Христофор Караджов : Викането по площадите и гласуването са различни неща
Христофор Караджов е освен учител във Факултета по публицистика и връзки в Калифорнийския щатски университет, само че и деен анализатор на политическия и публичен живот у нас и в Съединени американски щати. Тези дни той е и доста издирван от българските медии, с цел да разяснява размириците зад океана, мотив за които се оказа жестокото ликвидиране на Джордж Флойд. Въпреки това откри време и за " Момичетата от града ", с цел да си поговорим за институционалния расизъм, комплицираната политическа и икономическа конюнктура в Съединените щати, както и за възможностите и на демократите, и на републиканците да се трансфорат в огромните спечелили на идващите избори.
Мирни митинги денем, вандализъм през нощта – това ли е формулата на протичащото се в Съединени американски щати в този момент? Има ли нещо напълно ново в последните часове?
Христофор Караджов: Факт е, че текат многомилионни митинги в цялата страна. Добрата вест е, че след понеделник, последния ден на ескалиралата обстановка, митингите още веднъж са мирни. Хората са на открито от Калифорния до Бостън, от Сиатъл до Маями, като има спорадични проблеми, свързани с служители на реда, използвали принуждение, като някои са употребявали гумени патрони или сълзотворен газ против протестиращи. Един случай от Бъфало, Ню Йорк, закупи известност в обществените медии. Възрастен човек беше блъснат на земята от органите на реда, като историята беше и уместно публикувана и осъдена в медиийното пространство в международен мащаб. А на служителите на реда е потърсена отговорност за действието.
Само на мен ли по този начин ми се коства, че полицейските елементи по места се държат извънредно жестоко с белите протестиращи. Това не е ли също расизъм?
Христофор Караджов: Няма друго отношение на полицията към протестиращите на база раса. Проблемът с вандалите в Ню Йорк пристигна оттова, че всяка локална полицейска конструкция има своя лична тактика. Полицаите там изначало бяха в неспособност да се провеждат съответно и спрат погромите. Но би трябвало да е ясно, че по улиците имаше няколко групи хора. Едните бяха опортюнистите, които бяха основно младежи, цялостни с тестостерон. Виждат, че нещо се случва, а те се " включват " по единствения им вероятен метод – като чупят и грабят. Чист опортюнизъм. Другите смятаха това като форма на протест - като посредством вандализъм " показваха " несъгласието си със протичащото се в страната. Имаше и проведени грабители несъмнено, за които това е животът всеки ден. Обикалят с колите и взимат. Вандалите и грабителите бяха доста дребна част от митинга. Хората, за които митингът е идея, бяха потресени от тях. Мои студенти бяха на улиците и пострадаха. Една от студентките ми беше с порезна рана, тъй като се е пробвала да предотврати влизане с щурм в една аптека на " протестиращи ". В Детройт да вземем за пример 16- годишен негър юноша организираше хората на улицата с мегафон, с цел да предотврати проблеми.
Няма по какъв начин да не те попитам за свободата на медиите в Съединени американски щати. Водещи медии бяха упрекнати в едностранчиво показване на митингите. Така ли е?
Христофор Караджов: Ако приказваме за mainstream медиите, множеството от тях си правят необикновено добре работата, като се пробват да предложат богата палитра от отзиви, разбори и диалози. Най-големият вестник в Южна Калифорния Los Angeles Times направи голяма поредност от материали с хора, които са правили вандализъм по време на тези демонстрации. За да питат каква е мотивацията им. Аз черпя информация точно от подобен вид текстове. Разбира се, обществените мрежи също са източник на информация. Но като цяло, аз имам вяра, че в Съединени американски щати има независимост на медиите.
Убийството на Джордж Флойд разсъни видимо забравения фантом на расизма. Какво го предизвика точно в този момент?
Христофор Караджов: В Америка обществото е многорасово, многоетническо, многонационално. Но тези проблеми постоянно са били под повърхността и от време в точния момент избиват. Естествено, че сега не сме в 1865 или 1956 година, доста неща са изменени към положително, само че проблемите към момента действително участват. Един от огромните проблеми на расизма е, че към момента структурно чернокожите са доста по-бедни от белите. Един от аспектите на институционалния расизъм е ощетяването на чернокожите американци от правораздавателната система. Много чернокожи са в пандиза за тривиални закононарушения, което води и до хиляди разрушени фамилии, както и до натрупано чувство на засегнатост на база раса. Има страховит документален филм на по въпроса, който горещо предлагам.
Да не забравяме, че единствено преди 50 години е имало чешмички за бели и за черни. Това са единствено две генерации обратно, а в главите на някои хора това разделяне продължава и до през днешния ден. Изкореняването на расизма е развой. Като в основата стои бедността на чернокожите като основен проблем. Чисто исторически сполучливите бели имат преднина от няколко генерации, които имат наследствено струпване на капитал. Освен това много от положителните учебни заведения са в бели квартали, тъй като се финансират на локално равнище. Когато парцелите в даден квартал са скъпи, надлежно се плащат по-високи налози и регионът е по-облагороден. Образователните институции са по-богати, материалната база по-добра, а учителите – повече. Когато български имигранти се гордеят, че са се преборили от нулата в Америка, те не помнят, че това не е нулата, тъй като са пристигнали образовани. Нещо, което при множеството чернокожи липсва.
Превърна ли се Джорж Флойд в страдалец?
Христофор Караджов: Личността на Джордж Флойд няма главно значение в тази ситуация. Той явно е бил човек с проблеми, само че това не оправдава и бруталността, която го трансформира в жертва. Не мисля, че той е трансфорат в страдалец, въпреки че хората постоянно имат потребност от герои и мъченици. Но той е катализаторът за разбирането на проблемите в американското общество. Когато се приказва за Флойд, желая да припомня за Мартин Лутър Кинг, който приживе е бил противоречива фигура, въпреки и неоспорим оратор. Той е нямал цялостна поддръжка даже и измежду чернокожите, само че неговата гибел катализира доста процеси. За благополучие, през днешния ден нито митингите, нито разрушенията стигат до мащабите от 1968 г.
И още...
Мирни митинги денем, вандализъм през нощта – това ли е формулата на протичащото се в Съединени американски щати в този момент? Има ли нещо напълно ново в последните часове?
Христофор Караджов: Факт е, че текат многомилионни митинги в цялата страна. Добрата вест е, че след понеделник, последния ден на ескалиралата обстановка, митингите още веднъж са мирни. Хората са на открито от Калифорния до Бостън, от Сиатъл до Маями, като има спорадични проблеми, свързани с служители на реда, използвали принуждение, като някои са употребявали гумени патрони или сълзотворен газ против протестиращи. Един случай от Бъфало, Ню Йорк, закупи известност в обществените медии. Възрастен човек беше блъснат на земята от органите на реда, като историята беше и уместно публикувана и осъдена в медиийното пространство в международен мащаб. А на служителите на реда е потърсена отговорност за действието.
Само на мен ли по този начин ми се коства, че полицейските елементи по места се държат извънредно жестоко с белите протестиращи. Това не е ли също расизъм?
Христофор Караджов: Няма друго отношение на полицията към протестиращите на база раса. Проблемът с вандалите в Ню Йорк пристигна оттова, че всяка локална полицейска конструкция има своя лична тактика. Полицаите там изначало бяха в неспособност да се провеждат съответно и спрат погромите. Но би трябвало да е ясно, че по улиците имаше няколко групи хора. Едните бяха опортюнистите, които бяха основно младежи, цялостни с тестостерон. Виждат, че нещо се случва, а те се " включват " по единствения им вероятен метод – като чупят и грабят. Чист опортюнизъм. Другите смятаха това като форма на протест - като посредством вандализъм " показваха " несъгласието си със протичащото се в страната. Имаше и проведени грабители несъмнено, за които това е животът всеки ден. Обикалят с колите и взимат. Вандалите и грабителите бяха доста дребна част от митинга. Хората, за които митингът е идея, бяха потресени от тях. Мои студенти бяха на улиците и пострадаха. Една от студентките ми беше с порезна рана, тъй като се е пробвала да предотврати влизане с щурм в една аптека на " протестиращи ". В Детройт да вземем за пример 16- годишен негър юноша организираше хората на улицата с мегафон, с цел да предотврати проблеми.
Няма по какъв начин да не те попитам за свободата на медиите в Съединени американски щати. Водещи медии бяха упрекнати в едностранчиво показване на митингите. Така ли е?
Христофор Караджов: Ако приказваме за mainstream медиите, множеството от тях си правят необикновено добре работата, като се пробват да предложат богата палитра от отзиви, разбори и диалози. Най-големият вестник в Южна Калифорния Los Angeles Times направи голяма поредност от материали с хора, които са правили вандализъм по време на тези демонстрации. За да питат каква е мотивацията им. Аз черпя информация точно от подобен вид текстове. Разбира се, обществените мрежи също са източник на информация. Но като цяло, аз имам вяра, че в Съединени американски щати има независимост на медиите.
Убийството на Джордж Флойд разсъни видимо забравения фантом на расизма. Какво го предизвика точно в този момент?
Христофор Караджов: В Америка обществото е многорасово, многоетническо, многонационално. Но тези проблеми постоянно са били под повърхността и от време в точния момент избиват. Естествено, че сега не сме в 1865 или 1956 година, доста неща са изменени към положително, само че проблемите към момента действително участват. Един от огромните проблеми на расизма е, че към момента структурно чернокожите са доста по-бедни от белите. Един от аспектите на институционалния расизъм е ощетяването на чернокожите американци от правораздавателната система. Много чернокожи са в пандиза за тривиални закононарушения, което води и до хиляди разрушени фамилии, както и до натрупано чувство на засегнатост на база раса. Има страховит документален филм на по въпроса, който горещо предлагам.
Да не забравяме, че единствено преди 50 години е имало чешмички за бели и за черни. Това са единствено две генерации обратно, а в главите на някои хора това разделяне продължава и до през днешния ден. Изкореняването на расизма е развой. Като в основата стои бедността на чернокожите като основен проблем. Чисто исторически сполучливите бели имат преднина от няколко генерации, които имат наследствено струпване на капитал. Освен това много от положителните учебни заведения са в бели квартали, тъй като се финансират на локално равнище. Когато парцелите в даден квартал са скъпи, надлежно се плащат по-високи налози и регионът е по-облагороден. Образователните институции са по-богати, материалната база по-добра, а учителите – повече. Когато български имигранти се гордеят, че са се преборили от нулата в Америка, те не помнят, че това не е нулата, тъй като са пристигнали образовани. Нещо, което при множеството чернокожи липсва.
Превърна ли се Джорж Флойд в страдалец?
Христофор Караджов: Личността на Джордж Флойд няма главно значение в тази ситуация. Той явно е бил човек с проблеми, само че това не оправдава и бруталността, която го трансформира в жертва. Не мисля, че той е трансфорат в страдалец, въпреки че хората постоянно имат потребност от герои и мъченици. Но той е катализаторът за разбирането на проблемите в американското общество. Когато се приказва за Флойд, желая да припомня за Мартин Лутър Кинг, който приживе е бил противоречива фигура, въпреки и неоспорим оратор. Той е нямал цялостна поддръжка даже и измежду чернокожите, само че неговата гибел катализира доста процеси. За благополучие, през днешния ден нито митингите, нито разрушенията стигат до мащабите от 1968 г.
И още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ