Влияе ли родният ни език на начина ни на мислене?
Хората си задават този въпрос от стотици години, написа Linguisticsociety.Лингвистите обръщат особено внимание на него от 40-те години на предишния век, когато езиковед на име Бенджамин Лий Уорф учи хопи, индиански език, говорен в Североизточна Аризона.Въз основа на своите проучвания Уорф твърди, че говорещите хопи и говорещите британски виждат света по друг метод заради разликите в техния език.
Това, което научихме е, че отговорът на този въпрос е комплициран.До известна степен това е въпрос на кокошка и яйце: Не можете ли да мислите за неща, за които нямате думи, или ви липсват думи за тях, тъй като не мислите за тях?Част от казуса е, че има освен това от език и мисъл;има и просвета.Вашата просвета – традициите, методът на живот, навиците и по този начин нататък, които сте взели от хората, с които живеете и с които поддържате връзка, оформя метода, по който мислите, а също и метода, по който говорите.
Има език, наименуван Guugu Yimithirr (говорен в Северен Куинсланд, Австралия), който няма думи като ляво и дясно или предно и задно.Там се употребяват езинствено думите за посоките на света (изток, запад, север, юг).Така те в никакъв случай не биха споделили, че момче стои пред къщата;вместо това биха споделили, че той стои (например) източно от къщата.
Езикът ни е повлиял на метода ни на мислене?Или разликата в културните привички е повлияла както на мислите, по този начин и на езика ни?Най-вероятно културата, мисловните привички и езикът са израснали дружно.
Проблемът също не е стеснен до обособени думи.На български език формата на глагола в изречението демонстрира дали то разказва минало, или сегашно събитие. Хопи не изисква това;вместо това формите на неговите сказуеми описват по какъв начин говорещият е разбрал информацията, тъй че информацията в никакъв случай не се получава от първа ръка, а от този, който я преразказва.
Обектите се третират по друг метод и от синтаксиса на другите езици.На български някои съществителни (като стол) са " изброими " и могат да бъдат направени в множествено число (столове), до момента в който другине могат ( " брашно ", не може да стане " брашна " ).Други езици като японскияне вършат това разграничение;вместо товаза всички съществителни се употребяват класификатори катоcup of.
Ето още един образец.Уорф сподели, че защото британският, както и българският езиктретират времето като разграничено на части, които могат да бъдат преброени - три дни, четири минути, половин час - говорещите британски или български език са склонни да третират времето като група от обекти - секунди, минути, часове, вместо като равномерен непрестанен поток.Това, споделя той, ни кара да мислим, че времето е „ нещо “, което може да бъде спестено, пропиляно или изгубено.Хопите не приказват за времето по този метод и по тази причина мислят за него другояче;за тях това е непрестанен цикъл, само че това не значи безусловно, че езикът ни е наложил избран мироглед за времето.
През огромна част от времето, да, само че не всеки път.Можете елементарно да получите мисловни облици и чувства, които биха били сложни за изложение с думи.Можете да мислите за звука на симфония, формата на круша или миризмата на чеснов самун.Нито една от тези мисли не изисква език.
Да. Вземете да вземем за пример цветовете.Има безконечен брой разнообразни цветове и не всички имат лични имена.Ако имате кутия с алена багра и постепенно добавите синьо към нея, капка по капка, тя доста постепенно ще се промени до червеникаво лилаво, по-късно лилаво, по-късно синкаво лилаво.Всяка капка ще промени цветасъвсем леко, само че няма миг, в който внезапно да спре да бъде алена и да стане лилава.Цветовият набор е непрестанен.Езикът ни обаче не е непрестанен.Нашият език ни кара да разделяме цветовия набор на „ алено “, „ лилаво “ и така нататък
Даните от Нова Гвинея имат единствено два съществени цветови термина в техния език, един за „ тъмни “ цветове (включително синьо и зелено) и един за „ светли “ цветове (включително жълто и червено).Техният език разделя цветовия набор по друг метод от нашия, само че това не значи, че те не могат да видят разликата сред жълто и алено.
На съветски има две разнообразни думи за светлосиньо и тъмносиньо.Това значи ли, че рускоговорящите ги считат за „ разнообразни “ цветове, до момента в който съществуването на една дума (синьо) кара българитеда ги мислят за идентични?Може би.Смятате ли, че аленото и розовото са разнообразни цветове?Ако е по този начин, може да сте под въздействието на вашия език;в последна сметка розовото в действителност е просто ярко алено.
Така че нашият език не ни принуждава да виждаме единствено това, за което ни дава думи, само че може да повлияе на това по какъв начин слагаме нещата в групи.
С други думи, въздействието на езика не е толкоз върху това за каквоможем да мислим или даже върху това, за което мислим, а по-скоро върху това по какъв начин разделяме действителността на категории и ги етикетираме.И в това нашият език и нашите мисли евентуално са мощно повлияни от нашата просвета.
Може би сте чували, че ескимосите имат десетки (или даже стотици) думи за сняг.Хората постоянно употребяват това изказване, с цел да покажат, че методът, по който гледаме на света, и методът, по който приказваме за него, са тясно свързани, само че просто не е правилно, че ескимосите имат извънредно доста думи за сняг.Първо, не съществува единствено един ескимосски език;хората, които назоваваме „ ескимоси “, приказват разнообразни езици в езиковите фамилии на инуитите и юпик.И даже да изберем един акцент на един език, няма да намерим доста доказателства, че той има повече думи за сняг, в сравнение с нашия език. Ескимоските езици имат доста повече словообразуващи процеси, в сравнение с британският нпаример, тъй че една единствена „ коренна “ дума (катосняг) може да бъде основа за стотици сродни думи.Едва ли наподобява почтено да броим всякаот тях поотделно.Ако преброите единствено корените, ще откриете, че тези езици не са толкоз разнообразни от британския.
Всъщност не, само че в случай че новият език е доста друг от вашия личен, може да ви даде известна визия за друга просвета и различен метод на живот.
Това, което научихме е, че отговорът на този въпрос е комплициран.До известна степен това е въпрос на кокошка и яйце: Не можете ли да мислите за неща, за които нямате думи, или ви липсват думи за тях, тъй като не мислите за тях?Част от казуса е, че има освен това от език и мисъл;има и просвета.Вашата просвета – традициите, методът на живот, навиците и по този начин нататък, които сте взели от хората, с които живеете и с които поддържате връзка, оформя метода, по който мислите, а също и метода, по който говорите.
Има език, наименуван Guugu Yimithirr (говорен в Северен Куинсланд, Австралия), който няма думи като ляво и дясно или предно и задно.Там се употребяват езинствено думите за посоките на света (изток, запад, север, юг).Така те в никакъв случай не биха споделили, че момче стои пред къщата;вместо това биха споделили, че той стои (например) източно от къщата.
Езикът ни е повлиял на метода ни на мислене?Или разликата в културните привички е повлияла както на мислите, по този начин и на езика ни?Най-вероятно културата, мисловните привички и езикът са израснали дружно.
Проблемът също не е стеснен до обособени думи.На български език формата на глагола в изречението демонстрира дали то разказва минало, или сегашно събитие. Хопи не изисква това;вместо това формите на неговите сказуеми описват по какъв начин говорещият е разбрал информацията, тъй че информацията в никакъв случай не се получава от първа ръка, а от този, който я преразказва.
Обектите се третират по друг метод и от синтаксиса на другите езици.На български някои съществителни (като стол) са " изброими " и могат да бъдат направени в множествено число (столове), до момента в който другине могат ( " брашно ", не може да стане " брашна " ).Други езици като японскияне вършат това разграничение;вместо товаза всички съществителни се употребяват класификатори катоcup of.
Ето още един образец.Уорф сподели, че защото британският, както и българският езиктретират времето като разграничено на части, които могат да бъдат преброени - три дни, четири минути, половин час - говорещите британски или български език са склонни да третират времето като група от обекти - секунди, минути, часове, вместо като равномерен непрестанен поток.Това, споделя той, ни кара да мислим, че времето е „ нещо “, което може да бъде спестено, пропиляно или изгубено.Хопите не приказват за времето по този метод и по тази причина мислят за него другояче;за тях това е непрестанен цикъл, само че това не значи безусловно, че езикът ни е наложил избран мироглед за времето.
През огромна част от времето, да, само че не всеки път.Можете елементарно да получите мисловни облици и чувства, които биха били сложни за изложение с думи.Можете да мислите за звука на симфония, формата на круша или миризмата на чеснов самун.Нито една от тези мисли не изисква език.
Да. Вземете да вземем за пример цветовете.Има безконечен брой разнообразни цветове и не всички имат лични имена.Ако имате кутия с алена багра и постепенно добавите синьо към нея, капка по капка, тя доста постепенно ще се промени до червеникаво лилаво, по-късно лилаво, по-късно синкаво лилаво.Всяка капка ще промени цветасъвсем леко, само че няма миг, в който внезапно да спре да бъде алена и да стане лилава.Цветовият набор е непрестанен.Езикът ни обаче не е непрестанен.Нашият език ни кара да разделяме цветовия набор на „ алено “, „ лилаво “ и така нататък
Даните от Нова Гвинея имат единствено два съществени цветови термина в техния език, един за „ тъмни “ цветове (включително синьо и зелено) и един за „ светли “ цветове (включително жълто и червено).Техният език разделя цветовия набор по друг метод от нашия, само че това не значи, че те не могат да видят разликата сред жълто и алено.
На съветски има две разнообразни думи за светлосиньо и тъмносиньо.Това значи ли, че рускоговорящите ги считат за „ разнообразни “ цветове, до момента в който съществуването на една дума (синьо) кара българитеда ги мислят за идентични?Може би.Смятате ли, че аленото и розовото са разнообразни цветове?Ако е по този начин, може да сте под въздействието на вашия език;в последна сметка розовото в действителност е просто ярко алено.
Така че нашият език не ни принуждава да виждаме единствено това, за което ни дава думи, само че може да повлияе на това по какъв начин слагаме нещата в групи.
С други думи, въздействието на езика не е толкоз върху това за каквоможем да мислим или даже върху това, за което мислим, а по-скоро върху това по какъв начин разделяме действителността на категории и ги етикетираме.И в това нашият език и нашите мисли евентуално са мощно повлияни от нашата просвета.
Може би сте чували, че ескимосите имат десетки (или даже стотици) думи за сняг.Хората постоянно употребяват това изказване, с цел да покажат, че методът, по който гледаме на света, и методът, по който приказваме за него, са тясно свързани, само че просто не е правилно, че ескимосите имат извънредно доста думи за сняг.Първо, не съществува единствено един ескимосски език;хората, които назоваваме „ ескимоси “, приказват разнообразни езици в езиковите фамилии на инуитите и юпик.И даже да изберем един акцент на един език, няма да намерим доста доказателства, че той има повече думи за сняг, в сравнение с нашия език. Ескимоските езици имат доста повече словообразуващи процеси, в сравнение с британският нпаример, тъй че една единствена „ коренна “ дума (катосняг) може да бъде основа за стотици сродни думи.Едва ли наподобява почтено да броим всякаот тях поотделно.Ако преброите единствено корените, ще откриете, че тези езици не са толкоз разнообразни от британския.
Всъщност не, само че в случай че новият език е доста друг от вашия личен, може да ви даде известна визия за друга просвета и различен метод на живот.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ