Коледа е в нашите корени
Християнският празник, предхождащ раждането на Христос, българите назовават “Малка Коледа ”, “Суха Коледа ”, “Детешка Коледа ” или по-рядко “Мали Божич ” и “Крачун ”. През този ден селските домове се обхождат от групите на дребните коледари - момчета от 8 до 12-годишна възраст. Те носят дрянови пръчки - “кофръжалка ”, “коледарка ” или “коледница ”. Щом влязат в къщата, стопанката ги посреща със решето, цялостно с пшеница. Посипва ги със семена, а коледарчетата удрят тоягите си на прага и благославят: “Да се роди, да се роди, дето рало върви и дето не върви! ” (Софийско).
Традиции и вярвания на Бъдни вечер
Малката Коледа минава в приготовленията за празничната коледна вечер. Мъжете колят прасетата, а дамите месят хлябове и готвят постни гозби и варено жито за Бъдни вечер, която за тракийските земи е втората кадена вечер, а за останалите български краища - “първа кадилка ”. През този ден домакинът има задължението да отсече дебело дъбово или крушово дърво, което би трябвало да гори през цялата нощ. Това дърво се назовава “бъдник ” и символизира младия Бог, който ще се прероди в коледната нощ.
Самият бъдник като се качи на шейната не би трябвало да опира, да падне или да допира земята. Когато дойде в дома, стопанинът го поставя в огнището. Бъдникът би трябвало да гори без спиране освен в нощта на Бъдни вечер против Коледа, само че и до Йордановден. След като изгори, пепелта от него не се изхвърля, а се употребява като лекарство през годината. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята, за изобилие. От нея поставят и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои болести. Стопанинът внася тържествено бъдника в дома с думите: “Славите ли млада Бога? ” Жените и момите отвръщат: “Славим, славим, добре си пристигнал! ” В предишното бъдникът се е увивал в бяло ленено или памучно платно и се е миросвал. В Кюстендилско стопанинът внася дървото у дома и назовава: “За доста години! Дошъл е Божик, носи ни благодат - агънца, ярета, бяла пшеница и огромни гроздове! ”
През Декември светът е различен...
На празничната бъднивечерска софра стопанката поставя ритуален самун - “боговица ”, “богова пита ”, “божичник ”, “вечерник ”, “светец ” или “харман ”. Той е забъркан с “мълчана вода ” от момата или от млада младоженка, като брашното е пресято през три сита. Хлябът е съвсем постоянно декориран пластично. От тесто върху него се оформят купните на равнищата и домашните животни. Освен този самун момата носи и “вит-превит кравай ”, който е предопределен за коледарите. Върху трапезата се подреждат пълнени с ориз чушки или сърми, фасул, леща, варено жито, ошав. Колкото повече са ястията, толкоз по-богата ще е годината. Под трапезата стопанката поставя плява, която олицетрорява сламата в 
яслата на новородения Христос. Тази плява не се хвърля. Тя се слага в градините или под плодните дръвчета, с цел да раждат повече.
След като трапезата е подредена, най-възрастният представител на семейството взема палешника от ралото, поставя няколко въглена и тамян и три пъти прекадява софрата, след което кади стаите, оборите и градината. После палешникът се оставя с няколко въглена под водника или зад вратата. Въглените “се назовават ” за лозята, нивите и домашните животни. На другия ден домакинята гледа кой въглен е загаснал, което е знак за добра годишна продукция. Ако е почернял, знамението е неприятно.
Преди да стартира угощението, стопанинът поема с две ръце обредния самун и го повдига високо, благославяйки: “Да се ражда пшеницата под път и над път, класовете да станат като лъжици, а зърната - като дренки. Да се ражда гроздето, ечемикът и царевицата! Да се плодят агнетата, козите и кравите! Дядо Боже, ела ни на посетители да вечеряме дружно! ” После той разчупва хляба, като част от него оставя пред домашната икона за Бога, парче се дава на домашния добитък за здраве, а останалото се разпределя сред домочадието.
Основната обредна храна на този празник е постна. Тя постоянно би трябвало да бъде с нечетен брой гозби. На празничната софра би трябвало наложително да има следните ястия: постен фасул яхния, постни лозови сърми, варено жито, ошав, тиквеник (постна баница с плънка от тиква), зеленчуци, които са създадени през миналата към този момент година. Наред с това се подготвя постна пита украсена от горната страна. Най-често употребяваната пластика е монограма на Христос, който се прави от две разточени къса тесто. По краищата се поставят топки. Тези краища са заградени от по-голям пай разточено тесто. Всичко това е обвързвано със символиката на старите българи. Топките на питата символизират овцете или другите домашни животни. Но най-често овцете, а затворения кръг кошарата. Това не е инцидентно, защото ранните християнски зографи са представяли Христос като положителния овчар заобиколен от стадо овце. Освен това съгласно Библията, след раждането си детето Исус е поставено в ясла. Така че в празнично-обредната система на Бъдни вечер и Коледа постоянно се преплитат библейските притчи и националните вярвания.
Караконджоловите дни сред Коледа и Йордановден
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният член на този дом прикадява вечерята. След това главата на фамилията разчупва празничната погача, като първото парче се оставя постоянно за Богородица. По 
време на Бъднивечерската вечеря никой от челядта на стопанина не може да става и върви изправен. Ако се наложи на някого да стане, то той би трябвало да върви наведен. Празничната софра не се раздига до сутринтта на Коледа. В нощта против Коледа също се правят гадания. Това се прави най-много от младите девойки. Те поставят под възглавницата си първата хапка. Когото сънуват за него ще се омъжат. Така те гадаят какъв ще бъде бъдещия им брачен партньор.
Друга доста значима съставка на тези два празника е коледуването. То стартира още вечерта на Бъдни вечер против Коледа, само че коледарите се събират седмица по-рано с цел да разучат нови песни и да си напомнят остарели.
Ръководител на тази дружинка е така наречения станеник. Той е най-възрастния коледар в групата. Всяка коледарска група има и деца, които също извършват избрани функционалности. Тези от тях, които чукат на вратата, се назовават коте, а тези, които одобряват и носят даровете, се назовават магаре. Коледарите обикалят къщите и благославят техните стопани, посредством специфични песни и заклинания назовават за здраве и благодат домашните. Самите стопани от своя страна ги подаряват с пари, кравай и други. Тези блага се поставят в дисагите на магарето. Те не влизат единствено там, където има умрял и този дом към момента е в печал.
По темперамент и значение самото коледуване има доста общи черти с един различен бит, а точно лазаруването при девойките. Както при лазаруването, по този начин и при коледуването присъединяване вземат млади несемейни хора. В случая това са ергени. Както за лазарките, по този начин и за коледарите този бит има значимо значение в техния по-нататъшен живот. Те в действителност минават от едно публично състояние, което се свързва значително с тяхното възрастово израстване. И момите след Лазаровден, и ергените след Коледа могат към този момент да се задомяват.
Дванадесетте пасажери
Този развой на прекосяване от една възрастова група в друга и съответната смяна на общественото състояние е познато събитие в доста антични религии. То не е било непознато и на нашите предшественици траките, славяните и прабългарите.
В деня на самия празник Коледа, който е най-големия зимен християнски празник, завършват дългите четиридесетдневни пости. Въпреки, че неговият генезис е християнски, то в неговата обредна система се 
преплитат библейската история за раждането на Христос със старите дохристиянски вярвания познати освен на източните нации, само че и на нашите предшественици. Този празник е обвързван с календара, защото се чества постоянно към зимното равноденствие. Основната концепция, която е заложена в неговата символика, е за безконечната умираща и възраждаща се природа. Тогава за пръв от 40 дни може да се яде блажно. Естествено, че към този момент на коледната софра ще участват и месни ястия.
Въпреки, че човек може да разпусне след коледните пости, остават към момента някои забрани, които важат до Йордановден. От Рождество Христово до Богоявление са така наречените мръсни дни. Човек не би трябвало да замръква, тъй като тогава излизат някои митологични същества ползващи се с неприятна популярност. Такива са вампири, талъсъми, караконджоли и други. Ако инцидентно му се постанова на човек да излезе на открито по късна доба, то той би трябвало да има муска или талисман, чиято съществена съставна част да е чесъна. Той служи като отбрана против тези мрачни сили. Като множеството наши празници, и Бъдни вечер, и Коледа са тясно свързани с нашето далечно минало. Те са част от нашата национална идиентичност. Така че, ние българите би трябвало знаем и помним нашите обичаи. Те са нашите корени.
Честита Коледа!
