Христо Бойчев е най-играният по света български драматург. Първата си

...
Христо Бойчев е най-играният по света български драматург. Първата си
Коментари Харесай

Христо Бойчев: В добри отношения съм с Господа, не си пречим

Христо Бойчев е най-играният по света български драматург. Първата си пиеса “Онова нещо ” написал още като инженер в родния си Полски Тръмбеш. Двама мастити режисьори се сбили за нея, а след това заедно отказали да я слагат. Трябвало да минат години, до момента в който пиесата види бял свят, а един стабилен критик да напише: “Онова нещо ” е едно огромно нищо.

- Господин Бойчев, носите името на Христос, на кого сте кръстен?
- Кръстен съм на името на дядо си, както може би и ти на твоя, въпреки че не е към този момент предписание. Между другото, еврейският празник Пасха (вечерята преди бягството от Египет) и православният Великден кардинално съответстват и то не е инцидентно. Дори в Русия не споделят Великден, а Пасха. Както и да е.

- Как се приема името ви по света и у нас?
- Приема се без проблем, само че единствено на Балканите. В Македонско е Ристо, гърците ми викат Христаки (нежна форма без джендърски намек), в Русия такова име за простосмъртен няма, на Запад сдъвкват нещо сходно на Христо, само че във в. “Индипендънт”след премиера бяха писали, че съм маджарин. Но за мен беше значимо да ми е изписано вярно името: върви, че им обяснявай къде е Унгария и къде България, въпреки че нашето посолство реагира и те дадоха обещание повече да не вършат по този начин. Мислех, че Христофор е еквивалент на Христо, само че не било по този начин. Христофор значело Христоносец, въпреки че като съм бил на Запад, не ме е носил никой, с изключение на багажа ми в хотелите, за което съм давал бакшиш (понякога).

- Откъде идва името ви?
- Ще те отчайвам, само че името ми не е от еврейски, а от гръцки генезис, съгласно Уикипедия. Името “Христос” идва от гръцкото Χριστός, което значи “помазаният”, превод на еврейското Месия. Помазването на даден човек е знак на това, че Светият дух идва върху този човек и го прави кадърен да извърши делото, обещано му от Бога. При мен Светият дух още не е идвал, само че де да знаеш, може и да е идвал, по тази причина си правя делото, все едно че ми е обещано от Него.

- В навечерието сме на Великден. Христос се жертва, с цел да изкупи греховете на хората, само че сякаш това мъчно му се отдава. По какъв път върви човечеството?
- Човечеството няма различен път, начертан от Господ.

- Виждате ли в лицето на нечий наш съвременник Христос?
- Между политиците и магистратите - не. Много са дебели.

- Коя персона от българската история бихте оприличили на Христос? Може ли да има разбиране българския Христос?
- Много са. Дори са неизброими. Всички, които са дали живота си в името на хуманна концепция, в която са вярвали.

- Религиозен ли сте? В какви връзки сте с Господа?
- Не съм набожен, само че съм в положителни връзки с Господа - не си пречим. По-скоро си оказваме помощ един на различен - всеки съгласно опциите си.

- Би ли могъл Господ да бъде воин от ваша пиеса?
- Да. Имам подобен воин в “Болница накрай света”. Може да го видите в спектакъл “Зад канала” в ролята на Пенко Господинов, въпреки че първоначално той се прикрива под името Уилям.

- Къде се играят през днешния ден ваши пиеси?
- Играят се в към 50 страни. Последно гледах мои пиеси в Националния спектакъл в Букурещ, а предходната седмица в Рамнику Вълчеа в Трансилвания. Уникален град, в който за пръв път е прозвучал румънският химн в 1848 година, написан от българина Антон Пан.

- А каква е тази пиеса, която си четохте самичък? Няма ли кой да я играе? Кой наложи тази форма на показване?
- Авторският прочит, за който приказваш, е на монодрамата ми “Обратно броене”. Той се състоя в Българския културен център в София, на ул. “Веслец” 13. Тази монодрама имаше международната си премиера в Талин, Естония, преди 3 години. Играе се до в този момент с огромен триумф. Благодарен съм, че текстът попадна в ръцете на един от водещите естонски артисти от Народния им спектакъл, който завоюва с този текст всички вероятни награди за монодрама още същата година. Е, аз не мога да се съпоставям с него като артист, само че се постарах на всичките ми другари, пристигнали на четенето, да им бъде занимателно. Приключения с „ Полковникът-птица “ В Куманово, Македония, цигански самоинициативен спектакъл игра “Полковникът- птица”. На сцената има масовка от четиридесет души - еластичен декор. “Много, бре!”, крещя на режисьора. “Искат да играят, по какъв начин да ги изгоня - ще ме бият”, вика той. Накрая приключиха с вманиачен кючек отпред с Полковника. В салона имаше над седемстотин роми: и те играят кючек. А актьорите бяха фантастични, тъй като ужасно се вживяваха в функциите си и доста си имаха вяра. В Загреб пък “Подземният” се игра от слепи. Подариха ми текста на Брайлово писмо. В света има единствено няколко такива театри.
Поразителното е, че актьорите по този начин владеят пространството, че никога не можеш да кажеш, че не виждат. Един от героите се засилваше, стъпваше на ръба на рампата, балансираше, правеше везна и когато всички чакаха, че ще падне, се връщаше обратно.

Исак ГоЗЕС
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР