Художникът Сашо Стоицов е сред авторите, които вече тридесет години

Художникът Сашо Стоицов е измежду създателите, които към този момент тридесет години търсят характера на съвремието ни, отразяват човешките взаимоотношения като органична част от динамичността на настоящата урбанистична среда. Неговите живописни произведения носят въздействието на изненадваща метафора, на непредвиден и провокативен ракурс. Използва опциите за художествено влияние на симбиоза от най-разнообразни материали, постигайки подстрекателство за синергия.
Новата му галерия в столичната изложба "Аросита ", под многозначителния наслов "Характерна аргументираност ", е следващ неконвенционален израз на концепцията му за цивилизованото ни съвремие като неутрална, в смисъл на естетически комфортна, основа, за прелестна съгласуемост и съизмеримост на същинските достижения в изкуството, без значение от историческия интервал, през който са основани.
От 1998 година Сашо Стоицов обитава от време на време в Съединени американски щати. Неслучайно в този момент актьорът демонстрира цикъл, пресъздаващ моменти от живота по улиците и заведенията на квартал "Нолита " в Ню Йорк през конкретизирано от художника време - 2009 година Определената датировка е част от авторовата идея - изобразителното изкуство като средство да бъде отразено мястото и времето, носещи атмосфера, наподобяваща на Париж през погледа на импресионистите. Сашо Стоицов документира като художник отражението, проникването със знак на тъждество за съгласуемост сред френското изкуство от втората половина на ХІХ век и алюзията за стойностите на актуалното изкуство, като пресъздава моменти от урбанистичната пейзажност и характерния интериорен дизайн от "Нолита ". В част от композициите централно място заемат човешки фигури, паралелно с мутантни статуи. Те зареждат пространството с виталност, изразявайки положение на психическа неангажираност или, както дефинира създателят на "щастлив живот ", разпрострян се в нюйоркския квартал. Във всяка от картините фигурите се вписват в шестоъгълник. Строгата геометрична форма е знак на накъсан, фрагментарен, само че оцеляващ спомен - прочувствен израз на взаимната съгласуваност на непреходните стойности в живота и в изкуството, без значение от исторически и времеви граници.
Сашо Стоицов прониква в двете действителности: сегашната - в Ню Йорк, и предходната - артистичната реалност на тогавашния "импресионистичен " Париж. "Документирах времето, което доста приличаше на Париж през погледа на импресионистите, споделя създателят. Преработвах работите по всевъзможен начин на цифровите благоприятни условия, с цел да свържа двете времена. " В своя план ги съизмерва и открива тяхната "прекрасна съгласуемост ". Тази непреходна аксиома - съгласуемост сред стойностните достижения в изкуството, е универсално обръщение към бъдещето на човечеството.
Идеята за взаимното навлизане на двете действителности създателят реализира, като употребява изразните средства на принтирани отпечатъци, с надживописани наслоявания, на акрилна основа. Тази идея, структурирана с заблуда за документалност, в действителност е механически осъществена с взаимно навлизане, да го определим и като ненадейна колаборация, сред живописна материя и кухненски мокри кърпи за разчистване.