Хроничният дефицит на електроенергия влияе на всички държави от Субсахарска

Хроничният недостиг на електрическа енергия въздейства на всички страни от Субсахарска Африка. По данни на Африканската банка за развиване, съвсем 620 милиона души (60% от популацията в региона) нямат достъп до електричество. Дори и тези, които на доктрина имат ток, заплащат доста висока цена за незадоволителни и ненадеждни доставки, написа електронното издание nairobilawmonthly.com.

Липсата на електрическа енергия има значение: страни, в които коефициентът на електрозахранване е по-малък от 80%, имат относително невисок Брутният вътрешен продукт на глава от популацията.

През последното десетилетие, с цел да преодолеят дефицита на електрическа енергия, страните от Субсахарска Африка насочват вниманието си към възобновимите енергийни източници (ВЕИ) като слънчевите и вятърните централи. Но в случай че африканските страни вървят към урбанизация и индустриализация, опциите на ВЕИ са лимитирани.

Според публикация в американското списание Issues in Science and Technology, държавните управления на африканските страни следва съществено да се замислят за развиването на атомната енергетика, по този начин както към този момент вършат 11 африкански страни. Засега единствено в Южна Африка има АЕЦ, само че други страни като Алжир, Египет, Гана, Кения, Намибия, Нигерия, Танзания, Тунис, Уганда и Замбия са на друг стадий в развиването на атомната енергетика.

В обявата се показва, че множеството планове за развиване на атомната енергетика са свързани с съветската корпорация „ Росатом “ или Китай, само че и частни американски енергийни компания могат да играят роля при реализирането на подобен тип стратегии.

Едно от преимуществата на атомната енергетика е, че АЕЦ може да доставят евтина и надеждна електрическа енергия на милиони хора в продължение на 40-60 години.