Христо Бойчев е роден е на 5 март 1950 г.

Христо Бойчев е роден е на 5 март 1950 година През 1974 година приключва Института по машиностроене в Русе, до 1985 година работи като основен монтьор на цех. През 1985 – 1989 година учи театрознание във ВИТИЗ „ Кр. Сарафов “. През 1989 година получава премията „ Драматург на годината “, а в 2016 година за огромните му заслуги в развиването на културата е почетен с държавен медал „ Св. Св. Кирил и Методий “ първа степен. През 1996 година в тандем с Иван Кулеков е претендент за президент на Република България. Води пародийно-комедийна предизборна акция, вследствие на която получава 57668 гласа. До 1997 година негови пиеси са играни във всички български театри. През 1997 година печели премията в интернационалния конкурс на Британския съвет с пиесата си „ Полковникът птица “. Наградата му е връчена от Харолд Пинтър. - Кое е събитието, което най-вече ви е впечатлило в последно време?
- Който е претърпял и комунизма, и демокрацията, мъчно към този момент може да се впечатли от нещо.

- Демокрацията не сме я претърпели още...
- На път сме... Ще оцелеем и от нея.

- Да кажем нещо най-малко за шлагера на месеца - демонтажа на паметника пред НДК. Грозен ли е съгласно вас, или не?
- Не е по-грозен от „ Герника” на Пикасо. „ Герника” е знак на фашизма. Ами пентагонът пък е знак на комунизма... И не е по-красив от „ Герника”.

- Дали това е била концепцията на създателя?
- Откъде да знаем, че не е? Все отново няма ни една щастлива фигура по цялата крилата панелка, което ме кара да мисля, че мемориалът е един успешен знак на комунизма.

- Имало е художествени препоръки, те надали по този начин са разсъждавали.
- В тия препоръки – бил съм жертва – нещата се решаваха от партийните трегери. За тях беше значимо да има знаци на полета на комунизма. А тук имаше най-малко пет крила, дали не бяха и седем... Народната памет ги помни.

- Според вас да остане ли, или не?
- Да остане. Всичко би трябвало да остане за историята, в случай че може. Но това за жалост не може да остане по механически аргументи. Казвам го като инженер, а не като естет или политолог. Това бе инженерна недомислица от материали с друго термично уголемение: голяма железна носеща плантация, мраморна лепена обшивка... Скулпторът – не е инцидентен и е видял това още в плана, само че това са дали като средства в поръчката. Всичко се претупваше тогава в името на огромното разкриване. А създателят се е надявал и на перманентна поддръжка – комунизмът изглеждаше безконечен: ще подменят мрамора през 20 години, ще има поддържащ екип както, да кажем, си има Кьолнската катедрала, Айфеловата кула и други монументи на човешката просвета.... Ще бъде един безконечен монумент с гаранционен период от пет години, а по-късно почват перманентни поправки.

- Мраморът беше шлагер по това време...
- Беше, тъй като е външно гръмък, какъвто беше и комунизмът. Мраморът е малотраен материал за външни паметници: пука се по жилите, за лепени плочи да не приказваме – тогава нямаше даже и теракол, пък и да имаше все тая... Историята е потвърдила от какво се вършат външни паметници – метал или гранит. Чапкънов сподели, че не спи, като има нощна стихия поради монумента „ Св. София”, въпреки че металът понася пластични отклонения.

- Да спрем с шлагерите. По-друга ли щеше да бъде България през днешния ден, в случай че с Иван Кулеков преди време бяхте завладяли президентството?
- Едва ли. Знам единствено, че през тези четири години Кулеков нямаше да е при Слави. А другояче посредством болшинството на Българска социалистическа партия във Велико народно събрание всичко бе основано по този начин, че да бъде приватизирана страната от техни хора посредством Държавна сигурност. 50-хилядна войска от щатни и нещатни чиновници бяха в Държавна сигурност. Държава в страната... От тези 50 000 10 % да стават – ето ти я новата олигархия.

- Кой е най-високопоставеният политик, който сте виждали, и какво научихте от него?
- Бил съм и в кабинета на Б.Б. един път. Случаят беше протоколен. Сигурно има какво да се научи от него, човек се учи, до момента в който е жив. Аз да вземем за пример се научих, че олигархията има доста принадлежности да се оправи с тези, които £ пречат. По време на неговата кариера видях по какъв начин го прекършиха през изборната акция в 2013 година.

- Как?
- Много просто: през цялата акция ги викаха с Цветанов през ден в прокуратурата по измислени, както се оказа, мотиви, а по-късно конспирацията „ Костинброд” беше капакът: с ушите си чух по какъв начин Цацаров обществено съобщи без доказателства по национална телевизия в деня за размисъл: „ Престъпление има”, а след това се оказа, че няма... Та желая да кажа, че го превъзпитаха и стана един от тях... След Костинброд го принудиха на обединения, което беше и задачата. Системата е желязна към този момент – най-малко до Борисов.

- Как си обяснявате обстоятелството, че българинът ненавижда политиците, макар че той си ги е избрал?
- Масовият българин не знае защо гласоподава – потвърдиха го репортажи: на президентски избори мисли, че гласоподава за кмет и назад. Той не познава даже структурата на ръководство. Мрази политиците най-много от Нане-Стоичкова завист, само че масата от народа по принцип не гласоподава, тъй като не е в час. Умните са го споделили: елементарен народ – слаба страна. Умните са го споделили, а тарикатите го употребяват.

- Коя е най-високата премия, която сте получавали в България, и какво мислите за премиите изобщо?
- Най-висока премия е признанието на хората. Иначе казионните награди не всеки път са справедливи.


„ Полковникът птица “ в Лепитский спектакъл - Русия

- Как стои този въпрос по света?
- Както и тук. Нобеловата премия все по-често се дава по политически, а не по художествени критерии. Чехов, Толстой и Казандзакис са без Нобелови награди.

- Как от позиция на драматургията бихте определили обстановката в България сега: драма, покруса, комедия, мюзикъл или просто тъпа пиеса без род.
- Тъпа пиеса без сюжет. Сюжет значи развиване, а такова няма. Жанрът е явен – чалга. Сегашната обстановка с искания за непоклатимост мога да я сравня с времето на така наречен застой по времето на „ развития социализъм”. Накрая ще пристигна един Горбачов и ще се разбере тъжната истина. Терминът „ стабилност” е опрощение за неналичието на промени.

- Какво мислите за месиите, без които не можем? През последните тридесетина години по „ Дондуков” минаха няколко.
- Лошото е, че все по-рядко се появяват.

- Как съгласно вас ще наподобява идващият?
- Засега наподобява като Слави Трифонов.

- Защо мислите по този начин?
- Друг няма изборни шансове към този момент. Но и на него евентуално ще подрежат крилата.

- Как?
- Ще пробват оттук-оттам. Ще му намерят слабото място. Той има признаци на супериорен комплекс да вземем за пример, макар че има доста позитивни качества. Системата не обича хора с позитивни качества, търси сговорчиви... Ако не са - ги прави такива или ги компрометира по някакъв метод... Знаем по какъв начин.

- Бихте ли се присъединили в гей церемониал? На чия страна е правдата: на тези, които дефилират, или на тези, които са срещу тях?
- Колкото страни – толкоз правди. Но не бих се присъединил в сходен церемониал, тъй като не виждам в сексуалността си някаква изключителност, с която да манифестирам и да парадирам.

- Много станаха лудите във вашите пиеси. Не обиждате ли по този метод естествените: Тези, които заплащат налози, редуцират ги и които заплатиха четирите милиарда дълг на КТБ, без даже да попитат кой ги е взел и ще се върнат ли в миналото?
- Не наскърбявам естествените – естествените се налапаха, тъй като лудият е този, който дава зелника, а не който го лапа. Докато има балами да търпят, ще има и тарикати.

- Да поговорим малко и за спектакъл въпреки всичко. Къде бяхте на премиера за финален път?
- Не помня тъкмо, само че май в Париж. Да, май по този начин беше: на премиера на „ Оркестър Титаник” в спектакъл „ Аквариум”.

- Как беше?
- Много добре. Френска им работа. Препоръчвам постановката на „ Оркестър Титаник” на Хасковския спектакъл – вълшебна е.

- А какво можем да гледаме от вас в София?
- Засега единствено „ Болница накрай света” в спектакъл „ Зад канала”, режисура на Дино Мустафич от Сараево. Мисля, че е доста добра. С блестящи функции на Филип Аврамов, Сашо Дойнов, Пенко Господинов... Споменавам по-главните функции, само че другояче всички са блестящи.

- Да кажем нещо и за киното, като сме почнали?
- За кое кино?

- За българското.
- За българско кино можеше да се приказва преди 20 години. Сега е мъчно, въпреки че има някакви филми.


„ Болница на края на света " - Малък градски спектакъл зад канала

- Какви са аргументите съгласно вас?
- Главната причина е, че никой не си гледа работата, от която схваща, а все се напъва да е това, което не е: режисьорите се мислят за писатели и сами си пишат сюжетите. Показателно е, че дребното сполучливи филми в новото ни кино като „ Хайка за вълци”, „ Патриархат”, „ Мисия Лондон”... са положени върху сериозна литературна основа, а не върху самодейните упоритости на режисьора. Актьорите се мислят за режисьори, а същински продуценти с хъс да създадат същински филм – няма. Целта е да завъртят едни пари. Всички сме слушали по какъв начин се крадат средства от държавните дотации за кино, „ усвояват” се едни пари, които потъват неизвестно къде, а възвръщаемостта от екрана е съвсем нулева...

- Застрашено ли е киното от медиите?
- Европейското кино да. Нито италианското, нито френското кино са това, което бяха. Телевизията внесе дисбаланс с евтини сериални сурогати и отклони всеобщия скромен фен в лабиринтите на евтината субкултура. Телевизията е промишленост, а киното – изкуство.

- Българска национална телевизия 1 има акция за възобновяване на летните кина. Какво бихте споделили за това?
- Романтично и похвално. Полски Тръмбеш също поддържа концепцията и неотдавна на препълнения площад гледахме лятно кино. Беше цялостно, гратис и любопитно като атракция.

- Това дава ли очаквания за възобновяване културата на лятното кино?
- Епохата на лятното кино отмина с епохата на пишещите машини. Електронните технологии постановиха друга медийна среда, тъй че лятното кино ще остане в аналите на сантименталните мемоари.
Откритото пространство не може да конкурира образните и звукови резултати, които през днешния ден оферират модерните киносалони. Представете си децибелите на закритите арени навън - ще бъде като футболен мач.

- Ще ги пускат по-тихо...
- Тогава ще се чува пък хрупането на пуканки... Приветствам концепцията на Севда Шишманова за възкресяване на тази традиция, само че културата и груповото прекарване на лятното кино надали може да бъде възкресена в оня си тип. Но лятното кино си извърши почтено културната задача от 1960 до 1980 и някоя година. Романтично беше. В летните кина видяхме шедьоврите на киното от това време, които днешното европейско кино към този момент не може да доближи. Нито нашето, нито френското, нито италианското кино са това, което бяха. В лятното кино видяхме „ Тихият Дон” на Герасимов, „ Съдбата на човека” на Бондарчук, Шедьоврите на италианския неореализъм, Фелини, летните кина бяха стихията на Ален Делон и Белмондо. Та в случай че щете, и класиката на индийското кино – „ Бродяга” и „ Господин 420” на Радж Капур.

- Така беше.
- Нали? В тогавашното потомство деца и младежи се появи и пристрастеност към киното. Най-вълнуващото прекарване в моето детство беше лятното кино. Прожектираха по един филм седмично – 3 прожекции, и гледах всяка прожекция. Билетът беше 25 стотинки – 5 яйца тогава, само че бяха небогати години. Киното беше до гарата и зад него имаше вековни дървета и короните им бяха цялостни с деца. Бях си направил една вишка от шперплат и се качвах още по ярко да не ми я заемат.

- Дърветата там ли са още?
- Дърветата - да. От районното киноразпространение желаеха да ги отсекат, само че те бяха в региона на гарата и ЖП-то сподели да си гледат работата. И излязоха прави – лятно кино към този момент няма, а дърветата са си там.

- Но децата към този момент слязоха от тях?
- Аз още тогава слязох, тъй като ми хрумна нова концепция – бях в кръжока по изобразяване и дадох концепция да си рисуваме билети. С перце, туш и линийка.

- Били сте подбудител един тип.
- Страстта ми към киното бе станала хазартна – такава си остана и до през днешния ден. Най-трудно беше с надписа „ Пазете билета за проверка” – в никакъв случай не стигаше мястото за всички букви... И подобаваща хартия нямаше тогава, хем тънка, хем да не разлива туша. Ползвахме белите страници от картонените корици на детските книги. И целият кръжок ходехме групово на всяка прожекция. Веднъж се случи много здрава хартия, та разпоредителката видя огромен напън, до момента в който ми скъса контролата. Голямо дърпане падна... Така насмалко щях да бъда разконспириран.

- Да. Многостранен е бил феноменът на лятното кино.
- Определено многостранен. При лятното кино беше почнала и действителна интеграция на ромите, а не подправена и комерсиална, както в този момент. Магията на киното не отмина и тях.

- Това не е смешка, уповавам се.
- Ни минимум. Голяма роля изигра един индийски шлагер от това време – „ Слонът, моят приятел”. Тълпи от ромските махали препълваха лятното кино, та не можехме да се вредим от тях. Та отново породи спор, само че към този момент на културна, а не на битова основа, което си е прогрес въпреки всичко...

- А имаше ли отрицателни аспекти феноменът на лятното кино?
- Всеки развой си има и съпътстващи негативи.

- Дори и лятното кино?
- Да, стимулираше селскостопанската престъпност в ТКЗС-тата. Спомням си по какъв начин наш комшия излезе от кино лентата „ Троянската война” още първоначално, тъй като видял, че на първия ред седи пъдарят на кооперативния бостан. Два курса пъпеши направил с москвича, до момента в който свърши филмът. По същия метод на двусерийния филм „ Граф Монте Кристо” в Полски Тръмбеш окосиха пет декара люцерна.

- Понеже доскоро стана въпрос за спорове на културна и битова основа, дано изясним и още един сходен спор. Преди две години в нашия вестник бяхте атакуван в изявление на ваш комшия и на битова и на културна основа: беше ви обвинил и в плагиатство даже... Защо не се възползвахте от правото си на отговор във вестника тогава?
- Защото в такива случаи не се дава отговор.

- Какво имате поради?
- Човекът се оказа психологично болен, който „ не може да носи отговорност за постъпките си” съгласно правосъдната експертиза, която юристът му показа пред съда по този мотив.

- Бяхте оклеветен въпреки всичко? Кажете нещо?
- Поднасям съчувствия на болния и околните му. Какво друго в сходен случай мога да кажа...

Интервю на Исак ГОЗЕС