Трева и храсти растат около Еверест заради засилващото се глобално затопляне
Храсти и треви се повяват към връх Еверест и въобще в Хималаите , което е един от най-бързо затоплящите се региони на планетата.
Въздействието върху водните ресурси на дребното, само че доста увеличение на растителността сред височината над морското ниво, над която не могат да порастват гори, и снежната линия, към момента не е известно, само че би могло да усили наводненията в обширния хималайски район Хиндукуш, който обгръща 4,2 млн. кв. км и подхранва 10-те най-големи речни системи в Азия и доставя с вода 1,4 милиарда души.
Учените са употребявали сателитни данни, с цел да разпознават увеличението на растителността в непристъпната най-висока зона, позволяваща напредък на растения, формирана от треви и дребни шубраци със сезонен сняг. Тази екосистема е известна, само че може да играе решаваща роля в хидрология на района, като обгръща сред пет и 15 пъти площта на непрекъснатите ледници и сняг в района.
Изучавайки изображения от 1993 до 2018 година, предоставени от спътниците на НАСА Landsat, откривателите от Университета Ексетър са измерили разпространяването на растителната завивка в четири височинни категории от 4 150 до 6000 метра надморска височина.
Топенето на хималайските ледници се удвоило от началото на века, като през последните четири десетилетия е загубен повече от една четвърт от целия лед. Изследванията демонстрират, че неговите екосистеми са мощно уязвими от генерираните от климата промени в растителността.
" Направени са доста проучвания на топенето на леда в Хималайския район, в това число изследване, което сподели по какъв начин скоростта на загубата на лед се удвоява сред 2000 и 2016 година ", акцентира доктор Карен Андерсън от Института по околна среда и резистентност в Ексетърския университет.
" Важно е да следим и разбираме загубата на лед в огромните планински системи, само че субниталните екосистеми покриват доста по-голяма повърхност от непрекъснатия сняг и лед, а ние знаем доста малко за тях и по какъв начин те понижават водните ресурси ", добавя доктор Андерсън.
Все още не е известно по какъв начин повече растителност може да повлияе на водните ресурси, само че изследванията за увеличена растителност в Арктика откриват, че те имат затоплящ резултат в околния пейзаж, като растенията гълтам повече светлина и затоплят почвата.
" Това би било неприятна вест за Хималаите ", акцентира Андерсън, допълвайки: " Субниталната зона е мястото, където се задържа сезонен сняг и в случай че е по-топло ще получите бърза хидрология - по-бързи темпове на размразяване и нараснал риск от наводнения. "
Но Андерсън акцентира, че повече растителност може в действителност да не усили риска от стопляне и наводнения в Хималаите, като единственото изследване в района, в Тибет, откри, че водата в растенията, която се изпарява през листната им повърхнина, фактически е оказала охлаждащо въздействие.
Въздействието върху водните ресурси на дребното, само че доста увеличение на растителността сред височината над морското ниво, над която не могат да порастват гори, и снежната линия, към момента не е известно, само че би могло да усили наводненията в обширния хималайски район Хиндукуш, който обгръща 4,2 млн. кв. км и подхранва 10-те най-големи речни системи в Азия и доставя с вода 1,4 милиарда души.
Учените са употребявали сателитни данни, с цел да разпознават увеличението на растителността в непристъпната най-висока зона, позволяваща напредък на растения, формирана от треви и дребни шубраци със сезонен сняг. Тази екосистема е известна, само че може да играе решаваща роля в хидрология на района, като обгръща сред пет и 15 пъти площта на непрекъснатите ледници и сняг в района.
Изучавайки изображения от 1993 до 2018 година, предоставени от спътниците на НАСА Landsat, откривателите от Университета Ексетър са измерили разпространяването на растителната завивка в четири височинни категории от 4 150 до 6000 метра надморска височина.
Топенето на хималайските ледници се удвоило от началото на века, като през последните четири десетилетия е загубен повече от една четвърт от целия лед. Изследванията демонстрират, че неговите екосистеми са мощно уязвими от генерираните от климата промени в растителността.
" Направени са доста проучвания на топенето на леда в Хималайския район, в това число изследване, което сподели по какъв начин скоростта на загубата на лед се удвоява сред 2000 и 2016 година ", акцентира доктор Карен Андерсън от Института по околна среда и резистентност в Ексетърския университет.
" Важно е да следим и разбираме загубата на лед в огромните планински системи, само че субниталните екосистеми покриват доста по-голяма повърхност от непрекъснатия сняг и лед, а ние знаем доста малко за тях и по какъв начин те понижават водните ресурси ", добавя доктор Андерсън.
Все още не е известно по какъв начин повече растителност може да повлияе на водните ресурси, само че изследванията за увеличена растителност в Арктика откриват, че те имат затоплящ резултат в околния пейзаж, като растенията гълтам повече светлина и затоплят почвата.
" Това би било неприятна вест за Хималаите ", акцентира Андерсън, допълвайки: " Субниталната зона е мястото, където се задържа сезонен сняг и в случай че е по-топло ще получите бърза хидрология - по-бързи темпове на размразяване и нараснал риск от наводнения. "
Но Андерсън акцентира, че повече растителност може в действителност да не усили риска от стопляне и наводнения в Хималаите, като единственото изследване в района, в Тибет, откри, че водата в растенията, която се изпарява през листната им повърхнина, фактически е оказала охлаждащо въздействие.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ