Данило: В Бразилия футболните мечти са още по-силни
Христо Стоичков подари на феновете на предаването " Код Спорт " по ТВ+ още едно от страхотните си изявленията. Камата беседва с бразилския национал Данило. За него Реал (Мадрид) заплати 32 милиона евро през 2015 година. И неслучайно, тъй като тогава той към този момент беше единица мярка за мощност и класа в Порто. На " Сантяго Бернабеу " не му провървя и за два сезона записа единствено 41 мача. Но игра при победния край в Шампионската лига против Атлетико през 2016 година на " Сан Сиро ". Има златен орден от шампионата на богатите и от идващия сезон, макар че изигра единствено 3 мача в акцията. Снайперското око на Пеп Гуардиола обаче видя място за бразилския ас в отбраната на Манчестър Сити. И без грам съмнение британският отбор заплати 30 милиона евро на Реал. Имаше за какво. Два пъти подред Данило стана първенец на Висшата лига. Последва и нов звезден трансфер. Това лято Ювентус извади 37 милиона евро, с цел да добави още едно огромно име в преследването на заветната цел – успех в Шампионската лига.
- Данило, разкажи ни малко за твоето детство. Кога стартира да флиртуваш с топката толкоз добре и да бягаш толкоз бързо?
- Първите ми мемоари са по какъв начин самичък си играя с топката. Никога даже и не съм си помислял в живота да върша нещо друго от това да съм футболист. Баща ми също беше избрал този спорт. Не стигна до професионално равнище, само че непрекъснато беше по мачове. Аз бях постоянно с него по всички игрища, където отиваше да играе и го подкрепях. Там се роди любовта ми към футбола.
- А когато беше дребен, мечтаеше ли да играеш в някой огромен тим и предполагаше ли, че един ден тази твоя фантазия може да стане действителност?
- Разбира се. Всички дребни футболисти в целия свят мислят единствено за това. В Бразилия обаче футболните фантазии са още по-силни. Винаги съм желал да стигна до някой огромен клуб и да играя в бразилския народен тим. Това беше единствената ми детска фантазия. Не допусках даже, че ще мога да го реализира и че това ще стане толкоз бързо. Още от дребен мислех единствено и само за това.
- Винаги си бил безценен трансфер за клубовете, които са те купували. Усещал ли по-късно напрежение? Помисли ли си в миналото, че откакто са платили толкоз пари за теб, ще би трябвало да полагаш двойно повече старания и от теб ще се чака доста повече?
- Единственият миг в кариерата ми, в който съм почувствал сходно напрежение беше, когато напуснах бразилския Сантос и отидох в Порто. Промяната там беше доста огромна и внезапна за мен. Имаше напрежение поради парите, изхарчени за мен. Това ме накара да трансформира метода, по който виждах нещата. За несъмнено време натискът върху мен направи по този начин, че да не мога да се съсредоточа върху работата и играта не ми вървеше. След това всичко се оправи, набрах нужния опит и започнах да се представям добре и да се любувам на футбола. Разбрах, че има доста по-важни неща от това какъв брой пари са платили за теб.
- В Порто си бил с огромните идоли на клуба в онази ера: Виктор Баиа, Фернандо Коуто, Домингеш… Когато дойде там, по какъв начин минаха първите месеци и първите мачове, изиграни с тези митове и с фланелката на този популярен клуб?
- В Бразилия има доста огромен интерес за всичко, което се случва в Порто. Това е по този начин, тъй като те са клубът в Европа с най-хубав взор и организация за привличане на бразилски футболисти. Те купуват най-хубавото от нашите тимове и по-късно го препродават за огромни суми. Затова всички наблюдават Порто от близко и мечтаят един ден да отидат да играят там. До идването ми там не знаех, че е толкоз популярен клуб с толкоз доста история. Фланелката на Порто там води до футболна полуда. Запалянковците и целият град изживяват всеки мач с цялото си сърце. Престоят ми в Порто беше в действителност хубав миг в кариерата ми и натрупах доста потребен опит.
- И от Порто в Реал Мадрид. Няма огромна разлика, нали? Или може би просто в името?
- Има разлика. Порто е страховит тим. Там имам жилище и вървя постоянно, когато мога. Обичам града. Семейството ми постоянно се усеща доста добре там. Порто е популярен клуб, само че Реал е най-големият в света. Нещата се трансформираха доста за мен, когато отидох там. В другите тимове можеш да бъдеш огромен състезател, само че когато отидеш на " Бернабеу ", с изключение на прочут футболист, непосредствено ставаш и световна звезда. Само тъй като играеш за Реал. За мен беше в действителност неповторимо преживяване. Беше необикновено. Освен това стигнах до огромни триумфи с тях. Беше ужасно.
- Кои са най-ярките мемоари от Реал?
- Винаги ще помня първата Шампионска лига, която спечелихме. Онази година беше доста друга за мен. Първо се контузих. Трудно се възвърнах. Накрая съумях да вляза във форма и на финала на Шампионската лига към този момент бях на аварийна пейка. На стадиона беше цялото ми семейство. Тогава Карвахал се контузи и аз трябваше да изляза и да оказа помощ на тима си. Усетих магията на един край на Шампионската лига. Беше феноменално. След това пристигнаха и дузпите. Всичко това остава вечно в мислите ми и е най-яркият спомен от всичко, което се върти в главата ми.
- Работил си с доста наставници. Повечето от тях са едни от най-хубавите. Какво значи обаче за теб всеки ден на подготовка и всякога преди мач в съблекалнята на тима да виждаш Пеп Гуардиола? Какъв е той като треньор, като човек?
- Истинското лице на Пеп е това, което ние футболистите виждаме всеки уикенд преди, по време и след мача ни. Уж стои на границата на терена, само че от време на време на нас ни се коства, че е вътре с нас. Много постоянно вика, спори, бори се дружно с нас и непрекъснато се пробва да ни предизвиква, с цел да може тимът да върви напред. Много е забавно да наблюдаваш по какъв начин работи върху най-малките елементи и детайлности от играта ни. Той и неговият щаб изследват всеки противник по един в действителност неповторим метод. Работят неуморно, с цел да можем ние да разполагаме с доста информация за другия тим и да знаем всичко за тях в деня на мача. За мен това е феноменално. Настина се усещам прелестно, тъй като това оказва помощ неимоверно доста, когато си вътре на терена.
- Това е последният въпрос и той е за един твой другар - индивидът, който постоянно накланя везните в интерес на Бразилия. Какво значи Неймар за Данило?
- За мен е елементарно да играя с него. Били сме дружно в Сантос. Тогава беше единствено на 19 години. Двамата бяхме съвсем деца и доста положителни другари. Още по това време си личеше, че ще стане огромен футболист и ще се подреди измежду най-хубавите на планетата. Всичко, което правеше всеки ден на тренировките, предвещаваше, че го чака огромно бъдеще. Невероятен. Показва извънредно качество във всеки мач и за клуба си, и за " селесао ". Той обича доста футбола. Често се случва ние да приключим с тренировката, да сме доста изтощени и да желаеме най-малко няколко часа да не виждаме повече топка. Той обаче остава самичък след заниманията и тренира в допълнение осъществяване на свободни удари. Затова си мисля, че любовта му към футбола е безгранична. Това е най-важното му качество, което го трансформира в един от огромните в света.
- Данило, доста благодаря! Желая ти доста шанс! И нека всичките фантазии, които имаш да ти се осъществен!
- Дано! Благодаря! Беше наслаждение! Снимки: ©Getty Images
- Данило, разкажи ни малко за твоето детство. Кога стартира да флиртуваш с топката толкоз добре и да бягаш толкоз бързо?
- Първите ми мемоари са по какъв начин самичък си играя с топката. Никога даже и не съм си помислял в живота да върша нещо друго от това да съм футболист. Баща ми също беше избрал този спорт. Не стигна до професионално равнище, само че непрекъснато беше по мачове. Аз бях постоянно с него по всички игрища, където отиваше да играе и го подкрепях. Там се роди любовта ми към футбола.
- А когато беше дребен, мечтаеше ли да играеш в някой огромен тим и предполагаше ли, че един ден тази твоя фантазия може да стане действителност?
- Разбира се. Всички дребни футболисти в целия свят мислят единствено за това. В Бразилия обаче футболните фантазии са още по-силни. Винаги съм желал да стигна до някой огромен клуб и да играя в бразилския народен тим. Това беше единствената ми детска фантазия. Не допусках даже, че ще мога да го реализира и че това ще стане толкоз бързо. Още от дребен мислех единствено и само за това.
- Винаги си бил безценен трансфер за клубовете, които са те купували. Усещал ли по-късно напрежение? Помисли ли си в миналото, че откакто са платили толкоз пари за теб, ще би трябвало да полагаш двойно повече старания и от теб ще се чака доста повече?
- Единственият миг в кариерата ми, в който съм почувствал сходно напрежение беше, когато напуснах бразилския Сантос и отидох в Порто. Промяната там беше доста огромна и внезапна за мен. Имаше напрежение поради парите, изхарчени за мен. Това ме накара да трансформира метода, по който виждах нещата. За несъмнено време натискът върху мен направи по този начин, че да не мога да се съсредоточа върху работата и играта не ми вървеше. След това всичко се оправи, набрах нужния опит и започнах да се представям добре и да се любувам на футбола. Разбрах, че има доста по-важни неща от това какъв брой пари са платили за теб.
- В Порто си бил с огромните идоли на клуба в онази ера: Виктор Баиа, Фернандо Коуто, Домингеш… Когато дойде там, по какъв начин минаха първите месеци и първите мачове, изиграни с тези митове и с фланелката на този популярен клуб?
- В Бразилия има доста огромен интерес за всичко, което се случва в Порто. Това е по този начин, тъй като те са клубът в Европа с най-хубав взор и организация за привличане на бразилски футболисти. Те купуват най-хубавото от нашите тимове и по-късно го препродават за огромни суми. Затова всички наблюдават Порто от близко и мечтаят един ден да отидат да играят там. До идването ми там не знаех, че е толкоз популярен клуб с толкоз доста история. Фланелката на Порто там води до футболна полуда. Запалянковците и целият град изживяват всеки мач с цялото си сърце. Престоят ми в Порто беше в действителност хубав миг в кариерата ми и натрупах доста потребен опит.
- И от Порто в Реал Мадрид. Няма огромна разлика, нали? Или може би просто в името?
- Има разлика. Порто е страховит тим. Там имам жилище и вървя постоянно, когато мога. Обичам града. Семейството ми постоянно се усеща доста добре там. Порто е популярен клуб, само че Реал е най-големият в света. Нещата се трансформираха доста за мен, когато отидох там. В другите тимове можеш да бъдеш огромен състезател, само че когато отидеш на " Бернабеу ", с изключение на прочут футболист, непосредствено ставаш и световна звезда. Само тъй като играеш за Реал. За мен беше в действителност неповторимо преживяване. Беше необикновено. Освен това стигнах до огромни триумфи с тях. Беше ужасно.
- Кои са най-ярките мемоари от Реал?
- Винаги ще помня първата Шампионска лига, която спечелихме. Онази година беше доста друга за мен. Първо се контузих. Трудно се възвърнах. Накрая съумях да вляза във форма и на финала на Шампионската лига към този момент бях на аварийна пейка. На стадиона беше цялото ми семейство. Тогава Карвахал се контузи и аз трябваше да изляза и да оказа помощ на тима си. Усетих магията на един край на Шампионската лига. Беше феноменално. След това пристигнаха и дузпите. Всичко това остава вечно в мислите ми и е най-яркият спомен от всичко, което се върти в главата ми.
- Работил си с доста наставници. Повечето от тях са едни от най-хубавите. Какво значи обаче за теб всеки ден на подготовка и всякога преди мач в съблекалнята на тима да виждаш Пеп Гуардиола? Какъв е той като треньор, като човек?
- Истинското лице на Пеп е това, което ние футболистите виждаме всеки уикенд преди, по време и след мача ни. Уж стои на границата на терена, само че от време на време на нас ни се коства, че е вътре с нас. Много постоянно вика, спори, бори се дружно с нас и непрекъснато се пробва да ни предизвиква, с цел да може тимът да върви напред. Много е забавно да наблюдаваш по какъв начин работи върху най-малките елементи и детайлности от играта ни. Той и неговият щаб изследват всеки противник по един в действителност неповторим метод. Работят неуморно, с цел да можем ние да разполагаме с доста информация за другия тим и да знаем всичко за тях в деня на мача. За мен това е феноменално. Настина се усещам прелестно, тъй като това оказва помощ неимоверно доста, когато си вътре на терена.
- Това е последният въпрос и той е за един твой другар - индивидът, който постоянно накланя везните в интерес на Бразилия. Какво значи Неймар за Данило?
- За мен е елементарно да играя с него. Били сме дружно в Сантос. Тогава беше единствено на 19 години. Двамата бяхме съвсем деца и доста положителни другари. Още по това време си личеше, че ще стане огромен футболист и ще се подреди измежду най-хубавите на планетата. Всичко, което правеше всеки ден на тренировките, предвещаваше, че го чака огромно бъдеще. Невероятен. Показва извънредно качество във всеки мач и за клуба си, и за " селесао ". Той обича доста футбола. Често се случва ние да приключим с тренировката, да сме доста изтощени и да желаеме най-малко няколко часа да не виждаме повече топка. Той обаче остава самичък след заниманията и тренира в допълнение осъществяване на свободни удари. Затова си мисля, че любовта му към футбола е безгранична. Това е най-важното му качество, което го трансформира в един от огромните в света.
- Данило, доста благодаря! Желая ти доста шанс! И нека всичките фантазии, които имаш да ти се осъществен!
- Дано! Благодаря! Беше наслаждение! Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ