Карловски следовател с нова сензационна теория за убийството на Ботев! Истината била съвсем друга...
Христо Ботев е погубен по разработка на тайните служби на Великите сили, с цел да бъде предотвратено опожаряването на Цариград, предоставено на неговата чета от уредниците на Априлското въстание. Това трябвало да бъде кулминационната точка на освобождението на Българско. А изпълнителят на мократа поръчка е сътрудникът Арует Загрин, прочут и като съветския княз от Петербург Теофан Раданов. Той се качил на кораба „ Радецки” като въстаник, а по-късно бил неразделно до войводата.
Това твърди сензационно в своето следствие на убийството на Христо Ботев карловският следовател Благой Емануилов, прочут създател на следствия на исторически събития. Преди 20 години Емануилов извади доказателства, че две от децата на последния съветски император Николай Романов са се избавили от патроните, пристигнали са в казанлъшкото село Габарево и са живели там до края на живота си. Неотдавна следователят направи ново следствие на измяната на Васил Левски. Сега насочи вниманието си към убийството на Христо Ботев. Той изрично отхвърля всички известни версии до момента.
Именно създаването на тайните служби на Великите сили е причина убийството на Христо Ботев да остане неизяснено, покрито с загадъчност. Със същата загадъчност, с каквато е обгърнато и залавянето на Васил Левски, споделя Благой Емануилов.
Тази загадъчност и при двете събития не е ли почерк на едно лице или работа? Но кое е това лице или работа? Кого заплашват Васил Левски и Христо Ботев? Знае се, че са титаните на национално-освободителната гражданска война. А тази гражданска война заплашва ползите и на Турската, и на Австро-Унгарската, и на Руската империя на Балканите. Тя ще докара до смяна на статуквото в България, усърдно защитавано след Кримската война от Велики сили - Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия, написа " Марица ".
И на тайните служби от тези страни е предоставена задачата да отстраняват водачите на българската гражданска война. На Оскар Монтлонг е предоставено да се оправи с Васил Левски. Официално той идва в Русчук като австро-унгарски консул. Но в реалност е сътрудник на тайните им служби. Данните са нищожни, само че въпреки всичко съществуват, безапелационен е Благой Емануилов.
Официалната историография твърди, че задачата на Ботевата чета е да окаже помощ на врачанските въстаници. Но в литературата всеобщо се написа, че четата търси и чака помощ от тях. И изниква въпросът „ Кой на кого е трябвало да помогне?”.
Или има и нещо друго, за което също се написа, само че нищожно и страхливо. Стефан Каракостов в книгата си „ Ботев в спомените на съвременниците си " том втори на стр. 112 е написал: „ А четата би трябвало да се включи във въстанието в Западна България с център Враца и от там да подаде ръка на Средногорието ".
А в спомените на Стоян Заимов, поместени в книгата на Стефан Каракостов, писани през юли 1878 година,на стр. 99 разказва, че след „ разпръсването на дружината като пилци една част от към 80 четници се събра над Черепиш манастир и реши да прехвърлим Стара планина и да се населим във въстанието в Панагюрско ".
А Росен Тахов в книгата си „ Убийството на Ботев " на стр. 83 написа: „ Неговата / на Ботев - Б. Е. / цел била да поведе многохилядна войска, да освободи отечеството си и даже да влезе в Цариград ". Едва ли Росен Тахов е изсмукал от пръстите си това изказване. В спомените си Димитър Тодоров - Димитрото написа, че след клетвата и целуване на земята „...Ботев държа пламенна тирада, в която сподели, че отиваме да освободим България и в случай че сме патриоти сплотени, можем да влезнем даже и в Цариград ".
Така че задачата на четата не е била да помогне на Враца, а да мине от там, врачанските въстаници да се причислят към нея и да продължи към Панагюрище. И тамошните въстаници да се причислят и тя да продължи към Тракия, в посока към турската столица, подрежда нов пъзел от известните обстоятелства следователят.
В спомените си Стоян Заимов разказва разпита му в изключителния съд в Русе на 11 август 1876 година, откъдето излиза наяве, че щели да подпалят Цариград, в случай че Старозагорското въстание беше съумяло.
И тогава, през май 187б година, когато четата на Христо Ботев няма да спре във Враца, а ще продължи към Панагюрище и от там вероятно към турската столица, обикновено е управляващите да се попитат: при този обсег на въстанието в България няма ли да възкръсне концепцията за подпалване на Цариград? И вземат съответните ограничения да се спре похода на четата, като се ликвидира войводата.
И по този начин на 17 май в Бекет на параход „ Радецки " дружно с четниците се качва и руснак. Четниците го назовават русеянец. В документа му за идентичност е маркирано името Теофан Раданов. Той твърди, че е от Петербург и е княз.
И четниците го назовават „ съветския княз ". Данни за този човек дава създателят на „ 209 хъшовски жития " Георги Тахов. Данни дават и самите четници. През 1875 година взел участие в Херцеговското въстание като доброволец. След въстанието се завръща в Русия. А през януари 1876 година се появява в Крайовец. Среща се с Петър Симеонов-Пере. С него се познавал от Херцеговина.
Редица четници настояват, че още с качването си на парахода съветският княз се сближил с войводата Христо Ботев. И бил непрекъснато с него. Спас Соколов написа в спомените си на стр. 536, че Ботев се придружавал от Обретенов, Апостолов и съветския княз. Ала какво става с съветския княз? Спас Соколов написа: „ Убиха го на 18 май през нощта ".
Андрей Матев в спомените си за брат си Георги Матев написа, „ че той и съветският княз изгорели в барака във врачанските лозя. И в пепелището е открита цевта от оръжието на Георги Матев. Останки от съветския княз няма. Но пък Георги Тахов написа, че Матев и князът изскачат от горящата барака и са убити и че в един от труповете са открити документи, измежду които сръбски паспорт на името на Теофан Раданович.
Според различен документ Теофан Раданов е пълководец на щабна рота от 1-ва доброволческа тайфа в Сърбия, открито е същинското му име - Арует Загрин от региона Курландия в Русия. Всички документи са изпратени от видинския мютесариф до валията в Русе с писмо с дата 29 май 1876 година
От по този начин откритите данни обаче могат да се създадат единствено два правилни извода. Първият е, че в четата на Христо Ботев е внедрен сътрудник на нечия загадка работа. И вторият е, че задачата на този сътрудник е да отстрани четата на Христо Ботев като фактор в революционната конюнктура в България напролет на 1876 година Документите, установяващи, че сътрудникът е руснак, не значи, че е от съветските секрети служби. А името му Арует Загрин не значи, че това е същинското му рождено име. Документите, установяващи, че Теофан Раданович или Арует Загрин е погубен на 18 или 19 май, не значи, че сътрудникът е погубен на тази дата. Съобщението за убийството му се прави умишлено, тъй като убитият сътрудник на 18 май не може да е палач на войводата на 20 май.
Това е характерен прийом на тайните служби за прикриване на незаконния темперамент на личните си дейности, твърди някогашният следовател.
А за това по какъв начин е стрелял сътрудникът, непосредствено или прикрит в храстите, в никакъв случай няма да се узнае. Както няма да се узнае и от патрона на кого умират Перо и Георги Апостолов. А Никола Обретенов е оставен за очевидец. Той би трябвало да каже, че Христо Ботев не е повален по време на сражението от патрона на една от стотиците противников пушки, ориентирани към него. Предупреден е да мълчи в полза на своята сигурност. Оттук и неговата непостоянност в обясненията.
И най-после дано цитираме един откъс от упоменатата книга на Стефан Каракостов. Отгоре стои заглавието: „ Хр. Ботев и неговата чета в очите на турското разузнаване "
На стр. 150 създателят е написал: „ Турското / и на Великите сили - Б. Е. / разузнаване знае от своите сътрудници още през 1875 година, че следва прекачване на нови чети през Дунава. През декември 1875 година то предизвести своите управляващи да бъдат бдителни и изпрати нови сътрудници в Румъния ".
И най-после един реторичен въпрос. Защо старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю са се отказали от войводството на четата?! Дали не са имали данни, че се готви нападение против войводата, пита карловският следовател в хода на новото си следствие на едно от най-загадъчните исторически събития от Възраждането.
Това твърди сензационно в своето следствие на убийството на Христо Ботев карловският следовател Благой Емануилов, прочут създател на следствия на исторически събития. Преди 20 години Емануилов извади доказателства, че две от децата на последния съветски император Николай Романов са се избавили от патроните, пристигнали са в казанлъшкото село Габарево и са живели там до края на живота си. Неотдавна следователят направи ново следствие на измяната на Васил Левски. Сега насочи вниманието си към убийството на Христо Ботев. Той изрично отхвърля всички известни версии до момента.
Именно създаването на тайните служби на Великите сили е причина убийството на Христо Ботев да остане неизяснено, покрито с загадъчност. Със същата загадъчност, с каквато е обгърнато и залавянето на Васил Левски, споделя Благой Емануилов.
Тази загадъчност и при двете събития не е ли почерк на едно лице или работа? Но кое е това лице или работа? Кого заплашват Васил Левски и Христо Ботев? Знае се, че са титаните на национално-освободителната гражданска война. А тази гражданска война заплашва ползите и на Турската, и на Австро-Унгарската, и на Руската империя на Балканите. Тя ще докара до смяна на статуквото в България, усърдно защитавано след Кримската война от Велики сили - Англия, Франция, Австро-Унгария и Русия, написа " Марица ".
И на тайните служби от тези страни е предоставена задачата да отстраняват водачите на българската гражданска война. На Оскар Монтлонг е предоставено да се оправи с Васил Левски. Официално той идва в Русчук като австро-унгарски консул. Но в реалност е сътрудник на тайните им служби. Данните са нищожни, само че въпреки всичко съществуват, безапелационен е Благой Емануилов.
Официалната историография твърди, че задачата на Ботевата чета е да окаже помощ на врачанските въстаници. Но в литературата всеобщо се написа, че четата търси и чака помощ от тях. И изниква въпросът „ Кой на кого е трябвало да помогне?”.
Или има и нещо друго, за което също се написа, само че нищожно и страхливо. Стефан Каракостов в книгата си „ Ботев в спомените на съвременниците си " том втори на стр. 112 е написал: „ А четата би трябвало да се включи във въстанието в Западна България с център Враца и от там да подаде ръка на Средногорието ".
А в спомените на Стоян Заимов, поместени в книгата на Стефан Каракостов, писани през юли 1878 година,на стр. 99 разказва, че след „ разпръсването на дружината като пилци една част от към 80 четници се събра над Черепиш манастир и реши да прехвърлим Стара планина и да се населим във въстанието в Панагюрско ".
А Росен Тахов в книгата си „ Убийството на Ботев " на стр. 83 написа: „ Неговата / на Ботев - Б. Е. / цел била да поведе многохилядна войска, да освободи отечеството си и даже да влезе в Цариград ". Едва ли Росен Тахов е изсмукал от пръстите си това изказване. В спомените си Димитър Тодоров - Димитрото написа, че след клетвата и целуване на земята „...Ботев държа пламенна тирада, в която сподели, че отиваме да освободим България и в случай че сме патриоти сплотени, можем да влезнем даже и в Цариград ".
Така че задачата на четата не е била да помогне на Враца, а да мине от там, врачанските въстаници да се причислят към нея и да продължи към Панагюрище. И тамошните въстаници да се причислят и тя да продължи към Тракия, в посока към турската столица, подрежда нов пъзел от известните обстоятелства следователят.
В спомените си Стоян Заимов разказва разпита му в изключителния съд в Русе на 11 август 1876 година, откъдето излиза наяве, че щели да подпалят Цариград, в случай че Старозагорското въстание беше съумяло.
И тогава, през май 187б година, когато четата на Христо Ботев няма да спре във Враца, а ще продължи към Панагюрище и от там вероятно към турската столица, обикновено е управляващите да се попитат: при този обсег на въстанието в България няма ли да възкръсне концепцията за подпалване на Цариград? И вземат съответните ограничения да се спре похода на четата, като се ликвидира войводата.
И по този начин на 17 май в Бекет на параход „ Радецки " дружно с четниците се качва и руснак. Четниците го назовават русеянец. В документа му за идентичност е маркирано името Теофан Раданов. Той твърди, че е от Петербург и е княз.
И четниците го назовават „ съветския княз ". Данни за този човек дава създателят на „ 209 хъшовски жития " Георги Тахов. Данни дават и самите четници. През 1875 година взел участие в Херцеговското въстание като доброволец. След въстанието се завръща в Русия. А през януари 1876 година се появява в Крайовец. Среща се с Петър Симеонов-Пере. С него се познавал от Херцеговина.
Редица четници настояват, че още с качването си на парахода съветският княз се сближил с войводата Христо Ботев. И бил непрекъснато с него. Спас Соколов написа в спомените си на стр. 536, че Ботев се придружавал от Обретенов, Апостолов и съветския княз. Ала какво става с съветския княз? Спас Соколов написа: „ Убиха го на 18 май през нощта ".
Андрей Матев в спомените си за брат си Георги Матев написа, „ че той и съветският княз изгорели в барака във врачанските лозя. И в пепелището е открита цевта от оръжието на Георги Матев. Останки от съветския княз няма. Но пък Георги Тахов написа, че Матев и князът изскачат от горящата барака и са убити и че в един от труповете са открити документи, измежду които сръбски паспорт на името на Теофан Раданович.
Според различен документ Теофан Раданов е пълководец на щабна рота от 1-ва доброволческа тайфа в Сърбия, открито е същинското му име - Арует Загрин от региона Курландия в Русия. Всички документи са изпратени от видинския мютесариф до валията в Русе с писмо с дата 29 май 1876 година
От по този начин откритите данни обаче могат да се създадат единствено два правилни извода. Първият е, че в четата на Христо Ботев е внедрен сътрудник на нечия загадка работа. И вторият е, че задачата на този сътрудник е да отстрани четата на Христо Ботев като фактор в революционната конюнктура в България напролет на 1876 година Документите, установяващи, че сътрудникът е руснак, не значи, че е от съветските секрети служби. А името му Арует Загрин не значи, че това е същинското му рождено име. Документите, установяващи, че Теофан Раданович или Арует Загрин е погубен на 18 или 19 май, не значи, че сътрудникът е погубен на тази дата. Съобщението за убийството му се прави умишлено, тъй като убитият сътрудник на 18 май не може да е палач на войводата на 20 май.
Това е характерен прийом на тайните служби за прикриване на незаконния темперамент на личните си дейности, твърди някогашният следовател.
А за това по какъв начин е стрелял сътрудникът, непосредствено или прикрит в храстите, в никакъв случай няма да се узнае. Както няма да се узнае и от патрона на кого умират Перо и Георги Апостолов. А Никола Обретенов е оставен за очевидец. Той би трябвало да каже, че Христо Ботев не е повален по време на сражението от патрона на една от стотиците противников пушки, ориентирани към него. Предупреден е да мълчи в полза на своята сигурност. Оттук и неговата непостоянност в обясненията.
И най-после дано цитираме един откъс от упоменатата книга на Стефан Каракостов. Отгоре стои заглавието: „ Хр. Ботев и неговата чета в очите на турското разузнаване "
На стр. 150 създателят е написал: „ Турското / и на Великите сили - Б. Е. / разузнаване знае от своите сътрудници още през 1875 година, че следва прекачване на нови чети през Дунава. През декември 1875 година то предизвести своите управляващи да бъдат бдителни и изпрати нови сътрудници в Румъния ".
И най-после един реторичен въпрос. Защо старите войводи Панайот Хитов и Филип Тотю са се отказали от войводството на четата?! Дали не са имали данни, че се готви нападение против войводата, пита карловският следовател в хода на новото си следствие на едно от най-загадъчните исторически събития от Възраждането.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ