Кавани пред Стоичков: Спорът ни с Неймар ни помогна да разберем още по-добре, че се борим за една и съща кауза
Христо Стоичков подари следващия бисер за звездната сбирка на предаването „ Код Спорт “ по ТВ+ - изявлението си с голмайстора на ПСЖ Единсон Кавани. Той е взел участие на осем огромни шампионата. Носител е на Копа Америка за 2011 година с Уругвай. Днес е един от най-ювелирните голмайстори в един от най-актуалните клубове в света. Никой различен в историята на неговия тим не е вкарвал 157 гола. Нападателят е спечелил по 5 пъти шампионската купа и купата на страната. Неслучайно за него бяха платени 64 милиона евро, които в този момент към този момент евентуално щяха да са двойно повече. Има и българска връзка. Първият му клуб Данубио е учреден от наши преселници в Уругвай. Именно от там започва една легенда, предходна през Палермо, Наполи и в този момент при богаташите от Пари Сен Жермен.
- Здравей, Единсон! Благодаря, че ни посрещаш в твоя втори дом тук в Париж и в Пари Сен Жермен! Не ти ли омръзва да вкарваш толкоз доста голове? Как можеш да живееш по този начин, да реализираш непрекъснато и в никакъв случай да не спираш?
- На първо място ще кажа, че е голямо наслаждение да бъдем дружно с теб, Христо. Истината е, че за мен е чест и огромна наслада. Искам да ти благодаря, че си избрал мен, с цел да създадем това, уповавам се забавно, за феновете ти изявление. Що се отнася за въпроса ти, да ти кажа почтено не знам. Мисля си, че головият усет човек го носи в кръвта си. Според мен желанието да вкарваш постоянно, футболът да не ти омръзва в никакъв случай и да не ти става скучно на терена, е генетично. Честно казано към момента се усещам като във времето, когато бях напълно мъничък. Тогава отново желаех доста да ми подават топката и да осъществявам голове. Почти нищо не се е трансформирало и до през днешния ден за мен. Това е нещо, което човек носи в сърцето си и даже не мога да го опиша.
- Да те попитам за Уругвай. Питал съм същото и моя другар Луис Суарес. Как се справяте двамата дружно - двама голмайстори, двама доста положителни другари и съотборници в националния тим на страната си? Каква е тайната?
- В Уругвай постоянно са се раждали и не престават да се раждат доста положителни футболисти. Казвал съм и различен път пред твои сътрудници, че имам възприятието, че в страната ни вместо въздух, децата стартират от люлката да дишат футбол. Той е неразделна част от културата на страната ни. Фактите са такива - първо Луис беше трансфериран, а след него и аз пробвах шанса си в чужбина, в Палермо. Тогава към момента не се бяхме засекли и не бяхме играли дружно в националния тим. За първи път се появихме като тандем за състава на родината ни в Канада на шампионата на Америка за младежи до 20 години. Тогава всички започнаха да разясняват какво бъдеще се задава с тези двама нападатели и какъв брой красиво ще бъде да играем дружно за националния ни тим. Малко по-малко това стартира да се случва. Прекарвахме от ден на ден време дружно в младежкия националния отбор и по-късно преминахме дружно и при по-големите. Той отиде малко по-рано от мен. Така стартира нашата история и се надявам тя да продължи дълго. После медиите обърнаха внимание на това, че и двамата сме от един и същи град. По-късно отново от тях разбрахме, че бащите ни са се познавали доста преди този момент около футбола и даже са играли дружно в един тим. След това даже са обличали екипите на други клубове и са били противници на терена. Виждаш ли, Христо каква забавна история. Истината е, че е превъзходна опцията да играя дружно с Луис. Всички знаем доста добре какъв брой популярен футболист е той. На международно ниво. Това, че националният ни тим ни има двамата дружно е нещо в действителност необикновено.
- Премина едно тестване за вас - Копа Америка. Както нормално, всички чакаха Аржентина и Бразилия да са любимци и това ненапълно се оправда. Но до момента в който другите си приказват, Уругвай е страната, която е печелила Копа Америка най-вече пъти.
- (Смеят се) Уругвай постоянно е там и се бори до дъно. Страната ни е имала доста мощни футболни столетия. Спечелвали сме доста трофеи. Това може да бъде забелязано от всеки, който се интересува от футболна история. Например ние сме тимът в Латинска Америка, който е спечелил най-вече пъти Копа Америка. Имаме доста богата и доста атрактивна футболна просвета. Що се отнася до спортната страна, постоянно играем с доста хъс и упоритост. Едно от най-силните ни качества, което в никакъв случай не се е губило през годините, е борбеният дух на нашия тим. Желанието за победа даже и против най-могъщите противници и даже при най-неблагоприятните резултати. Както ти сподели, ние сме мъничка страна, само че сърцето ни е голямо. Това доста пъти ни е пособие, с цел да можем да се представяме почтено на интернационалната сцена. Печелим мачовете си с битка и към този момент 15 пъти сме ликували с Копа Америка. Имаме две футболни олимпийски трофеи. Тази година не се получи, само че сме си създали изводите. Два пъти даже сме били международни първенци. Това се неща, които в действителност обогатяват историята ни. Тези обстоятелства карат и противниците ни да ни почитат. Всички би трябвало да го знаят. Не тъй като Уругвай има този или оня състезател. Независимо, че през годините сме имали футболисти от доста висока класа и на доста високо равнище в никакъв случай не сме били тим, който да кара хората да споделят: „ Леле какъв футбол играят тези уругвайци! Какъв театър!!! “ Винаги сме били тим, който противниците почитат поради отношението ни към играта и борбеният ни дух. Никога не се отхвърляме или предаваме. Тичаме до дъно след всяка топка. За нас няма значение кой е противникът ни, тъй като знаем, че в случай че се раздадем до дъно и работим 90 минути до последния сигнал, постоянно имаме шансове да победим. Независимо от всичко. Това е нещо в действителност красиво, тъй като демонстрира нашата мощ като страна, като отбор, като народен тим.
- Когато взимах изявление от Луис Суарес в Барселона, го попитах за един доста значим човек. За „ Професор “ Оскар Табарес. Разказа ми в действителност невероятни неща. Какво е той за теб? За един в действителност значим за тима състезател...
- Връщам се още във времето, когато Луис бе извикан в националния тим, а аз отидох малко след него. Представи си! Днес към този момент са минали 11 години от дебюта ми… 11 години, през които имам благословията на Господ да играя за националния ми тим и да пазя цветовете на страната ми. Това стана тъкмо по времето, в което „ Ел Маестро “ и неговият екип започнаха да водят националния тим. Мисля, че те са към този момент към 12 или 13 години отпред на отбора. Истината е, че „ Ел Маестро “ ни е научил на ужасно доста. Не единствено за футбола, само че и за доста неща, свързани с човешкото отношение. Неща като образование, другарство, тъждество сред хората, почитание към всички. Научи ни да влагаме душа и сърце във всичко, което вършим. Истината е, че за мен това беше една огромна смяна в живота ми. Бях още доста дребен тогава. Виждах и научавах доста неща, тъй като ги изживявах на терена. „ Ел Маестро “ се появи тъкмо в този толкоз значим миг и направи в действителност доста за мен. Научи ме на дисциплинираност и оказа помощ за възпитанието ми. Както споделих първоначално ние доста залагаме на сплотеността на тима ни и „ Ел Маестро “ е главен фактор за това. Прекрасен човек, който основава в действителност другарска атмосфера в тима. В съблекалнята всички сме като едно огромно семейство. Това е главната причина тимът ни да реализира задачите си, да завоюва Копа Америка, да играем на полуфинал на Мондиала в Южна Африка, положителното ни показване и на последното международно състезание в Русия, където бяхме на равнище и се борихме мъжки с някои от тимовете любимци. Той поема отговорността за всичко, прави нужните промени, с цел да може Уругвай постоянно да е на равнище и да бъде приет от всички за тим, с който би трябвало да се преценяват. За мен той е основният „ провинен “ за всичко хубаво, което ни се случва. Има доста неща, които няма да ги чуете от него и няма да ги видите по малкия екран, само че той в действителност прави по този начин, че да се усещаме горди от това, че пазиме небесносините цветове на националния ни тим. Той прави цялата съгласуваност в тима и работи в действителност неуморно. Всичко, което се случва на терена постоянно потегля от една основа и това са дисциплината и уважението сред нас. Това е най-важно. Футболната страна е ясна. Избираш играчите, които да излязат за даден дуел, проучваш противника и го побеждаваш. За мен обаче има нещо, което е по-важно и заслужава повече възторженостти и това е духът и настроението в тима, което единствено той може да сътвори. Националният ни отбор е в действителност обичан в страната ни и това също е заслуга на „ Ел Маестро “.
- Пристигна в действителност доста млад в Италия. След това още на нежна възраст се трансформира в кумир на тифозите на Наполи. И след Италия пристигна тук. Играеш с в действителност огромни играчи. Какво значи за теб да носиш фланелката на Пари Сен Жермен?
- Мисля, че ПСЖ ми даде една в действителност прелестна опция. Не знам по какъв начин тъкмо да го кажа… Даде ми една твърда убеденост в личните ми сили. Това, че хората имат вяра в мен и разпореждат очаквания в представянето ми, е прелестно. ПСЖ е огромен клуб, има постоянен бюджет и желае да притегля единствено най-хубавите. Да бъда един от тези изключителни футболисти за мен бе в действителност огромна привилегия и чест. Тук преди мен към този момент бяха Златан Ибрахимович, Тиаго Мота, Максуел… Бях благополучен, когато разбрах, че желаят да вземат и мен, с цел да се борим за продобиване на Шампионската лига и шампионата на Франция и доста други неща. Беше огромно задоволство, само че откакто пристигнах трябваше и да се потвърдя. Да покажа качествата си и да накарам всички да видят какъв брой доста мога да дам на този клуб. Това беше най-важната стъпка в моята кариера на футболист. По това време прехвърлянето ми беше най-скъпият в историята на френския футбол и това в действителност ми даваше сили и ми показваше какъв брой доста ПСЖ ме желае в редиците си. След прекосяването ми от Наполи тук в действителност израснах. В Неапол бях подобрил доста играта си и минах през три години на развиване и затвърждаване на футболните ми качества. Тук обаче нещата са разнообразни, на терена съм с други играчи, които са на доста високо равнище. Битките в Шампионската лига с други огромни тимове също са прелестно преживяване за мен. Тук започнах да доближавам до моята футболна зрялост. За всичко това съм признателен на ПСЖ.
- Когато заран станеш и дойдеш тук, с цел да тренираш, влизаш в една съблекалня, където си дружно с в действителност велики играчи. Все звезди и значими фигури: Неймар, Мбапе… Взаимоотношенията с Неймар - от време на време пресата търси сензации или хората единствено приказват без да мислят. Много неща излизат и по малкия екран. Какви са взаимоотношенията ви с Неймар?
- Истина е, че от време на време нещата, които човек вижда по малкия екран и в медиите са в действителност жалки. Медиите постоянно правят прелестно работата си, само че от време на време могат и доста да навредят. Притиснати са, тъй като би трябвало да продават и поради този напън търсят гръмки заглавия или скандални разкрития, с които да разсънят интереса на читателите или феновете. Затова постоянно се търсят някакви спорове и сходни неща. Понякога даже ровят на място, където ги няма. Винаги споделям, че всички ние идваме от разнообразни страни, друга просвета и обичаи. Всеки от нас, футболистите е към този момент построена персона и има своите особености. За един треньор е настина мъчно да откри съвършения баланс сред толкоз доста култури, толкоз доста и разнообразни футболисти с толкоз доста особености. Всеки от тях се усеща звезда и това е обикновено. Най-важното в нашия тим е да имаме една и съща цел. Това е главен приоритет. Така би трябвало да е във всички футболни отбори. Най-важната ни цел би трябвало да е да излезем на терена за победа и да вършим допустимо най-хубавото за тима и за нас. Всичко останало е маловажно. Аз мога да вземем за пример да се разбирам добре с теб, може да сме другари или да не сме другари, може да се скараме или да не сме се спречквали в никакъв случай. Мисля, че от всичко, което се случи при спора ни на мача с Олимпик Лион, можем да признаем единствено че е имало подобен сред нас двамата. Нещо изцяло обикновено при взаимоотношенията сред играчи във футбола. Разменихме думи и реплики, както на терена по този начин и отвън него. Случилото се ни оказа помощ да разберем още по-добре, че сме съотборници и се борим за една и съща идея. Понякога има такива неща и те не са необичайност във всеки клуб. Ако следователно и двамата реагираме и се държим като същински мъже, нещата се вземат решение без значение от това, че не сме били другари. За да печелим трофеи, не е нужно всички в тима да са другари. Просто би трябвало да бъдем положителни съотборници, когато сме на терена. Толкова доста звук се подвигна към тази преживелица, че напряко не мога да допускам. Много неща се изговориха и измежду тях имаше толкоз доста неистини. Все отново в съблекалнята на един тим играчите се поздравяват, спорят, майтапят се… Основа на всичко това обаче са човешките взаимоотношения и разногласията постоянно би трябвало да остават на заден плен пред главния приоритет – триумфите на клуба. Това са доста и разнообразни неща. Всичко зависи в действителност от избраната обстановка, в която нещата се случват. Обаче да се тиражират информации от сорта, че има голям скандал сред нас, че не можем да се понасяме и даже, че желаеме да напуснем тима, тъй като не желаем да играем един с друг… Няма такова нещо. Наистина! В съблекалнята всичко е наред, спокойни сме, всеки от нас идва на стадиона, тренира и прави работата си като експерт. Нищо не е станало след оня епизод на мача, за който загатнах. Всички в отбора имаме положителни взаимоотношения. Групата ни е сплотена. Разбира се всеки има своя мощен темперамент, разнообразни обичаи, култури, само че всички се разбираме прелестно, добре сме. Треньорът ни също има темперамент, който сплотява играчите към себе си и ни кара да се усещаме добре. Изговориха се толкоз доста неща и се разду до безспир една в действителност естествена обстановка.
- Играч с толкоз доста опит и толкоз доста вкарани голове, а в това време толкоз млад - Килиан Мбапе! Какво можеш да ми кажеш за него? Какъв съвет би му дал от гледната точка на човек като теб, който е трябвало да се бори със зъби и нокти, с цел да стигне до справедливо място в международния футбо?
- Килиан има всичко. Невероятен капацитет. Уникално е да виждаш това всеки ден на всяка подготовка. Той има в действителност изключителни качества. Талант, който носи огромна приятност, когато го гледаш. А като прибавим, че е доста млад, може да си представим какво бъдеще го чака. Независимо от това обаче към този момент е изживял толкоз доста. Ликувал е като международен първенец, претърпял е всички мачове от цялостен един Мондиал. Това дава доста опит и авторитет на всеки футболист. Печеленето на трофеи и то на трофеи от такова международно значение. Когато човек носи вътре в себе си пристрастеността и любовта към футбола, в никакъв случай няма да се отклони от правия път и ще продължи да се развива. Винаги обичам да споделям и в действителност го мисля, че купите и триумфите са в действителност значими за клуба, а и за избран състезател в случаите, когато печели персонално някаква интернационална премия. Обаче за мен това, което оставаме като диря във футбола е доста по-важно от всички купи и самостоятелни оценки. Мисля, че човек може да остави доста на спорта, единствено като бъде същински човек и положително създание. Това, което Килиан има, е голям капацитет и всичко към този момент е единствено в неговите ръце, с цел да може да направи това, което желае и за което мечтае в кариерата си. Винаги обаче би трябвало да слага богатството на тима преди всичко пред персоналните си цели. Единственото, което си разрешавам да му споделям, е да не губи в никакъв случай любовта си към футбола. Всеки ден, когато стане и стартира да работи, а той е работил в действителност доста, с цел да стигне до равнището, което е постигнал сега, би трябвало да резервира любовта към обичаната игра. Тя ще му даде сили да продължава напред, да не стопира да се усъвършенства, всеки ден да надминава себе си и да се пробва да бъде все по-добър. Да оказва помощ и на съотборниците си, на клуба си и да върви напред. Така че просто му искам най-хубавото, тъй като той е в действителност умерено и положително, доста работливо и крепко стъпило на земята момче. Много е дребен и от време на време може да позволява някакви неточности поради младостта си. Сигурен съм, че пред него има една дълга и сполучлива кариера. Смятам, че дълго ще се приказва за нея.
Second year nominated for #TheBest
From child prodigy to winning 2019 @Ligue1_ENG Player of the Year, we chart @KMbappe's rapid rise
— FIFA.com (@FIFAcom) August 28, 2019 - Целта на ПСЖ е спечелването на Шампионска лига. Смяташ ли, че скоро ще зарадвате почитателите ви с най-престижния европейски шампионат? Какво мислиш по този въпрос?
- За нас това е цел номер едно. Двубоите в Шампионска лига са най-голямото тестване за нас. Тогава се вижда дали сме подготвени за огромните борби по европейските игрища. Засега купата ни се изплъзва, само че аз имам вяра, че напълно скоро тя ще е на „ Парк де Пренс “. Виждаш какъв брой е огромна конкуренцията в Шампионска лига. Най-добрите тимове в света спорят за купата с „ огромните уши “. Сблъсъците с грандовете те вършат още по мощни, изключително когато спечелим даден мач или отстраняваме някои от тях! Ти знаеш какво е да ликуваш с тази купа! Аз към момента очаквам.
- Само ти знаеш какъв брой още време ще продължаваш да караш хората да се влюбват в играта ти и в прелестните голове, които вкарваш. Какви са идващите цели, които Кавани желае да реализира? Аз съм минал през всичко това - да ставаш всеки ден и да вървиш на подготовка години наред…
- Целите са постоянно значими, само че човек би трябвало да се концентрира върху тази, която следва първа. А тя е да спечелим купа и купа на Франция с ПСЖ. За Шампионската лига стана въпрос. Както ти сподели доста вярно, към този момент съм в една възраст, която те кара да се замислиш какво следва. Вече съм на 32 години. Така че за тази година задачите са тези. За мен най-важното е да дам най-хубавото от себе си за своя тим и да можем всички дружно да реализираме най-хубавите резултати, да спечелим всичко това, за което загатнах. Винаги е тежко, тъй като за всеки противник е предизвикателство да играе против ПСЖ! Всички тимове са извънредно стимулирани, когато излязат против нас. И това е обикновено. Но в този момент за бъдещето... Остава ми още една година контракт с ПСЖ. Спокоен съм. След това ще забележим какво ще стане. Винаги обичам да споделям, че в случай че един ден би трябвало да приключа с футбола, избирам аз да го напусна и не той да напусне мен. Просто очаквам да усетя момента, в който към този момент нямам какво повече да дам. Казвам си, че съм оставил най-хубавото по терените, на което съм кадърен, само че към този момент не мога да се състезавам на най-високото равнище и се отдръпвам. Имам доста огромно предпочитание да се върна в Уругвай, да се прибера в родната ми къща, да изляза да работя на полето и да върша нещата, които ми липсват, дружно със фамилията ми и приятелите ми.
A topless Edinson Cavani majestically riding a horse pic.twitter.com/ZF28Bn4UQ9
— Footballers with animals (@ftbllrswanimals) August 31, 2019 Много неща нахлуват в главата ми, когато приказвам за това. Ще забележим какво е решила ориста и какъв брой време ми остава. Има едно несъмнено нещо и това е, че ще извърша до дъно контракта ми с ПСЖ и ще направя всичко за клуба, с цел да мога да се усещам сигурен и спокоен, че съм оставил диря и че хората ще ме запомнят с положително.
- Здравей, Единсон! Благодаря, че ни посрещаш в твоя втори дом тук в Париж и в Пари Сен Жермен! Не ти ли омръзва да вкарваш толкоз доста голове? Как можеш да живееш по този начин, да реализираш непрекъснато и в никакъв случай да не спираш?
- На първо място ще кажа, че е голямо наслаждение да бъдем дружно с теб, Христо. Истината е, че за мен е чест и огромна наслада. Искам да ти благодаря, че си избрал мен, с цел да създадем това, уповавам се забавно, за феновете ти изявление. Що се отнася за въпроса ти, да ти кажа почтено не знам. Мисля си, че головият усет човек го носи в кръвта си. Според мен желанието да вкарваш постоянно, футболът да не ти омръзва в никакъв случай и да не ти става скучно на терена, е генетично. Честно казано към момента се усещам като във времето, когато бях напълно мъничък. Тогава отново желаех доста да ми подават топката и да осъществявам голове. Почти нищо не се е трансформирало и до през днешния ден за мен. Това е нещо, което човек носи в сърцето си и даже не мога да го опиша.
- Да те попитам за Уругвай. Питал съм същото и моя другар Луис Суарес. Как се справяте двамата дружно - двама голмайстори, двама доста положителни другари и съотборници в националния тим на страната си? Каква е тайната?
- В Уругвай постоянно са се раждали и не престават да се раждат доста положителни футболисти. Казвал съм и различен път пред твои сътрудници, че имам възприятието, че в страната ни вместо въздух, децата стартират от люлката да дишат футбол. Той е неразделна част от културата на страната ни. Фактите са такива - първо Луис беше трансфериран, а след него и аз пробвах шанса си в чужбина, в Палермо. Тогава към момента не се бяхме засекли и не бяхме играли дружно в националния тим. За първи път се появихме като тандем за състава на родината ни в Канада на шампионата на Америка за младежи до 20 години. Тогава всички започнаха да разясняват какво бъдеще се задава с тези двама нападатели и какъв брой красиво ще бъде да играем дружно за националния ни тим. Малко по-малко това стартира да се случва. Прекарвахме от ден на ден време дружно в младежкия националния отбор и по-късно преминахме дружно и при по-големите. Той отиде малко по-рано от мен. Така стартира нашата история и се надявам тя да продължи дълго. После медиите обърнаха внимание на това, че и двамата сме от един и същи град. По-късно отново от тях разбрахме, че бащите ни са се познавали доста преди този момент около футбола и даже са играли дружно в един тим. След това даже са обличали екипите на други клубове и са били противници на терена. Виждаш ли, Христо каква забавна история. Истината е, че е превъзходна опцията да играя дружно с Луис. Всички знаем доста добре какъв брой популярен футболист е той. На международно ниво. Това, че националният ни тим ни има двамата дружно е нещо в действителност необикновено.
- Премина едно тестване за вас - Копа Америка. Както нормално, всички чакаха Аржентина и Бразилия да са любимци и това ненапълно се оправда. Но до момента в който другите си приказват, Уругвай е страната, която е печелила Копа Америка най-вече пъти.
- (Смеят се) Уругвай постоянно е там и се бори до дъно. Страната ни е имала доста мощни футболни столетия. Спечелвали сме доста трофеи. Това може да бъде забелязано от всеки, който се интересува от футболна история. Например ние сме тимът в Латинска Америка, който е спечелил най-вече пъти Копа Америка. Имаме доста богата и доста атрактивна футболна просвета. Що се отнася до спортната страна, постоянно играем с доста хъс и упоритост. Едно от най-силните ни качества, което в никакъв случай не се е губило през годините, е борбеният дух на нашия тим. Желанието за победа даже и против най-могъщите противници и даже при най-неблагоприятните резултати. Както ти сподели, ние сме мъничка страна, само че сърцето ни е голямо. Това доста пъти ни е пособие, с цел да можем да се представяме почтено на интернационалната сцена. Печелим мачовете си с битка и към този момент 15 пъти сме ликували с Копа Америка. Имаме две футболни олимпийски трофеи. Тази година не се получи, само че сме си създали изводите. Два пъти даже сме били международни първенци. Това се неща, които в действителност обогатяват историята ни. Тези обстоятелства карат и противниците ни да ни почитат. Всички би трябвало да го знаят. Не тъй като Уругвай има този или оня състезател. Независимо, че през годините сме имали футболисти от доста висока класа и на доста високо равнище в никакъв случай не сме били тим, който да кара хората да споделят: „ Леле какъв футбол играят тези уругвайци! Какъв театър!!! “ Винаги сме били тим, който противниците почитат поради отношението ни към играта и борбеният ни дух. Никога не се отхвърляме или предаваме. Тичаме до дъно след всяка топка. За нас няма значение кой е противникът ни, тъй като знаем, че в случай че се раздадем до дъно и работим 90 минути до последния сигнал, постоянно имаме шансове да победим. Независимо от всичко. Това е нещо в действителност красиво, тъй като демонстрира нашата мощ като страна, като отбор, като народен тим.
- Когато взимах изявление от Луис Суарес в Барселона, го попитах за един доста значим човек. За „ Професор “ Оскар Табарес. Разказа ми в действителност невероятни неща. Какво е той за теб? За един в действителност значим за тима състезател...
- Връщам се още във времето, когато Луис бе извикан в националния тим, а аз отидох малко след него. Представи си! Днес към този момент са минали 11 години от дебюта ми… 11 години, през които имам благословията на Господ да играя за националния ми тим и да пазя цветовете на страната ми. Това стана тъкмо по времето, в което „ Ел Маестро “ и неговият екип започнаха да водят националния тим. Мисля, че те са към този момент към 12 или 13 години отпред на отбора. Истината е, че „ Ел Маестро “ ни е научил на ужасно доста. Не единствено за футбола, само че и за доста неща, свързани с човешкото отношение. Неща като образование, другарство, тъждество сред хората, почитание към всички. Научи ни да влагаме душа и сърце във всичко, което вършим. Истината е, че за мен това беше една огромна смяна в живота ми. Бях още доста дребен тогава. Виждах и научавах доста неща, тъй като ги изживявах на терена. „ Ел Маестро “ се появи тъкмо в този толкоз значим миг и направи в действителност доста за мен. Научи ме на дисциплинираност и оказа помощ за възпитанието ми. Както споделих първоначално ние доста залагаме на сплотеността на тима ни и „ Ел Маестро “ е главен фактор за това. Прекрасен човек, който основава в действителност другарска атмосфера в тима. В съблекалнята всички сме като едно огромно семейство. Това е главната причина тимът ни да реализира задачите си, да завоюва Копа Америка, да играем на полуфинал на Мондиала в Южна Африка, положителното ни показване и на последното международно състезание в Русия, където бяхме на равнище и се борихме мъжки с някои от тимовете любимци. Той поема отговорността за всичко, прави нужните промени, с цел да може Уругвай постоянно да е на равнище и да бъде приет от всички за тим, с който би трябвало да се преценяват. За мен той е основният „ провинен “ за всичко хубаво, което ни се случва. Има доста неща, които няма да ги чуете от него и няма да ги видите по малкия екран, само че той в действителност прави по този начин, че да се усещаме горди от това, че пазиме небесносините цветове на националния ни тим. Той прави цялата съгласуваност в тима и работи в действителност неуморно. Всичко, което се случва на терена постоянно потегля от една основа и това са дисциплината и уважението сред нас. Това е най-важно. Футболната страна е ясна. Избираш играчите, които да излязат за даден дуел, проучваш противника и го побеждаваш. За мен обаче има нещо, което е по-важно и заслужава повече възторженостти и това е духът и настроението в тима, което единствено той може да сътвори. Националният ни отбор е в действителност обичан в страната ни и това също е заслуга на „ Ел Маестро “.
- Пристигна в действителност доста млад в Италия. След това още на нежна възраст се трансформира в кумир на тифозите на Наполи. И след Италия пристигна тук. Играеш с в действителност огромни играчи. Какво значи за теб да носиш фланелката на Пари Сен Жермен?
- Мисля, че ПСЖ ми даде една в действителност прелестна опция. Не знам по какъв начин тъкмо да го кажа… Даде ми една твърда убеденост в личните ми сили. Това, че хората имат вяра в мен и разпореждат очаквания в представянето ми, е прелестно. ПСЖ е огромен клуб, има постоянен бюджет и желае да притегля единствено най-хубавите. Да бъда един от тези изключителни футболисти за мен бе в действителност огромна привилегия и чест. Тук преди мен към този момент бяха Златан Ибрахимович, Тиаго Мота, Максуел… Бях благополучен, когато разбрах, че желаят да вземат и мен, с цел да се борим за продобиване на Шампионската лига и шампионата на Франция и доста други неща. Беше огромно задоволство, само че откакто пристигнах трябваше и да се потвърдя. Да покажа качествата си и да накарам всички да видят какъв брой доста мога да дам на този клуб. Това беше най-важната стъпка в моята кариера на футболист. По това време прехвърлянето ми беше най-скъпият в историята на френския футбол и това в действителност ми даваше сили и ми показваше какъв брой доста ПСЖ ме желае в редиците си. След прекосяването ми от Наполи тук в действителност израснах. В Неапол бях подобрил доста играта си и минах през три години на развиване и затвърждаване на футболните ми качества. Тук обаче нещата са разнообразни, на терена съм с други играчи, които са на доста високо равнище. Битките в Шампионската лига с други огромни тимове също са прелестно преживяване за мен. Тук започнах да доближавам до моята футболна зрялост. За всичко това съм признателен на ПСЖ.
- Когато заран станеш и дойдеш тук, с цел да тренираш, влизаш в една съблекалня, където си дружно с в действителност велики играчи. Все звезди и значими фигури: Неймар, Мбапе… Взаимоотношенията с Неймар - от време на време пресата търси сензации или хората единствено приказват без да мислят. Много неща излизат и по малкия екран. Какви са взаимоотношенията ви с Неймар?
- Истина е, че от време на време нещата, които човек вижда по малкия екран и в медиите са в действителност жалки. Медиите постоянно правят прелестно работата си, само че от време на време могат и доста да навредят. Притиснати са, тъй като би трябвало да продават и поради този напън търсят гръмки заглавия или скандални разкрития, с които да разсънят интереса на читателите или феновете. Затова постоянно се търсят някакви спорове и сходни неща. Понякога даже ровят на място, където ги няма. Винаги споделям, че всички ние идваме от разнообразни страни, друга просвета и обичаи. Всеки от нас, футболистите е към този момент построена персона и има своите особености. За един треньор е настина мъчно да откри съвършения баланс сред толкоз доста култури, толкоз доста и разнообразни футболисти с толкоз доста особености. Всеки от тях се усеща звезда и това е обикновено. Най-важното в нашия тим е да имаме една и съща цел. Това е главен приоритет. Така би трябвало да е във всички футболни отбори. Най-важната ни цел би трябвало да е да излезем на терена за победа и да вършим допустимо най-хубавото за тима и за нас. Всичко останало е маловажно. Аз мога да вземем за пример да се разбирам добре с теб, може да сме другари или да не сме другари, може да се скараме или да не сме се спречквали в никакъв случай. Мисля, че от всичко, което се случи при спора ни на мача с Олимпик Лион, можем да признаем единствено че е имало подобен сред нас двамата. Нещо изцяло обикновено при взаимоотношенията сред играчи във футбола. Разменихме думи и реплики, както на терена по този начин и отвън него. Случилото се ни оказа помощ да разберем още по-добре, че сме съотборници и се борим за една и съща идея. Понякога има такива неща и те не са необичайност във всеки клуб. Ако следователно и двамата реагираме и се държим като същински мъже, нещата се вземат решение без значение от това, че не сме били другари. За да печелим трофеи, не е нужно всички в тима да са другари. Просто би трябвало да бъдем положителни съотборници, когато сме на терена. Толкова доста звук се подвигна към тази преживелица, че напряко не мога да допускам. Много неща се изговориха и измежду тях имаше толкоз доста неистини. Все отново в съблекалнята на един тим играчите се поздравяват, спорят, майтапят се… Основа на всичко това обаче са човешките взаимоотношения и разногласията постоянно би трябвало да остават на заден плен пред главния приоритет – триумфите на клуба. Това са доста и разнообразни неща. Всичко зависи в действителност от избраната обстановка, в която нещата се случват. Обаче да се тиражират информации от сорта, че има голям скандал сред нас, че не можем да се понасяме и даже, че желаеме да напуснем тима, тъй като не желаем да играем един с друг… Няма такова нещо. Наистина! В съблекалнята всичко е наред, спокойни сме, всеки от нас идва на стадиона, тренира и прави работата си като експерт. Нищо не е станало след оня епизод на мача, за който загатнах. Всички в отбора имаме положителни взаимоотношения. Групата ни е сплотена. Разбира се всеки има своя мощен темперамент, разнообразни обичаи, култури, само че всички се разбираме прелестно, добре сме. Треньорът ни също има темперамент, който сплотява играчите към себе си и ни кара да се усещаме добре. Изговориха се толкоз доста неща и се разду до безспир една в действителност естествена обстановка.
- Играч с толкоз доста опит и толкоз доста вкарани голове, а в това време толкоз млад - Килиан Мбапе! Какво можеш да ми кажеш за него? Какъв съвет би му дал от гледната точка на човек като теб, който е трябвало да се бори със зъби и нокти, с цел да стигне до справедливо място в международния футбо?
- Килиан има всичко. Невероятен капацитет. Уникално е да виждаш това всеки ден на всяка подготовка. Той има в действителност изключителни качества. Талант, който носи огромна приятност, когато го гледаш. А като прибавим, че е доста млад, може да си представим какво бъдеще го чака. Независимо от това обаче към този момент е изживял толкоз доста. Ликувал е като международен първенец, претърпял е всички мачове от цялостен един Мондиал. Това дава доста опит и авторитет на всеки футболист. Печеленето на трофеи и то на трофеи от такова международно значение. Когато човек носи вътре в себе си пристрастеността и любовта към футбола, в никакъв случай няма да се отклони от правия път и ще продължи да се развива. Винаги обичам да споделям и в действителност го мисля, че купите и триумфите са в действителност значими за клуба, а и за избран състезател в случаите, когато печели персонално някаква интернационална премия. Обаче за мен това, което оставаме като диря във футбола е доста по-важно от всички купи и самостоятелни оценки. Мисля, че човек може да остави доста на спорта, единствено като бъде същински човек и положително създание. Това, което Килиан има, е голям капацитет и всичко към този момент е единствено в неговите ръце, с цел да може да направи това, което желае и за което мечтае в кариерата си. Винаги обаче би трябвало да слага богатството на тима преди всичко пред персоналните си цели. Единственото, което си разрешавам да му споделям, е да не губи в никакъв случай любовта си към футбола. Всеки ден, когато стане и стартира да работи, а той е работил в действителност доста, с цел да стигне до равнището, което е постигнал сега, би трябвало да резервира любовта към обичаната игра. Тя ще му даде сили да продължава напред, да не стопира да се усъвършенства, всеки ден да надминава себе си и да се пробва да бъде все по-добър. Да оказва помощ и на съотборниците си, на клуба си и да върви напред. Така че просто му искам най-хубавото, тъй като той е в действителност умерено и положително, доста работливо и крепко стъпило на земята момче. Много е дребен и от време на време може да позволява някакви неточности поради младостта си. Сигурен съм, че пред него има една дълга и сполучлива кариера. Смятам, че дълго ще се приказва за нея.
Second year nominated for #TheBest
From child prodigy to winning 2019 @Ligue1_ENG Player of the Year, we chart @KMbappe's rapid rise
— FIFA.com (@FIFAcom) August 28, 2019 - Целта на ПСЖ е спечелването на Шампионска лига. Смяташ ли, че скоро ще зарадвате почитателите ви с най-престижния европейски шампионат? Какво мислиш по този въпрос?
- За нас това е цел номер едно. Двубоите в Шампионска лига са най-голямото тестване за нас. Тогава се вижда дали сме подготвени за огромните борби по европейските игрища. Засега купата ни се изплъзва, само че аз имам вяра, че напълно скоро тя ще е на „ Парк де Пренс “. Виждаш какъв брой е огромна конкуренцията в Шампионска лига. Най-добрите тимове в света спорят за купата с „ огромните уши “. Сблъсъците с грандовете те вършат още по мощни, изключително когато спечелим даден мач или отстраняваме някои от тях! Ти знаеш какво е да ликуваш с тази купа! Аз към момента очаквам.
- Само ти знаеш какъв брой още време ще продължаваш да караш хората да се влюбват в играта ти и в прелестните голове, които вкарваш. Какви са идващите цели, които Кавани желае да реализира? Аз съм минал през всичко това - да ставаш всеки ден и да вървиш на подготовка години наред…
- Целите са постоянно значими, само че човек би трябвало да се концентрира върху тази, която следва първа. А тя е да спечелим купа и купа на Франция с ПСЖ. За Шампионската лига стана въпрос. Както ти сподели доста вярно, към този момент съм в една възраст, която те кара да се замислиш какво следва. Вече съм на 32 години. Така че за тази година задачите са тези. За мен най-важното е да дам най-хубавото от себе си за своя тим и да можем всички дружно да реализираме най-хубавите резултати, да спечелим всичко това, за което загатнах. Винаги е тежко, тъй като за всеки противник е предизвикателство да играе против ПСЖ! Всички тимове са извънредно стимулирани, когато излязат против нас. И това е обикновено. Но в този момент за бъдещето... Остава ми още една година контракт с ПСЖ. Спокоен съм. След това ще забележим какво ще стане. Винаги обичам да споделям, че в случай че един ден би трябвало да приключа с футбола, избирам аз да го напусна и не той да напусне мен. Просто очаквам да усетя момента, в който към този момент нямам какво повече да дам. Казвам си, че съм оставил най-хубавото по терените, на което съм кадърен, само че към този момент не мога да се състезавам на най-високото равнище и се отдръпвам. Имам доста огромно предпочитание да се върна в Уругвай, да се прибера в родната ми къща, да изляза да работя на полето и да върша нещата, които ми липсват, дружно със фамилията ми и приятелите ми.
A topless Edinson Cavani majestically riding a horse pic.twitter.com/ZF28Bn4UQ9
— Footballers with animals (@ftbllrswanimals) August 31, 2019 Много неща нахлуват в главата ми, когато приказвам за това. Ще забележим какво е решила ориста и какъв брой време ми остава. Има едно несъмнено нещо и това е, че ще извърша до дъно контракта ми с ПСЖ и ще направя всичко за клуба, с цел да мога да се усещам сигурен и спокоен, че съм оставил диря и че хората ще ме запомнят с положително.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ