Христо Бисеров, бивш зам.-шеф на парламента и на ДПС, успя

Христо Бисеров, някогашен зам.-шеф на Народното събрание и на Движение за права и свободи, съумя да избави благосъстоянието си от конфискация с хитра врътка, която прокуратурата по този начин и не си прави труда да ревизира и опровергае, въпреки да наподобява като съшита с бели конци. Резултатът от безхаберието е налице. След траяло девет години дело Софийският градски съд отхвърли настояването на КПКОНПИ за лишаване на имущество за 2 млн. лв. от Бисеров и брачната половинка му Мария.

Освен, че е следващият оглушителен неуспех, загубата ще коства скъпо на комисията. Съдът осъжда антикорупционната комисия да заплати държавна такса от близо 80 000 лв. и още 130 хиляди лева адвокатски възнаграждения на семейство Бисерови.

Заради бездействието на управляващите, магистратите по делото за конфискация би трябвало да одобряват за чиста монета оправданията на политика, че е натрупал голямото си имане с получени адвокатски възнаграждения. Самият Бисеров твърди, че по една случайност бил не запомнил да разгласи пред данъчните парите по времето, когато ги и е получил. Сеща се за тези доходи, едвам след повдигнатото му обвиняване за пране на пари, данъчни и валутни закононарушения. След като признава за пропуща, той се възползва от правото си да пусне коригираща данъчна декларация, поради което да заплати санкция, и най-малко за пред Национална агенция за приходите казусът е завършен.

Прокуратурата, която по това време го проверява, обаче е могла да ревизира дали клиентите, употребили услугите на юрист Христо Бисеров, са действителни. Това по този начин и не е направено, настояват осведомени, а за какво се е стигнало до това развиване на проблема, всеки може самичък да си отговори.

Според правосъдното решение излиза, че и 360-те хиляди лв., които брачната половинка на Христо Бисеров – Мария, е дала като заем на сина си Ивайло Главинков, също са с изцяло легален генезис.

Схемата, по която тези пари се появяват, е много странна и съмнително наподобява на пране на пари, разгласи още през 2015 година тогавашният ръководител на антикорупционната комисия Пламен Георгиев. Пред медии той изясни, че врътката е направена през компания „ Солар Проджектс ”, чийто предмет на активност е произвеждане на ток от слънцето.

Първоначално акционер в нея е единствено Ивайло Главинков, само че през 2009 година 60% от акциите придобива майка му Мария Бисерова. Месец по-късно, компанията с капитал 25 000 лв. е продадена на японската компания „ Тошиба ” за цели 850 бона. От тях 787 647 получава Мария Бисерова, а брачният партньор й, т.е. Христо Бисеров, съответно афишира голямата облага в имуществената си декларация и по този начин е целесъобразно замогването на семейството.

Наглед договорката наподобява обикновено, от „ Тошиба ” са купили сериозна компания на пазарна цена. Оказва се, че нещата не са толкоз елементарни. Въпреки платените големи пари, малко по-късно японската компания препродава купената скъпо и прескъпо „ Солар Проджектс ” още веднъж за 25 000 лв.. Купувач още веднъж е компания на Ивайло Главинков. Според финансисти, странните сделки, от които японците са на загуба от 850 000 лв., може да се поясняват и като легализиране на нерегламентирано заплащане за някаква услуга.

Депутати напомнят, че по времето, когато е осъществена врътката, „ Тошиба ” извършва план за рационализация на държавната Топлоелектрическа централа „ Марица-изток 2 ”. Неговата стойност е милиони евро, а около определянето на спечелилия имаше голям брой изказвания за нередности.

„ За мен това е типичен вид пране на пари. Няма друго разумно пояснение по какъв начин дяловете на една компания могат за месеци да скочат в пъти и след това да се смъкват до номиналната си стойност ”, разяснява през 2015 година шефът на комисията за конфискация Пламен Георгиев, подавайки сигнал до прокуратурата. Наши източници настояват, че по случая със „ Солар Проджектс ” сериозна инспекция въобще не е правена в прокуратурата. В резултат, Христо Бисеров и роднините му са изцяло оправдани и резервират благосъстоянието си.

Реклама

Делото за конфискация е резултат от повдигнатите през 2013 година обвинявания против Христо Бисеров и  доведения му наследник Главинков за пране на пари, укриване на налози в изключително огромни размери, недеклариране на сметка в непозната банка и подаване на погрешна имуществена декларация пред Сметната палата.

Става дума за засечени преводи на 314 529 $ и 117 192 евро от тайната швейцарска сметка на Бисеров към компания на сина му в Македония. От прокуратурата тогава се похвалиха, че имат солидни доказателства, по какъв начин и двамата чудесно са знаели, че парите са добити от закононарушение.  Схемата лъсва, откакто непознати служби засичат преводи на Главинков от македонската компания към офшорки и незабавно подават сигнал към ДАНС, а при последвалото разплитане на интервенциите лъсват и сметките на Христо Бисеров в Швейцария.

Както постоянно се случва по нашите географски ширини „ стоманените ” доказателства на прокуратурата внезапно издишат по време на самото дело и Бисеров е изцяло оправдан. Нещо повече, обвиняванията против Ивайло Главинков за пране на пари даже не стигат до съд, откакто прокуратурата внезапно осъзнава, че няма годни за съд улики.

Според осведомени още освен това дело Христо Бисеров съумява да изясни произхода на парите си в швейцарската банка със забравените адвокатски възнаграждения. Тъй като държавното обвиняване не си прави труда да го опровергае, оправдателната присъда е неизбежна.

Изпраният към този момент някогашен политик мигновено заведе дело против прокуратурата по Закона за отговорността на страната и общините за вреди. Претенциите му за претърпените страдания и оклеветяване на положителното му и насилствен завършек на политическата кариера са оценени на 70 000 лв.. По закон, компенсацията не се заплаща от прокурора, написал калпавия обвинителен акт, а от бюджета на правосъдната власт, който се цялостни от налозите на всички жители.

По време на делото Христо Бисеров разказва детайлно претърпените премеждия от оповестяването си за нарушител. В исковата си молба той твърди, че поради делото се е изолирал и не контактувал толкоз с предприемачи, политици и висши магистрати. Негов непосредствен, свикан за очевидец, патетично изяснява в правосъдната зала, че когато Христо Бисеров се срещал познати, в това число предприемачи и политици, те приемали с огромно подозрение даже оправдателната му присъда.

Казвали му: „ Ти виждал ли си в България народен представител, който да е наказан? ” Това му положение се задълбочава и след процеса. В опит да уплътни времето си някогашният зам.-шеф на Движение за права и свободи се връща към адвокатската кариера, само че „ не бил в положение да влезе в правосъдна зала и да бъде бранител, откакто до неотдавна е бил обвинен ”.

В последна сметка, сърцераздирателните пояснения са оценени от съда на едвам 7500 лв.. С това обаче заплащанията на страната към някогашният към този момент политик не свършват. Докато злополучното дело за пране на пари се влачи в съда, за Бисеров се сеща и Национална агенция за приходите.

След направена инспекция на приходите му, от Националната организация за приходите му издават инспекционен акт, че през 2008, 2010, 2012 и 2013 година политикът е не запомнил да заплати над 9000 лв. налози и има сериозна разлика сред формалните му приходи и размера на имуществото. Бисеров, несъмнено, апелира ревизионния акт. След куп съвещания и десетки експертизи, съдът отхвърля претенциите на данъчните и даже ги осъжда да платят на Христо Бисеров съвсем 10 бона обезщетение за оклеветяване на името му.

В правосъдното решение стават ясно любопитни елементи за имуществената му положение. Оказва се, че до момента в който е народен представител и ръководството на частен бизнес му е неразрешено, приходите на Христо Бисеров от време на време надвишават 200 000 на година. Всичко обаче е изцяло постоянно, в това число и платените 234 хиляди лева за градеж на къща. Бисеров съответно е заявил получаваните пари, а направените съпоставки сред приходите на фамилията му и имуществото им не откриват разминавания, излиза наяве от присъдата.