Успение на света Анна
Християнската черква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна - блажената гибел на света Анна или както канонически се назовава - Успението й. Св. Анна била потомка на Аароновия жанр и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските сказания светицата се приема и уважава като един от главните християнски знаци на майчинството.
Българите назовават празника Лятна света Анна. Той е публикуван в региона на Западна България и Родопите, изключително в Асеновградско. Там одобряват, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ". На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „ огън " - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна св. Анна дами и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България против празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия ".
Българите назовават празника Лятна света Анна. Той е публикуван в региона на Западна България и Родопите, изключително в Асеновградско. Там одобряват, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се уважава най-много от дамите като настойничка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника на Лятна св. Анна се съблюдават строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е публикувано остарялото вярване, че в случай че „ сложна жена работи на св. Анна, ще пометне ". На празника бременните дами и младите булки отиват на църква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я подаряват с ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната работа майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, с цел да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „ огън " - висока температура и тресчица.
В Източна България на Лятна св. Анна дами и деца потеглят да берат лековити билки по полето. После ги изсушават и резервират за лек през годината. В Западна България против празника се правят разнообразни вълшебен дейности против магьосници, бродници и житомамници, които обират непознатото изобилие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, с цел да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните български краища на Лятна св. Анна провеждат оброк - работа с курбан, в която взима присъединяване целият жанр. Жертвоприношението се прави, с цел да омилостивят светицата и тя да защищити нивите от пожар и градушка. Пак там през лятото тачат св. Анна за предотвратяване от огън и пожар и я назовават „ Опърлия ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ