Храм Рамапа – доказателство за най-високо ниво на древни технологии
Храм Рамапа – доказателство за най-високо равнище на антични технологии …На 77 км от известната цитадела Варангал, в селището Палампет Венкатапур Мандал, южната част на Индия, се намира храмът Рамапа, прочут още като храм Рамалингешвар.Надписът в храма датира от 1213 година сл. н. е. и показва, че е издигнат от военачалник Речерла Рудра Реди по времето на ръководство на владетеля Ганапати Дева. Храмът е кръстен на неговия проектант и това е може би единственият храм в Индия, носещ името на майстора-създател. От всички храмове, датирани от същия интервал, храмът Рамапа е най-добре непокътнат.
Структурата е включена в предварителния лист на ЮНЕСКО за обекти на международното завещание през 2019 година
Храмът Рамапа се издига величествено на платформа с височина 1,8 метра. Колоните му са украсени с изображения на апсари. Фигурите са направени от солидни големи части базалт, към 5 тона всеки, и са полирани до огледален искра. Остава мистерия по какъв начин античните са го създали и най-важното – по какъв начин е бил повдигнат и инсталиран без кранове и съвременно съоръжение.
Подобни базалтови вложки са присъщи за доста индийски храмове от същия интервал, само че съвсем всички са унищожени. Например във Форт Варангал тези детайли от базалтови орнаменти са непокътнати единствено под формата на разпръснати фрагменти.В храма няма изкуствено осветяване и царува здрач. Той е работещ, само че по принцип не се разрешава снимането в него, изключително в олтарната част.
Олтарът на индийски храмВсички базалтови детайли на храма, в това число колоните, са полирани до искра и покрити с най-фина резба. Резбата е освен умела, само че и техниката на нейното осъществяване е отвън всяко схващане от позиция на актуалния човек.
Издълбана базалтова колона на храм РамапаМного елементи са транспарантни. Тези микроотвори имат диаметър от няколко милиметра. Те са извити, тъй че е невероятно да се вкара права игла или тънка бормашина в тях, а единствено гъвкава жица. Как античните майстори са могли да създадат тази направа в твърдия базалт?
Дупки в издълбаните колони на храм РамапаКогато се почукат леко базалтовите колони и барелефите по тях издават изумителен железен тон. Блогърът Правин Мохан, който прекарва доста време в проучване на мистериозни индийски артефакти, има вяра, че сходен резултат може да се получи единствено в случай че се употребява технология за леене на камъни.Камъкът се топи, като при изригване на вулкан. Но при втвърдени маси от лава горният пласт постоянно е нежен, заради бързото изстудяване. Следователно, не може да се направи с примитивни способи. Освен това, не всеки камък е подобаващ. Топенето и отливането са вероятни единствено от базалт. Само той поддържа целостта на кристалната решетка и качеството на каменните произведения не страда.Топенето изисква температура към 1500 градуса по Целзий. Обикновените въглища – дърво и даже камък – няма да основат такава температура, за това са нужни въглищни стърготини. Освен това се изисква и подаване на О2 към доменната пещ.Ако приемем теорията на Мохан, съдейки по броя на постройките и продуктите от базалт, античните индийци е трябвало да имат одобрени технологии и цели заводи за произвеждане на артикули за леене на камъни.Има версия, че по този начин наречените „ йони “, останали от антична цивилизация, и които са разпръснати по територията на Индия, са елементи от топилни пещи за камък. Освен това, всеки йони е екипиран с дренаж.
Каменни йони от ВиетнамНо по тях не са открити следи и няма доказателства за сходна версия. Нещо повече, някои йони са великолепно полирани и имат идеална форма, което е изцяло излишно за пещ за размразяване.
Йони от ИндияРайонът е бил обиден от мощно земетресение, което съгласно Мохан е станало на 1 април 1843 година Почти всички здания в близост са унищожени, само че храмът оцелява, въпреки, че по това време той към този момент е на 600 години. Каменните блокове на пода изскачат от основите си и се издигат, а стълбовете на колоните пропадат с към 30 см, само че самата структура оцелява.Четете още: Древните египетски пирамиди не са били гробнициМохан изяснява тази сеизмична опозиция на храма с две аргументи.Първата е плаващи камъни. Покривът, или по-точно кулата на храма, е изработен от по този начин наречените “плаващи ” или “леки ” камъни.
Кула на храм РамапаНаричали ги „ плуващи “, тъй като не потъват във вода. Проби от тези камъни са изпратени за проучване при доктор Хабиб Хаман, основен химик в Държавната индустриална лаборатория в Хайдерабад. Експертът споделя, че тухлите имат неестествен генезис и пореста конструкция, с помощта на което „ плават добре във вода “.Хаман прецизира:„ Материалът на порестата тухла са стърготини. Теглото на пробите е сред 1⁄3 и 1⁄4 от елементарна тухла със същия размер. “Външно тези камъни наподобяват на пемза. Добиват се единствено в региони с вулканична активност, а в Индия на процедура няма вулкани. Освен това, пемзата е доста нежен материал за строителство.„ Рецептата “ за подготвяне на леки тухли не е оживяла до през днешния ден и може единствено да се гадае по какъв начин и от какво са направени. Тази лека гъвкава структура е запазила своята целокупност по време на земетресението.Втората причина, съгласно индийския блогър, е особеностите на пода и основата на храма. Блоковете на пода не са твърдо свързани с колоните на храма, а са вмъкнати в специфични канали. Ето за какво повдигнатите плочи не „ усукват “ стълбовете, а единствено изскачат от жлебовете.
И това не е всичко. Храмът стои на „ възглавница “ с дебелина повече от 3 метра. Първо строителите са изкопали яма и са я напълнили с необикновена примес от прахообразен гранит, нерафинирана тръстикова захар, речен пясък и някакво неповторимо свързващо вещество, което лабораторните проби не могат да дефинират.Когато тази примес се втвърдява и се получава платформа, върху нея е издигнат храмът. Вероятно точно „ възглавницата “ придава непоклатимост на колоните и опора на лагерите. Те са единствено на 30 см дълбочина, само че не се паднали.
Екатерина Норкина, откривател от Изследователския център „ Лаборатория за различна история ”, е сигурна, че при проектирането на храма античните архитекти са взели поради високата възможност от трусове.Трактатът “Наука за строителството ” (Vastu-shastra) дава подробни рекомендации за това по какъв начин да се построи храм, тъй че той да не се срути от земетресения.
Храмът Рамапа се издига стотици години след земетресението. Части от структурата се държат компактно заради заключващите фуги. Освен това свързващите детайли са постоянно правоъгълни, а не кръгли, с цел да се изключи завъртането на сглобяемите елементи.Този вид свързване на части от колони и плочи се среща на всички места в античните индийски храмове.Но, във Варангал, да вземем за пример, има доста разпръснати елементи и детайли от унищожени структури. Защо земетресението не е разрушило изцяло храмовете близо до крепостта Варангал, а в самата цитадела безусловно е разпръснало всички здания „ камък по камък “? Или Варангал се е „ раздрусала “ повече, или повода за разрушението е друга …В храма Рамапа някои от колоните в постройката се огъват, само че не се напукват, с помощта на знанията на античните строителни архитекти.
Великолепните фигури, като че ли отлети от метал, а не издълбани от базалт, също не са се срутили и към момента украсяват външните колони на храма.
Технологията, употребена от античните архитекти, е сравнима с модерната, само че не се вписва в границите на нашите показа за знанията и опциите на хората, живели преди хиляда години.За страдание това познание изчезва дружно с хората, които са го имали. Храмът към момента стои и хиляди индийци отиват там, с цел да се помолят на своите Богове.Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Структурата е включена в предварителния лист на ЮНЕСКО за обекти на международното завещание през 2019 година
Храмът Рамапа се издига величествено на платформа с височина 1,8 метра. Колоните му са украсени с изображения на апсари. Фигурите са направени от солидни големи части базалт, към 5 тона всеки, и са полирани до огледален искра. Остава мистерия по какъв начин античните са го създали и най-важното – по какъв начин е бил повдигнат и инсталиран без кранове и съвременно съоръжение.
Подобни базалтови вложки са присъщи за доста индийски храмове от същия интервал, само че съвсем всички са унищожени. Например във Форт Варангал тези детайли от базалтови орнаменти са непокътнати единствено под формата на разпръснати фрагменти.В храма няма изкуствено осветяване и царува здрач. Той е работещ, само че по принцип не се разрешава снимането в него, изключително в олтарната част.
Олтарът на индийски храмВсички базалтови детайли на храма, в това число колоните, са полирани до искра и покрити с най-фина резба. Резбата е освен умела, само че и техниката на нейното осъществяване е отвън всяко схващане от позиция на актуалния човек.
Издълбана базалтова колона на храм РамапаМного елементи са транспарантни. Тези микроотвори имат диаметър от няколко милиметра. Те са извити, тъй че е невероятно да се вкара права игла или тънка бормашина в тях, а единствено гъвкава жица. Как античните майстори са могли да създадат тази направа в твърдия базалт?
Дупки в издълбаните колони на храм РамапаКогато се почукат леко базалтовите колони и барелефите по тях издават изумителен железен тон. Блогърът Правин Мохан, който прекарва доста време в проучване на мистериозни индийски артефакти, има вяра, че сходен резултат може да се получи единствено в случай че се употребява технология за леене на камъни.Камъкът се топи, като при изригване на вулкан. Но при втвърдени маси от лава горният пласт постоянно е нежен, заради бързото изстудяване. Следователно, не може да се направи с примитивни способи. Освен това, не всеки камък е подобаващ. Топенето и отливането са вероятни единствено от базалт. Само той поддържа целостта на кристалната решетка и качеството на каменните произведения не страда.Топенето изисква температура към 1500 градуса по Целзий. Обикновените въглища – дърво и даже камък – няма да основат такава температура, за това са нужни въглищни стърготини. Освен това се изисква и подаване на О2 към доменната пещ.Ако приемем теорията на Мохан, съдейки по броя на постройките и продуктите от базалт, античните индийци е трябвало да имат одобрени технологии и цели заводи за произвеждане на артикули за леене на камъни.Има версия, че по този начин наречените „ йони “, останали от антична цивилизация, и които са разпръснати по територията на Индия, са елементи от топилни пещи за камък. Освен това, всеки йони е екипиран с дренаж.
Каменни йони от ВиетнамНо по тях не са открити следи и няма доказателства за сходна версия. Нещо повече, някои йони са великолепно полирани и имат идеална форма, което е изцяло излишно за пещ за размразяване.
Йони от ИндияРайонът е бил обиден от мощно земетресение, което съгласно Мохан е станало на 1 април 1843 година Почти всички здания в близост са унищожени, само че храмът оцелява, въпреки, че по това време той към този момент е на 600 години. Каменните блокове на пода изскачат от основите си и се издигат, а стълбовете на колоните пропадат с към 30 см, само че самата структура оцелява.Четете още: Древните египетски пирамиди не са били гробнициМохан изяснява тази сеизмична опозиция на храма с две аргументи.Първата е плаващи камъни. Покривът, или по-точно кулата на храма, е изработен от по този начин наречените “плаващи ” или “леки ” камъни.
Кула на храм РамапаНаричали ги „ плуващи “, тъй като не потъват във вода. Проби от тези камъни са изпратени за проучване при доктор Хабиб Хаман, основен химик в Държавната индустриална лаборатория в Хайдерабад. Експертът споделя, че тухлите имат неестествен генезис и пореста конструкция, с помощта на което „ плават добре във вода “.Хаман прецизира:„ Материалът на порестата тухла са стърготини. Теглото на пробите е сред 1⁄3 и 1⁄4 от елементарна тухла със същия размер. “Външно тези камъни наподобяват на пемза. Добиват се единствено в региони с вулканична активност, а в Индия на процедура няма вулкани. Освен това, пемзата е доста нежен материал за строителство.„ Рецептата “ за подготвяне на леки тухли не е оживяла до през днешния ден и може единствено да се гадае по какъв начин и от какво са направени. Тази лека гъвкава структура е запазила своята целокупност по време на земетресението.Втората причина, съгласно индийския блогър, е особеностите на пода и основата на храма. Блоковете на пода не са твърдо свързани с колоните на храма, а са вмъкнати в специфични канали. Ето за какво повдигнатите плочи не „ усукват “ стълбовете, а единствено изскачат от жлебовете.
И това не е всичко. Храмът стои на „ възглавница “ с дебелина повече от 3 метра. Първо строителите са изкопали яма и са я напълнили с необикновена примес от прахообразен гранит, нерафинирана тръстикова захар, речен пясък и някакво неповторимо свързващо вещество, което лабораторните проби не могат да дефинират.Когато тази примес се втвърдява и се получава платформа, върху нея е издигнат храмът. Вероятно точно „ възглавницата “ придава непоклатимост на колоните и опора на лагерите. Те са единствено на 30 см дълбочина, само че не се паднали.
Екатерина Норкина, откривател от Изследователския център „ Лаборатория за различна история ”, е сигурна, че при проектирането на храма античните архитекти са взели поради високата възможност от трусове.Трактатът “Наука за строителството ” (Vastu-shastra) дава подробни рекомендации за това по какъв начин да се построи храм, тъй че той да не се срути от земетресения.
Храмът Рамапа се издига стотици години след земетресението. Части от структурата се държат компактно заради заключващите фуги. Освен това свързващите детайли са постоянно правоъгълни, а не кръгли, с цел да се изключи завъртането на сглобяемите елементи.Този вид свързване на части от колони и плочи се среща на всички места в античните индийски храмове.Но, във Варангал, да вземем за пример, има доста разпръснати елементи и детайли от унищожени структури. Защо земетресението не е разрушило изцяло храмовете близо до крепостта Варангал, а в самата цитадела безусловно е разпръснало всички здания „ камък по камък “? Или Варангал се е „ раздрусала “ повече, или повода за разрушението е друга …В храма Рамапа някои от колоните в постройката се огъват, само че не се напукват, с помощта на знанията на античните строителни архитекти.
Великолепните фигури, като че ли отлети от метал, а не издълбани от базалт, също не са се срутили и към момента украсяват външните колони на храма.
Технологията, употребена от античните архитекти, е сравнима с модерната, само че не се вписва в границите на нашите показа за знанията и опциите на хората, живели преди хиляда години.За страдание това познание изчезва дружно с хората, които са го имали. Храмът към момента стои и хиляди индийци отиват там, с цел да се помолят на своите Богове.Като четец на HiddenTruth, Ви каним да се присъедините към общността на HiddenTruth.site в формалните Facebook групи и страници, с цел да обсъждате загадки, просвета и настоящи въпроси с мислещи хора от целия свят.
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ