Алек Попов – разказвач на месеца в Столичната библиотека
Храмът на софийските писатели – Столичната библиотека, не прекъсва нито за ден своята благородна активност, подпомагайки изявите на поети и белетристи от всички писателски организации. Освен обичайните към този момент планове – „ Зелена библиотека ”, „ Библиотека в парка ”, „ Библиобус ”, „ Пътувай и чети ”, „ Часът на приказките ”, „ София – град на книгата, четенето и грамотността ”, където взимат присъединяване създатели от разнообразни генерации, не стопират деянията и в Литературния клуб. Тук публиката се среща онлайн с „ Поет на месеца ” и „ Разказвач на месеца ”. През юни повествовател беше хитовият създател Алек Попов , чийто разказ „ Мисия Лондон ” продължава да оглавява най-различни ранглисти в родното литературно пространство.
Събитието, което събра на 28 юни десетки фенове на тази сатирично-философска прозаичност, се водеше от поета Петър Чухов , а обстоен разбор на издадените от Алек Попов книги направи проф. Михаил Неделчев . Той напомни хронологично акценти в развиването на белетриста, като означи и обстоятелството, че през 2012 година Алек Попов беше определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а негови произведения са преведени на десетки езици. Той се спря на духа на байганьовското, което се носи над цялата ни литература и е планиран по ослепителен метод в „ Мисия Лондон ”: „ Алек Попов е брилянтен повествовател на истории. Във всяка негова книга нормално има няколко сюжетни линии, в това отношение той е изобилен източник на истории. Във всеки роман стои някаква особена концепция, която би могла да се трансформира в есе. В есеистичния алманах „ Спътник на радикалния мъдрец ” той проблематизира тематиката Европа и, несъмнено, засяга България в нейната съотнесеност към Европа и Америка. Неговата прозаичност е иронична, преизпълнена с пародии и комизъм, само че тя непрестанно застива и в сериозното – в пасажи, които звучат като трактати, като психически трактовки. Стилът му следва българския диаболизъм – условността на обстановката, на сюжета, само че постоянно остава правилен на психическата истина. Той доразви жаргона в нашата литература – с днешните юношески социолекти. Това е една вълна, която стартира у нас през 70-те години – посредством прозата на Божидар Томов, Кольо Николов, Росен Босев, Станислав Стратиев. Помним, че тя потегли от Селинджър, разви се от „ ядосаните младежи ”, популяризира се в Полша и Русия… Днес Алек Попов споделя нова дума в жарнното посредством засищане на прозата си с езика на днешните млади. Но единствената към този момент „ канонизирана ” негова книга е „ Мисия Лондон ”. Всичко, което се случва в нея, е истина, макар че звучи пародийно по булгаковски. Алек Попов е състезател на словото – той прекатурва клишетата, употребява цели словесни панели от социализма в пародийната игра. ”
Повече от час проф. Неделчев обговаряше сюжетите, тематиките и стилистиката на творбите на известния ни публицист.
В събитието се включи и писателят Захари Карабашлиев , отбелязвайки, че издателство „ Сиела ” е институцията, която се грижи да разпространява творчеството на Алек Попов.
За създателя:
Алек Попов е създател на романите „ Мисия Лондон ” (преведен на 16 езика), „ Черната кутия ”, „ Сестри Палавееви в бурята на историята ”, „ Черната кутия: ниско прелитащи кучета ”, „ Сестри Палавееви. По пътя към новия свят ”. Издал е сборниците с разкази „ Другата гибел ”, „ Мръсни сънища ”, „ Игра на вълшебства ”, „ Зелевият цикъл ”, „ Пътят към Сиракуза ”, „ Ниво за напреднали ”, „ Митология на прехода ”, „ Телесни бурени ”. Той е притежател на многочислени награди, измежду които са: „ Павел Вежинов ” на БНР, „ Гравитон ” (за фантастика), „ Рашко Сугарев ” (за пай разказ), „ Хеликон ” (2002) за най-хубава белетристична книга на годината, Годишната премия на британското електронно списание „ Clouds ” (2004), Националната премия за драматургия „ Иван Радоев ” – за пиесата „ Мисия Лондон ” (2005), „ Елиас Канети ” (2007, Русе), „ Цветето на Хеликон ” (2008), Наградата на Art.bg and ОББ, оценката „ Четящият човек ”, Награда „ Хеликон ” (2013, 2014) за най-хубава белетристична книга на годината – за романа „ Сестри Палавееви ”, Награда „ Чудомир ” за комичен роман (2014).
Събитието, което събра на 28 юни десетки фенове на тази сатирично-философска прозаичност, се водеше от поета Петър Чухов , а обстоен разбор на издадените от Алек Попов книги направи проф. Михаил Неделчев . Той напомни хронологично акценти в развиването на белетриста, като означи и обстоятелството, че през 2012 година Алек Попов беше определен за член-кореспондент на Българска академия на науките, а негови произведения са преведени на десетки езици. Той се спря на духа на байганьовското, което се носи над цялата ни литература и е планиран по ослепителен метод в „ Мисия Лондон ”: „ Алек Попов е брилянтен повествовател на истории. Във всяка негова книга нормално има няколко сюжетни линии, в това отношение той е изобилен източник на истории. Във всеки роман стои някаква особена концепция, която би могла да се трансформира в есе. В есеистичния алманах „ Спътник на радикалния мъдрец ” той проблематизира тематиката Европа и, несъмнено, засяга България в нейната съотнесеност към Европа и Америка. Неговата прозаичност е иронична, преизпълнена с пародии и комизъм, само че тя непрестанно застива и в сериозното – в пасажи, които звучат като трактати, като психически трактовки. Стилът му следва българския диаболизъм – условността на обстановката, на сюжета, само че постоянно остава правилен на психическата истина. Той доразви жаргона в нашата литература – с днешните юношески социолекти. Това е една вълна, която стартира у нас през 70-те години – посредством прозата на Божидар Томов, Кольо Николов, Росен Босев, Станислав Стратиев. Помним, че тя потегли от Селинджър, разви се от „ ядосаните младежи ”, популяризира се в Полша и Русия… Днес Алек Попов споделя нова дума в жарнното посредством засищане на прозата си с езика на днешните млади. Но единствената към този момент „ канонизирана ” негова книга е „ Мисия Лондон ”. Всичко, което се случва в нея, е истина, макар че звучи пародийно по булгаковски. Алек Попов е състезател на словото – той прекатурва клишетата, употребява цели словесни панели от социализма в пародийната игра. ”
Повече от час проф. Неделчев обговаряше сюжетите, тематиките и стилистиката на творбите на известния ни публицист.
В събитието се включи и писателят Захари Карабашлиев , отбелязвайки, че издателство „ Сиела ” е институцията, която се грижи да разпространява творчеството на Алек Попов.
За създателя:
Алек Попов е създател на романите „ Мисия Лондон ” (преведен на 16 езика), „ Черната кутия ”, „ Сестри Палавееви в бурята на историята ”, „ Черната кутия: ниско прелитащи кучета ”, „ Сестри Палавееви. По пътя към новия свят ”. Издал е сборниците с разкази „ Другата гибел ”, „ Мръсни сънища ”, „ Игра на вълшебства ”, „ Зелевият цикъл ”, „ Пътят към Сиракуза ”, „ Ниво за напреднали ”, „ Митология на прехода ”, „ Телесни бурени ”. Той е притежател на многочислени награди, измежду които са: „ Павел Вежинов ” на БНР, „ Гравитон ” (за фантастика), „ Рашко Сугарев ” (за пай разказ), „ Хеликон ” (2002) за най-хубава белетристична книга на годината, Годишната премия на британското електронно списание „ Clouds ” (2004), Националната премия за драматургия „ Иван Радоев ” – за пиесата „ Мисия Лондон ” (2005), „ Елиас Канети ” (2007, Русе), „ Цветето на Хеликон ” (2008), Наградата на Art.bg and ОББ, оценката „ Четящият човек ”, Награда „ Хеликон ” (2013, 2014) за най-хубава белетристична книга на годината – за романа „ Сестри Палавееви ”, Награда „ Чудомир ” за комичен роман (2014).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ