Митовете за комунистическия режим го представят добре опакован пред младите
Христо Христов е проверяващ публицист и откривател на архивите на Държавна сигурност (ДС), създател на уеб страниците, и, създател на редица документални проучвания за закононарушенията на комунистическия режим и сценарист на документалната поредност на Българска национална телевизия " Отворени досиета ", отдадена на жертвите на тоталитарната власт на Българска комунистическа партия.
Г-н Христов, губим ли историческата си памет с времето и какъв брой рисково е това за бъдещето ни като нация?
Не бих могъл да върша генерални систематизирания, тъй като не съм експерт по народопсихология и не желая да влизам в ролята на човек, който приказва от името на обществото. Мога да споделя единствено моя опит и наблюдаване като публицист с над 30-годишен опит, от който над 20 години като проверяващ публицист и откривател на комунистическия интервал 1944-1989 година и интервала на прехода към народна власт след 1989 година От тази позиция мога да кажа, че не сме от най-паметливите народи, тъй като ми прави усещане, че немалка част от хората не помнят освен това, което беше по времето на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия, само че и даже това, което им се случи през прехода към народна власт.
За страдание моето чувство е, че ние деградираме като общество, излиняваме като нация, която освен няма здрава ценностна система, само че ценностните показа са тотално комплицирани – свободата е сменена от свободия, законът от безвластие, демокрацията от псевдодемокрация, справедливостта – от беззаконие, културата от халтура и долнопробност, истината – от лъжата, вярата – от безбожничество, свободата на словото – от словоблудство, достойнството и достолепието – от подкупност и двуличие. Липсват духовни водачи, а в политиката – водачи, които да умеят да сплотяват. Вместо това имаме персони, конфигурирани на управителни позиции в политиката и страната, които сеят единствено ненавист и разделяне, което рефлектира върху обществото.
Ако имахме добра памет щяхме да помни историческите неточности и нямаше да ги повтаряме. Ако помнехме, щяхме да имаме и тези мостри на държание, жертвали се за една свободна и самостоятелна България, които да следваме, а освен да предаваме като образец на идващите генерации.
Пандемията от ковид сподели какъв брой елементарно податлива на операция е немалка част от българското общество, която дава религия на клюки, подправени вести и конспирации, вместо на обстоятелства и публична информация от способени органи.
Мръсната война на Путин и режима му против Украйна пък смъкна всички маски и сподели, че ние сме единствено проформа членове на Европейския съюз и на НАТО, тъй като като страна нито сме солидарни с политиката, която одобри Европейски Съюз, нито показахме, че сме благонадежден съдружник и сътрудник в Северноатлантическия пакт. Не знам лицата, които са по върховете на властта (не мога да ги нарека политици, тъй като не са посочили с нищо, че могат да създават смислени политики) кого заблуждават с изключение на себе си? В същото време се жалват, че не ни одобряват в Шенгенското пространство и еврозоната, че липсвала европейска взаимност към България. На това му се споделя цинизъм.
Като проверяващ публицист и откривател на архивите виждате ли паралели с сегашното? Повтарят ли се истории от комунистическия режим в демократичното съвременно общество?
Целият нрав на демагогстване и двуличие, който е в основата на тоталитарната власт на Българска комунистическа партия, я виждаме да се демонстрира с цялостна мощ и през днешния ден. Преди избори приказват едно, след изборите вършат друго – непоследователност, подмолни сделки и неистини.
Едно от най-негативните въздействия на тоталитарния комунистически режим е внушаваното близо половин век изказване, че партията ще ти реши всички проблеми. Това води до редовно изтърване на възприятието за разпоредителност, предприемачество, възприятие за отговорност. И в този момент доста постоянно вместо да си решаваме личните проблеми чакаме да ни ги реши някой различен.
Най-явното повтаряне като рецидив обаче са икономическите рецесии и банкрути, когато ръководи Българска комунистическа партия и след 1989 година преименувалата се на Българска социалистическа партия някогашна комунистическа партия. Българска комунистическа партия отпред с Тодор Живков довежда страната до три секрети банкрути – 1960, 1977, и 1987 година Те са секрети и по тази причина обществото няма визия за некадърното и незаконно ръководство на компартията.
След 1989 година еднопартийното ръководство на Българска социалистическа партия отпред с Андрей Луканов доста бързо докара страната до икономическа рецесия в края на 1990 година До огромна степен тя е и проявяване на фактическия банкрут от 1987 година още при Живков, когато външните заеми от западните банки, теглени от комунистическия режим отново скрито от обществото, с цел да се поддържа ситуацията, надвишават над 100% валутните доходи на страната.
През 1995-1997 година при еднопартийното ръководство на Българска социалистическа партия отпред с водача ѝ Жан Виденов страната още веднъж бе докарана до тежка икономическа злополука. А през 2014 година при кабинета " Орешарски ", когато Българска социалистическа партия ръководи в коалиция с Движение за права и свободи, беше фалирана КТБ, а вредата от над 5 милиарда лева беше наречена показателно „ кражбата на века “.
Затова първоначално споделих, че немалка част от българите не са изключително паметливи. Изглежда те не помнят гладната и студена Луканова зима в края на 1990 година, когато всичко изчезна от рафтовете, с помощта на „ сполуката “ на Българска социалистическа партия (сполуката беше лозунга на одеве преименувалата се на Българска социалистическа партия комунистическа партия на първите свободни избори през юни 1990 г.). Не помнят и нещастието с невижданата икономическа злополука, която стовари върху цялото българско общество независимото държавно управление на Българска социалистическа партия 1995-1997 година Тази злополука донесе такава хиперинфлация, която стопи спестяванията на хората, направи заплатите и пенсиите смешни, цените на стоките от първа нужда – фантастични, зърното изчезна и човек не можеше даже самун да си купи. Цялата банкова система рухна…
Естествено е някогашната комунистическа номенклатура и обвързваните родово с компартията семейства да не престават да гласоподават за Българска социалистическа партия, само че кажете ми, в случай че сте естествен човек и не сте мазохист ще продължите ли да давате доверие на една партия, която единствено си смени името, само че продължи да докарва само беди на българските жители и на страната?
Ако би трябвало в този момент да обобщите за някой младеж за какво Държавна сигурност е гръбнакът на тоталитарната власт, какво бихте му споделили? Какво съставлява Държавна сигурност - като конструкция, цели, метод на деяние?
Първо, в случай че ми позволите, бих посъветвал младежите, когато проявят интерес за случилото се в интервала 1944-1989 година, да търсят надеждна информация, а не да бъдат лековерни и да се оставят да ги заблуждават, тъй като живеят в ерата на подправените вести. Има доста легенди за комунистическия режим, които го показват добре опакован за разбиране точно от младите генерации, които нямат директни показа за тоталитарното време. За това и понятията, с които се обяснява са комфортно сменени, като вместо тоталитарна система се приказва за социализъм, закононарушенията на Българска комунистическа партия са „ деформации “, неуспехите в стопанската система – „ неточности на растежа “, тоталното нарушение на човешките права – „ агитация на гнилия капитализъм “ и така нататък
А за какво Държавна сигурност е гръбнакът на тоталитарната власт обяснението не е комплицирано. От самото начало на комунистическия режим до края му той се крепи на принуждение и репресии. За това на компартията ѝ би трябвало наказателен уред и точно той е Държавна сигурност. Тя е директно подчинена на висшата комунистическа върхушка в лицето на Политбюро, а през 1974 година, когато отпред на партията е Тодор Живков то приема специфичен документ (Указ за Държавна сигурност), с който е признато, че Държавна сигурност е подчинена респективно и на генералния секретар на Българска комунистическа партия, т.е. на самия Тодор Живков. Министрите на вътрешните работи, които дават отговор за Държавна сигурност, в никакъв случай не се регистрират пред Народното събрание, а директно пред Политбюро и Живков. Структурно, идеологически, оперативно и механически Държавна сигурност е построена и подвластна от руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Прилагането на руския пример и опит тук е едно към едно.
Оперативните служащи поставят клетва за честност освен към Българска комунистическа партия, само че и към „ великия Съветски съюз “. Стига се до там, че Живков подрежда на висшия управителен състав на Държавна сигурност по този начин да работи, че да заслужи правото да се назовава „ филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “. А Вълко Червенков, ръководителят на Българска комунистическа партия преди Тодор Живков, буквално декларира, че Държавна сигурност би трябвало да са „ очите и ушите “ на партията. Комунистическата върхушка от самото начало гледа на Държавна сигурност като „ щит и меч “ на партията.
Зад всички изчетени досиета стоят хиляди човешки ориси – коя за вас ще остане най-трагичната история?
О, това е доста сложен въпрос. Бих отличил обаче трагичните ориси на трима българи, които комунистическият режим не е съумял да пречупи и за възмездие ги унищожава физически.
На първия случай попаднах, когато през 1998 година получих достъп до 48-те тома на секретното село за лагерите, което трябваше да обясни отговорните за убийствата в концлагера „ Слънчев бряг “ край Ловеч, просъществувал в интервала 1959-1962 година Сред убитите там лагеристи ме потресе ориста на Боян Кръстев от Пернишко, чиито близки бяха свидетелствали след 1990 година по делото. По време на Второто международна война той следва във Виена, откъдето след 1945 година безследно изчезва, а фамилията не получава никакви данни за него и го счита за почитал. Изненадващо през 1956 година Боян се завръща. Във Виена е попаднал в руската зона, задържан е и изпратен от руснаците в ГУЛАГ – руската лагерна система, където оцелява над 10 години. Боян се връща с съвършен немски и китайски езици, тъй като в лагерите е бил с германци и китайци. В България Държавна сигурност прави опити да го вербува, само че той отхвърля. Този отвод му основава големи спънки да си откри работа и е заставен да работи като строителен служащ. Държавна сигурност обаче не го оставя. През февруари 1958 година е задържан и въдворен в лагера „ Белене “ без съд и присъда. При закриването на „ Белене “ през август 1959 година обаче Боян не е освободен, а е превъдворен в новия лагер край Ловеч. През юли 1961 година там той е погубен от един от бригадирите – рецидивисти. В смъртния акт е записано, че е умрял от бронхопневмония. Това е покъртителна история за един човек, който е съумял да оцелее 10 години в руския ГУЛАГ, а по-късно и в „ Белене “, само че е премахнат, тъй като не е пречупен в лагера „ Слънчев бряг “ край Ловеч. Случаят съм го описал в документалната ми книга „ Секретното дело за лагерите “.
Вторият случай е за Борис Арсов, който преди 9 септември 1944 година е работил в стопанската полиция. Въдворяван е в концлагерите „ Богданов дол ” и „ Белене ”, а през 1962 година е наказан за разпространяване на анонимни материали против комунистическата власт. След излежаването на присъдата е неведнъж уволняван от работа и това го принуждава през 1970 година напусне незаконно България. Минава през няколко лагери за емигранти в Италия и Германия, а през 1971 година се установя в Дания, гр. Орхус. В края на 1972 година основава емигрантска организация „ Съюз на българските революционни комитети ”. Издаваният от него бюлетин “Левски ” е естрада, от страниците на която Арсов приканва за всеобща „ опозиция срещу алената робия ”. Той планува Българска комунистическа партия да бъде свалена от власт посредством обща стачка и всеобщи демонстрации, които да преминат в народно-освободителна гражданска война, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати.
Държавна сигурност не остава безучастна. Тя прави проект да го убие (в създаването на Държавна сигурност против Арсов проектът е запазен), само че вербуваният сътрудник – български бежанец – се уплашва и проектът пропада. След това Държавна сигурност употребява сина на Арсов, който е в България и му внушава да напише писмо на татко си, в което да го помоли да се върне. Тя прихваща това писмо и то е част от разколебаването на Арсов, когато специфична група от оперативни служащи идват в Дания, с цел да го отвлекат през април 1949 година, което и съумяват да изпълнят. Този проект проработва и отвлеченият Арсов е върнат в Народна република България през Източен Берлин. Държавна сигурност желае да го вкара в проект, посредством който да разобличи българската „ вражеска “ емиграция, само че 59-годишният Арсов изрично отхвърля. След това небрежно е наказан на 15 години непоколебим тъмничен затвор и е изпратен в Пазарджишкия затвор, прочут като пандиза на Държавна сигурност. Там е изолиран в единична килия, до която никой няма достъп без позволение на началника на пандиза.
В края на 1974 година Арсов написа писмо в, което упреква Държавна сигурност, че нарушава човешките му права и че сама си копае гроба, като предсказва, че комунистическият режим доста скоро ще падне от власт. Това се оказва предсмъртното писмо на Борис Арсов. Държавна сигурност го убива като инсценира, че се е самообесил на прозорчето в килията си с вратовръзка и това, откакто при идването си в пандиза е без дрехи гол и от него са конфискувани всички движимости, в това число е свалено и дървеното кръстче, което е носил на врата си. Погребан е небрежно още на идващия ден в гробището на самия затвор, като околните му са позволени в последния миг и им е неразрешено да разгласяват гибелта му, даже да разлепят некролози. За Арсов също написах документална книга, а с Българска национална телевизия заснехме и филм.
Третият случай е с журналиста Георги Заркин, който е наказан от комунистическия режим през 1965 година за разпространяването на позиви против властта. Година по-рано той е притеглен от Иван Тодоров – Горуня, който желае да провежда прелом против Тодор Живков с поддръжката на партийци и военни, само че не съумява и е оголен. В пандиза Заркин отхвърля да работи и слага началото на едно извънредно огромно по размер творчество, което му отрежда челно място измежду писателите пандизчии в международен мащаб. Тъй като се държи извънредно твърдо в пандиза комунистическият режим му издава две вътрешни присъди. И те не му повлияват. Преместен е от Старозагорския затвор в Пазарджишкия и там е пребит до гибел през 1977 година
След измененията по нито едно от тези три политически убийства никой не беше наказан, въпреки да се водеха каузи. За Георги Заркин заснехме с Българска национална телевизия филм в документалната поредност „ Отворени досиета “, отдадена на жертвите на комунистическия режим.
А успявал ли е в миналото някой да надхитри системата на Държавна сигурност?
Да. Убитият от самата Държавна сигурност благодарение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) публицист Георги Марков през септември 1978 година в Лондон. Марков надхитрява Държавна сигурност даже в гибелта си, тъй като написаното от него слово е безсмъртно и нито Държавна сигурност, нито режимът са в положение да го спрат. Те в последна сметка рухват, а словото на писателя ги надживява, оставайки най-точната гледка на тоталитарната система в България. По този случай работих в продължение на 6 години и издадох журналистическото си следствие в книгата „ Убийте Скитник “, псевдонимът, под който Държавна сигурност създава Георги Марков като личен идеологически съперник. А с Българска национална телевизия заснехме кино лентата „ Досиетата Скитник “.
Разбира се, има и още доста случаи. Всичките се отнасят за доста смели българи, които са съумели да избягат от комунистическия режим на Запад. За четирима от тях с Българска национална телевизия заснехме филми в поредицата „ Отворени досиета “ – Георги Саръиванов, Иван Сираков, Никодим Янушев и Ванцети Василев. Първите двама са синове на притежатели на заводи в Сливен и в София, самите те са минали през затвори и лагери и по-късно не се помиряват и избират свободата на Запад – Саръиванов във Федерална Република Германия, а Сираков във Виена. На Никодим Янушев татко му е търговец, въдворяван в „ Белене “, а на Ванцети Василев татко му е анархист, също минал през „ Белене “. Невероятни персони, горделив съм, че ги познавам и че ги заснехме.
Отдавна се води спор за това би трябвало ли доносниците да бъдат разграничени от разузнавачите и надлежно вторите да не бъдат осветлявани. Вие на какво мнение сте?
Не бих споделил, че това е спор, а по-скоро опит на лицата, свързани с някогашната компартия и Държавна сигурност, да акцентират като някакви причини, че ето, видите ли имало и хора в Държавна сигурност, които работили за националната сигурност на страната. Първо, с подобен израз „ национална сигурност “ не се борави в Държавна сигурност. Второ, както споделих оперативните служащи, в това число и тези от Първо основно ръководство на Държавна сигурност (разузнаването), т.е. разузнавачите, за които питате, се кълнат във честност на непозната страна и са обучавани и школувани в непозната страна – Съюз на съветските социалистически републики. Те не са работили за ползите на националната сигурност, а само за ползите на една тоталитарна партия, раболепно подчиняваща се на господарите си в Кремъл. И като в този момент се пробват да се изкарат, че са работили за националната сигурност, за какво в своите биографии не показват, че са служили в Държавна сигурност? Нито един не го показва. И ще ви кажа за какво. Защото се срамят от този факт и по тази причина си подправят биографиите като пишат, че преди 1989 година са работили в Министерство на вътрешните работи или в службите за сигурност.
Ще се „ пречистим “ ли, когато най-накрая отворим всички досиета, или това, както считат някои, може да стане едвам след лустрация?
То нещата с пречистването не опират само до отваряне на досиетата на Държавна сигурност и лустрацията. Проблемът е, че в България не беше осъществена същинска декомунизация. Тя се състои от няколко процеса – въздаване на правдивост или наказание на отговорните за осъществените закононарушения. Отстраняване на някогашните комунистически управителни фрагменти и сътрудниците на Държавна сигурност за избран интервал от заемането на управителни постове – това е лустрацията. Отварянето на досиетата на тоталитарните комунистически служби и разкриването на сътрудниците ѝ. Забрана на тоталитарните комунистически знаци и премахването на тоталитарни монументи, които следва да бъдат конфигурирани на съответни места в музеите с нужното пояснение там за тях и основаване на мемориали на местата на репресии и гнет на Българска комунистическа партия. И не на последно място декомунизация в образованието – приемане на нова образователна стратегия в часовете по история и проучване на антитоталитарната литература в часовете по литература.
От всички тези процеси единственият, който беше извършен сполучливо в България бе отварянето на досиетата, с бележката, че против това публично предпочитание през цялото време политическите промени имаше и продължава да има и до през днешния ден голяма опозиция. На практиката отварянето стартира на 16-ата година от прехода. През тези 16 години доста основни процеси в политиката, стопанската система и обществото като цяло бяха поставени под контрола на паралелната власт на Държавна сигурност и на нейни някогашни сътрудници, сложени според от досиетата. Все отново третата Комисията по досиета, която беше определена през 2007 година с ръководител Евтим Костадинов, свърши голяма работа и освети над 18 000 сътрудници на управителни позиции след 10 ноември 1989 година
От другите процеси бих отличил приемането от МОН на нова образователна стратегия за 10 клас по „ История и цивилизации “ за интервала 1944-1989 година, с помощта на историците проф. Евелина Келбечева и доцент Лъчезар Стоянов. Съпротивата против този акт беше толкоз огромна, че фалшификаторите на история незабавно се пробваха да смачкат програмата с написването на новите учебници през 2019 година, цялостни с чудовищни операции, пропуснати обстоятелства или откровена преднамереност. За благополучие фондация „ Истина и памет “, която съставлявам, съумя да убеди тогавашното управление на МОН в лицето на министър Красимир Вълчев и той спря отпечатването на учебниците, до момента в който те не бяха изчистени от операциите. Това беше голям триумф и значима победа за онази част от обществото, която желае истината за тоталитарния комунистически режим да се знае и да се учи от новите генерации.
По какъв план работите сега?
Подготвям нов ръкопис, по който изследвам архивите към този момент повече от 10 години, само че тъкмо сега се занимавам с организацията по възобновяване на годишните поклонения в памет на жертвите на комунистическия режим в лагера „ Белене “, които бяха прекратени след 2019 година Това е още един проблем с паметта и то съответно паметта към хилядите страдалци, изпращани без съд и присъда в най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия. За страдание бе позволено тези годишни празнувания, обичайни от 1990 година, да бъдат прекратени заради липса на организация за провеждането им. „ Белене “ към момента не е трансфорат в мемориал, по този начин като сходни места са превърнати в другите страни от някогашния руски лагер. „ Белене “ към момента не е получил и статут на историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време с категория „ национално значение “, въпреки от 2018 година в Министерството да тече по мое предложение такава процедура. Сега сплотяваме старания да намерим верните решения на тези проблеми.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Г-н Христов, губим ли историческата си памет с времето и какъв брой рисково е това за бъдещето ни като нация?
Не бих могъл да върша генерални систематизирания, тъй като не съм експерт по народопсихология и не желая да влизам в ролята на човек, който приказва от името на обществото. Мога да споделя единствено моя опит и наблюдаване като публицист с над 30-годишен опит, от който над 20 години като проверяващ публицист и откривател на комунистическия интервал 1944-1989 година и интервала на прехода към народна власт след 1989 година От тази позиция мога да кажа, че не сме от най-паметливите народи, тъй като ми прави усещане, че немалка част от хората не помнят освен това, което беше по времето на тоталитарното ръководство на Българска комунистическа партия, само че и даже това, което им се случи през прехода към народна власт.
За страдание моето чувство е, че ние деградираме като общество, излиняваме като нация, която освен няма здрава ценностна система, само че ценностните показа са тотално комплицирани – свободата е сменена от свободия, законът от безвластие, демокрацията от псевдодемокрация, справедливостта – от беззаконие, културата от халтура и долнопробност, истината – от лъжата, вярата – от безбожничество, свободата на словото – от словоблудство, достойнството и достолепието – от подкупност и двуличие. Липсват духовни водачи, а в политиката – водачи, които да умеят да сплотяват. Вместо това имаме персони, конфигурирани на управителни позиции в политиката и страната, които сеят единствено ненавист и разделяне, което рефлектира върху обществото.
Ако имахме добра памет щяхме да помни историческите неточности и нямаше да ги повтаряме. Ако помнехме, щяхме да имаме и тези мостри на държание, жертвали се за една свободна и самостоятелна България, които да следваме, а освен да предаваме като образец на идващите генерации.
Пандемията от ковид сподели какъв брой елементарно податлива на операция е немалка част от българското общество, която дава религия на клюки, подправени вести и конспирации, вместо на обстоятелства и публична информация от способени органи.
Мръсната война на Путин и режима му против Украйна пък смъкна всички маски и сподели, че ние сме единствено проформа членове на Европейския съюз и на НАТО, тъй като като страна нито сме солидарни с политиката, която одобри Европейски Съюз, нито показахме, че сме благонадежден съдружник и сътрудник в Северноатлантическия пакт. Не знам лицата, които са по върховете на властта (не мога да ги нарека политици, тъй като не са посочили с нищо, че могат да създават смислени политики) кого заблуждават с изключение на себе си? В същото време се жалват, че не ни одобряват в Шенгенското пространство и еврозоната, че липсвала европейска взаимност към България. На това му се споделя цинизъм.
Като проверяващ публицист и откривател на архивите виждате ли паралели с сегашното? Повтарят ли се истории от комунистическия режим в демократичното съвременно общество?
Целият нрав на демагогстване и двуличие, който е в основата на тоталитарната власт на Българска комунистическа партия, я виждаме да се демонстрира с цялостна мощ и през днешния ден. Преди избори приказват едно, след изборите вършат друго – непоследователност, подмолни сделки и неистини.
Едно от най-негативните въздействия на тоталитарния комунистически режим е внушаваното близо половин век изказване, че партията ще ти реши всички проблеми. Това води до редовно изтърване на възприятието за разпоредителност, предприемачество, възприятие за отговорност. И в този момент доста постоянно вместо да си решаваме личните проблеми чакаме да ни ги реши някой различен.
Най-явното повтаряне като рецидив обаче са икономическите рецесии и банкрути, когато ръководи Българска комунистическа партия и след 1989 година преименувалата се на Българска социалистическа партия някогашна комунистическа партия. Българска комунистическа партия отпред с Тодор Живков довежда страната до три секрети банкрути – 1960, 1977, и 1987 година Те са секрети и по тази причина обществото няма визия за некадърното и незаконно ръководство на компартията.
След 1989 година еднопартийното ръководство на Българска социалистическа партия отпред с Андрей Луканов доста бързо докара страната до икономическа рецесия в края на 1990 година До огромна степен тя е и проявяване на фактическия банкрут от 1987 година още при Живков, когато външните заеми от западните банки, теглени от комунистическия режим отново скрито от обществото, с цел да се поддържа ситуацията, надвишават над 100% валутните доходи на страната.
През 1995-1997 година при еднопартийното ръководство на Българска социалистическа партия отпред с водача ѝ Жан Виденов страната още веднъж бе докарана до тежка икономическа злополука. А през 2014 година при кабинета " Орешарски ", когато Българска социалистическа партия ръководи в коалиция с Движение за права и свободи, беше фалирана КТБ, а вредата от над 5 милиарда лева беше наречена показателно „ кражбата на века “.
Затова първоначално споделих, че немалка част от българите не са изключително паметливи. Изглежда те не помнят гладната и студена Луканова зима в края на 1990 година, когато всичко изчезна от рафтовете, с помощта на „ сполуката “ на Българска социалистическа партия (сполуката беше лозунга на одеве преименувалата се на Българска социалистическа партия комунистическа партия на първите свободни избори през юни 1990 г.). Не помнят и нещастието с невижданата икономическа злополука, която стовари върху цялото българско общество независимото държавно управление на Българска социалистическа партия 1995-1997 година Тази злополука донесе такава хиперинфлация, която стопи спестяванията на хората, направи заплатите и пенсиите смешни, цените на стоките от първа нужда – фантастични, зърното изчезна и човек не можеше даже самун да си купи. Цялата банкова система рухна…
Естествено е някогашната комунистическа номенклатура и обвързваните родово с компартията семейства да не престават да гласоподават за Българска социалистическа партия, само че кажете ми, в случай че сте естествен човек и не сте мазохист ще продължите ли да давате доверие на една партия, която единствено си смени името, само че продължи да докарва само беди на българските жители и на страната?
Ако би трябвало в този момент да обобщите за някой младеж за какво Държавна сигурност е гръбнакът на тоталитарната власт, какво бихте му споделили? Какво съставлява Държавна сигурност - като конструкция, цели, метод на деяние?
Първо, в случай че ми позволите, бих посъветвал младежите, когато проявят интерес за случилото се в интервала 1944-1989 година, да търсят надеждна информация, а не да бъдат лековерни и да се оставят да ги заблуждават, тъй като живеят в ерата на подправените вести. Има доста легенди за комунистическия режим, които го показват добре опакован за разбиране точно от младите генерации, които нямат директни показа за тоталитарното време. За това и понятията, с които се обяснява са комфортно сменени, като вместо тоталитарна система се приказва за социализъм, закононарушенията на Българска комунистическа партия са „ деформации “, неуспехите в стопанската система – „ неточности на растежа “, тоталното нарушение на човешките права – „ агитация на гнилия капитализъм “ и така нататък
А за какво Държавна сигурност е гръбнакът на тоталитарната власт обяснението не е комплицирано. От самото начало на комунистическия режим до края му той се крепи на принуждение и репресии. За това на компартията ѝ би трябвало наказателен уред и точно той е Държавна сигурност. Тя е директно подчинена на висшата комунистическа върхушка в лицето на Политбюро, а през 1974 година, когато отпред на партията е Тодор Живков то приема специфичен документ (Указ за Държавна сигурност), с който е признато, че Държавна сигурност е подчинена респективно и на генералния секретар на Българска комунистическа партия, т.е. на самия Тодор Живков. Министрите на вътрешните работи, които дават отговор за Държавна сигурност, в никакъв случай не се регистрират пред Народното събрание, а директно пред Политбюро и Живков. Структурно, идеологически, оперативно и механически Държавна сигурност е построена и подвластна от руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Прилагането на руския пример и опит тук е едно към едно.
Оперативните служащи поставят клетва за честност освен към Българска комунистическа партия, само че и към „ великия Съветски съюз “. Стига се до там, че Живков подрежда на висшия управителен състав на Държавна сигурност по този начин да работи, че да заслужи правото да се назовава „ филиал на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “. А Вълко Червенков, ръководителят на Българска комунистическа партия преди Тодор Живков, буквално декларира, че Държавна сигурност би трябвало да са „ очите и ушите “ на партията. Комунистическата върхушка от самото начало гледа на Държавна сигурност като „ щит и меч “ на партията.
Зад всички изчетени досиета стоят хиляди човешки ориси – коя за вас ще остане най-трагичната история?
О, това е доста сложен въпрос. Бих отличил обаче трагичните ориси на трима българи, които комунистическият режим не е съумял да пречупи и за възмездие ги унищожава физически.
На първия случай попаднах, когато през 1998 година получих достъп до 48-те тома на секретното село за лагерите, което трябваше да обясни отговорните за убийствата в концлагера „ Слънчев бряг “ край Ловеч, просъществувал в интервала 1959-1962 година Сред убитите там лагеристи ме потресе ориста на Боян Кръстев от Пернишко, чиито близки бяха свидетелствали след 1990 година по делото. По време на Второто международна война той следва във Виена, откъдето след 1945 година безследно изчезва, а фамилията не получава никакви данни за него и го счита за почитал. Изненадващо през 1956 година Боян се завръща. Във Виена е попаднал в руската зона, задържан е и изпратен от руснаците в ГУЛАГ – руската лагерна система, където оцелява над 10 години. Боян се връща с съвършен немски и китайски езици, тъй като в лагерите е бил с германци и китайци. В България Държавна сигурност прави опити да го вербува, само че той отхвърля. Този отвод му основава големи спънки да си откри работа и е заставен да работи като строителен служащ. Държавна сигурност обаче не го оставя. През февруари 1958 година е задържан и въдворен в лагера „ Белене “ без съд и присъда. При закриването на „ Белене “ през август 1959 година обаче Боян не е освободен, а е превъдворен в новия лагер край Ловеч. През юли 1961 година там той е погубен от един от бригадирите – рецидивисти. В смъртния акт е записано, че е умрял от бронхопневмония. Това е покъртителна история за един човек, който е съумял да оцелее 10 години в руския ГУЛАГ, а по-късно и в „ Белене “, само че е премахнат, тъй като не е пречупен в лагера „ Слънчев бряг “ край Ловеч. Случаят съм го описал в документалната ми книга „ Секретното дело за лагерите “.
Вторият случай е за Борис Арсов, който преди 9 септември 1944 година е работил в стопанската полиция. Въдворяван е в концлагерите „ Богданов дол ” и „ Белене ”, а през 1962 година е наказан за разпространяване на анонимни материали против комунистическата власт. След излежаването на присъдата е неведнъж уволняван от работа и това го принуждава през 1970 година напусне незаконно България. Минава през няколко лагери за емигранти в Италия и Германия, а през 1971 година се установя в Дания, гр. Орхус. В края на 1972 година основава емигрантска организация „ Съюз на българските революционни комитети ”. Издаваният от него бюлетин “Левски ” е естрада, от страниците на която Арсов приканва за всеобща „ опозиция срещу алената робия ”. Той планува Българска комунистическа партия да бъде свалена от власт посредством обща стачка и всеобщи демонстрации, които да преминат в народно-освободителна гражданска война, като комунистическата партия, ДКМС и профсъюзите бъдат разпуснати.
Държавна сигурност не остава безучастна. Тя прави проект да го убие (в създаването на Държавна сигурност против Арсов проектът е запазен), само че вербуваният сътрудник – български бежанец – се уплашва и проектът пропада. След това Държавна сигурност употребява сина на Арсов, който е в България и му внушава да напише писмо на татко си, в което да го помоли да се върне. Тя прихваща това писмо и то е част от разколебаването на Арсов, когато специфична група от оперативни служащи идват в Дания, с цел да го отвлекат през април 1949 година, което и съумяват да изпълнят. Този проект проработва и отвлеченият Арсов е върнат в Народна република България през Източен Берлин. Държавна сигурност желае да го вкара в проект, посредством който да разобличи българската „ вражеска “ емиграция, само че 59-годишният Арсов изрично отхвърля. След това небрежно е наказан на 15 години непоколебим тъмничен затвор и е изпратен в Пазарджишкия затвор, прочут като пандиза на Държавна сигурност. Там е изолиран в единична килия, до която никой няма достъп без позволение на началника на пандиза.
В края на 1974 година Арсов написа писмо в, което упреква Държавна сигурност, че нарушава човешките му права и че сама си копае гроба, като предсказва, че комунистическият режим доста скоро ще падне от власт. Това се оказва предсмъртното писмо на Борис Арсов. Държавна сигурност го убива като инсценира, че се е самообесил на прозорчето в килията си с вратовръзка и това, откакто при идването си в пандиза е без дрехи гол и от него са конфискувани всички движимости, в това число е свалено и дървеното кръстче, което е носил на врата си. Погребан е небрежно още на идващия ден в гробището на самия затвор, като околните му са позволени в последния миг и им е неразрешено да разгласяват гибелта му, даже да разлепят некролози. За Арсов също написах документална книга, а с Българска национална телевизия заснехме и филм.
Третият случай е с журналиста Георги Заркин, който е наказан от комунистическия режим през 1965 година за разпространяването на позиви против властта. Година по-рано той е притеглен от Иван Тодоров – Горуня, който желае да провежда прелом против Тодор Живков с поддръжката на партийци и военни, само че не съумява и е оголен. В пандиза Заркин отхвърля да работи и слага началото на едно извънредно огромно по размер творчество, което му отрежда челно място измежду писателите пандизчии в международен мащаб. Тъй като се държи извънредно твърдо в пандиза комунистическият режим му издава две вътрешни присъди. И те не му повлияват. Преместен е от Старозагорския затвор в Пазарджишкия и там е пребит до гибел през 1977 година
След измененията по нито едно от тези три политически убийства никой не беше наказан, въпреки да се водеха каузи. За Георги Заркин заснехме с Българска национална телевизия филм в документалната поредност „ Отворени досиета “, отдадена на жертвите на комунистическия режим.
А успявал ли е в миналото някой да надхитри системата на Държавна сигурност?
Да. Убитият от самата Държавна сигурност благодарение на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) публицист Георги Марков през септември 1978 година в Лондон. Марков надхитрява Държавна сигурност даже в гибелта си, тъй като написаното от него слово е безсмъртно и нито Държавна сигурност, нито режимът са в положение да го спрат. Те в последна сметка рухват, а словото на писателя ги надживява, оставайки най-точната гледка на тоталитарната система в България. По този случай работих в продължение на 6 години и издадох журналистическото си следствие в книгата „ Убийте Скитник “, псевдонимът, под който Държавна сигурност създава Георги Марков като личен идеологически съперник. А с Българска национална телевизия заснехме кино лентата „ Досиетата Скитник “.
Разбира се, има и още доста случаи. Всичките се отнасят за доста смели българи, които са съумели да избягат от комунистическия режим на Запад. За четирима от тях с Българска национална телевизия заснехме филми в поредицата „ Отворени досиета “ – Георги Саръиванов, Иван Сираков, Никодим Янушев и Ванцети Василев. Първите двама са синове на притежатели на заводи в Сливен и в София, самите те са минали през затвори и лагери и по-късно не се помиряват и избират свободата на Запад – Саръиванов във Федерална Република Германия, а Сираков във Виена. На Никодим Янушев татко му е търговец, въдворяван в „ Белене “, а на Ванцети Василев татко му е анархист, също минал през „ Белене “. Невероятни персони, горделив съм, че ги познавам и че ги заснехме.
Отдавна се води спор за това би трябвало ли доносниците да бъдат разграничени от разузнавачите и надлежно вторите да не бъдат осветлявани. Вие на какво мнение сте?
Не бих споделил, че това е спор, а по-скоро опит на лицата, свързани с някогашната компартия и Държавна сигурност, да акцентират като някакви причини, че ето, видите ли имало и хора в Държавна сигурност, които работили за националната сигурност на страната. Първо, с подобен израз „ национална сигурност “ не се борави в Държавна сигурност. Второ, както споделих оперативните служащи, в това число и тези от Първо основно ръководство на Държавна сигурност (разузнаването), т.е. разузнавачите, за които питате, се кълнат във честност на непозната страна и са обучавани и школувани в непозната страна – Съюз на съветските социалистически републики. Те не са работили за ползите на националната сигурност, а само за ползите на една тоталитарна партия, раболепно подчиняваща се на господарите си в Кремъл. И като в този момент се пробват да се изкарат, че са работили за националната сигурност, за какво в своите биографии не показват, че са служили в Държавна сигурност? Нито един не го показва. И ще ви кажа за какво. Защото се срамят от този факт и по тази причина си подправят биографиите като пишат, че преди 1989 година са работили в Министерство на вътрешните работи или в службите за сигурност.
Ще се „ пречистим “ ли, когато най-накрая отворим всички досиета, или това, както считат някои, може да стане едвам след лустрация?
То нещата с пречистването не опират само до отваряне на досиетата на Държавна сигурност и лустрацията. Проблемът е, че в България не беше осъществена същинска декомунизация. Тя се състои от няколко процеса – въздаване на правдивост или наказание на отговорните за осъществените закононарушения. Отстраняване на някогашните комунистически управителни фрагменти и сътрудниците на Държавна сигурност за избран интервал от заемането на управителни постове – това е лустрацията. Отварянето на досиетата на тоталитарните комунистически служби и разкриването на сътрудниците ѝ. Забрана на тоталитарните комунистически знаци и премахването на тоталитарни монументи, които следва да бъдат конфигурирани на съответни места в музеите с нужното пояснение там за тях и основаване на мемориали на местата на репресии и гнет на Българска комунистическа партия. И не на последно място декомунизация в образованието – приемане на нова образователна стратегия в часовете по история и проучване на антитоталитарната литература в часовете по литература.
От всички тези процеси единственият, който беше извършен сполучливо в България бе отварянето на досиетата, с бележката, че против това публично предпочитание през цялото време политическите промени имаше и продължава да има и до през днешния ден голяма опозиция. На практиката отварянето стартира на 16-ата година от прехода. През тези 16 години доста основни процеси в политиката, стопанската система и обществото като цяло бяха поставени под контрола на паралелната власт на Държавна сигурност и на нейни някогашни сътрудници, сложени според от досиетата. Все отново третата Комисията по досиета, която беше определена през 2007 година с ръководител Евтим Костадинов, свърши голяма работа и освети над 18 000 сътрудници на управителни позиции след 10 ноември 1989 година
От другите процеси бих отличил приемането от МОН на нова образователна стратегия за 10 клас по „ История и цивилизации “ за интервала 1944-1989 година, с помощта на историците проф. Евелина Келбечева и доцент Лъчезар Стоянов. Съпротивата против този акт беше толкоз огромна, че фалшификаторите на история незабавно се пробваха да смачкат програмата с написването на новите учебници през 2019 година, цялостни с чудовищни операции, пропуснати обстоятелства или откровена преднамереност. За благополучие фондация „ Истина и памет “, която съставлявам, съумя да убеди тогавашното управление на МОН в лицето на министър Красимир Вълчев и той спря отпечатването на учебниците, до момента в който те не бяха изчистени от операциите. Това беше голям триумф и значима победа за онази част от обществото, която желае истината за тоталитарния комунистически режим да се знае и да се учи от новите генерации.
По какъв план работите сега?
Подготвям нов ръкопис, по който изследвам архивите към този момент повече от 10 години, само че тъкмо сега се занимавам с организацията по възобновяване на годишните поклонения в памет на жертвите на комунистическия режим в лагера „ Белене “, които бяха прекратени след 2019 година Това е още един проблем с паметта и то съответно паметта към хилядите страдалци, изпращани без съд и присъда в най-големия лагер за политически съперници на Българска комунистическа партия. За страдание бе позволено тези годишни празнувания, обичайни от 1990 година, да бъдат прекратени заради липса на организация за провеждането им. „ Белене “ към момента не е трансфорат в мемориал, по този начин като сходни места са превърнати в другите страни от някогашния руски лагер. „ Белене “ към момента не е получил и статут на историческа групова недвижима културна полезност от най-ново време с категория „ национално значение “, въпреки от 2018 година в Министерството да тече по мое предложение такава процедура. Сега сплотяваме старания да намерим верните решения на тези проблеми.
---
Ако вие сте младеж, който има интерес към най-новата ни история и желае да научи обстоятелства за времето отпреди 1989 година, можете да ни зададете своите въпроси на имейл [email protected], в Тема/Subject напишете: 100 въпроса за тоталитарната страна.
Още по темата
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ