Над 20 хиляди българи умират всяка година от предотвратими болести
Хроничните незаразни заболявания не престават да са главния проблем за здравето на българите и причина номер едно за гибел и неработоспособност. Най-голям отрицателен дял имат заболяванията на органите на кръвообръщението и мозъчно-съдовата система, както и злокачествените болести. Те образуват и най-големия дял от предотвратима смъртност на популацията, която всяка година лишава над 20 000 живота в България.
Това демонстрира Годишният отчет за положението на здравето на жителите в Република България за 2016 година, който беше утвърден от държавното управление през днешния ден, само че към момента не е обществено наличен. Докладът се прави всяка година от Националния център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) в осъществяване на Националната здравна тактика до 2020 година, като през годините не се набюдават основни промени в данните или изводите.
Според разбивката на смъртността за миналата година - предотвратимите заболявания на сърчено-съдовата система са причина за над 65% от смъртните случаи в страната, а туморните новообразувания - за още над 16% от всички.
Проблем за България като цяло е високото равнище на смъртността – и общата и преждевременната, сочи отчетът. След 1964 година, когато е записана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7.9 промила), индикаторът трайно нараства, достигайки 15.3‰ през 2015 година при междинен за Европейски Съюз от 9.82‰. Има наклонност смъртността да е по-висока при мъжете (16.3‰), в сравнение с при дамите (14.4‰) и в селата (22.0‰), в сравнение с в градовете (12.9‰).
Основно предизвикателство за здравето на жителите и приоритет за бъдещи дейни интервенции са хроничните незаразни заболявания, които са съществени аргументи за гибел и понижена продуктивност, написа в тазгодишното резюме на отчета. Пише и, че използването на целенасочени политики във връзка с тези съществени групи болести може да докара до обилни усъвършенствания на самостоятелното и публичното здраве, поради че в огромна степен те са провокирани от факторите на външната среда и нездравословния метод на живот.
Обобщението въпреки всичко регистрира общо усъвършенстване в здравното положение на популацията, обвързвано с леко, само че трайно понижаване на смъртността и заболеваемостта, изключително измежду младите възрастови групи. По тази причина се прави и извода, че има положителни резултати от дейностите по Националната здравна тактика 2020. Въпреки това страната ни към момента изостава доста по отношение на доста от средноевропейските индикатори за здраве, признават създателите на разбора.
Това демонстрира Годишният отчет за положението на здравето на жителите в Република България за 2016 година, който беше утвърден от държавното управление през днешния ден, само че към момента не е обществено наличен. Докладът се прави всяка година от Националния център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) в осъществяване на Националната здравна тактика до 2020 година, като през годините не се набюдават основни промени в данните или изводите.
Според разбивката на смъртността за миналата година - предотвратимите заболявания на сърчено-съдовата система са причина за над 65% от смъртните случаи в страната, а туморните новообразувания - за още над 16% от всички.
Проблем за България като цяло е високото равнище на смъртността – и общата и преждевременната, сочи отчетът. След 1964 година, когато е записана най-ниската стойност на общата смъртност в страната (7.9 промила), индикаторът трайно нараства, достигайки 15.3‰ през 2015 година при междинен за Европейски Съюз от 9.82‰. Има наклонност смъртността да е по-висока при мъжете (16.3‰), в сравнение с при дамите (14.4‰) и в селата (22.0‰), в сравнение с в градовете (12.9‰).
Основно предизвикателство за здравето на жителите и приоритет за бъдещи дейни интервенции са хроничните незаразни заболявания, които са съществени аргументи за гибел и понижена продуктивност, написа в тазгодишното резюме на отчета. Пише и, че използването на целенасочени политики във връзка с тези съществени групи болести може да докара до обилни усъвършенствания на самостоятелното и публичното здраве, поради че в огромна степен те са провокирани от факторите на външната среда и нездравословния метод на живот.
Обобщението въпреки всичко регистрира общо усъвършенстване в здравното положение на популацията, обвързвано с леко, само че трайно понижаване на смъртността и заболеваемостта, изключително измежду младите възрастови групи. По тази причина се прави и извода, че има положителни резултати от дейностите по Националната здравна тактика 2020. Въпреки това страната ни към момента изостава доста по отношение на доста от средноевропейските индикатори за здраве, признават създателите на разбора.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ