Вижте какво става в България
Хората в страната на име България служат към този момент единствено за декор. Личните им ориси се употребяват като заслон, а тъгата им - като опаковка, която да скрие подмолните обвързаности, написа Поли Паунова и показва съответни образци.
Когато преди няколко години небезизвестната шефка на правната комисия в Народно събрание Искра Фидосова изясни след едни избори, че проблемите, лишили част от гласоподавателите от опцията да упражнят конституционните си права, не били нищо изключително, а засегнатите хора били единствено “промили”, избухна същински скандал. Когато почти по същото време министър-председателят Бойко Борисов разпореди службите да “почерпят” кучето, разкрило натрупа на Мирослава от Перник, също се стигна до скандал. Скандал имаше и когато тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов изчете диалози от СРС-та от трибуната на Народното събрание. Скандал беше и когато същият този вътрешен министър надали не разпореди обществено на тогавашния Висш правосъден съвет да уволни магистрат (случаят „ Мирослава Тодорова "), както и когато кръщаваше полицейски акции на имената на съдии.
Между всички тези кавги имаше нещо общо - те засягаха съответни хора, само че срещаха мощен отпор измежду обществото, измежду обособени представители и опозицията, които, въпреки и изплашени, въпреки всичко успяваха да покажат, че по този начин не може.
А през днешния ден? Съпротива към този момент съвсем няма, а гласовете против оспорваните дейности на властта са като че ли заглушени. Ако тогава ръководещите не се свеняха да покажат, че човешкият живот и достолепието не са особена полезност за тях, през днешния ден към този момент следим висша форма на цинизма. Човешкият живот и достолепието демонстративно се употребяват като политическо опрощение за мачкането на една цяла страна. Ако тогава ръководещите бяха груби и недодялани, което осветяваше действителните им настройки, то през днешния ден те към този момент са усвоили умеенето да мачкат индивида и в същото време да настояват, че вършат всичко в негово име. И, несъмнено, в името на справедливостта.
Примерите
Затова и потъпквайки законите си, страната протяга ръка на частната благосъстоятелност. А машата за сходни извършения - КОНПИ - бива представяна в медиите като орган, преследващ едничката цел да се възцари правдивост. Така разказът за едно съответно присвояване се трансформира в роман за правдивост против злите богаташи. А публиката мълчи.
Който пък не си мълчи, бива нападнат от страниците на същите тези медии. И по този начин внезапно се трансформира или в част от олигархията, или в неин бранител, или в непознат сътрудник, или в българомразец. Неговият лик блества от плакати, които разлепват по улиците. “Вижте ги тези неприятните, поради които сте на този хал”, споделят позивите, адресирани най-много до бедния средностатистически гласоподавател.
И по този начин стигаме досега, в който бранителите на правовия ред биват представяни като бранители на всякакви грабители, които под паника се пробват да спасят заграбеното. По същата логичност болните, които стачкуват за да защитят правото си на лекуване, бяха оповестени за лобисти, които желаят не да спасят живота си, а да ограбят хазната.
Преди седмица болшинството в Народното събрание реши да резервира мораториума (който в последна сметка ще отпадне) върху новаторските медикаменти. След като изясни, че татко му е умрял от рак, водачът на ГЕРБ в Народното събрание Цветан Цветанов счете за належащо да оповести, че Българска социалистическа партия използват политически онкологичното заболяване на Стефан Данаилов. И до момента в който призоваваха „ да не спекулираме с тази тематика ", от ГЕРБ направиха най-големите спекулации, изреждайки кой от техните редици страда от подлата болест. Но видите ли - те си боледуват безшумно, до момента в който другите, тези неприятните, не желаят просто да се лекуват, а да точат здравната каса. Цялата тази надменност беше скрита зад разкази за умряли родители на политици и за изхарчените пари за тяхното лекуване.
По същия нахален метод основният прокурор Сотир Цацаров се скри зад шокиращото ликвидиране на дете в Момчилград, с цел да омаловажи отчета на турските служби, свързващ „ Булгартабак " с контрабанда на цигари. Защото кой ще упорства да задава въпроси за холдинга, когато насреща му приказват за мъртво дете?
В същото време демонстриращите угриженост органи на реда задържат за 72 часа майка, която преди малко е изгубила 7-годишната си щерка. Задържат я по обвиняване, че е оставила детето си "без контрол и задоволително грижа и с това е основала заплаха за неговото физическо и душевно развиване ". И това в случай, че през въпросната нощ майката е била на работа, а бабата, която по принцип е гледала момичето, е трябвало да замине, с цел да се грижи за болната си сестра. Както попита един сътрудник публицист: Какво желае да каже прокуратурата? Че в случай че майката си е била у дома, е нямало да има ликвидиране?
Равносметката
Хората в тази страна служат единствено за декор на политическите маневри. Политиката освен не се прави поради тях, освен това даже: персоналните им ориси и несгоди се употребяват като опрощение и заслон, а тъгата им - като опаковка, която да скрие подмолните обвързаности.
В една такава обстановка медиите се оказват оръжие, чието дуло би трябвало да бъде ориентирано против същите тези хора. И по този начин те да бъдат накарани да повярват, че са център на властовите задължения. Без да подозират, че стига да има нужда, държавната машина ще мине през тях. Същите тези медии, които показват циничната приложимост на индивида като грижа за него. Същите тези медии, които рисуват бранителите на демократичните устои като грабители. Същите тези медии, които изобразяват онкоболните като лобисти. Същите тези медии, които имат за цел не да осведомят, а да моделират. Да моделират средата по този начин, че цинизмът да наподобява като угриженост. Което пък трансформира обществото в такава пихтиеста маса, че в случай че в този момент Фидосова назова гласоподавателите „ промили " или Цветанов “уволни” арбитър, това въобще не би представлявало проблем. Нещо повече даже: в случай че в тези години сходни случаи будеха отвращение, в този момент те биха били приветствани. От самите жертви.
Когато преди няколко години небезизвестната шефка на правната комисия в Народно събрание Искра Фидосова изясни след едни избори, че проблемите, лишили част от гласоподавателите от опцията да упражнят конституционните си права, не били нищо изключително, а засегнатите хора били единствено “промили”, избухна същински скандал. Когато почти по същото време министър-председателят Бойко Борисов разпореди службите да “почерпят” кучето, разкрило натрупа на Мирослава от Перник, също се стигна до скандал. Скандал имаше и когато тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов изчете диалози от СРС-та от трибуната на Народното събрание. Скандал беше и когато същият този вътрешен министър надали не разпореди обществено на тогавашния Висш правосъден съвет да уволни магистрат (случаят „ Мирослава Тодорова "), както и когато кръщаваше полицейски акции на имената на съдии.
Между всички тези кавги имаше нещо общо - те засягаха съответни хора, само че срещаха мощен отпор измежду обществото, измежду обособени представители и опозицията, които, въпреки и изплашени, въпреки всичко успяваха да покажат, че по този начин не може.
А през днешния ден? Съпротива към този момент съвсем няма, а гласовете против оспорваните дейности на властта са като че ли заглушени. Ако тогава ръководещите не се свеняха да покажат, че човешкият живот и достолепието не са особена полезност за тях, през днешния ден към този момент следим висша форма на цинизма. Човешкият живот и достолепието демонстративно се употребяват като политическо опрощение за мачкането на една цяла страна. Ако тогава ръководещите бяха груби и недодялани, което осветяваше действителните им настройки, то през днешния ден те към този момент са усвоили умеенето да мачкат индивида и в същото време да настояват, че вършат всичко в негово име. И, несъмнено, в името на справедливостта.
Примерите
Затова и потъпквайки законите си, страната протяга ръка на частната благосъстоятелност. А машата за сходни извършения - КОНПИ - бива представяна в медиите като орган, преследващ едничката цел да се възцари правдивост. Така разказът за едно съответно присвояване се трансформира в роман за правдивост против злите богаташи. А публиката мълчи.
Който пък не си мълчи, бива нападнат от страниците на същите тези медии. И по този начин внезапно се трансформира или в част от олигархията, или в неин бранител, или в непознат сътрудник, или в българомразец. Неговият лик блества от плакати, които разлепват по улиците. “Вижте ги тези неприятните, поради които сте на този хал”, споделят позивите, адресирани най-много до бедния средностатистически гласоподавател.
И по този начин стигаме досега, в който бранителите на правовия ред биват представяни като бранители на всякакви грабители, които под паника се пробват да спасят заграбеното. По същата логичност болните, които стачкуват за да защитят правото си на лекуване, бяха оповестени за лобисти, които желаят не да спасят живота си, а да ограбят хазната.
Преди седмица болшинството в Народното събрание реши да резервира мораториума (който в последна сметка ще отпадне) върху новаторските медикаменти. След като изясни, че татко му е умрял от рак, водачът на ГЕРБ в Народното събрание Цветан Цветанов счете за належащо да оповести, че Българска социалистическа партия използват политически онкологичното заболяване на Стефан Данаилов. И до момента в който призоваваха „ да не спекулираме с тази тематика ", от ГЕРБ направиха най-големите спекулации, изреждайки кой от техните редици страда от подлата болест. Но видите ли - те си боледуват безшумно, до момента в който другите, тези неприятните, не желаят просто да се лекуват, а да точат здравната каса. Цялата тази надменност беше скрита зад разкази за умряли родители на политици и за изхарчените пари за тяхното лекуване.
По същия нахален метод основният прокурор Сотир Цацаров се скри зад шокиращото ликвидиране на дете в Момчилград, с цел да омаловажи отчета на турските служби, свързващ „ Булгартабак " с контрабанда на цигари. Защото кой ще упорства да задава въпроси за холдинга, когато насреща му приказват за мъртво дете?
В същото време демонстриращите угриженост органи на реда задържат за 72 часа майка, която преди малко е изгубила 7-годишната си щерка. Задържат я по обвиняване, че е оставила детето си "без контрол и задоволително грижа и с това е основала заплаха за неговото физическо и душевно развиване ". И това в случай, че през въпросната нощ майката е била на работа, а бабата, която по принцип е гледала момичето, е трябвало да замине, с цел да се грижи за болната си сестра. Както попита един сътрудник публицист: Какво желае да каже прокуратурата? Че в случай че майката си е била у дома, е нямало да има ликвидиране?
Равносметката
Хората в тази страна служат единствено за декор на политическите маневри. Политиката освен не се прави поради тях, освен това даже: персоналните им ориси и несгоди се употребяват като опрощение и заслон, а тъгата им - като опаковка, която да скрие подмолните обвързаности.
В една такава обстановка медиите се оказват оръжие, чието дуло би трябвало да бъде ориентирано против същите тези хора. И по този начин те да бъдат накарани да повярват, че са център на властовите задължения. Без да подозират, че стига да има нужда, държавната машина ще мине през тях. Същите тези медии, които показват циничната приложимост на индивида като грижа за него. Същите тези медии, които рисуват бранителите на демократичните устои като грабители. Същите тези медии, които изобразяват онкоболните като лобисти. Същите тези медии, които имат за цел не да осведомят, а да моделират. Да моделират средата по този начин, че цинизмът да наподобява като угриженост. Което пък трансформира обществото в такава пихтиеста маса, че в случай че в този момент Фидосова назова гласоподавателите „ промили " или Цветанов “уволни” арбитър, това въобще не би представлявало проблем. Нещо повече даже: в случай че в тези години сходни случаи будеха отвращение, в този момент те биха били приветствани. От самите жертви.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ