Христина Вучева е по доктор по икономика и професор по

...
Христина Вучева е по доктор по икономика и професор по
Коментари Харесай

Новият здравен модел - по-ниско качество, по-скъпи услуги

Христина Вучева е по лекар по стопанска система и професор по финанси. Тя е регистриран инспектор - квалифициран експерт-счетоводител. Беше министър на финансите в първото служебно държавно управление (1994-1995 г.) на Ренета Инджова. Текстът е препечатан от организация БГНЕС със единодушието на редакцията. Заглавието е на " Дневник ".

Предложенията за промени в опазването на здравето започнаха още през 2010 година Тогава бяха декларирани планове и проекти за следните промени:

- Оптимизиране на болничната инфраструктура

- Въвеждане на нов тип здравна карта, и до края на 2014г. всеки да има електронно здравно досие

- Премахване на клиничните пътеки и замяната им с диагностично свързани групи като способ за установяване цената на медицинските услуги.

Тези бъдещи промени бяха записани и в Националния проект за промени за 2011 година, който беше показан в Европейска комисия. Нито едно от тези оферти не се реализира до в този момент. Няма и пояснение, за какво ръководещите се отхвърлиха от тях.

По предложение на Симеон Дянков, – тогава министър на финансите и вицепремиер, – през 2010 и 2011 година държавното управление реализира две основни промени в законовите разпореждания,които имат значима роля и до през днешния ден при организацията на здравеоопазването.

- Първо, промени се редът за избиране на началник на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Дотогава той се избира от Надзорния съвет на касата. След поправката на закона за НЗОК, изборът се реализира от Народното събрание и отпада изискващия се дотогава конкурс за длъжността. Така през 2010 година с лека ръка без каквато и да е обосновка се зачерта правилото на публичното начало за ръководство на НЗОК.

- Второ, отстранява се обособеното образуване и финансиране на всичко, обвързвано с публичното здраве. Около 300 млн. лева разноски за тази цел, плащани до идването на Дянков директно от държавния бюджет посредством бюджета на Министервото на здравеоопазването, се трансферират за финансиране от НЗОК. Отново се подценява значим принцип на опазването на здравето, годен за всички развити и цивилизовани страни – че страната е длъжна да се грижи за публичното здраве, включващо обезпечаване на ваксини, хемодиализа, битка с туберкурозата, СПИН, и други заразни болести, попречване на епидемии, тежки и рядко срещани болести, душевен болести и други от сходен темперамент.

Във всички развити страни пари за публичното здраве се обезпечават, в случай че би трябвало и посредством увеличение на бюджетния недостиг и държавния дълг. Точно противоположното бе направено у нас през 2010 и 2011г. – закриха се административните структурни звена – районните инспекции за публично здраве, и всички действия се трансферираха за финансиране от здравната каса вместо от държавния бюджет.

Предложеният нов модел на Министерството на здравеопазването също подценява доста от съществуващите в западните страни правила за организацията на здравеоопазването. Известно е, че в цивилизованите страни правото на живот се признава на всеки и на никого не би трябвало да се отхвърля здравна помощ и здравна грижа. Това значи, че при опазването на здравето не може да се разчита на невидмата ръка на пазара, на конкуренцията, и на пазарните сили.

Както и до в този момент реформирането и представянето на новите модели се прави без явен разбор кои са минусите, които съществуват, и за чието премахване се основава новият модел. От поддръжниците на този модел сме чули само, че те смятат за главен проблем отсъствието на конкуренция, и – монополното, съгласно тях, състояние на НЗОК.

Известно е, че съгласно множеството консуматори на здравни услуги и съгласно работещите за тяхното даване, минусите, които тормозят всички, са следните:

- Първо, по общо разбиране обществото отделя от ден на ден средства за здравеоопазване, а то не става по-добро. Има непрекъснати подозрения, изказвани даже от сегашния министър на финансите, че от общия запас се краде и то доста. Има го и противоположното изказване – парите са незадоволителни, и вноската от 8 % би трябвало да се усили.Това виждане има доста по-малко последователи.

- Второ, от ден на ден болнични заведения, които са общински или регионални, и не са в няколкото огромни града с работеща стопанска система, са изправени пред сериозен дефицит на срества и трагично ниско възнаграждение на личния състав, който непрестанно понижава. В същото време не стопира интереса и натиска за разкриване на нови частни лечебни заведения, които се популяризират намерено като първокласни и скъпо платени места за правене на пари, макар че държат да са свързани с касата.

- Трето, непрекъснати недоволства и неодобрение от положението на системата, която не обезпечава лекуването на хора с тежки и редки болести, изключително за деца с такива болести, и изключително откакто и Фонда за лекуване на деца в чужбина беше трансфериран към НЗОК.

- Четвърто, възходящ напън по отношение на хората, които са потърсили лекуване, и с цел да го получат, би трябвало да заплащат в допълнение без значение от сумите, които превежда касата по тъй наречените клинични пътеки

- Пето, забележителен брой от хората от дребните градове и села действително са лишени от достъп до здравно обслужване.

Да помислим кои от тези дефекти ще изчезнат, в случай че наред с НЗОК има и други с сходна активност – в каква тенденция можем да чакаме ролята на конкуренцията сред НЗОК и новите здравни каси, които биха зародили?

Известно е, че конкуренцията е прийом, който поражда тласъци, тъй като участниците се стремят да максимизират предстоящите облаги. В случая с многото каси конкуренцията сред тях няма да породи нищо сходно, тъй като приходите са избрани от общата за всички осигурителна вноска, а разноските на въпросните каси зависят от субекти, които са в друга орбита и под друго влияние. Дори да приемем, че невъзможното се случи и се появи блян към по-високи облаги и към по-ниски разноски, при многото каси това би било пагубно за тези, които чакат да бъдат лекувани. Може да се чака понижаване качеството на оказаните услуги от медицинските заведения, както и банкрутиране на общински и даже и на регионални лечебни заведения.

Както е известно, хората не търсят здравни услуги по същия метод, по който им хрумва да си купят сладолед, автомобил, тв приемник, или нещо друго.Това значи, че

конкуренцията сред касите няма да реши нито един от изброените проблеми на опазването на здравето.

Най-вероятно ще сътвори други, изключително откакто се планува освобождение на цените на предлаганите медицински услуги. Свободните договорни цени на услугите дават отговор на пазарна среда и конкуренция, само че не и на откритото схващане по целия цивилизован свят за това по какъв начин би трябвало да се дават медицински грижи в естествените страни, където на никого не се отхвърля грижа за здравето.

В новия модел се разчита на частни фондове и застрахователни сдружения, които ще привлечат част от вноската на хората, които имат приходи. Техният брой не е повече от 2 милиона души. Би трябвало създателите на промяната да обяснят по какъв начин това единствено по себе си ще породи нови тласъци за успеваемост в НЗОК, в лечебните заведения, или даже в самите нови участници. По-вероятно е да настъпят нови и още по-тежки проблеми за обществото.

Ще възникне незабавно казусът с размера на осигуровките, плащани от страната за останалите към 4 милиона души. Важно е кой ще поеме техните осигуровки – в случай че и този контингент ще се разпределя сред състезаващите се каси, то може да се чакат контрапродуктивни и неефктивни дейности.

Очакванията за позитивно въздействие от така наречен разтрошаване на монопола на здравната каса освен са нереалистични, само че и не е направена никаква сметка за разрушителните сили на сходна организация. Ако беше допустимо посредством основаване на многочислени каси да се вземат решение проблемите на успеваемостта на парите, които дъържавата дава за здравни услуги, то в Съединени американски щати, когато поражда казусът за приключването на бюджетни средства по техните три бюджетни стратегии (Меди кеър, Меди кейт и програмата за военните), той щеше да бъде решаван по този метод, а не посредством многото работа по основаването на така наречен дигностично свързани групи като оценъчен механизъм за възнаграждение на медицинските услуги от страна на упоменатите стратегии.

Ще напомня, че в множеството страни се ползват поредно и следните други детайли при организацията на здравеоопазването:

- Болниците и други медицински заведения в Съединени американски щати и в Европа, в всеобщия случаи, са организации, които се дефинират като non profit

- Счита се за потвърдено, че конкуренцията и пазара са механизми, които са несъвместими с дейностите на цивилизованите страни във връзка с организацията на здравните услуги

- Разходите за публичното здраве във всички развити страни се финансират от държавния бюджет, а не посредством осигурителни каси, застрахователни фондове или други вероятни финансови принадлежности.

Много по-резултатно би било промяната от началото на идната година да стартира със следните стъпки:

- Първо, да се разгласи посредством законови промени, че контракт с касата ще подписват единствено non profit сдружения – без значение дали са държавни, общински или частни – задоволително е да са юридически лица с нестопанска цел от социална изгода.

- Второ, да се стартира работа по обещаните през 2010 година и 2011 година законови промени и здравна карта.

- Трето, да се върне първичната законова структура за избор на шеф на НЗОК от Надзорния съвет на касата.

- Четвърто, да се възвърне фондът за лекуване на деца в чужбина.

От посочените промени повече време изисква създаването на оценките за диагностично обвързваните групи, и до тяхното основаване би трябвало да се подобрят употребяваните до в този момент оценки (т.нар. здравни пътеки).
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР