Етнограф: Обредните хлябове носят магия за плодородие по Великден
Християнските знаци в националната просвета, които са свързани с празника на Възкресение Христово, са писаните яйца и хлябът по Великден - доста значима част от бита на нашия народ. Това описа пред Българска телеграфна агенция етнографът от РИМ-Видин Десислава Божидарова. По думите й обредните хлябове носят магия за изобилие по Великден.
Според православната традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица се боядисват великденските яйца, които във Видинско назовават перашки. Както е известно, вторият вероятен ден е Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Хлябът за Великден би трябвало да бъде забъркан с нов мая. На Велики четвъртък се възобновява квасът за великденския самун, който е неизменима част от празничната софра и неотменима част от обичая на Великден. По принцип на Възкресение Христово приказваме за яйца, само че хлябът е доста значим на този ден, изяснява етнографът.
Във Видинско обредните хлябове се замесват в събота от стопанката на дома. Тя се облича празнично, защото правенето на самун е богослужение. Необходима е мълчана вода, налята в нови съдове или чисто донесена, добавя Божидарова. Украсата е доста значима - обредните хлябове се украсяват с яйца, които са нечетен брой и се слагат върху хляба. Също по този начин има и пластична декорация от тесто. Правенето на самун и неговата символика е в действителност тъкмо магия за изобилие. Това, което човек си пожелава да му се случи, го изобразява върху хляба, прецизира етнографът.
Кръстът е различен значим детайл, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в предишното - пафти, гривни и пръстени, както и ордени за цивилен заслуги - също. " Кръстът като знак участва във всеки един миг от нашия живот, освен на Великден. Той е в всекидневието ни и даже от време на време да не го виждаме, той ни пази ", разясни Десислава Божидарова. Неслучайно и измежду християнските знаци назовават кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били набожен знак, предпазващ знак в съвсем всички международни култури, сподели етнографът.
Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър - най-мощният, всепобеждаващият, само че и главата, интелекта. Южната страна значи южният вятър - огън и възприятие, само че и размразяване и изгаряне. Източната страна показва източния вятър, сърцето - изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, приближаващ от страната на духовете, диханието на гибелта, описа Десислава Божидарова.
За алхимиците кръстът е бил знак на четирите детайла: въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първичното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него знак на огъня, други - слънчев знак и въплъщение на плодородието. Каквито и хрумвания обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените знаци, отразяващ висши и свещени полезности. За разлика от кръга и квадрата, чиято основна концепция като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът акцентира концепцията за център и главно направление, произлизащо от центъра, разясни етнографът.
Преди всичко обаче - кръстът е знак на Христос, неговото разпятие и популярност, и по този метод - знак на християнската религия и Църквата. На подобен кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята гибел и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия жанр. Именно като подобен знак, кръстът е получил най-голямо разпространяване - в най-различни познати и непознати форми, с друг генезис и приложение, уточни Божидарова.
Известни в християнската символика са разнообразни типове по форма кръстове - кръстът на голгота, прочут още като кръст на " въздигане " или " смъкване ". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели - Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие.
Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наименуван по този начин поради неговата форма, близка до гръцката писмен знак " гама ". Твърди се, че символизира Христос като " крайъгълен камък на Църквата ". Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) постоянно е употребен като християнски знак върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите дребни - създателите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото обучение в четирите направления на света. Петте кръста дружно могат също по този начин да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се назовава " кръст ботони ". Листата на детелината са знак на Светата Троица и кръстът носи същата концепция. Използват го и като облик на възкресението на Христос, описа етнографът. /24chasa.bg
Според православната традиция на Велики четвъртък от Страстната седмица се боядисват великденските яйца, които във Видинско назовават перашки. Както е известно, вторият вероятен ден е Велика събота, преди празника Възкресение Христово. Хлябът за Великден би трябвало да бъде забъркан с нов мая. На Велики четвъртък се възобновява квасът за великденския самун, който е неизменима част от празничната софра и неотменима част от обичая на Великден. По принцип на Възкресение Христово приказваме за яйца, само че хлябът е доста значим на този ден, изяснява етнографът.
Във Видинско обредните хлябове се замесват в събота от стопанката на дома. Тя се облича празнично, защото правенето на самун е богослужение. Необходима е мълчана вода, налята в нови съдове или чисто донесена, добавя Божидарова. Украсата е доста значима - обредните хлябове се украсяват с яйца, които са нечетен брой и се слагат върху хляба. Също по този начин има и пластична декорация от тесто. Правенето на самун и неговата символика е в действителност тъкмо магия за изобилие. Това, което човек си пожелава да му се случи, го изобразява върху хляба, прецизира етнографът.
Кръстът е различен значим детайл, с който се свързва Великден. Той е част от украсата на ризите на младите невести и девойки. Накитите, които са били носени в предишното - пафти, гривни и пръстени, както и ордени за цивилен заслуги - също. " Кръстът като знак участва във всеки един миг от нашия живот, освен на Великден. Той е в всекидневието ни и даже от време на време да не го виждаме, той ни пази ", разясни Десислава Божидарова. Неслучайно и измежду християнските знаци назовават кръста като знак на знаците. Двете кръстосани линии на кръста още от предисторическо време са били набожен знак, предпазващ знак в съвсем всички международни култури, сподели етнографът.
Северната страна на кръста се приема, че символизира северния вятър - най-мощният, всепобеждаващият, само че и главата, интелекта. Южната страна значи южният вятър - огън и възприятие, само че и размразяване и изгаряне. Източната страна показва източния вятър, сърцето - изворът на любовта и живота. Западният край символизира мекия западен вятър, приближаващ от страната на духовете, диханието на гибелта, описа Десислава Божидарова.
За алхимиците кръстът е бил знак на четирите детайла: въздух, земя, вода и огън. Предположенията за първичното значение на кръста са най-различни. Някои виждат в него знак на огъня, други - слънчев знак и въплъщение на плодородието. Каквито и хрумвания обаче да се влагат в тълкуването му, кръстът си остава един от най-разпространените знаци, отразяващ висши и свещени полезности. За разлика от кръга и квадрата, чиято основна концепция като митологически знаци е разграничаването на вътрешното от външното пространство, кръстът акцентира концепцията за център и главно направление, произлизащо от центъра, разясни етнографът.
Преди всичко обаче - кръстът е знак на Христос, неговото разпятие и популярност, и по този метод - знак на християнската религия и Църквата. На подобен кръст, побит на хълма Голгота, бил разпнат Исус Христос, който със своята гибел и последвалото я Възкресение, изкупил греховете на човешкия жанр. Именно като подобен знак, кръстът е получил най-голямо разпространяване - в най-различни познати и непознати форми, с друг генезис и приложение, уточни Божидарова.
Известни в християнската символика са разнообразни типове по форма кръстове - кръстът на голгота, прочут още като кръст на " въздигане " или " смъкване ". На него са изобразени трите стъпала на християнските добродетели - Вяра (най-високата), Надежда, Милосърдие.
Един от най-лаконичните кръстове на олтара. Гама кръст, или Гамадион, е наименуван по този начин поради неговата форма, близка до гръцката писмен знак " гама ". Твърди се, че символизира Христос като " крайъгълен камък на Църквата ". Кръстът на кръстоносците (или ерусалимският кръст) постоянно е употребен като християнски знак върху покривалата на олтара. Големият кръст символизира Христос, четирите дребни - създателите на четирите Евангелия, разпространяващи Христовото обучение в четирите направления на света. Петте кръста дружно могат също по този начин да символизират и раните на Христос. Кръст с листа от детелина в хералдиката се назовава " кръст ботони ". Листата на детелината са знак на Светата Троица и кръстът носи същата концепция. Използват го и като облик на възкресението на Христос, описа етнографът. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ