Стоичков: Дано не е станало фатално късно за генерална промяна във футбола ни
Христо Стоичков даде изявление по случай първия ден на новия уебсайт „ Код Спорт “. В него Камата приказва за мачовете в европейските шампионати, както и за българския футбол.
– Къде ви намираме, господин Стоичков?
– На работа от рано. Още от 9 сутринта. Затова и ви подвигам телефона по това време. Телевизията не спи, а и мачовете в този интервал са всеки ден и няма по какъв начин да се глезим с почивки. Аз обаче съм квалифициран за този темп още от времето на соца, когато ни учеха, че… „ който не работи, не би трябвало да яде “. Отворил съм ги и моите сътрудници в Маями на този лаф и когато им кажа „ Който не работи… “, те сами довършват изречението.
– Може ли да се възползваме от положителното ви въодушевление и да ви кажем, че ще ни разплачете с това какъв брой ви е тежко?
– Да съм ви споделил, че ми е тежко? Няма да го дочакате! А и истината е друга. Вместо да се вълнувам от мачовете вкъщи на дивана или в ресторант, в този момент ги виждам на голям екран в студиото на TUDN. И не ги разясня с другари, а го върша със супер експерти и пред голяма публика. И за дебюта на уеб страницата „ Код спорт “ ще ви призная нещо за първи път – от ден на ден ми харесва това, което правя. И не е за поверие, само че преди ефир от време на време се усещам по този начин както преди време, когато играех. За мен това не е работа, това е наслаждение.
– Казват, че който си обича работата действително в никакъв случай е работил.
– Много тъкмо. В момента аз съм доказателство за това.
– Дойдоха най-интересните мачове от Шампионската лига, само че нас отново ни няма.
– Как беше – там където е хубаво, нас постоянно ни няма. Тъжна история. Навремето, когато си тръгвах като селекционер от националния тим, се пробвах да обясня на злобарите, че с отношението си към съумелите в играта и робуването на клубни пристрастия погубват изобщо футбола ни, само че не желаеха да ме чуят. Е, в този момент най-малко го виждат, допускам. Но от това на мен не ми става по-леко. За тях не знам!
– В испанската преса регистрираха автентичен ваш метод за прогнози. Оправдаха ли се?
– Повечето – да. Но през днешния ден футболът е по-изненадващ от всеки път. Особено в пандемията и надлежно мачовете без аудитория. Само Господ може да познае резултатите. Познах развръзките без тази в Мюнхен. Кой можеше да допусна, че немската машина „ Байерн “ ще се счупи на своя земя против ПСЖ и то след серията гафове на френския отбор в техния шампионат? Но по този начин е. Ако всичко беше ясно във футбола, той нямаше да е най-великата игра и нямаше да има букмейкъри.
– Какво ще кажете за българския конфликт от Купата ЦСКА – „ Лудогорец “?
– Нямах опция да виждам дуела, тъй като имах студиен запис. Видях единствено 3-4 минутен репортаж с най-интересните моменти. След 1:1 на „ Армията “ развръзката се отсрочи за втория мач. Факторът домакинство за мен не играе, когато няма аудитория и полуфиналът остава отворен. Шансовете към момента са 50 на 50.
– Според някои български медии сте в България от два дни?
– Нормално! Всеки бърка. Някои обаче… непрекъснато. Съдба. Предайте на тези „ новинари “, че още не мога да се телепортирам, само че работя над това.
– Много умерено приемате към този момент дезинформации по ваш адрес в медиите. Това евентуално е тъй като и вие към този момент десета година сте журналист-анализатор в огромна медия?
– Не, не е поради това. Просто играя повече голф, а това е еликсир за нервната ми система. И, популярност Богу, към мен няма злобари, комплексари и… дори елементарни идиоти няма. Колкото до малкия екран – тя записа куп върхове с над 100 милиона публика и знаете ли какви гаранции дава този факт?
– Не, кажете ни?
– Гарантира, че тук не работят безхаберници, които приказват или пишат ей по този начин, едвам не заспят. Проверили – непроверили. Чули – недочули. Тук няма такава система. За сходни гафове глобяват и дори уволняват.
– Пропуснахме да ви питаме кой е вашият любимец за трофея в Шампионска лига?
– За мен на този стадий няма кой да ви отговори абсолютно на този въпрос. Но ще ви кажа, че съгласно мнозина анализатори към този момент е пристигнало времето на „ Манчестър Сити “ и Пеп Гуардиола да прегърнат за първи път Купата с огромните уши. Дали ще стане? Във всеки случай демонстрираха във времето доста самообладание и предпочитание да не се отхвърлят от фантазията си за успех в Европа.
– Докога ще гледаме мачове без аудитория? Вашата телевизия държи права за европейското състезание. Имате ли информация?
– Мисля, че краят на кошмара доближава. До огромна степен лекарите се научиха да борят Ковид-19, а и имунизациите са извънредно значимо оръжие. Виждам, че и в България от ден на ден хора им имат вяра и ще достигнем този стаден имунитет за който ни приказват от година. Целта на УЕФА е още финалите на двата евротурнира в Истанбул и Гданск да са пред аудитория, въпреки и не на цялостен потенциал. Засега мачовете от европейското остават в остарелия формат – с домакинство на 12 страни. Най-вероятно ще са нужни имунизационни паспорти, ограниченията за здравна сигурност ще са драконовски. Но какво да създадем? Ако някой ви каже, че е очаквал пандемия, ще ви излъже в очите. Трябва да се приспособяваме към обстановката.
– Вие ваксинирахте ли се?
– Започнахте с персонални въпроси. Ще завършваме ли диалога? В моята телевизия има правила и едното от тях е, че който пътува по света, би трябвало наложително да е имунизиран. Вие като публицисти следете дали ще пътувам.
– Кой е вашият любимец за европейското?
– Националните тимове поизгубиха блясъка си и е доста мъчно да се вършат прогнози. Особено при тази ексцентрична обстановка във футбола и изобщо в живота ни. Последните международни квалификации демонстрираха, че никой не е прекомерно мощен. Или по-скоро футболистите доста повече мислят за клубните си тимове, за Шампионската лига и за заплатите си. Нормално. Може би Франция има най-сериозния капацитет. Килиън Мбапе скоро ще е най-хубавият футболист в света. Осман Дембеле стартира да набира скорост в „ Барселона “. Определено Дидие Дешан има огромен избор. Германия постоянно е в играта. Конфузната им загуба от Северна Македония не би трябвало да ви заблуждава. Испания и Англия залагат на млада кръв, само че това не ги прави по-малко рискови. Завърна се в борбата и Италия, която не свети, само че стартира да притегля вниманието с познатия от историята прагматичен и сполучлив жанр. Не би трябвало да подценяваме и Португалия – също е доста забавен отбор, който към този момент не зависи единствено от Кристиано Роналдо. Много станаха любимците, нали? Така е. Коронавирусът действително даде късмет на доста страни да мечтаят за короната. И въпреки всичко, с цел да отговоря съответно на въпроса – Франция за мен е огромният любимец.
– Ще липсва ли България на европейското?
– На мен и изобщо на нас българите ще ни лисва. За страдание другите дори няма и да виждат, че не сме в джаза. Истина боли, само че би трябвало да си признаем, че нямаме никаква класа да сме на финалите на европейското. Наложи ми се да разясня за TUDN мачовете на старта на международните квалификации и през минута-две отпивах от водичката до мен. А след 13-ата минута против Швейцария станах от стола, с цел да се поразходя и оставих другите двама сътрудници да приказват. Да, да. Промяната през днешния ден е толкоз наложителна, колкото не е била.
– Конгресът ли ще я направи?
– А вие сигурни ли сте, че ще има конгрес? Дата има, само че в България това още нищо не значи. Не желая от 10 хиляди километра да давам препоръки. В момента съм зает с друго. Надявам се, че въпреки всичко хората от футбола ще вземат ориста си в ръце. Ако, несъмнено, не е станало съдбовно късно за генерална смяна. Иска ми се да имам вяра, че не е.
– Къде ви намираме, господин Стоичков?
– На работа от рано. Още от 9 сутринта. Затова и ви подвигам телефона по това време. Телевизията не спи, а и мачовете в този интервал са всеки ден и няма по какъв начин да се глезим с почивки. Аз обаче съм квалифициран за този темп още от времето на соца, когато ни учеха, че… „ който не работи, не би трябвало да яде “. Отворил съм ги и моите сътрудници в Маями на този лаф и когато им кажа „ Който не работи… “, те сами довършват изречението.
– Може ли да се възползваме от положителното ви въодушевление и да ви кажем, че ще ни разплачете с това какъв брой ви е тежко?
– Да съм ви споделил, че ми е тежко? Няма да го дочакате! А и истината е друга. Вместо да се вълнувам от мачовете вкъщи на дивана или в ресторант, в този момент ги виждам на голям екран в студиото на TUDN. И не ги разясня с другари, а го върша със супер експерти и пред голяма публика. И за дебюта на уеб страницата „ Код спорт “ ще ви призная нещо за първи път – от ден на ден ми харесва това, което правя. И не е за поверие, само че преди ефир от време на време се усещам по този начин както преди време, когато играех. За мен това не е работа, това е наслаждение.
– Казват, че който си обича работата действително в никакъв случай е работил.
– Много тъкмо. В момента аз съм доказателство за това.
– Дойдоха най-интересните мачове от Шампионската лига, само че нас отново ни няма.
– Как беше – там където е хубаво, нас постоянно ни няма. Тъжна история. Навремето, когато си тръгвах като селекционер от националния тим, се пробвах да обясня на злобарите, че с отношението си към съумелите в играта и робуването на клубни пристрастия погубват изобщо футбола ни, само че не желаеха да ме чуят. Е, в този момент най-малко го виждат, допускам. Но от това на мен не ми става по-леко. За тях не знам!
– В испанската преса регистрираха автентичен ваш метод за прогнози. Оправдаха ли се?
– Повечето – да. Но през днешния ден футболът е по-изненадващ от всеки път. Особено в пандемията и надлежно мачовете без аудитория. Само Господ може да познае резултатите. Познах развръзките без тази в Мюнхен. Кой можеше да допусна, че немската машина „ Байерн “ ще се счупи на своя земя против ПСЖ и то след серията гафове на френския отбор в техния шампионат? Но по този начин е. Ако всичко беше ясно във футбола, той нямаше да е най-великата игра и нямаше да има букмейкъри.
– Какво ще кажете за българския конфликт от Купата ЦСКА – „ Лудогорец “?
– Нямах опция да виждам дуела, тъй като имах студиен запис. Видях единствено 3-4 минутен репортаж с най-интересните моменти. След 1:1 на „ Армията “ развръзката се отсрочи за втория мач. Факторът домакинство за мен не играе, когато няма аудитория и полуфиналът остава отворен. Шансовете към момента са 50 на 50.
– Според някои български медии сте в България от два дни?
– Нормално! Всеки бърка. Някои обаче… непрекъснато. Съдба. Предайте на тези „ новинари “, че още не мога да се телепортирам, само че работя над това.
– Много умерено приемате към този момент дезинформации по ваш адрес в медиите. Това евентуално е тъй като и вие към този момент десета година сте журналист-анализатор в огромна медия?
– Не, не е поради това. Просто играя повече голф, а това е еликсир за нервната ми система. И, популярност Богу, към мен няма злобари, комплексари и… дори елементарни идиоти няма. Колкото до малкия екран – тя записа куп върхове с над 100 милиона публика и знаете ли какви гаранции дава този факт?
– Не, кажете ни?
– Гарантира, че тук не работят безхаберници, които приказват или пишат ей по този начин, едвам не заспят. Проверили – непроверили. Чули – недочули. Тук няма такава система. За сходни гафове глобяват и дори уволняват.
– Пропуснахме да ви питаме кой е вашият любимец за трофея в Шампионска лига?
– За мен на този стадий няма кой да ви отговори абсолютно на този въпрос. Но ще ви кажа, че съгласно мнозина анализатори към този момент е пристигнало времето на „ Манчестър Сити “ и Пеп Гуардиола да прегърнат за първи път Купата с огромните уши. Дали ще стане? Във всеки случай демонстрираха във времето доста самообладание и предпочитание да не се отхвърлят от фантазията си за успех в Европа.
– Докога ще гледаме мачове без аудитория? Вашата телевизия държи права за европейското състезание. Имате ли информация?
– Мисля, че краят на кошмара доближава. До огромна степен лекарите се научиха да борят Ковид-19, а и имунизациите са извънредно значимо оръжие. Виждам, че и в България от ден на ден хора им имат вяра и ще достигнем този стаден имунитет за който ни приказват от година. Целта на УЕФА е още финалите на двата евротурнира в Истанбул и Гданск да са пред аудитория, въпреки и не на цялостен потенциал. Засега мачовете от европейското остават в остарелия формат – с домакинство на 12 страни. Най-вероятно ще са нужни имунизационни паспорти, ограниченията за здравна сигурност ще са драконовски. Но какво да създадем? Ако някой ви каже, че е очаквал пандемия, ще ви излъже в очите. Трябва да се приспособяваме към обстановката.
– Вие ваксинирахте ли се?
– Започнахте с персонални въпроси. Ще завършваме ли диалога? В моята телевизия има правила и едното от тях е, че който пътува по света, би трябвало наложително да е имунизиран. Вие като публицисти следете дали ще пътувам.
– Кой е вашият любимец за европейското?
– Националните тимове поизгубиха блясъка си и е доста мъчно да се вършат прогнози. Особено при тази ексцентрична обстановка във футбола и изобщо в живота ни. Последните международни квалификации демонстрираха, че никой не е прекомерно мощен. Или по-скоро футболистите доста повече мислят за клубните си тимове, за Шампионската лига и за заплатите си. Нормално. Може би Франция има най-сериозния капацитет. Килиън Мбапе скоро ще е най-хубавият футболист в света. Осман Дембеле стартира да набира скорост в „ Барселона “. Определено Дидие Дешан има огромен избор. Германия постоянно е в играта. Конфузната им загуба от Северна Македония не би трябвало да ви заблуждава. Испания и Англия залагат на млада кръв, само че това не ги прави по-малко рискови. Завърна се в борбата и Италия, която не свети, само че стартира да притегля вниманието с познатия от историята прагматичен и сполучлив жанр. Не би трябвало да подценяваме и Португалия – също е доста забавен отбор, който към този момент не зависи единствено от Кристиано Роналдо. Много станаха любимците, нали? Така е. Коронавирусът действително даде късмет на доста страни да мечтаят за короната. И въпреки всичко, с цел да отговоря съответно на въпроса – Франция за мен е огромният любимец.
– Ще липсва ли България на европейското?
– На мен и изобщо на нас българите ще ни лисва. За страдание другите дори няма и да виждат, че не сме в джаза. Истина боли, само че би трябвало да си признаем, че нямаме никаква класа да сме на финалите на европейското. Наложи ми се да разясня за TUDN мачовете на старта на международните квалификации и през минута-две отпивах от водичката до мен. А след 13-ата минута против Швейцария станах от стола, с цел да се поразходя и оставих другите двама сътрудници да приказват. Да, да. Промяната през днешния ден е толкоз наложителна, колкото не е била.
– Конгресът ли ще я направи?
– А вие сигурни ли сте, че ще има конгрес? Дата има, само че в България това още нищо не значи. Не желая от 10 хиляди километра да давам препоръки. В момента съм зает с друго. Надявам се, че въпреки всичко хората от футбола ще вземат ориста си в ръце. Ако, несъмнено, не е станало съдбовно късно за генерална смяна. Иска ми се да имам вяра, че не е.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ