Втора инстанция прекрати делото за конфискация срещу Христо Бисеров
Христо Бисеров след оправдаването му през декември 2015 година на първа инстанция от Софийския градски съд по обвиняване за укриване на налози, необявени сметки в непознати банки и недекларирани покупко-продажби с валутни полезности
© Юлия Лазарова Тричленен състав на Софийския апелативен съд (САпС) с ръководител и докладчик арбитър Даниела Дончева (председател на съда) отхвърли тъжба на антикорупционната комисия КПКОНПИ и удостовери прекратяването на делото против Христо Бисеров, брачната половинка му и доведения му наследник Ивайло Главинков за конфискация на нелегално добито имущество на стойност 1 980 475,99 лева, принадлежащо на тримата.
Най-същественото в това определение е, че съдът се базира напряко на Директива 2014/42/ Европейски Съюз на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз, като сочи, че тази инструкция позволява конфискация единствено при влезнала в действие присъда за осъществено съответно закононарушение, което може да докара директно или индиректно до икономическа изгода. Съдът регистрира, че българският закон категорично планува друго – откакто Народното събрание в края на предходната година незабавно гласоподава законова корекция, че КПКОНПИ може да внася и поддържа иск за конфискация даже и при преустановяване на наказателното произвеждане или оправдателна присъда. Това обаче е в несъгласие с директивата, се споделя в определението на съда. И въпреки че директивата не е транспонирана вярно в българското законодателство, нейните разпореждания са ясни и безусловни и заради тази причина пораждат пряк резултат.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наказателното произвеждане
Христо Бисеров и доведеният му наследник Главинков бяха привлечени като обвинени в края на 2013 година по цялостен набор текстове от Наказателния кодекс (НК) – пране на пари, недеклариране на валутни полезности, укриване на налози, подаване на погрешна декларация. Постепенно част от обвиняванията отпаднаха, а по останалото последно обвиняване за укриване на налози Бисеров беше дефинитивно оневинен през декември 2016 година Въпреки това Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество продължи делото за конфискация, почнало през април 2015 година въз основа на съобщение от прокуратурата за повдигнатите обвинявания.
На 7 декември 2018 година Общото заседание на гражданската гилдия (ОСГК) на Върховен касационен съд одобри известното Тълкувателно решение №4 по тълкувателно дело №4 от 2016 година, с което постанови, че дело за конфискация не може да продължи, когато е прекъснато наказателното произвеждане, във връзка на което е почнало производството по лишаване на имущество, в това число и когато е постановена оправдателна присъда. Три дни по-късно - на 10 декември м.г. - Софийският градски съд (СГС) приключва делото за конфискация против Бисеров и фамилията му. КПКОНПИ апелира пред апелативния съд, който с определение от 19 юни т.г. удостоверява определението на Софийски градски съд в частта, в която производството е прекъснато, въпреки и с други претекстове.
Съдът прави прецизна характерност на относимото вътрешно право в светлината на директивата и резултата на признатата в края на декември 2018 година нова алинея 6 на чл.153 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (обн., Дъждовни води, бр. 1/2019 г.), чието предопределение съгласно вносителя й Данаил Кирилов (тогава ръководител на правната комисия, а през днешния ден правосъден министър) беше " да преодолее " тълкувателното решение. С тази смяна в закона категорично бе записано, че прекратяването на наказателното произвеждане или влизането в действие на правосъдно решение, с което подсъдимият е приет за почтен, не е спънка да се поддържа искът на КПКОНПИ за конфискация.
Значението на директивата
Този закон обаче опонира на Директива 2014/42/ Европейски Съюз, той не подхожда нито на духа й, нито на правилата и минималните стандарти, заложени в нея, се споделя в определението на съда. Целият разбор на понятията, правилата и претекстовете на директивата сочи, че тя планува лишаване на облаги от незаконна активност единствено при осъществено закононарушение. Конфискацията е неприемлива, когато липсва влезнал в действие акт на съда, с който да бъде открит по безапелационен и неоспорим метод фактът на осъществяване на закононарушението.
Правото на Европейски Съюз има преимущество пред вътрешното право, което значи, че националните правни правила би трябвало да правят отстъпка пред нормите на съюза, с които се намират в несъгласие. Всеки народен съд е задължен да приложи общностното право в неговата целокупност и да отбрани правата, които то дава на жителите и бизнеса, като остави без приложение тези разпореждания от вътрешното право, които му опонират - без да е належащо да желае или да изчаква тяхната предварителна анулация по какъвто и да е път, се споделя още в определението.
Съдът на Европейски Съюз поредно е приемал, че една наредба създава пряк резултат, когато тя е ясна и безусловна и не зависи от усмотрението на възможна мярка за нейното приложение. Една наредба има пряк резултат, когато един съд е в положение, без да прибягва до други ограничения на приложение, да доближи до пояснение, което може да бъде приложено към съответния случай.
По принцип директивата няма пряк резултат, защото с цел да създаде своя цялостен юридически резултат, тя се нуждае от транспониране в националното законодателство. Но доколкото постоянно директивите съдържат ясни и безусловни разпореждания, които не се нуждаят от по-нататъшни ограничения за осъществяване, то в случай че една страна членка не транспонира инструкция или не я транспонира вярно, нейните ясни разпореждания могат да бъдат източник на такива права, споделя съдът.
Определението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд. То обаче е нов пробив в практиката на съдилищата, доколкото обосновава директното приложение на Директива 2014/42/ Европейски Съюз в подтекста на опитите на КПКОНПИ, прокуратурата и други институции да постановат мнение, че тази инструкция не била използвана към така наречен гражданска конфискация по българското право, съгласно което гражданското произвеждане за лишаване на едно имущество като нелегално добито може да се води без значение от наказателното дело, в това число и когато то е завършило с оправдателна присъда. Със сигурност и по тази теза ще има разногласия, може би второ тълкувателно решение, само че определението на процедура дава отговор на въпросите по предюдициалното питане на Софийски градски съд до Съда на Европейски Съюз в Люксембург - ползва ли се директивата и по какъв начин.
За гражданската конфискация и Директива 2014/42/ Европейски Съюз
" Капитал " потърси за коментар юрист Георги Атанасов, който от години следи развиването на законодателството за така наречен гражданска конфискация и има голям брой изявления по тематиката. Той набелязва няколко основни момента, които би трябвало да се имат поради по отношение на определението на съда, което напълно се базира на приложимостта на директивата по тези каузи:
Първо , в претекстовете към Закона за изменение и допълнение от 2016 година на предходния Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ) законодателят категорично сочи, че законопроектът е в сходство с Директива 2014/42/ Европейски Съюз. Тъй като режимът на настоящия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) е безусловно еднакъв със ЗОПДНПИ, това значи, че каквото се отнася за единия, се отнася и за другия.
Второ , в Тълкувателно решение №4/2016г. Общо събрание на гражданските колегии категорично постанови, че директивата се ползва във връзка с гражданската конфискация.
Трето , в претекстовете за изменението на Наказателния кодекс от октомври м.г. (ДВ, бр.7/2019г.), с който се вкара Директива 2014/42/ Европейски Съюз, законодателят още веднъж споделя, че нейните цели ще се реализиран посредством взаимното използване на двата нормативни акта – Наказателния кодекс и закона за конфискацията.
" Тази констатация, която направи Общо събрание на гражданските колегии за употреба на директивата към така наречен гражданска конфискация, беше предшествана от преюдициалното питане на арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд и обвързвана с други преюдициални запитвания за метода на транспонирането. Всички причини, които са изложени пред съдилищата от 2014 година насам за употреба на Директива 2014/42/ Европейски Съюз към така наречен гражданска конфискация и цялостно противоречие на националния режим с нейните разпореждания, са в основна степен възприети и интерпретирани в определението на САпС. Най-малкото това определение демонстрира доста ясното разграничаване сред разбиранията на изпълнителната власт в лицето на КПКОНПИ и прокуратурата, които от самото начало настояват, че двете производства са самостоятелни и директивата не се отнася до гражданската конфискация, и тези на цялата останала прогресивна общност ", разяснява юрист Атанасов.
© Юлия Лазарова Тричленен състав на Софийския апелативен съд (САпС) с ръководител и докладчик арбитър Даниела Дончева (председател на съда) отхвърли тъжба на антикорупционната комисия КПКОНПИ и удостовери прекратяването на делото против Христо Бисеров, брачната половинка му и доведения му наследник Ивайло Главинков за конфискация на нелегално добито имущество на стойност 1 980 475,99 лева, принадлежащо на тримата.
Най-същественото в това определение е, че съдът се базира напряко на Директива 2014/42/ Европейски Съюз на Европейския парламент и Съвета от 03.04.2014 година за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейския съюз, като сочи, че тази инструкция позволява конфискация единствено при влезнала в действие присъда за осъществено съответно закононарушение, което може да докара директно или индиректно до икономическа изгода. Съдът регистрира, че българският закон категорично планува друго – откакто Народното събрание в края на предходната година незабавно гласоподава законова корекция, че КПКОНПИ може да внася и поддържа иск за конфискация даже и при преустановяване на наказателното произвеждане или оправдателна присъда. Това обаче е в несъгласие с директивата, се споделя в определението на съда. И въпреки че директивата не е транспонирана вярно в българското законодателство, нейните разпореждания са ясни и безусловни и заради тази причина пораждат пряк резултат.
Абонирайте се за Капитал Получавате цялостен достъп до всички публикации и целия списък Наказателното произвеждане
Христо Бисеров и доведеният му наследник Главинков бяха привлечени като обвинени в края на 2013 година по цялостен набор текстове от Наказателния кодекс (НК) – пране на пари, недеклариране на валутни полезности, укриване на налози, подаване на погрешна декларация. Постепенно част от обвиняванията отпаднаха, а по останалото последно обвиняване за укриване на налози Бисеров беше дефинитивно оневинен през декември 2016 година Въпреки това Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество продължи делото за конфискация, почнало през април 2015 година въз основа на съобщение от прокуратурата за повдигнатите обвинявания.
На 7 декември 2018 година Общото заседание на гражданската гилдия (ОСГК) на Върховен касационен съд одобри известното Тълкувателно решение №4 по тълкувателно дело №4 от 2016 година, с което постанови, че дело за конфискация не може да продължи, когато е прекъснато наказателното произвеждане, във връзка на което е почнало производството по лишаване на имущество, в това число и когато е постановена оправдателна присъда. Три дни по-късно - на 10 декември м.г. - Софийският градски съд (СГС) приключва делото за конфискация против Бисеров и фамилията му. КПКОНПИ апелира пред апелативния съд, който с определение от 19 юни т.г. удостоверява определението на Софийски градски съд в частта, в която производството е прекъснато, въпреки и с други претекстове.
Съдът прави прецизна характерност на относимото вътрешно право в светлината на директивата и резултата на признатата в края на декември 2018 година нова алинея 6 на чл.153 от Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (обн., Дъждовни води, бр. 1/2019 г.), чието предопределение съгласно вносителя й Данаил Кирилов (тогава ръководител на правната комисия, а през днешния ден правосъден министър) беше " да преодолее " тълкувателното решение. С тази смяна в закона категорично бе записано, че прекратяването на наказателното произвеждане или влизането в действие на правосъдно решение, с което подсъдимият е приет за почтен, не е спънка да се поддържа искът на КПКОНПИ за конфискация.
Значението на директивата
Този закон обаче опонира на Директива 2014/42/ Европейски Съюз, той не подхожда нито на духа й, нито на правилата и минималните стандарти, заложени в нея, се споделя в определението на съда. Целият разбор на понятията, правилата и претекстовете на директивата сочи, че тя планува лишаване на облаги от незаконна активност единствено при осъществено закононарушение. Конфискацията е неприемлива, когато липсва влезнал в действие акт на съда, с който да бъде открит по безапелационен и неоспорим метод фактът на осъществяване на закононарушението.
Правото на Европейски Съюз има преимущество пред вътрешното право, което значи, че националните правни правила би трябвало да правят отстъпка пред нормите на съюза, с които се намират в несъгласие. Всеки народен съд е задължен да приложи общностното право в неговата целокупност и да отбрани правата, които то дава на жителите и бизнеса, като остави без приложение тези разпореждания от вътрешното право, които му опонират - без да е належащо да желае или да изчаква тяхната предварителна анулация по какъвто и да е път, се споделя още в определението.
Съдът на Европейски Съюз поредно е приемал, че една наредба създава пряк резултат, когато тя е ясна и безусловна и не зависи от усмотрението на възможна мярка за нейното приложение. Една наредба има пряк резултат, когато един съд е в положение, без да прибягва до други ограничения на приложение, да доближи до пояснение, което може да бъде приложено към съответния случай.
По принцип директивата няма пряк резултат, защото с цел да създаде своя цялостен юридически резултат, тя се нуждае от транспониране в националното законодателство. Но доколкото постоянно директивите съдържат ясни и безусловни разпореждания, които не се нуждаят от по-нататъшни ограничения за осъществяване, то в случай че една страна членка не транспонира инструкция или не я транспонира вярно, нейните ясни разпореждания могат да бъдат източник на такива права, споделя съдът.
Определението не е дефинитивно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд. То обаче е нов пробив в практиката на съдилищата, доколкото обосновава директното приложение на Директива 2014/42/ Европейски Съюз в подтекста на опитите на КПКОНПИ, прокуратурата и други институции да постановат мнение, че тази инструкция не била използвана към така наречен гражданска конфискация по българското право, съгласно което гражданското произвеждане за лишаване на едно имущество като нелегално добито може да се води без значение от наказателното дело, в това число и когато то е завършило с оправдателна присъда. Със сигурност и по тази теза ще има разногласия, може би второ тълкувателно решение, само че определението на процедура дава отговор на въпросите по предюдициалното питане на Софийски градски съд до Съда на Европейски Съюз в Люксембург - ползва ли се директивата и по какъв начин.
За гражданската конфискация и Директива 2014/42/ Европейски Съюз
" Капитал " потърси за коментар юрист Георги Атанасов, който от години следи развиването на законодателството за така наречен гражданска конфискация и има голям брой изявления по тематиката. Той набелязва няколко основни момента, които би трябвало да се имат поради по отношение на определението на съда, което напълно се базира на приложимостта на директивата по тези каузи:
Първо , в претекстовете към Закона за изменение и допълнение от 2016 година на предходния Закон за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество (ЗОПДНПИ) законодателят категорично сочи, че законопроектът е в сходство с Директива 2014/42/ Европейски Съюз. Тъй като режимът на настоящия Закон за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ) е безусловно еднакъв със ЗОПДНПИ, това значи, че каквото се отнася за единия, се отнася и за другия.
Второ , в Тълкувателно решение №4/2016г. Общо събрание на гражданските колегии категорично постанови, че директивата се ползва във връзка с гражданската конфискация.
Трето , в претекстовете за изменението на Наказателния кодекс от октомври м.г. (ДВ, бр.7/2019г.), с който се вкара Директива 2014/42/ Европейски Съюз, законодателят още веднъж споделя, че нейните цели ще се реализиран посредством взаимното използване на двата нормативни акта – Наказателния кодекс и закона за конфискацията.
" Тази констатация, която направи Общо събрание на гражданските колегии за употреба на директивата към така наречен гражданска конфискация, беше предшествана от преюдициалното питане на арбитър Катерина Енчева от Софийския градски съд и обвързвана с други преюдициални запитвания за метода на транспонирането. Всички причини, които са изложени пред съдилищата от 2014 година насам за употреба на Директива 2014/42/ Европейски Съюз към така наречен гражданска конфискация и цялостно противоречие на националния режим с нейните разпореждания, са в основна степен възприети и интерпретирани в определението на САпС. Най-малкото това определение демонстрира доста ясното разграничаване сред разбиранията на изпълнителната власт в лицето на КПКОНПИ и прокуратурата, които от самото начало настояват, че двете производства са самостоятелни и директивата не се отнася до гражданската конфискация, и тези на цялата останала прогресивна общност ", разяснява юрист Атанасов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ