Анкара смекчи реториката си, само че едно не се е трансформирало: тя беседва с Дамаск през Москва. Чавушоглу съобщи предходната седмица, че чака от Русия ясно да съобщи посланието: " Не одобряваме извинението " не можем да направляваме изцяло режима. "
Попитан дали е склонен, Барабанди отговори утвърдително. " Но не за Идлиб, а поради (Сирийските демократични сили) и ПКК в Североизточна Сирия. Турция няма да отхвърли съдействие за това, не че ще стане бързо. " Ако е прав, това може да даде нов живот на съглашение за сигурност, подписано от Анкара с бащата на Асад преди 20 години.
Бившият посланик обаче е песимистичен, че руско-турско-иранският развой може да е от изгода на родината му: Астана единствено " напълно служеше на ползите на трите страни, само че не и на сирийския народ... Това, което става в Сирия, за мен към този момент не е даже против правитеството - то е без значение. Всички сирийци са без значение (за огромните сили). " В сирийския спор би трябвало да се чува повече " гласът на арабските страни ", уверен е той. " Не можем да оставим Сирия на тези три страни да я управляват. По-голямото присъединяване посредством Арабската лига или други платформи е методът за избавяне на Сирия. "
Разговори в Анкара сред руснаците и турците завършиха в понеделник без съглашение за прекъсване на насилието. Във вторник дойде пратеникът на Съединени американски щати за Сирия, който преди днешните диалози с турски военни сподели: " Днес нашият съдружник в НАТО е изправен пред опасност от държавното управление на Асад и Русия. Тук сме, с цел да оценим с турските управляващи обстановката и да предложим, в случай че е допустимо, поддръжка ".
Формално, всичко това е поради две автомагистрали, за които силите на Башар ал Асад се впуснаха с нови сили в борба в единствената провинция, която до тогава бе под контрола (предимно, само че не само) на джихадисти. В Идлиб, провинция, в която Турция, Русия и Иран, главните играчи в сирийската война, пробваха да основат буферна зона под разнообразни имена в последните години, няколко милиона се оказаха в клопката на упоритостите на трите страни, а в случай че разликите им не завършат с завършек на сраженията, рецесията може още веднъж да засегне и Европа.
Защо Идлиб и пътищата му са толкоз значими? Какво ще стане с Русия и Турция поради сирийския спор - бракоразвод или не? Ще рискува ли Турция сама да си аргументи нова мигрантска рецесия, като задълбочи намесата си в Сирия, принуждавайки се да извърши опасността си и да " отвори портите " към Европа, с цел да пусне потока, с който не може да се оправи?
" Дневник " заключи отговорите, които са известни, и потърси незнайните в диалози с специалисти от Турция, Русия и Сирия.
Астана - мъртва или не
От 4 млн. поданици на провинция Идлиб над половината са вътрешно разселени, избягали от други провинции, отвоювани от Дамаск една по една. Голяма част е под контрола на " Хайят тахрир аш Шам " - джихадисти, доминирани от някогашния клон на " Ал Кайда " - само че работят и протурски, някои от които ислямистки, групи. В нея от април 2019 година силите на Асад напредват с съветска поддръжка. Планираната за 2018 година атака бе забавена от нова договорка на Москва, Анкара и Техеран (т. нар. " формат от Астана " ) и основаване на нова буферна зона с 12 турски наблюдателни пункта. Това бе следващият опит за зона без сражения в порочния кръг - започващ с ескалация на насилието в Идлиб, продължаващ със незабавна среща на тримата президенти и завършващ с нова мярка за мир.
Съгласно сделките с Русия и Иран Турция се задължи да раздели радикали от умерена опозциия в провинцията и да обезпечи достъп до елементи от автомагистралите М4 и М5, а Русия - да се погрижи силите на Асад да не атакуват. Наблюдателните постове вършеха работа за известно време до най-новата вълна от офанзивата на режима, почнала през декември. Месец по-късно Анкара и Москва си насочат взаимни обвинявания, че не съблюдават договорката.
В последните две седмици събитията се развиха доста бързо. Сирийската войска умъртви 8 турски бойци, Анкара заяви за контраудар с възможни десетки жертви. Ердоган разгласи процеса от Астана за мъртъв, по-късно даде три седмици за евакуиране от турските пунктове и се закани с вероятен огромен боен отговор. Остри словесни престрелки последваха с Русия, стотици бойни машини бяха изпратени в региона на Идлиб, а в понеделник още петима турски бойци починаха при опит да си върнат позиции, овладени от силите на Асад.
© Associated Press
Турция изпрати още сили в Идлиб в края на седмицата.
" Това се счита за най-сериозната ескалация, случвала се в миналото сред Анкара и Дамаск в 9-годишната сирийска война... Турските въоръжени сили са удряни непосредствено от сирийската войска, " отбелязва катарската телевизия " Ал Джазира ". " Възможността за политическо решение сред Русия и Турция понижава, " а пораства рискът за цялостна борба, написа някогашният боен Метин Гурджан за основаното в Съединени американски щати електронно издание " Ал Монитор ". Турция " няма избор " с изключение на да ускори наличието си, в случай че желае Русия да седне на масата за договаряния.
" Астана бе оповестена за мъртва, само че, наподобява, това бе емоциоанлен изблик, " сподели за " Дневник " Ахмет Евин, професор в истанбулския университет " Сабанджъ " и откривател в мозъчния концерн Public Policy Institute. " Астана е единствената платформа, където Турция може да взаимодейства с огромните играчи. Така че ден по-късно Астана може изобщо да не се счита за мъртва. Може Анкара да е гневна поради позицията на Москва, може Анкара да не харесва направеното от Путин, само че няма да се откаже толкоз елементарно от Астана. "
" Сирийският спор е като маса с три стола - Русия, Турция и Иран се нуждаят едни от други и не мога да са едни против други. Ако Турция излезе от уравнението, целият развой от Астана ще се срути, " съобщи някогашният сирийски посланик Басам Барабанди, служил в задачите във Вашингтон и Китай, преди да се отхвърли от ръководещите в Дамаск и да се откри във Вирджиния.
Алексей Хлебников, съветник по връзките Русия - Близък изток и специалист от Руския съвет за интернационалните връзки, въпреки всичко счита, че има нещо ново в обстановката, само че то не е в руско-турската изразителност. " През последните седмици сирийската войска не срещна доста опозиция от бунтовниците (докато напредваше в Идлиб - бел. ред.) и напредъкът бе незабравим - бунтовниците напуснаха позициите си. Изглежда, не са имали поддръжка от Турция. Това е ново приспособяване към договорката. Ситуацията може да замръзне, когато сирийската овладее М4 и М5. "
От запад на изток, от север на юг
По този въпрос има рядко единогласие сред режим и съпротива - без двете автомагистрали борбата за Идлиб щеше да наподобява друго. Преди да бъде отсрочена, офанзивата през 2018 година трябваше да стартира в покрайнините на град Джиср аш Шугур, по пътя на една от тях. В края на предходната седмица тя овладя Саракиб, където се срещат двете автомагистрали. След този град загубите на бунтовниците са обилни и те управляват малко повече от половината от Идлиб.
Вземането на М4 и М5 е стратегическо за свързването на изтока и запада, крайбрежието и бившето икономическо сърце Алепо. Ако пътищата за търговия и всевъзможни други транспорти през Идлиб бъдат отворени, Асад ще има повече надзор върху стопанската система на страната в миг, когато счита, че е покрай успеха и към този момент би трябвало да се мисли за " следвоенното възобновяване " на Сирия, за което се приказва от години. Обратно, отрязани от достъп до М4 и М5, бунтовниците губят опция за икономическа интензивност и доходи. Към военната и икономическата изгода от автомагистралите се прибавя политическата стойност - който и да ги управлява, ще има коз в бъдещите договаряния в Сирия.
М4 стартира от средиземноморското пристанище Латакия (бастион на поддръжка на Асад, в близост е и Тартус, където са ситуирани сили на съветския флот), минава през Идлиб и стига до Саракиб. Там се засича с М5, идваща от границата с Йордания, минаваща през Дамаск, Хомс и Маарет ан Нуман (наскоро отвоюван от режима), край Идлиб и стигаща до Алепо. Следва кулоар, пресичащ Сирия от запад на изток (където пък бе турската интервенция " Извор на мира " ).
" За Сирия и Русия завземането на целия Идлиб не е главен приоритет, значими са автомагистралите, " сподели за " Дневник " Алексей Хлебников. " Не мисля, че ще се опитат да овладеят цялата провинция Идлиб, могат да седнат и да оставят обстановката да тлее, до момента в който Турция се оправи с " Хайят тархир аш Шам " и другите. " Три дни след диалога М5 е напълно в ръцете на сирийското държавно управление.
М4 и М5 са доста значими, само че последната атака въпросът не е единствено до тях, счита Барабанди. " Преди последната интервенция отиваха в региони с малко население и нямаше огромно придвижване на хора там - виждахме стотици, най-вече хиляда. Днес виждаме десетки хиляди. Русия оказва напън върху Турция да направи нещо и единственият метод е да изпрати бежанци към границата. "
И тримата наблюдаващи, с които " Дневник " беседва, считат, че значимият фактор в преценката на Ердоган ще е вътрешната политика. " Ако Ердоган намерения, че ескалацията ще му помогне, без значение по какъв начин могат да реагират руснаците (както при свалянето на съветския самолет), ще го направи. Ще ескалира, ще получи популистка поддръжка и ще промени тона, " сподели Ахмет Евин.
Най-голямата миграция от началото на спора
А данните на Организация на обединените нации за бежанците звучат като доста по-сериозен проблем от геополитическата игра. Четвърт от популацията на Северозападна Сирия се придвижи на север към граница, която сега е затворена, а Ердоган споделя, че няма да пусне повече и един сириец през нея.
Битката за М4 и М5 подтикна филантропични организации да разгласят преди дни, че Сирия се изправя пред най-голямата всеобща миграция от региони на сражения в деветгодишната история на спора. Оценката на Организация на обединените нации е, че от края на януари " разселването на цивилни от тези региони се е ускорило " поради " нарасналата военна интензивност ".
Не всички живеят в палатки (някои са при приемни семейства), само че " на всички разселили се (наскоро) са им нужни нехранителни артикули, до момента в който 79% се нуждаят от подпомагане за намиране на заслон, а 57% се нуждаят от храна и пари, " сочи отчетът от началото на февруари. Според оценката на Организация на обединените нации " 80 % от неотдавна разселените са дами и деца ". Цитирани са данни на неправителствена организация, съгласно която единствено децата са към 200 хиляди.
Нарастващите цени на горивата (повишили се с 20% в последните седмици) и обезценяването на сирийската валута затрудняват доставките на артикули. Проблем са и зимните условия, част от които са чести наводнения. Мигранти умират при пожари в спонтанни лагери без обикновени условия или под обстрел, при опит да изоставен местата, където живеят, а съгласно някои източници - и при въздушни удари на силите, сражаващи се на страната на Асад.
Организация на обединените нации разказва в детайли ограниченията си. Редица доброволчески организации работят в региона, прави го и Турция, с която са свързани някои от тях. Това решение обаче може да е единствено краткотрайно.
Тази седмица осем интернационалните филантропични организации насочиха взаимен апел за ограничения против това разселване, което може да стане " филантропична злополука ", засенчваща доста други досегашни. Според Дейвид Суонсън, основан в Турция представител на Организация на обединените нации, " виждаме бягство на хора без аналог " и кланица " в мащаб, какъвто не бяхме виждали в тази рецесия от много време. "
Проф. Ахмет Евин счита, че тази обстановка устройва Москва. " За Русия втора вълна на напрежение с увеличаващ се брой бежанци е добра вест, в доста огромна степен подхожда на (политиката ѝ на) рушене на тази страна от западния съюз. За Русия, в случай че Европа е слаба, това е добре. " Европа от своя страна " се тормози от бежанския въпрос, само че не желае да се замесва в Близкия изток. Ако не желаят да се оправят с източника на казуса, ще обмислят още заплащания за Анкара. "
Само от стихия в регионите на Дана, Атма и Джиср аш Шугур на 31 януари са нанесени вреди на няколко лагера и са наранени над 470 фамилии.
Трудно е и за тези, които остават по домовете си - десетки лечебни заведения са спрели работа, липсват доста артикули, измежду тях и медикаменти. В различен отчет Организация на обединените нации отбелязва, че " единствено на 11 януари 26 общности в Идлиб са наранени от въздушни удари, измежду тях учебни заведения, лечебни заведения, лагери за вътрешно разселени и пазари, както и места за новоразселените. "
Размразяване след толкоз години?
В момента обаче топката не е в Европа, а в Турция. Две години откакто Анкара загатна хипотетично топене с Дамаск в бъдеще, през януари изпрати в Москва шефа на разузнаването си Хакан Фидан за среща със сирийския сътрудник Али Мамлук. Първите директни контакти на толкоз високо равнище съгласно някои източници са приключили със договорка Турция най-после да се изтегли от Идлиб. Сегашните събития опровергават това, само че съгласно някои анализатори, измежду които и разговарялият с " Дневник " сириец Барабанди, нова среща не е изключена.
Ахмет Евин стига по-далеч: не изключва турският потребен ход в този момент да е разведряване с Асад. " Турски завой от 180 градуса не е невъобразим. Но би трябвало да бъдат направени още доста промени в интернационалната среда, " сподели той в телефонен диалог в края на предходната седмица. " Турция може да промени курса, в случай че има интернационално единодушие за възобновяване на Сирия. Турски компании ще са в доста добра позиция да възстановят Сирия и това е доста по-важно за турската стопанска система от всяка друга опция, защото строителството изигра доста значима роля в усилването на турския стопански напредък - до неустойчивата степен, за която в този момент си заплаща. "
© Associated Press
Турският президент (тогава премиер) Реджеп Тайип Ердоган и сирийският държавен глава Башар ал Асад. Снимката е от 2006 година
Турция не признава режима на Асад. Ердоган твърдеше, че съветвал тогавашния си сътрудник и другар (още като премиер) по какъв начин да откликне на потребностите на хората, когато започнаха демонстрациите през 2011 година Оттогава Анкара смекчи реториката си, само че едно не се е трансформирало: тя беседва с Дамаск през Москва. Чавушоглу съобщи предходната седмица, че чака от Русия ясно да съобщи посланието: " Не одобряваме извинението " не можем да направляваме изцяло режима. "
Попитан дали е склонен, Барабанди отговори утвърдително. " Но не за Идлиб, а поради (Сирийските демократични сили) и ПКК в Североизточна Сирия. Турция няма да отхвърли съдействие за това, не че ще стане бързо. " Ако е прав, това може да даде нов живот на съглашение за сигурност, подписано от Анкара с бащата на Асад преди 20 години.
Бившият посланик обаче е песимистичен, че руско-турско-иранският развой може да е от изгода на родината му: Астана единствено " напълно служеше на ползите на трите страни, само че не и на сирийския народ... Това, което става в Сирия, за мен към този момент не е даже против правитеството - то е без значение. Всички сирийци са без значение (за огромните сили). " В сирийския спор би трябвало да се чува повече " гласът на арабските страни ", уверен е той. " Не можем да оставим Сирия на тези три страни да я управляват. По-голямото присъединяване посредством Арабската лига или други платформи е методът за избавяне на Сирия. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ