Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 г. в

...
Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 г. в
Коментари Харесай

Умира Христо Смирненски

Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 година в град Кукуш, Македония (днес Гърция), в фамилията на сладкаря Димитър Измирлиев и Елисавета Попанастасова. По това време този македонски край към момента бил под османско иго. Още като дете Христо обичал да слуша приказки и песни и да ги преразказва на приятелите си, даже самичък съчинявал стихчета. Когато е на пет-годишна възраст избухва Илинденското въстание (20 юли 1903 г.) и пред очите на бъдещия стихотворец турците правят кървава кавга с популацията. В Кукуш той приключва четвърто поделение и през 1908 година родителите му го пращат да учи в София, където живее при фамилията на дядо си по съребрена линия Анастас Кръстев. Известният поет-хуморист Владимир Попатанасов - Пепо, който е негов вуйчо, го среща с Елин Пелин, Стилиян Чилингиров и Пенчо Славейков. След гибелта на дядо си през август 1910 година се завръща вкъщи. През 1911 година Христо приключва прогимназията в Кукуш, само че татко му няма финансовата опция да заплати за образованието му в Солунската гимназия.
През октомври 1912 година стартира Балканската война и на двадесет и петия ден от същия месец българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския контракт част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско наличие.) Смирненски е едвам на 13 години. Радостта на популацията обаче е прекомерно къса. След успеха сред балканските съдружници изникват различия и избухва Междусъюзническата война. Пред заплахата от настъпващите гръцки войски жителите напущат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев дружно с хилядите бежанци се насочва да търси избавление и прехранване в София. Въпреки положението на бедност в което се намират Димитър Измирлиев и жена му държат децата им да учат. Христо се записва в Техническото учебно заведение, само че дружно с по-малкия си брат Антон оказва помощ в издръжката на фамилията — продават вестници.
От началото на 1915 година по образеца на по-големия си брат, хумориста Тома Измирлиев (1895 — 1935), 16-годишния Христо стартира да сътрудничи на хумористичните издания — на първо време на вестник „ К`во да е “, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист — Ведбал. От идната година той разгласява хумористични стихове и фейлетони в „ Българан “, „ Родна лира “, „ Художествена седмица “, „ Смях и сълзи “, „ Барабан “, „ Сила “. Необикновено съобразителен и плодороден, Ведбал, макар младостта си, става един от най-търсените и известни за това време хумористи. През 1917 година за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература.
Ученик в Техническото учебно заведение, той продължава да се труди — като елементарен служащ, продавач в колониален магазин и други По това време избухва Първата международна война. През май 1917 година Христо е заставен да постъпи като юнкер във Военното учебно заведение, само че макар суровото казармено ежедневие продължава да написа и да разгласява в хумористичните издания. В края на годината избухва Октомврийската гражданска война. Командването на учебното заведение вкарва продължителна карантина за да се избегне проникването на „ нездравословни хрумвания “. През април 1918 година излиза първата му колекция — „ Разнокалибрени въздишки и стихове в прозаичност “. Тя е с комичен темперамент и излиза под перото на Ведбал, само че по-късно е разкритикувана от личния си създател.
Силно влияние върху идейното развиване на младия стихотворец оказва Войнишкото въстание през 1918 година Срещу разбунтувалите се против Фердинанд и буржоазията бойци са хвърлени даже юнкерите от Военното учебно заведение. Смирненски става очевидец на най-кръвопролитния конфликт — край Захарна фабрика. Отвратен от жестокостта, с която държавното управление потушава въстанието, той твърдо взема решение и напуща Военното учебно заведение през ноември. За това татко му е заставен да заплати огромно обезщетение.Цивилният живот предлага доста наслади на младия хуморист — срещи с сътрудници писатели и разходки и екскурзии край София. Смирненски става член на редколегията на „ Българан “, само че в същото време е изкарва прехраната си като изначало е писар II разред в Управлението по превоза, след това карнетист, по-късно е служител в Дирекцията на стопанските грижи, кореспондент, касиер, редактор, коректор.
1919 и 1920 година са бурни години в живота на София, време на обществени спорове. През ноември 1919 година по решение на Комунистическата партия стартира да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание „ Червен смях “. Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него — хуморът му става все по-социално ориентиран. Той взе участие в демонстрации и манифестации, на които се слагат претенции за прошка на наказаните бойци, възстановяване материалното състояние на трудещите се и други Постепенно обществената принадлежност на Смирненски става решителен фактор в идеологическите му възгледи и той се пропива със съзнанието, че е войник на пролетариата. През пролетта на 1920 година става член на Комунистическия юношески съюз, а през 1921 година — на Комунистическата партия.
1920 година е преломна в креативния път на Смирненски. Лявата рецензия прави оценка естетическите му търсения и произведения основани до този миг като прояви на „ декадентския “ символизъм, като поетически достижения, които не дават никакви учредения „ да се допусна за яркия му поетически гений “. Първото си същинско стихотворение, както твърди тази социалистическа литературна рецензия, Смирненски написа за първомайския брой на „ Червен смях “. Стихотворението се споделя „ Първи май “.
След това свое стихотворение Смирненски стартира цяла поредност, оповестена на страниците на „ Червен смях “: „ Ний “ (26 юни 1920), „ Червените ескадрони “ (3 септември 1920), „ Улицата “ и „ Утрешния ден “ (24 септемри 1920), „ Херолди на новия ден “ (15 октомври 1920), „ Северно зарево “ (29 октомври 1920), „ През бурята “ (6 януари 1921), „ Бурята в Берлин “ (13 януари 1921), „ Йохан “ (27 януари 1921) и други В партийните издания „ Червен смях “ и „ Работнически вестник “ виждат бял свят няколко десетки негови произведения, представляващи блестящо новата естетическа линия в творчеството на поета.
В края на февруари 1922 година партийното издателство „ Общо работническо Кооперативно сдружение „ Освобождение “ отпечатва втората и последна издадена приживе стихосбирка на Смирненски — „ Да бъде ден! “. Отпечатана в 1500 бройки сбирката се разпродава бързо и няколко месеца по-късно кооперативното сдружение „ Освобождение “ пуска второ издание. „ Да бъде ден! “ вкарва поета като блестящо надарена и добре отграничена характерност — създател, чието творчество е мощно обществено ангажирано, което носи новия ценностен модел, новите публични и естетически дела в разноликата българска литература на второто десетилетие на 20 век. С „ Да бъде ден! “ Смирненски излиза отвън границите на политическата и идеологическа ангажираност и декларира безкористното великодушие, разгорещен хуманизъм, блянът за благополучие на човечеството, трансформирали се в негова креативна философия. Тук точно Смирненски най-ярко се сближава с нравствения заряд на Ботевите произведения и средството което Ботев намира за опълчване против човеконенавистничеството — битката, революцията. За лявата литературна рецензия Смирненски митопоетизира събуденото класово самочувствие на пролетарското болшинство и протеста му против обществените несправедливости. Смирненски възпява с несравним поетичен фасон копнежа по благополучие и безсмъртната обич към хората, систематизирани метафизичен в „ Херолди на новия ден! “ — „ Какво по-божествено щастие/ от бляна да бъдеш човек “ (сетне Смирненски изключва това стихотворение от стихосбирката). През пролетта на 1921 година Смирненски заболява от паратиф и през лятото отпътува в рилското село Радуил, с цел да се лекува. Завърнал се в София той продължава да написа и разгласява лирически, хумористично-сатирични стихове и фейлетони. По случай една стачка на тютюневите служащи той написа стихотворението „ Жълтата гостенка “ (15 юли 1922). През 1922 година още веднъж не се усеща добре и през лятото още веднъж отпътува за Радуил, при свои другари. Там прекарва един изключително плодотворен месец. Тук той написва стихотворенията „ Юноша “ и „ Каменарче “, фейлетоните „ В трена “ и „ В Самоковския общински съвет “, импресиите „ Босоногите деца “ и „ Смело, товаришчи! “, очерците „ Пожар в Рила “ и „ Куртова поляна “. В началото на септември е в Чамкория, където работи като измервач в горското стопанство. В края на годината се завръща в София и до първите месеци на 1923 година е в интервал на особена креативна интензивност. Пише „ Зимни вечери “, „ Роза Люксембург “, „ Съветска Русия “ и сатирата „ На посетители у дявола “.
Жълтата гостенка, туберколозата, не подминава и самият Смирненски. В началото на април поетът ненадейно получава кръвоизлив и лекарите откриват каверна. Лекарските рекомендации за чист въздух, мощна храна и цялостно успокоение обаче са непостижими за бедния Христо. Родителите му наемат слънчева стая в Горна баня и там положението му се стабилизира. Но и тук Смирненски не престава да твори и да посреща голям брой гости. В края на май е отпечатана и последната му творба — сатирата „ Приказка за стълбата “, в която поета разобличава политическите ренегати, въздигнали се от обществените низини и станали „ принцове “. Тази сатирична творба на Смирненски неслучайно е номинирана от българската литературна рецензия за най-зрялата в неговото творчество. Не единствено тези ренегати визира тя. Тя се отнася за „ всички, които ще кажат: Това не се отнася до мене “ — тези, които се изкачват по стълбата (на властта, само че и на живота) с цената на правилата си, на нравствеността си, която продават на Дявола с цел да стъпят на всяко едно ново ходило.
Нов кръвоизлив на 5 юни прави положението му сериозно. Той неотложно би трябвало да постъпи в санаториум, само че свободно легло не се намира. Лекарския консулт слага безнадеждна диагноза — милиарна туберколоза. Преврата от 9 юни оставя Смирненски без храна и медикаменти за цели два дни. Той е изместен незабавно в непосредствен частен санаториум, само че прекомерно късно. Около 6:30 ч. сутринта на 18 юни 1923 година той издъхва, малко преди да навърши 25-годишна възраст. „ Поиска лист да написа, само че това си остава последното негово предпочитание “, спомня си по-късно сестра му. Тялото на Христо е изложено в църквата „ Св. Крал “ още по пладне същия ден, където трогателно слово произнася Гео Милев.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР