Как да си поставяме цели, така че да избегнем депресията
Хората, страдащи от меланхолия, си слагат по-общи цели спрямо останалите, твърди проучване. Подобни цели обаче, от вида на „ Искам да бъда щастлив/а “ са доста по-трудни за реализиране. Депресираните хора дават и по-малко характерни аргументи за желанието си да доближат избрани цели. От друга страна, тези, които не са депресирани, за по-склонни да имат съответни цели от вида на „ Искам да стартира да се разхождам по 30 минути всеки ден. “
„ Открихме, че при задачите, които си слагат хората с клинична меланхолия, липсва характерен фокус, което ги прави по-трудни за реализиране и на собствен ред основава серпантина от негативни мисли “ – споделя Джоан Диксън, първият създател на проучването.
Общите цели е доста по-трудно да се пресъздават, което частично изяснява и компликацията за постигането. Когато човек не може да си показа ясно какво тъкмо желае и за какво, доста по-трудно ще предприеме съответни стъпки за постигането му.
Един непредвиден резултат от проучването е, че хората с меланхолия са не по-малко стимулирани от останалите.
„ …и двете групи изброиха подобен брой цели, скъпи за тях по подобен метод. “
Въпреки това, депресираните хора били по-песимистично настроени по отношение на постигането на задачите си и са имали по-големи компликации при генерирането на цели, фокусирани върху позитивни резултати.
Страдащите от меланхолия също били по-склонни да се откажат от задачите си, в случай че им се сторят непостижими и в същото време изпитват повече усложнения да си слагат нови, по-постижими цел. И до момента в който освобождението от недостижимите цели съгласно психолозите е значимо, с цел да се прекъсне цикъла от несполучливи опити, негативно мислене и меланхолия, компликацията за слагане на нови цели е главен проблем при към този момент страдащите от меланхолия.
Източник: PsyBlog
