Роден е Христо Смирненски
Христо Смирненски е роден под името Христо Димитров Измирлиев в гр. Кукуш на 17 септември 1898 година Учи до четвърто поделение в родния си град, след което родителите му го пращат в София при бащата на майка му да продължи образованието си. През 1908г. дядо му умира и Смирненски се връща в Кукуш. Завършва гимназия в родния си град.
По време на Балканската война през октомври 1912г. и Кукуш е освободен, само че насладата е къса. Изникват всякакви различия и избухва Междусъюзническата война. Пред заплахата популацията напуща Кукуш. Семейството на Христо Измирлиев, дружно с доста други бежанци, се открива в София.
Христо се записва в Техническо учебно заведение, само че оказва помощ в издръжката на фамилията си, като продава вестници. Работи и като писар, касиер и печатар.
През 1915г.Сътрудничи на хумористичния вестник Кво да е, където за първи път се подписва с псевдонима Ведбал. Първите му произведения са още наивни и повърхностни, само че в тях проличава възприятието му за комизъм. По-късно стартира да праща стихове и фейлетони и в седмичните списания Българан, Родна лира, Смях и сълзи, Барабан и Сила. През 1917 за първи път употребява псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.
През 1917г. постъпва като юнкер във Военното учебно заведение, само че след потушаването на Войнишкото въстание (1918г.) напуща. През същата година Христо Измирлиев издава първата си хумористична колекция Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност под псевдонима Ведбал.
През 1919г. стартира да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание Червен смях, което оказва решаващо влияние върху идейното съзряване на Смирненски. До 1920 Христо се развива извънредно като стихотворец хуморист и сатирик. Неговия същински лирически дебют е стихотворението Първи май.
През февруари на 1922 е отпечатана и стихосбирката Да бъде ден!, която има и второ издание в края на същата година.
През 1922-1923г. издава хумористичното списание Маскарад.
През 1923г на 18 юни умира от туберкулоза.
Източник: Уикипедия
По време на Балканската война през октомври 1912г. и Кукуш е освободен, само че насладата е къса. Изникват всякакви различия и избухва Междусъюзническата война. Пред заплахата популацията напуща Кукуш. Семейството на Христо Измирлиев, дружно с доста други бежанци, се открива в София.
Христо се записва в Техническо учебно заведение, само че оказва помощ в издръжката на фамилията си, като продава вестници. Работи и като писар, касиер и печатар.
През 1915г.Сътрудничи на хумористичния вестник Кво да е, където за първи път се подписва с псевдонима Ведбал. Първите му произведения са още наивни и повърхностни, само че в тях проличава възприятието му за комизъм. По-късно стартира да праща стихове и фейлетони и в седмичните списания Българан, Родна лира, Смях и сълзи, Барабан и Сила. През 1917 за първи път употребява псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.
През 1917г. постъпва като юнкер във Военното учебно заведение, само че след потушаването на Войнишкото въстание (1918г.) напуща. През същата година Христо Измирлиев издава първата си хумористична колекция Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност под псевдонима Ведбал.
През 1919г. стартира да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание Червен смях, което оказва решаващо влияние върху идейното съзряване на Смирненски. До 1920 Христо се развива извънредно като стихотворец хуморист и сатирик. Неговия същински лирически дебют е стихотворението Първи май.
През февруари на 1922 е отпечатана и стихосбирката Да бъде ден!, която има и второ издание в края на същата година.
През 1922-1923г. издава хумористичното списание Маскарад.
През 1923г на 18 юни умира от туберкулоза.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ