Хроничната травматична енцефалопатия представлява прогресиращо невродегенеративно заболяване, изразяващо се в

Хроничната травматична енцефалопатия съставлява прогресиращо невродегенеративно заболяване, изразяващо се в нарушаване на когнитивните функционалности (памет, централизация, внимание, образуване на дилемите и др.), промени в държанието на личността, а в по-късните стадии и прояви на Паркинсонизъм, промени в говора, походката и други В основата на развиване на синдрома стои повтарящият се травматизъм в региона на главата, съпроводен или не с развиването на мозъчно разтърсване и краткотрайна загуба на схващане.

Кои хора са застрашени от развиването на хронична травматична енцефалопатия?

Рискова група за развиването на синдрома са спортистите, при които има стеснен контакт и висока периодичност на травмиране в региона на главата. Това важи в цялостна мощ при боксъорите, футболистите, практикуващите битка , ръгби, хокей и други спортове, както и при хората, страдащи от епилепсия и тези, подложени на хронично домашно принуждение. Практически всеки спорт, специалност или положение, обвързвано с повтарящ се травматизъм в региона на главата може да се преглежда като рисков фактор за развиване на болестта.

На какво се дължи хроничната травматична енцефалопатия?

Точната причина към момента не е изяснена, само че се допуска ролята на повтарящият се травматизъм на главата като съществена в развиването на синдрома. Макар в множеството случаи пострадванията в главата да са леки, съпроводени от краткотрайна загуба на схващане и възобновяване в границите на дни или седмици, при някои хора настава напредващ недостиг. Това важи изключително при хората, претърпяли няколко епизода на нарушено схващане и при към 17% от тези човеци се следи развиването на хронична травматична енцефалопатия. Засега не е известно смисъла на тежестта на контузията или броя на епизодите с нарушено схващане, виновни за развиването на синдрома.

Каква е клиничната картина на хроничната травматична енцефалопатия?

Симптомите най-често остават незабелязани в самото начало, отдаващи се на разнообразни други аргументи. Първоначалните признаци са нарушаванията в задържането на вниманието и концентрацията , както и проблеми при запомняне на нова, въпреки и дребна по размер информация . Емоционална неустойчивост, несдържаност и по-агресивно държание също са присъщи признаци.

С придвижване на заболяването усещане вършат неналичието на самокритичност върху личното държание, което става социоално несъответстващо, усилване на паметовите разстройства и първи прояви на Паркинсонизъм – масковидно (безизразно) лице, закъснение на придвижванията и походката , която е със ситни крачки и леко приведена поза на тялото и така нататък

В последния етап на болестта се следи отпадане на всички когнитивни функционалности – внимание, централизация, обмисляне и образуване на задачите; развъртян дементен синдром с нарушаване както на краткосрочната, по този начин и на дълготрайната памет и затруднено самообслужване, съпроводен постоянно и от развъртян Паркинсонов синдром , промени в походката, говора и други Проблеми при дъвкане и гълтане, очни аномалии със намаляване на клепача също са следени прояви.

Проучванията демонстрират, че тежестта на болестта демонстрира известна връзка с продължителността на упражняване на спорта, както и с броя на травматичните прекарвания. Спекулативен остава въпреки всичко въпросът дали еднократна контузия в региона на главата може да е задоволителна за развиване на болестта.

Свързани публикации.. Доц. Олга Григорова: В най-ранния етап на паркинсон признаците са едвам набелязани 0 Леко когнитивно нарушаване - стъпка преди деменцията 0 Болест на Алцхаймер - това не го ли сподели към този момент? 0

Патоанатомични изследвания демонстрират промените, които настъпват в мозъка при този тип заболяване, като най-често се разказва недоразвитост на мозъчната кора във фронталния дял, медиалния темпорален лоб и други области на мозъка. Общи характерности се откриват и с заболяването на Алцхаймер.

Спазването на прецизни инструкции за връщане в играта след претърпяно мозъчно разтърсване може да се окаже основен миг в предварителната защита на развиването на заболяването