Ключови събития и личности в България в условията на евро-атлантическия прочит на историята
https://www.foreignaffairs.com /articles/europe/2015-10-07/how-europe-conquered-world/ Последно влизане, 20.08.2022/
Колониалната употреба на народите по целия свят от една страна спомага да се изградят условия за акумулиране на значими благосъстояния измежду имотните обществени групи и съсловия в Англия, Холандия и Франция. Това дава опция тези средства да бъдат влагани в огромни икономически планове, каквито стават тези свързани с индустриализацията.
От друга страна измежду редовите представители на популацията на Англия, само че също и на други западни колониални сили, стартира да се образува необятен обществен пласт, обвързван с колониалната употреба. Този пласт от модерна позиция, може да се назова „ междинна класа “, т.е. хора имащи нараснали покупателни благоприятни условия. Това става друго значимо изискване за развиване на индустриализма, защото точно представителите на горния обществен пласт стават потребителите на продуктите, създавани от първите текстилни индустриални предприятия. Така тяхното ползване „ дърпа “ Промишления прелом, реализиран на Запад.
Западът, цялостен с ново самочувствие, демонстрирано най-много от Англия, Холандия и Франция, и родено от основания от Индустриалната гражданска война нов вид социално-технологическо развиване, опирайки се на образуваната от този нов вид динамичност военно-политическа и военно-техническа мощност, потегля да търси първични материали и пазари, като източници за по-нататъшния си обществен, стопански, технологически, културен и впрочем напредък.
Новото самочувствие поражда съответната идеология, обхванала дори необятни маси от популацията на Западните страни. Същата е насаждана и измежду подчинените колониални страни. При което забележителна част от елитите на подчинените страни възприема тази идеология. Като тази продажна, компрадорска част на елитите на незападните страни спомага за налагането на същата измежду личните им нации.
Тази идеология може да назовем нагледно идеология на „ Бремето на Белия човек “ по едноименното стихотворение на известния британски публицист и стихотворец, създател на „ Книга за джунглата “ Ръдиард Киплинг. Това стихотворение по един къс, само че извънредно прям метод предава наличието на идеологията, по тази причина ще си позволим да цитираме част от него.
Бремето на „ Белия човек “
The White Man`s Burden
R. Kipling
Носете бремето на Белите
Сред непознати племена -
Пратете синовете си
Да им служат
И без отмалялост да работят
За тези диви и страдащи хора -
Тези ново уловени мрачни племена
Наполовина дяволи,
Наполовина деца.
Носете бремето на Белите -
И не се отчайвайте
Не бъдете нито злобни, нито горди,
С налични думи ги приобщавайте,
………………………………………….
Както се вижда от това стихотворение главният миг в западноцентричната идеология е този за превъзходството на Западната цивилизация във всичко над другите цивилизации. Последните са обсъждани като изостанали. Те с цел да могат да се развиват би трябвало да следват пътя на Запада, да се учат от него. Това дава правото на Западната част от човечеството да бъде наставник, да наставлява, да указва и да командва другите страни и нации.
В последна сметка Западът е съумял да завоюва това свое право със силата на оръжието. Пред него са се покорили всичко други – Индия и Китай, автохтонните цивилизации на Америка, Африка, ислямския свят и така нататък, и така нататък Както се пее в една колониална песничка – „ На всички ваши въпроси, имаме отговор, ние имаме картечница, а вие нямате “.
И всичко би било прелестно в тази картина на западноцентричната идеология, в случай че нямаше едно огромно „ НО “, което но по никакъв начин не се вписва в концепцията за безспорното предимство на Запада. Това „ НО “ се назовава Славяно-православна Кирилска цивилизация “ в лицето на Русия, на Руския свят. След „ трудовете “ на Петър Iпо рационализация на огромната славянска страна, тя придобива също „ картечница “, т.е. опцията да създава и има съвременни оръжия, което умеене се старае да резервира и резервира до ден сегашен.
Оттогава насам всички старания на Запада да бъде безспорната мощ в света – „ Рotentia absoluta “, се срещат с напъните на Руския свят да бъде самостоятелен. Т.е. „ Руската мечка “ сама да взема решение какво да прави в нейната гора “. Колкото пъти сили от Запада - шведи, Наполеон, Хитлер потеглят на война против Руския свят, толкоз пъти най-често се връщат с разрушени носове и войната свършва в техните столици.
Подобна обстановка ражда характерен тип етнофобия, така наречен „ Русофобия “ – рус от съветски ез. и елински ез. – „ фобос “/страх/. Казваме характерен тип етнофобия, защото за разлика от другите широкоразпространени етнофобии „ русофобията, сходно на антисемитизма, работи като интегрална идеология, т.е. като специфичен набор от хрумвания и концепции, който има своя лична конструкция, система от понятия, история на генезиса и развиване, както и типичните си прояви “/2// Олег Неменский. Русофобия по какъв начин идеология // Вопросы национализма № 13, 2013./
Необходимо е да се подчертае, че самата русофобия може да се диференцира в няколко стадия според от развиването на самия „ Руски свят “ – Царска или Имперска Русия, Съюз на съветските социалистически републики и Руска федерация. Всеки от тези стадии има съответните легенди, клишета и лозунги. Така, да вземем за пример, на първия от тези стадии основна фигура е известният маркиз Астолф дьо Кюстин. Същият макар изразените очаквания, че благодарение на Русия ще бъдат спрени буржоазните революции в Европа, разказва страната в най-черни тонове като земя на варвари и плебеи, на бюрократична робия и повсеместен боязън.
В интервала на Съюз на съветските социалистически републики най-ярък израз на русофобията показват хитлеристите. Показателна в това отношение е снимка на офицери и бойци от Вермахта, снимали се на фона на учебна дъска в учебно заведение в Брянска област, на която дъска е написано „ Der Russe muß sterben, damit wir leben “/Руснакът би трябвало да почине, с цел да живеем ние/.
Вече след разпада на Съюз на съветските социалистически републики известният русофоб Збигнев Бжежински на среща в Ярославл декларира, че „ Новият международен ред под хегемонията на Съединени американски щати се основава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия “./3//https://lina-001.livejournal.com/57671.htmlр Последно влизане 24.08.2022/.
В прочут смисъл би трябвало да се каже без това да бъде хиперболизация, т.е. пресилване, че „ русофобията “, се явява интегрална част на западноцентричната идеология.
Безспорно всеки би се запитал каква е връзката сред русофобията като интегрална част на западноцентричната идеология от една страна и „ евро-атлантическия прочит “ на историята на нашето Отечество, от друга. Несъмнено тук има най-пряка връзка. Тя е във обстоятелството, че Русия принадлежи към Славяно-православната Кирилска цивилизация и се явява нейната най-мощна опора. А България? България е майката на тази Славяно-православна Кирилска цивилизация. Една цивилизация се базира на две платформи.
Първата е подобен значим социо-културен фактор като писмеността. Втората е литургичния език на обичайна вяра. Кирилицата е основана от св. Климент Охридски в границите на Охридската книжовна школа, т.е. в България. А както напълно наскоро съобщи Епископът на Руската Православна черква, Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, Русия е получила православието от България. Затова и литургичният език, който се употребява в Руското православие и който назовават „ църковно-славянски “, е по своя генезис старобългарски език. Тук още веднъж ще напомним думи на Збигнев Бжежински „ Че след разрушаването на комунизма единствения зложелател на Америка остава Руското Православие “. Каква по-пряка връзка сред „ русофобията “ като интегрална част на западноцентризма и Отечеството ни явяващо се майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация.
Особено като се добави и обстоятелството, че Русия освободи България от петвековно агарянско робство. И отсам идва напълно естествената всеобща национална благодарност измежду българите към Русия за това човеколюбиво дело. Западноцентристкият метод е леден и безмилостен геополитически и цивилизационен метод. Той не признава приятелски усеща и благодарности. Тук няма междинни положения. Или си с нас или си срещу нас.
В свършек на тематиката за „ Евро-атлантизма “ като ценностен метод би трябвало да подчертаем, че в основата му е същата тази западноцентрична идеология. Е, нещата не стоят на едно място. Има и промени. Няма я тази искреност от предходните времена. Не се приказва намерено за предимство на Запада над другите страни и нации. Официално нещата се показват като битка на „ демократичните нации против диктаторските режими “. Русия естествено е „ диктаторски режим “.
Има и други промени. Например, неолибералната социо-културна матрица постанова така наречен „ джендърна идея “. Тя отхвърля половите разлики резултат от избраната от природата диференциация на хората на мъже и дами. Вместо биологичен пол това се вкарва така наречен „ обществен пол “. В рамките на същия се приказва за над 50 разновидността на този обществен пол. Съответно се ратува за „ приемливост “ в междуполовите взаимоотношения на тези над 50 разновидността. Евро-атлантическия ценностен метод инкорпорира и така наречен „ мулти-културализъм “, борещ се за равнопоставеност на обичайна за дадена местна общественост просвета с всевъзможни привнесени извън, къде инцидентно посредством емигранти и така наречен „ бежанци “ или умишлено „ импортирани “ характерни културни детайли. „ Мултикултурализмът “ се опълчва на „ културния плурализъм “, призоваващ към почитание на всички култури. Но предизвестява за това, че приоритет в даден териториален културен ареал приоритет, преимущество би трябвало да се дава на обичайна просвета.
Може да се упоменат и други обилни промени. Такава смяна е въвеждането на „ постмодернизма “, който през днешния ден е непрекъсната част от евро-атлантизма като ценностен метод. „ Постмодернизмът “ отхвърля както традиционализма на отминалите столетия, по този начин и рационализма на Модерна, концепцията за националната страна, проблемите, декларирани от мислителите като Карл Маркс, Зигмунд Фройд, теорията на относителността на Алберт Айнщайн и въпросите, сложени от квантовата доктрина.
Постмодернизмът слага въпроса дали тези идеали и хрумвания въобще могат да съществуват. В този смисъл той е извънредно спорно и мъчно за дефиниране събитие. Самият термин допуска, че е преминат интервалът на Модерна, на Модерността, само че е невероятно да се разграничи какво положително предлага в подмяна на Модерна така наречен „ Постмодернизъм “.
И най-после след пространното пояснение за това какво съставлява „ евро-атлантическия “ ценностен метод да споменем и кои са неговите носители у нас. Това са обособени персони, НПО-та, партии и организации, дори и детайли от структурата на Българската национална страна. Последното единствено по себе си е чудноват феномен. Да се придържаш към хрумвания, че не просто националната страна е непотребна, само че дори е нездравословна за публичното здраве, и по едно и също време с това да си част от апарата на националната страна, значи че си в безусловно несъгласие със самия себе си. Но както се споделя – подобен е животът.
Относно „ евро-атлантическия прочит “ на основни събития и персони в главните интервали на историята на България
Анализът на този прочит ще изпълним на основата на главните интервали в историята на нашата страна: Средновековен интервал, Ново време и Съвременност.
Средновековна България и евро-атлантическия прочит на основни събития и персони в тази ера
Историческият термин „ Средни епохи “ или „ Средновековие “ е европоцентрично разбиране, което отразява разбирането за историческия развой по този начин, както той се е осъществявал в Европа: Античност; Средновековие; Ново време. Това разделяне е въведено от професора от Галския университет Кристофър Келер(Христофор Целариус) през 1688 год.
Самото наименование Средновековие води началото си от XV век, когато хуманистите се пробват да разграничат личната си ера и назовават времето сред Античността и XV век със следните имена: media tempestas (на латински: приблизително време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: междинна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: приблизително време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: междинен век; 1596 г.). Най-вероятно за пръв път Средните епохи са наречени по този начин от Леонардо Бруни в неговата „ Historia Florentini populi “
От социокултурна, социо-икономическа и геополитическа позиция както част от античната, по този начин и забележителна част от средновековната история на Европа следва да се класифицира на две съществени линии:
Основаваща се на елинско-византийска традиция;
Основаваща се на римска традиция.
Съществуват разнообразни визии за времевите граници на Средновековието. Така да вземем за пример гореспоменатият Келер смета, че то стартира през 395 год. с разделянето на Римската империя и приключва през 1453 год. с рухването на Константинопол под ударите на османските турци – Османския султанат. Със завладяването на Константинопол се поставя началото на превръщането на този султанат в империя.Според през днешния ден възприетата от мнозина историци позиция началото на Средновековието е рухването на Западната Римска империя през 476 год. За завършек на същото се сочи 1492 год. - откритието на Америка от Христофор Колумб.
В рамките на Средновековния интервал през 681 година се ражда страната България, която още в самото си начало е учредена въз основата на три основни народностни групи – булгари /прабългари/, траки и славяни, всяка една със забележителна историческа традиция. При което траките и прабългарите имат „ зад тила си “ и богато държавническо минало. Като цяло откривателите наброяват над 70 народностни групи и етноси, влели се и основали днешната българска нация. Но надали до момента някой съществено е оспорвал обстоятелството, че прабългари, траки и славяни са внесли главен принос в „ темела “ на българския народ.
Но това не е по този начин съгласно някои представители на „ евро-атлантическия прочит “. Така, да вземем за пример, О’ Бозе почившия професор от Нов български университет Пламен Цветков в книга, издадена през 1998 година под заглавие „ Славяни ли са българите? “ оспорва този факт за приноса на славянството във образуването на българската националност през Средновековието.
Друг образец е циничната публикация преди време в наш ежедневен вестник, в която бе декларирано, че светите братя Кирил и Методий били, видите ли, „ византийски шпиони “.
Както се вижда от горните образци „ евро-атлантическия прочит “ се старае да бие по съществени опори на самосъзнанието на актуалния българин – да разколебае гордостта от това, че България е майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация. За тази цел от една страна да се зароди подозрение, че за каква принадлежност към славянството може да става дума, откакто, видите ли, ние не сме славяни.
А от друга да бъдат унижени основни фигури на славянството – светите братя Кирил и Методий, приети за настойници на Европа дори от Католическата черква в лицето на папа Йоан Павел II от 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение „ За безпримерно достолепие ” (Egregiae Virtutis).
Могат да бъдат дадени и образци в случай че не на изкривяване, то на замълчаване на значими моменти от Българската история, които по един или различен метод засягат в отрицателен проект Западния свят. Показателен образец в това отношение е героичното дело на цар Калоян Български, който разгромява на 14 април 1204 година в борбата при Адрианопол латинските рицари и пленява императора на Латинската империя Балдуин I, с което отстоява независимостта на България.
Днес доста рядко ще се срещнем с публично отбелязване на тази героична борба, в която е победен цвета на западноевропейското рицарство от храбрите български войни.
Историята на България в евро-атлантическия прочит на основни събития и персони в Новото време
Границите на Новото време в историята на човечеството, сходно на другите огромни интервали, са обект на полемики и разнообразни тълкувания. Самото схващане за „ Ново време “ се появява в епохата на Възраждането. Хуманистите оферират разделяне на историята на антична, междинна и нова. От позицията на същите разцветът на културата е знак за ново време. С други думи не социално-икономическия, а духовно-културния фактор те виждат като основен аршин за периодизация на историческото време.
Спорно е самото начало на Новото време. За някои това е рухването на Константинопол под османска власт през 1453 год. За други е откриването на Америка през 1492 год. За трети е началото на Реформацията през 1517 год.Обект на полемика е и продължителността на Новото време.
За англоезичната историография то се дели на три интервала – Ранно Ново време (The early modern period) и Късно Ново време (The late modern period). Съвременната история (Contemporary history се датира от 1945 година до през днешния ден. Според някои други историографски школи и създатели краят на Новото време е края на Първата международна война, след което стартира Съвременността. Други създатели слагат по-ранни години за свършек на Новото време.
За нас българите Новото време е интервал, през който протича по-голямата част от Османско-турското иго или Османско-турското робство. И тук незабавно ще отбележим, че според „ евро-атлантическия прочит “ иго не е имало. Съществувало е културен продан, който последователите на този прочит назовават „ Османско наличие “, „ Съжителство “ или в най-тежкия случай „ Османско господство “.
За да оправдаят този си „ политкоректен “ изказ носителите на „ евро-атлантическия прочит “ употребяват най-различни причини, в това число и този, че когато нашите възрожденци назовават цялото това време „ робско “, те видите ли, се заблуждавали!!!? Ще изложим някои от тези причини, както и ще представим своите контрааргументи:
Аргумент 1. Видите ли, българинът е имал благосъстоятелност, т.е. парче земя, което е обработвал. Как по този начин притежател на земя ще бъде плебей?
Контрааргумент: При феодализма има така наречен „ двойна благосъстоятелност “ и висш притежател феодала – в тази ситуация така наречен „ бей “ и зависещ притежател – селянинът, който обработва земята. Той има правото да предава правото на обработка на земята по завещание. В този смисъл на процедура той е „ неизменен “ за земята. Този вид феодална благосъстоятелност за подчинения притежател – селянина няма нищо общо с появилата се по-късно буржоазна благосъстоятелност – да се разпореждаш и получаваш изгода от собствеността, да я продаваш и да я предаваш по завещание.
Следва да се има поради, че Османската империя е била „ халифат “, т.е. страна, където правото е учредено на „ шариат “-а, т.е. на ислямското право. То урежда всички аспекти на живота в мюсюлманското общество. Представлява цялост от правови, морални и религиозни правила на исляма, които обгръщат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са изложени в Корана и сунните.
Ако човек е нечестивец, т.е. немюсюлманин/гяур/, то той няма правата на правоверния. Фактически той е заробен човек – плебей. Съответно е плащал редица спомагателни налози като „ джизие “ или „ харач “ (харадж) - паричен налог, който бил събиран от немюсюлманското население. Друг най-страшен налог е „ девширме “/кръвен данък/ - отнемането и потурчването на деца – момчета от османската власт и превръщането им в най-страшни врагове на християнството – еничари.
Особено безсрамен е така наречен „ Диш-хакъ “ – зъбен налог, плащан от „ гяурина “, когато „ правоверният “ влиза в дома на горния, принуждава го да му се даде храна, след което взема такса, задето е хабил зъбите си с неговата „ гяурска “ (друговерска) храна. Тук няма да изброяваме всичките още 16 налога, с което е облагано немюсюлманското население.
Ще споделим и тъжния факт на безправието на което е подложен българина по време на 5-те века с образеца на най-големия рабски пазар в Османската империя – този в Кайро. Там непрекъснато са продавани млади българки-робини. Те са били принудително отвличани от фамилиите си, изключително по време на въстания и протести, като възмездие против бащите и братята им тръгнали да се борят за независимост. Даже през 21876 година след Априлското въстание млади българки, в това число невръстни девойки на 12-13 години са главната „ стока “ на Каирския пазар за плебеи.
Аргумент 2. С ехидство и насмешка носителите на „ евро-атлантическия прочит “ декларират против тезата за робството с аргумента, че последователите на тази теза, видите ли, си желали „ робството “, т.е. това са надали не хора с робско схващане.
Не, неуважаеми господа. Ние приказваме „ иго “, не тъй като сме били плебеи, а тъй като османлиите са желали да ни създадат плебеи. И ние това би трябвало да го знаем и да го помним. Защото, който не помни уроците на историята, ще ги повтаря.А, че не сме били плебеи е ясно, защото за по-малко от 500 години по българските земи има над 400 въстания, протести и завери против османската власт. И не може плебеи да родят такива колоси на мисълта и делото като Апостола Васил Левски, като поета-революционер Христо Ботев, Хаджията и Караджата, като априлци, като десетките хиляди паднали през петте века в битката за независимост.
Но вземете единствено един Левски. Колко народа по света могат да се похвалят с такава планетарна персона? Ами Ботев? Покажете ми по-величав поет-революционер, кристално чист, положил всичко, а най-много себе си, пред олтара на Отечеството!!! Обаче, отрицанието на това, че османските управляващи се пробват българския народ да трансфорат в робско стадо, в някакви „ илоти “, тезата за „ съжителството “ и „ наличието “ трансформират тези български национални герои в „ терористи “, в „ сепаратисти “. Гнусна и подла теза…
Не бива да се не помни, че против всичките тези герои, срещу българския подвиг стои гигантска мощ – Османската империя. А империя се побеждава от друга империя. И за това братската съветска помощ става решаващото уравнение във формулата на българската независимост.
В умозаключение по този въпрос ще кажем: Не бива да се не помни, че не онази средновековната, само че актуалната българска държавност е родена върху няколко съществени «градивни камъка». Един от тях е този, че е имало османска власт, която близо пет века се е стремяла да наложи „ иго “, т.е. да направи българина не просто заробен, само че да го принуди да се помири с безправното си състояние. В този смисъл ние приказваме за иго.
Но тази власт не е съумяла. Защото българите не са се примирили с безправното си състояние. Напротив опитите на османската власт да наложат иго е родила борци против „ робството “. Свободата не ни е единствено подарък от Русия, а е изстрадана с кръв и жертви.
Съвременна България и „ евро-атлантическия прочит “ на основни събития и персони в недалечното минало
„ Евро-атлантическия прочит “ е изключително деен в операциите и изопачаванията на близкото минало на страната. Тук изключително се демонстрира „ немския сегмент “ в евро-атлантическия прочит. Днес в българското обществено пространство тривиална стана фразата, приписвана на Борис Кобурготски „ Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия “, употребена от всевъзможни политически кръгове, даже и такива, които претендират да са „ леви “. Подобна фраза е също част от „ евро-атлантическия прочит “, при който „ непретенциозно “ се замълчава, че, колкото пъти сме били с Германия, толкоз пъти сме или в национална злополука, или сме се спасявали в последния миг от такава.
Така след Първата международна война, вследствие на това, че България е съдружник на Кайзерова Германия, Австро-Унгария и Османската империя, по Ньойския контракт Отечеството ни губи от българското етническо землище:
Земи от Кулска и Видинска околия;
Земи от Царибродска и Трънска околия;
Земи от Кюстендилска и Трънска околия;
Земи от Струмишка и Петричка околия;
Западна Тракия/Беломорска Тракия/.
Според някои откриватели България се лишава с население, което е над 1/3 до броя на българските жители до Първата международна война.
Във Втората международна война в началото нашата Родина е отново съдружник, този път на Хитлеристка Германия. През август 1944 година Англия сондира допустима окупация на България от турски войски. Само влизането на Червената войска, която съгласно някои представители на „ евро-атлантическия прочит “ е страна-окупатор, избавя Отечеството ни от участта да бъде окупирана от Турция с всички вероятни отрицателни последици от такава окупация. По-късно отбраната на Съюз на съветските социалистически републики избавя България от претенциите на Гърция границите ни с тази страна да са 30 км от Пловдив и 90 км от София. Казано по различен метод Родината ни е избавена от вероятната Трета национална злополука за по-малко от половин век.
Едновременно с това не престават ударите по основни опори на българския дух. Един някогашен външен министър и водач на Атлантическия клуб с самоувереност обществено съобщи най-цинично: „ Майната му на Православието! “. Авторът на този материал не е набожен човек. Но не може никога да одобри презрителното и гнусно отношение към тази извънредно значима социо-културна традиция на нашия народ. Тук може изцяло да се съгласим със завета на митрополит Климент Търновски/Васил Друмев/: „ ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД “.
Важна задача, която изпълняваше и извършва „ евро-атлантическият прочит “ по отношение на нашата модерна история, е офанзивата против социалистическия интервал у нас – 9 септември 1944 г.-10 ноември 1989 година Тази задача има значима цел – да се отхвърли постигнатото от минимум две генерации българи, тези достижения да бъдат минимизирани и изобщо отхвърлени. За да може публичното схващане у нас да се помири и съгласи с идното очистване на индустрията, селското стопанство, просвета, обучение и просвета у нас.
Определено „ евро-атлантическият прочит “, наред с други фактори и сили, внесе своя заслужен принос в реализацията на тази задача. Българското общество „ добродушно “ одобри ликвидирането на едрото конкурентно селско стопанство у нас, „ изчегъртването “ на 3 200 предприятия, опошляването на българската просвета, смачкването на българската просвета и обучение, съсипването на опазването на здравето. В тази връзка се основават легенди и истории, които се вдълбават в публичното схващане и в историческата памет на българите. Ще илюстрираме това „ вдълбаване “ със следните образци.
Има редица така наречен „ откриватели “, явяващи се съперници на социалистическата индустриализация. Те афишират същата, изключително целта на тежката индустрия за „ изцяло неуместна за дребна и бедна на находища страна като България “. Естествено бихме оспорили тезата за „ бедна на находища “ България. Нашата Родина, която, с изключение на петрол и газ, има на процедура от въглища до цялата Менделеева таблица. Четвърто място по находища от злато и полиметална руда в Европа, 3-то място по уран и така нататък
Е, в този момент всичко това сме отдали на концесия, при което, както е при златото концесионерът заплаща единствено 1.5% от декларираната от самия него облага. Даже в Тропическа Африка при употреба на златни залежи концесионерите заплащат 15%. Навярно би трябвало си зададем въпроса „ Кога ще ги стигнем африканците? “
Така или другояче тук участва и обвиняванията за така наречен „ автаркия “, т.е. една относителна ориентировка към „ опора на личните сили “. От една страна разгласяваме, че сме небогати и дребни, а от друга сме срещу така наречен „ автаркия “, т.е. търсене на благоприятни условия модернизацията и индустриализацията да се реализира най-много на основата на лични запаси, защото за импорт би трябвало да се заплаща скъпо.
Като предписание, когато през днешния ден у нас се приказва за „ социалистическа индустриализация “ се подчертава върху неточности, изкривявания и дори „ закононарушения “. При което, както споделя нашият народ, „ От дърветата не виждат гората “. А точно фактът, че България съумя много по-хармонично да реализира „ измъкването “ от аграрното и навлизането в индустриалното общество, прехода от доиндустриален вид селско стопанство и общество на селския вид живот към промишлено развиване от актуален вид и урбанизиран метод на битие. Това стана по един доста по-балансиран метод, в случай че съпоставяме с образците по света, дори когато става дума за развитите буржоазен страни.
Така, да вземем за пример, у нас нямаше нито „ огражданията “, нито бесилките на десетките и стотици хиляди нещастни селяни, присъщи за основаването на първичните условия за рационализация и индустриализация на Англия, нито робството в Североамериканските Съединени щати.
У нас индустриализацията не стана за сметка на милиони жертви на други нации и земи, както това се реализира от Англия и другите метрополии на колонии по целия свят. Дали е известно на уважаемите откриватели, че Англия, изнасяйки памучен заводски плат в Индия, унищожава поминъка на милиони тъкачи, които, оставайки без работа, излизат по пътищата да просят лепта дружно със фамилиите си. И там измират всеобщо от апетит.
И както пишат тогавашните европейци-пътешественици десетки години по-късно по пътищата на Индия белеят костите на милионите умрели, за погребението на чийто тленни остатъци никой не се грижи. А с цел да не може някой ловък индийски тъкач да конкурира фабричните британски тъкани на административния глава на Индия се дава заповед на подобен умел занаятчия да се отреже дясната ръка.
Докато социалистическата индустриализация в нашата Родина бе осъществена без обществени и етнически конфликти, без основаване на обществено дъно и всичко това, което характеризира парадигмата на така наречен „ развити буржоазен страни “.
Друго обвиняване е, че „ Инвестиционният поток и икономическата помощ давана под друга форма от Съюз на съветските социалистически републики слагат българската власт в мощна стопанска взаимозависимост и лимитира опциите да се взимат независими решения “. Известно е, че нещата се познават в съпоставяне. Нека да съпоставим единствено тогавашната „ взаимозависимост “ от Съветския съюз с тази през днешния ден от Европейския съюз и Вашингтон.
Нима може да се отхвърли, че редица структуроопределящи планове, като се почне от специализацията в електрониката, а също строителството на комбинатите за тежка индустрия бяха плод на лични български решения и начинания. При което, както в тази ситуация с електрониката, успяхме да извоюваме тази наша самодейност да стане част от системата на интеграция и коопериране в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ. Но този ход не сполучи със заводите за тежка индустрия – Радомир и Русе. Така или другояче, дори и да приемем тезата за зависимостта, то това е така наречен „ положителна взаимозависимост “, т.е. взаимозависимост при която се получава стойност и най-много се реализира развиване.
Но белким може тази взаимозависимост да се съпоставя с днешната, когато с „ кимване от Брюксел “ се затварят мощности като 1-4 блок на АЕЦ „ Козлодуй “, с размахване на пръст от Вашингтон се стопират планове като АЕЦ „ Белене “, „ Южен поток “ и други. Как би могла да се назова тази взаимозависимост, може би колониална? Оставяме квалификацията на днешните отрицатели на социалистическата индустриализация!
А когато приказваме за задължения, какво ще кажете за днешните такива. Онези заеми са вземани за строителството на разнообразни обекти, с помощта на някои от които и до ден сегашен работи стопанската система на България. А днешните може ли някой да каже защо се вземат?!
Питам се има ли смисъл изобщо да се разяснява друго едно „ обвиняване “ – това за „ дотирането “ при социализма. Нима през днешния ден в Европейски Съюз не се дотират милион неща? Или в САШ или Япония? Има ли смисъл да давам статистика и образци – от селско стопанство до високи технологии. Мисля че е ненужно. Така че този мотив против „ социалистическата индустриализация “ е несъответстващ, от каквато и позиция да го погледнем.
Накрая ще разясня и някои други, по какъв начин да ги нарека, с изключение на „ клюки “, изказвани от такива „ пишман-изследователи “. Става дума за мита, че видите ли някои западни страни, в това число Япония, купували нашите „ кари “ – мото и електрокари, с цел да ги употребяват като източник на метали за своето произвеждане. Истината е, че поради излизане на трети пазари в страни от Африка и Азия бе подписано съглашение с японски общотърговски корпорации като „ Мицуи бусан “, „ Мицубиши шоджи “ и други, имащи търговски мрежи по целия свят, да продават наши кари, против което ние плащахме с продукция на нашата хранително-вкусова индустрия – ягодов конфитюр.
Но се чудя по какъв начин хора, които претендират да са изследователи-икономисти могат да се заловен на подобен малоумен мит. Колко ли ще им костват на японците тези метали, в случай че се постанова да демонтират кари, да отделят метала и той да се преработва? Да, през днешния ден в Япония има такива специалности в техническите университети, както и се реализира активност по потребление на вторични първични материали. Но става дума за модерни структури и артикули, основани по блокова скица, което извънредно доста улеснява демонтажа. При което в модерни условия е основана цяла система на преправка на скъпите съставни елементи. Докато кой ще основава в Япония в интервала сред 60-80 те години на ХХ век такава система особено за българските кари? И каква ще бъде себестойността на подобен метал?
И най-после за друго обвиняване във връзка с така наречен „ ниско качество “ и „ висока себестойност “ на българските индустриални производи. Тук ще приведа подобен образец, който се надявам добре илюстрира смехотворността на „ обвиняванията “, с които „ евро-атлантическия прочит “ „ потвърждава “ безполезността и вредата “ от социалистическата индустриализация.
Във втората половина на 90-те години на ХХ век на Международна конференция по тотално ръководство на качеството в Кайро, Египет бях български представител с отчет. И там на самата естрада от залата египтяни и други представители на арабски и африкански страни стартират да ми задават въпроси: Питат ме за какво спряхте да произвеждате и да ни продавате разнообразни типове машини и уреди? И същите тези хора - предприемачи и експерти, а също ръководители на компании и производства, ми споделят, че може би нашите машини и уреди като качество на функционалност да се отличават от западните аналози с 10-15% по ниски параметри. Но като цена те са два и три, и повече пъти по-евтини. Или както заключи един от изказалите се „ На единица функционалност вие българите давате доста по-високо качество от Запада “.
И още един образец. С японски експерти по качеството навестявам „ Завод за дребни трактори “ ООД в Русе през 90-те години на ХХ век. И японците преглеждайки мотокултиваторите, създавани в това дружество, дават препоръки - това да се оправи като външен тип, това да се оправи и така нататък След това питат каква е цената, като съпоставят с аналози на японски мотокултиватори. Когото схванаха, че цената е 12.5 пъти по-ниска започнаха да махат с ръце и да споделят, че няма потребност нищо да се оправя, при тази цена и по този начин си е добре. Изводът е, че българската индустриална продукция имаше своите пазарни ниши и бе добре призната. А всевъзможни приказки срещу са просто от Лукавия.
Вместо умозаключение
Прочитът на българската история, учреден на „ евро-атлантическия метод “, се характеризира с негативизъм и опит за разрушение на основни полезности, върху които се гради самосъзнанието и единствено усещането на българското общество. А точно – горделивост от Родината като страна-майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация, като народ съчетал мъдростта на античните цивилизационни обичаи на траките и прабългарите, притежател на социо-културния код на Православието, т.е. тази част от християнския свят, която е най-близко до ранното християнство с неговият автентичен хуманизъм.
Ако се опитаме да дадем базова характерност на „ евро-атлантическия прочит “ следва да подчертаем, че негативизмът на същия е обагрен, къде в затулен, къде в открит антибългаризъм.
Засега резултатът от „ евро-атлантическия прочит “ може да се характеризира като мощно спорен. Макар че, безспорно е нанесена и продължава да се нанася вреда върху историческата памет на българското общество.
Но макар забележителните средства и старания, хвърлени в тази посока, в редица случаи се получава противоположен резултат. Така или другояче, обаче, не може да се отхвърли тъжната истина, че „ евро-атлантическият прочит “ на българското минало и настояще с неговия антибългаризъм съставлява сериозна заплаха за бъдещето на България.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вд
Колониалната употреба на народите по целия свят от една страна спомага да се изградят условия за акумулиране на значими благосъстояния измежду имотните обществени групи и съсловия в Англия, Холандия и Франция. Това дава опция тези средства да бъдат влагани в огромни икономически планове, каквито стават тези свързани с индустриализацията.
От друга страна измежду редовите представители на популацията на Англия, само че също и на други западни колониални сили, стартира да се образува необятен обществен пласт, обвързван с колониалната употреба. Този пласт от модерна позиция, може да се назова „ междинна класа “, т.е. хора имащи нараснали покупателни благоприятни условия. Това става друго значимо изискване за развиване на индустриализма, защото точно представителите на горния обществен пласт стават потребителите на продуктите, създавани от първите текстилни индустриални предприятия. Така тяхното ползване „ дърпа “ Промишления прелом, реализиран на Запад.
Западът, цялостен с ново самочувствие, демонстрирано най-много от Англия, Холандия и Франция, и родено от основания от Индустриалната гражданска война нов вид социално-технологическо развиване, опирайки се на образуваната от този нов вид динамичност военно-политическа и военно-техническа мощност, потегля да търси първични материали и пазари, като източници за по-нататъшния си обществен, стопански, технологически, културен и впрочем напредък.
Новото самочувствие поражда съответната идеология, обхванала дори необятни маси от популацията на Западните страни. Същата е насаждана и измежду подчинените колониални страни. При което забележителна част от елитите на подчинените страни възприема тази идеология. Като тази продажна, компрадорска част на елитите на незападните страни спомага за налагането на същата измежду личните им нации.
Тази идеология може да назовем нагледно идеология на „ Бремето на Белия човек “ по едноименното стихотворение на известния британски публицист и стихотворец, създател на „ Книга за джунглата “ Ръдиард Киплинг. Това стихотворение по един къс, само че извънредно прям метод предава наличието на идеологията, по тази причина ще си позволим да цитираме част от него.
Бремето на „ Белия човек “
The White Man`s Burden
R. Kipling
Носете бремето на Белите
Сред непознати племена -
Пратете синовете си
Да им служат
И без отмалялост да работят
За тези диви и страдащи хора -
Тези ново уловени мрачни племена
Наполовина дяволи,
Наполовина деца.
Носете бремето на Белите -
И не се отчайвайте
Не бъдете нито злобни, нито горди,
С налични думи ги приобщавайте,
………………………………………….
Както се вижда от това стихотворение главният миг в западноцентричната идеология е този за превъзходството на Западната цивилизация във всичко над другите цивилизации. Последните са обсъждани като изостанали. Те с цел да могат да се развиват би трябвало да следват пътя на Запада, да се учат от него. Това дава правото на Западната част от човечеството да бъде наставник, да наставлява, да указва и да командва другите страни и нации.
В последна сметка Западът е съумял да завоюва това свое право със силата на оръжието. Пред него са се покорили всичко други – Индия и Китай, автохтонните цивилизации на Америка, Африка, ислямския свят и така нататък, и така нататък Както се пее в една колониална песничка – „ На всички ваши въпроси, имаме отговор, ние имаме картечница, а вие нямате “.
И всичко би било прелестно в тази картина на западноцентричната идеология, в случай че нямаше едно огромно „ НО “, което но по никакъв начин не се вписва в концепцията за безспорното предимство на Запада. Това „ НО “ се назовава Славяно-православна Кирилска цивилизация “ в лицето на Русия, на Руския свят. След „ трудовете “ на Петър Iпо рационализация на огромната славянска страна, тя придобива също „ картечница “, т.е. опцията да създава и има съвременни оръжия, което умеене се старае да резервира и резервира до ден сегашен.
Оттогава насам всички старания на Запада да бъде безспорната мощ в света – „ Рotentia absoluta “, се срещат с напъните на Руския свят да бъде самостоятелен. Т.е. „ Руската мечка “ сама да взема решение какво да прави в нейната гора “. Колкото пъти сили от Запада - шведи, Наполеон, Хитлер потеглят на война против Руския свят, толкоз пъти най-често се връщат с разрушени носове и войната свършва в техните столици.
Подобна обстановка ражда характерен тип етнофобия, така наречен „ Русофобия “ – рус от съветски ез. и елински ез. – „ фобос “/страх/. Казваме характерен тип етнофобия, защото за разлика от другите широкоразпространени етнофобии „ русофобията, сходно на антисемитизма, работи като интегрална идеология, т.е. като специфичен набор от хрумвания и концепции, който има своя лична конструкция, система от понятия, история на генезиса и развиване, както и типичните си прояви “/2// Олег Неменский. Русофобия по какъв начин идеология // Вопросы национализма № 13, 2013./
Необходимо е да се подчертае, че самата русофобия може да се диференцира в няколко стадия според от развиването на самия „ Руски свят “ – Царска или Имперска Русия, Съюз на съветските социалистически републики и Руска федерация. Всеки от тези стадии има съответните легенди, клишета и лозунги. Така, да вземем за пример, на първия от тези стадии основна фигура е известният маркиз Астолф дьо Кюстин. Същият макар изразените очаквания, че благодарение на Русия ще бъдат спрени буржоазните революции в Европа, разказва страната в най-черни тонове като земя на варвари и плебеи, на бюрократична робия и повсеместен боязън.
В интервала на Съюз на съветските социалистически републики най-ярък израз на русофобията показват хитлеристите. Показателна в това отношение е снимка на офицери и бойци от Вермахта, снимали се на фона на учебна дъска в учебно заведение в Брянска област, на която дъска е написано „ Der Russe muß sterben, damit wir leben “/Руснакът би трябвало да почине, с цел да живеем ние/.
Вече след разпада на Съюз на съветските социалистически републики известният русофоб Збигнев Бжежински на среща в Ярославл декларира, че „ Новият международен ред под хегемонията на Съединени американски щати се основава против Русия, за сметка на Русия и върху руините на Русия “./3//https://lina-001.livejournal.com/57671.htmlр Последно влизане 24.08.2022/.
В прочут смисъл би трябвало да се каже без това да бъде хиперболизация, т.е. пресилване, че „ русофобията “, се явява интегрална част на западноцентричната идеология.
Безспорно всеки би се запитал каква е връзката сред русофобията като интегрална част на западноцентричната идеология от една страна и „ евро-атлантическия прочит “ на историята на нашето Отечество, от друга. Несъмнено тук има най-пряка връзка. Тя е във обстоятелството, че Русия принадлежи към Славяно-православната Кирилска цивилизация и се явява нейната най-мощна опора. А България? България е майката на тази Славяно-православна Кирилска цивилизация. Една цивилизация се базира на две платформи.
Първата е подобен значим социо-културен фактор като писмеността. Втората е литургичния език на обичайна вяра. Кирилицата е основана от св. Климент Охридски в границите на Охридската книжовна школа, т.е. в България. А както напълно наскоро съобщи Епископът на Руската Православна черква, Патриарх Московски и на цяла Русия Кирил, Русия е получила православието от България. Затова и литургичният език, който се употребява в Руското православие и който назовават „ църковно-славянски “, е по своя генезис старобългарски език. Тук още веднъж ще напомним думи на Збигнев Бжежински „ Че след разрушаването на комунизма единствения зложелател на Америка остава Руското Православие “. Каква по-пряка връзка сред „ русофобията “ като интегрална част на западноцентризма и Отечеството ни явяващо се майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация.
Особено като се добави и обстоятелството, че Русия освободи България от петвековно агарянско робство. И отсам идва напълно естествената всеобща национална благодарност измежду българите към Русия за това човеколюбиво дело. Западноцентристкият метод е леден и безмилостен геополитически и цивилизационен метод. Той не признава приятелски усеща и благодарности. Тук няма междинни положения. Или си с нас или си срещу нас.
В свършек на тематиката за „ Евро-атлантизма “ като ценностен метод би трябвало да подчертаем, че в основата му е същата тази западноцентрична идеология. Е, нещата не стоят на едно място. Има и промени. Няма я тази искреност от предходните времена. Не се приказва намерено за предимство на Запада над другите страни и нации. Официално нещата се показват като битка на „ демократичните нации против диктаторските режими “. Русия естествено е „ диктаторски режим “.
Има и други промени. Например, неолибералната социо-културна матрица постанова така наречен „ джендърна идея “. Тя отхвърля половите разлики резултат от избраната от природата диференциация на хората на мъже и дами. Вместо биологичен пол това се вкарва така наречен „ обществен пол “. В рамките на същия се приказва за над 50 разновидността на този обществен пол. Съответно се ратува за „ приемливост “ в междуполовите взаимоотношения на тези над 50 разновидността. Евро-атлантическия ценностен метод инкорпорира и така наречен „ мулти-културализъм “, борещ се за равнопоставеност на обичайна за дадена местна общественост просвета с всевъзможни привнесени извън, къде инцидентно посредством емигранти и така наречен „ бежанци “ или умишлено „ импортирани “ характерни културни детайли. „ Мултикултурализмът “ се опълчва на „ културния плурализъм “, призоваващ към почитание на всички култури. Но предизвестява за това, че приоритет в даден териториален културен ареал приоритет, преимущество би трябвало да се дава на обичайна просвета.
Може да се упоменат и други обилни промени. Такава смяна е въвеждането на „ постмодернизма “, който през днешния ден е непрекъсната част от евро-атлантизма като ценностен метод. „ Постмодернизмът “ отхвърля както традиционализма на отминалите столетия, по този начин и рационализма на Модерна, концепцията за националната страна, проблемите, декларирани от мислителите като Карл Маркс, Зигмунд Фройд, теорията на относителността на Алберт Айнщайн и въпросите, сложени от квантовата доктрина.
Постмодернизмът слага въпроса дали тези идеали и хрумвания въобще могат да съществуват. В този смисъл той е извънредно спорно и мъчно за дефиниране събитие. Самият термин допуска, че е преминат интервалът на Модерна, на Модерността, само че е невероятно да се разграничи какво положително предлага в подмяна на Модерна така наречен „ Постмодернизъм “.
И най-после след пространното пояснение за това какво съставлява „ евро-атлантическия “ ценностен метод да споменем и кои са неговите носители у нас. Това са обособени персони, НПО-та, партии и организации, дори и детайли от структурата на Българската национална страна. Последното единствено по себе си е чудноват феномен. Да се придържаш към хрумвания, че не просто националната страна е непотребна, само че дори е нездравословна за публичното здраве, и по едно и също време с това да си част от апарата на националната страна, значи че си в безусловно несъгласие със самия себе си. Но както се споделя – подобен е животът.
Относно „ евро-атлантическия прочит “ на основни събития и персони в главните интервали на историята на България
Анализът на този прочит ще изпълним на основата на главните интервали в историята на нашата страна: Средновековен интервал, Ново време и Съвременност.
Средновековна България и евро-атлантическия прочит на основни събития и персони в тази ера
Историческият термин „ Средни епохи “ или „ Средновековие “ е европоцентрично разбиране, което отразява разбирането за историческия развой по този начин, както той се е осъществявал в Европа: Античност; Средновековие; Ново време. Това разделяне е въведено от професора от Галския университет Кристофър Келер(Христофор Целариус) през 1688 год.
Самото наименование Средновековие води началото си от XV век, когато хуманистите се пробват да разграничат личната си ера и назовават времето сред Античността и XV век със следните имена: media tempestas (на латински: приблизително време; 1469 г.), media antiquitas (на латински: междинна античност; 1494 г.), medium tempus (на латински: приблизително време; 1531 г.), saeculum medium (на латински: междинен век; 1596 г.). Най-вероятно за пръв път Средните епохи са наречени по този начин от Леонардо Бруни в неговата „ Historia Florentini populi “
От социокултурна, социо-икономическа и геополитическа позиция както част от античната, по този начин и забележителна част от средновековната история на Европа следва да се класифицира на две съществени линии:
Основаваща се на елинско-византийска традиция;
Основаваща се на римска традиция.
Съществуват разнообразни визии за времевите граници на Средновековието. Така да вземем за пример гореспоменатият Келер смета, че то стартира през 395 год. с разделянето на Римската империя и приключва през 1453 год. с рухването на Константинопол под ударите на османските турци – Османския султанат. Със завладяването на Константинопол се поставя началото на превръщането на този султанат в империя.Според през днешния ден възприетата от мнозина историци позиция началото на Средновековието е рухването на Западната Римска империя през 476 год. За завършек на същото се сочи 1492 год. - откритието на Америка от Христофор Колумб.
В рамките на Средновековния интервал през 681 година се ражда страната България, която още в самото си начало е учредена въз основата на три основни народностни групи – булгари /прабългари/, траки и славяни, всяка една със забележителна историческа традиция. При което траките и прабългарите имат „ зад тила си “ и богато държавническо минало. Като цяло откривателите наброяват над 70 народностни групи и етноси, влели се и основали днешната българска нация. Но надали до момента някой съществено е оспорвал обстоятелството, че прабългари, траки и славяни са внесли главен принос в „ темела “ на българския народ.
Но това не е по този начин съгласно някои представители на „ евро-атлантическия прочит “. Така, да вземем за пример, О’ Бозе почившия професор от Нов български университет Пламен Цветков в книга, издадена през 1998 година под заглавие „ Славяни ли са българите? “ оспорва този факт за приноса на славянството във образуването на българската националност през Средновековието.
Друг образец е циничната публикация преди време в наш ежедневен вестник, в която бе декларирано, че светите братя Кирил и Методий били, видите ли, „ византийски шпиони “.
Както се вижда от горните образци „ евро-атлантическия прочит “ се старае да бие по съществени опори на самосъзнанието на актуалния българин – да разколебае гордостта от това, че България е майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация. За тази цел от една страна да се зароди подозрение, че за каква принадлежност към славянството може да става дума, откакто, видите ли, ние не сме славяни.
А от друга да бъдат унижени основни фигури на славянството – светите братя Кирил и Методий, приети за настойници на Европа дори от Католическата черква в лицето на папа Йоан Павел II от 30 декември 1980 година с апостолическото обръщение „ За безпримерно достолепие ” (Egregiae Virtutis).
Могат да бъдат дадени и образци в случай че не на изкривяване, то на замълчаване на значими моменти от Българската история, които по един или различен метод засягат в отрицателен проект Западния свят. Показателен образец в това отношение е героичното дело на цар Калоян Български, който разгромява на 14 април 1204 година в борбата при Адрианопол латинските рицари и пленява императора на Латинската империя Балдуин I, с което отстоява независимостта на България.
Днес доста рядко ще се срещнем с публично отбелязване на тази героична борба, в която е победен цвета на западноевропейското рицарство от храбрите български войни.
Историята на България в евро-атлантическия прочит на основни събития и персони в Новото време
Границите на Новото време в историята на човечеството, сходно на другите огромни интервали, са обект на полемики и разнообразни тълкувания. Самото схващане за „ Ново време “ се появява в епохата на Възраждането. Хуманистите оферират разделяне на историята на антична, междинна и нова. От позицията на същите разцветът на културата е знак за ново време. С други думи не социално-икономическия, а духовно-културния фактор те виждат като основен аршин за периодизация на историческото време.
Спорно е самото начало на Новото време. За някои това е рухването на Константинопол под османска власт през 1453 год. За други е откриването на Америка през 1492 год. За трети е началото на Реформацията през 1517 год.Обект на полемика е и продължителността на Новото време.
За англоезичната историография то се дели на три интервала – Ранно Ново време (The early modern period) и Късно Ново време (The late modern period). Съвременната история (Contemporary history се датира от 1945 година до през днешния ден. Според някои други историографски школи и създатели краят на Новото време е края на Първата международна война, след което стартира Съвременността. Други създатели слагат по-ранни години за свършек на Новото време.
За нас българите Новото време е интервал, през който протича по-голямата част от Османско-турското иго или Османско-турското робство. И тук незабавно ще отбележим, че според „ евро-атлантическия прочит “ иго не е имало. Съществувало е културен продан, който последователите на този прочит назовават „ Османско наличие “, „ Съжителство “ или в най-тежкия случай „ Османско господство “.
За да оправдаят този си „ политкоректен “ изказ носителите на „ евро-атлантическия прочит “ употребяват най-различни причини, в това число и този, че когато нашите възрожденци назовават цялото това време „ робско “, те видите ли, се заблуждавали!!!? Ще изложим някои от тези причини, както и ще представим своите контрааргументи:
Аргумент 1. Видите ли, българинът е имал благосъстоятелност, т.е. парче земя, което е обработвал. Как по този начин притежател на земя ще бъде плебей?
Контрааргумент: При феодализма има така наречен „ двойна благосъстоятелност “ и висш притежател феодала – в тази ситуация така наречен „ бей “ и зависещ притежател – селянинът, който обработва земята. Той има правото да предава правото на обработка на земята по завещание. В този смисъл на процедура той е „ неизменен “ за земята. Този вид феодална благосъстоятелност за подчинения притежател – селянина няма нищо общо с появилата се по-късно буржоазна благосъстоятелност – да се разпореждаш и получаваш изгода от собствеността, да я продаваш и да я предаваш по завещание.
Следва да се има поради, че Османската империя е била „ халифат “, т.е. страна, където правото е учредено на „ шариат “-а, т.е. на ислямското право. То урежда всички аспекти на живота в мюсюлманското общество. Представлява цялост от правови, морални и религиозни правила на исляма, които обгръщат всички страни на живота на ортодоксалните мюсюлмани. Те са изложени в Корана и сунните.
Ако човек е нечестивец, т.е. немюсюлманин/гяур/, то той няма правата на правоверния. Фактически той е заробен човек – плебей. Съответно е плащал редица спомагателни налози като „ джизие “ или „ харач “ (харадж) - паричен налог, който бил събиран от немюсюлманското население. Друг най-страшен налог е „ девширме “/кръвен данък/ - отнемането и потурчването на деца – момчета от османската власт и превръщането им в най-страшни врагове на християнството – еничари.
Особено безсрамен е така наречен „ Диш-хакъ “ – зъбен налог, плащан от „ гяурина “, когато „ правоверният “ влиза в дома на горния, принуждава го да му се даде храна, след което взема такса, задето е хабил зъбите си с неговата „ гяурска “ (друговерска) храна. Тук няма да изброяваме всичките още 16 налога, с което е облагано немюсюлманското население.
Ще споделим и тъжния факт на безправието на което е подложен българина по време на 5-те века с образеца на най-големия рабски пазар в Османската империя – този в Кайро. Там непрекъснато са продавани млади българки-робини. Те са били принудително отвличани от фамилиите си, изключително по време на въстания и протести, като възмездие против бащите и братята им тръгнали да се борят за независимост. Даже през 21876 година след Априлското въстание млади българки, в това число невръстни девойки на 12-13 години са главната „ стока “ на Каирския пазар за плебеи.
Аргумент 2. С ехидство и насмешка носителите на „ евро-атлантическия прочит “ декларират против тезата за робството с аргумента, че последователите на тази теза, видите ли, си желали „ робството “, т.е. това са надали не хора с робско схващане.
Не, неуважаеми господа. Ние приказваме „ иго “, не тъй като сме били плебеи, а тъй като османлиите са желали да ни създадат плебеи. И ние това би трябвало да го знаем и да го помним. Защото, който не помни уроците на историята, ще ги повтаря.А, че не сме били плебеи е ясно, защото за по-малко от 500 години по българските земи има над 400 въстания, протести и завери против османската власт. И не може плебеи да родят такива колоси на мисълта и делото като Апостола Васил Левски, като поета-революционер Христо Ботев, Хаджията и Караджата, като априлци, като десетките хиляди паднали през петте века в битката за независимост.
Но вземете единствено един Левски. Колко народа по света могат да се похвалят с такава планетарна персона? Ами Ботев? Покажете ми по-величав поет-революционер, кристално чист, положил всичко, а най-много себе си, пред олтара на Отечеството!!! Обаче, отрицанието на това, че османските управляващи се пробват българския народ да трансфорат в робско стадо, в някакви „ илоти “, тезата за „ съжителството “ и „ наличието “ трансформират тези български национални герои в „ терористи “, в „ сепаратисти “. Гнусна и подла теза…
Не бива да се не помни, че против всичките тези герои, срещу българския подвиг стои гигантска мощ – Османската империя. А империя се побеждава от друга империя. И за това братската съветска помощ става решаващото уравнение във формулата на българската независимост.
В умозаключение по този въпрос ще кажем: Не бива да се не помни, че не онази средновековната, само че актуалната българска държавност е родена върху няколко съществени «градивни камъка». Един от тях е този, че е имало османска власт, която близо пет века се е стремяла да наложи „ иго “, т.е. да направи българина не просто заробен, само че да го принуди да се помири с безправното си състояние. В този смисъл ние приказваме за иго.
Но тази власт не е съумяла. Защото българите не са се примирили с безправното си състояние. Напротив опитите на османската власт да наложат иго е родила борци против „ робството “. Свободата не ни е единствено подарък от Русия, а е изстрадана с кръв и жертви.
Съвременна България и „ евро-атлантическия прочит “ на основни събития и персони в недалечното минало
„ Евро-атлантическия прочит “ е изключително деен в операциите и изопачаванията на близкото минало на страната. Тук изключително се демонстрира „ немския сегмент “ в евро-атлантическия прочит. Днес в българското обществено пространство тривиална стана фразата, приписвана на Борис Кобурготски „ Винаги с Германия, в никакъв случай против Русия “, употребена от всевъзможни политически кръгове, даже и такива, които претендират да са „ леви “. Подобна фраза е също част от „ евро-атлантическия прочит “, при който „ непретенциозно “ се замълчава, че, колкото пъти сме били с Германия, толкоз пъти сме или в национална злополука, или сме се спасявали в последния миг от такава.
Така след Първата международна война, вследствие на това, че България е съдружник на Кайзерова Германия, Австро-Унгария и Османската империя, по Ньойския контракт Отечеството ни губи от българското етническо землище:
Земи от Кулска и Видинска околия;
Земи от Царибродска и Трънска околия;
Земи от Кюстендилска и Трънска околия;
Земи от Струмишка и Петричка околия;
Западна Тракия/Беломорска Тракия/.
Според някои откриватели България се лишава с население, което е над 1/3 до броя на българските жители до Първата международна война.
Във Втората международна война в началото нашата Родина е отново съдружник, този път на Хитлеристка Германия. През август 1944 година Англия сондира допустима окупация на България от турски войски. Само влизането на Червената войска, която съгласно някои представители на „ евро-атлантическия прочит “ е страна-окупатор, избавя Отечеството ни от участта да бъде окупирана от Турция с всички вероятни отрицателни последици от такава окупация. По-късно отбраната на Съюз на съветските социалистически републики избавя България от претенциите на Гърция границите ни с тази страна да са 30 км от Пловдив и 90 км от София. Казано по различен метод Родината ни е избавена от вероятната Трета национална злополука за по-малко от половин век.
Едновременно с това не престават ударите по основни опори на българския дух. Един някогашен външен министър и водач на Атлантическия клуб с самоувереност обществено съобщи най-цинично: „ Майната му на Православието! “. Авторът на този материал не е набожен човек. Но не може никога да одобри презрителното и гнусно отношение към тази извънредно значима социо-културна традиция на нашия народ. Тук може изцяло да се съгласим със завета на митрополит Климент Търновски/Васил Друмев/: „ ИМА ПРАВОСЛАВИЕ У НАС, ИМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД, НЯМА ПРАВОСЛАВИЕ — НЯМА И БЪЛГАРСКИ НАРОД “.
Важна задача, която изпълняваше и извършва „ евро-атлантическият прочит “ по отношение на нашата модерна история, е офанзивата против социалистическия интервал у нас – 9 септември 1944 г.-10 ноември 1989 година Тази задача има значима цел – да се отхвърли постигнатото от минимум две генерации българи, тези достижения да бъдат минимизирани и изобщо отхвърлени. За да може публичното схващане у нас да се помири и съгласи с идното очистване на индустрията, селското стопанство, просвета, обучение и просвета у нас.
Определено „ евро-атлантическият прочит “, наред с други фактори и сили, внесе своя заслужен принос в реализацията на тази задача. Българското общество „ добродушно “ одобри ликвидирането на едрото конкурентно селско стопанство у нас, „ изчегъртването “ на 3 200 предприятия, опошляването на българската просвета, смачкването на българската просвета и обучение, съсипването на опазването на здравето. В тази връзка се основават легенди и истории, които се вдълбават в публичното схващане и в историческата памет на българите. Ще илюстрираме това „ вдълбаване “ със следните образци.
Има редица така наречен „ откриватели “, явяващи се съперници на социалистическата индустриализация. Те афишират същата, изключително целта на тежката индустрия за „ изцяло неуместна за дребна и бедна на находища страна като България “. Естествено бихме оспорили тезата за „ бедна на находища “ България. Нашата Родина, която, с изключение на петрол и газ, има на процедура от въглища до цялата Менделеева таблица. Четвърто място по находища от злато и полиметална руда в Европа, 3-то място по уран и така нататък
Е, в този момент всичко това сме отдали на концесия, при което, както е при златото концесионерът заплаща единствено 1.5% от декларираната от самия него облага. Даже в Тропическа Африка при употреба на златни залежи концесионерите заплащат 15%. Навярно би трябвало си зададем въпроса „ Кога ще ги стигнем африканците? “
Така или другояче тук участва и обвиняванията за така наречен „ автаркия “, т.е. една относителна ориентировка към „ опора на личните сили “. От една страна разгласяваме, че сме небогати и дребни, а от друга сме срещу така наречен „ автаркия “, т.е. търсене на благоприятни условия модернизацията и индустриализацията да се реализира най-много на основата на лични запаси, защото за импорт би трябвало да се заплаща скъпо.
Като предписание, когато през днешния ден у нас се приказва за „ социалистическа индустриализация “ се подчертава върху неточности, изкривявания и дори „ закононарушения “. При което, както споделя нашият народ, „ От дърветата не виждат гората “. А точно фактът, че България съумя много по-хармонично да реализира „ измъкването “ от аграрното и навлизането в индустриалното общество, прехода от доиндустриален вид селско стопанство и общество на селския вид живот към промишлено развиване от актуален вид и урбанизиран метод на битие. Това стана по един доста по-балансиран метод, в случай че съпоставяме с образците по света, дори когато става дума за развитите буржоазен страни.
Така, да вземем за пример, у нас нямаше нито „ огражданията “, нито бесилките на десетките и стотици хиляди нещастни селяни, присъщи за основаването на първичните условия за рационализация и индустриализация на Англия, нито робството в Североамериканските Съединени щати.
У нас индустриализацията не стана за сметка на милиони жертви на други нации и земи, както това се реализира от Англия и другите метрополии на колонии по целия свят. Дали е известно на уважаемите откриватели, че Англия, изнасяйки памучен заводски плат в Индия, унищожава поминъка на милиони тъкачи, които, оставайки без работа, излизат по пътищата да просят лепта дружно със фамилиите си. И там измират всеобщо от апетит.
И както пишат тогавашните европейци-пътешественици десетки години по-късно по пътищата на Индия белеят костите на милионите умрели, за погребението на чийто тленни остатъци никой не се грижи. А с цел да не може някой ловък индийски тъкач да конкурира фабричните британски тъкани на административния глава на Индия се дава заповед на подобен умел занаятчия да се отреже дясната ръка.
Докато социалистическата индустриализация в нашата Родина бе осъществена без обществени и етнически конфликти, без основаване на обществено дъно и всичко това, което характеризира парадигмата на така наречен „ развити буржоазен страни “.
Друго обвиняване е, че „ Инвестиционният поток и икономическата помощ давана под друга форма от Съюз на съветските социалистически републики слагат българската власт в мощна стопанска взаимозависимост и лимитира опциите да се взимат независими решения “. Известно е, че нещата се познават в съпоставяне. Нека да съпоставим единствено тогавашната „ взаимозависимост “ от Съветския съюз с тази през днешния ден от Европейския съюз и Вашингтон.
Нима може да се отхвърли, че редица структуроопределящи планове, като се почне от специализацията в електрониката, а също строителството на комбинатите за тежка индустрия бяха плод на лични български решения и начинания. При което, както в тази ситуация с електрониката, успяхме да извоюваме тази наша самодейност да стане част от системата на интеграция и коопериране в границите на Съвет за икономическа взаимопомощ. Но този ход не сполучи със заводите за тежка индустрия – Радомир и Русе. Така или другояче, дори и да приемем тезата за зависимостта, то това е така наречен „ положителна взаимозависимост “, т.е. взаимозависимост при която се получава стойност и най-много се реализира развиване.
Но белким може тази взаимозависимост да се съпоставя с днешната, когато с „ кимване от Брюксел “ се затварят мощности като 1-4 блок на АЕЦ „ Козлодуй “, с размахване на пръст от Вашингтон се стопират планове като АЕЦ „ Белене “, „ Южен поток “ и други. Как би могла да се назова тази взаимозависимост, може би колониална? Оставяме квалификацията на днешните отрицатели на социалистическата индустриализация!
А когато приказваме за задължения, какво ще кажете за днешните такива. Онези заеми са вземани за строителството на разнообразни обекти, с помощта на някои от които и до ден сегашен работи стопанската система на България. А днешните може ли някой да каже защо се вземат?!
Питам се има ли смисъл изобщо да се разяснява друго едно „ обвиняване “ – това за „ дотирането “ при социализма. Нима през днешния ден в Европейски Съюз не се дотират милион неща? Или в САШ или Япония? Има ли смисъл да давам статистика и образци – от селско стопанство до високи технологии. Мисля че е ненужно. Така че този мотив против „ социалистическата индустриализация “ е несъответстващ, от каквато и позиция да го погледнем.
Накрая ще разясня и някои други, по какъв начин да ги нарека, с изключение на „ клюки “, изказвани от такива „ пишман-изследователи “. Става дума за мита, че видите ли някои западни страни, в това число Япония, купували нашите „ кари “ – мото и електрокари, с цел да ги употребяват като източник на метали за своето произвеждане. Истината е, че поради излизане на трети пазари в страни от Африка и Азия бе подписано съглашение с японски общотърговски корпорации като „ Мицуи бусан “, „ Мицубиши шоджи “ и други, имащи търговски мрежи по целия свят, да продават наши кари, против което ние плащахме с продукция на нашата хранително-вкусова индустрия – ягодов конфитюр.
Но се чудя по какъв начин хора, които претендират да са изследователи-икономисти могат да се заловен на подобен малоумен мит. Колко ли ще им костват на японците тези метали, в случай че се постанова да демонтират кари, да отделят метала и той да се преработва? Да, през днешния ден в Япония има такива специалности в техническите университети, както и се реализира активност по потребление на вторични първични материали. Но става дума за модерни структури и артикули, основани по блокова скица, което извънредно доста улеснява демонтажа. При което в модерни условия е основана цяла система на преправка на скъпите съставни елементи. Докато кой ще основава в Япония в интервала сред 60-80 те години на ХХ век такава система особено за българските кари? И каква ще бъде себестойността на подобен метал?
И най-после за друго обвиняване във връзка с така наречен „ ниско качество “ и „ висока себестойност “ на българските индустриални производи. Тук ще приведа подобен образец, който се надявам добре илюстрира смехотворността на „ обвиняванията “, с които „ евро-атлантическия прочит “ „ потвърждава “ безполезността и вредата “ от социалистическата индустриализация.
Във втората половина на 90-те години на ХХ век на Международна конференция по тотално ръководство на качеството в Кайро, Египет бях български представител с отчет. И там на самата естрада от залата египтяни и други представители на арабски и африкански страни стартират да ми задават въпроси: Питат ме за какво спряхте да произвеждате и да ни продавате разнообразни типове машини и уреди? И същите тези хора - предприемачи и експерти, а също ръководители на компании и производства, ми споделят, че може би нашите машини и уреди като качество на функционалност да се отличават от западните аналози с 10-15% по ниски параметри. Но като цена те са два и три, и повече пъти по-евтини. Или както заключи един от изказалите се „ На единица функционалност вие българите давате доста по-високо качество от Запада “.
И още един образец. С японски експерти по качеството навестявам „ Завод за дребни трактори “ ООД в Русе през 90-те години на ХХ век. И японците преглеждайки мотокултиваторите, създавани в това дружество, дават препоръки - това да се оправи като външен тип, това да се оправи и така нататък След това питат каква е цената, като съпоставят с аналози на японски мотокултиватори. Когото схванаха, че цената е 12.5 пъти по-ниска започнаха да махат с ръце и да споделят, че няма потребност нищо да се оправя, при тази цена и по този начин си е добре. Изводът е, че българската индустриална продукция имаше своите пазарни ниши и бе добре призната. А всевъзможни приказки срещу са просто от Лукавия.
Вместо умозаключение
Прочитът на българската история, учреден на „ евро-атлантическия метод “, се характеризира с негативизъм и опит за разрушение на основни полезности, върху които се гради самосъзнанието и единствено усещането на българското общество. А точно – горделивост от Родината като страна-майка на Славяно-православната Кирилска цивилизация, като народ съчетал мъдростта на античните цивилизационни обичаи на траките и прабългарите, притежател на социо-културния код на Православието, т.е. тази част от християнския свят, която е най-близко до ранното християнство с неговият автентичен хуманизъм.
Ако се опитаме да дадем базова характерност на „ евро-атлантическия прочит “ следва да подчертаем, че негативизмът на същия е обагрен, къде в затулен, къде в открит антибългаризъм.
Засега резултатът от „ евро-атлантическия прочит “ може да се характеризира като мощно спорен. Макар че, безспорно е нанесена и продължава да се нанася вреда върху историческата памет на българското общество.
Но макар забележителните средства и старания, хвърлени в тази посока, в редица случаи се получава противоположен резултат. Така или другояче, обаче, не може да се отхвърли тъжната истина, че „ евро-атлантическият прочит “ на българското минало и настояще с неговия антибългаризъм съставлява сериозна заплаха за бъдещето на България.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вд
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ