Ремонтираш си жилището – намаляват ти данъка
Хората ще могат да си понижават налога върху приходите с разноските за майстора, който им е ремонтирал жилището. Това планува план за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, с който се вкарва нов тип данъчно облекчение в Закона за налозите върху приходите на физически лица. То ще може да се ползва и за приходите, получени през 2020-а.
Проектът е оповестен за публично разискване на уеб страницата на Министерството на финансите.
Всеки трети незает – готвач или сервитьор
Текстът гласи, че физическите лица могат да приспадат от общата годишна данъчна основа направените през годината заплащания за труд по отношение на усъвършенствания или ремонт на един жилищен парцел в общ размер до 2000 лв. Условията са няколко. Недвижимият парцел би трябвало да е на територията на България.
Данъчно задълженото лице би трябвало да е притежател или съсобственик на жилището. Подобренията или ремонтът са осъществени от лица от държавна-членка на Европейски Съюз или на друга страна от Европейското икономическо пространство. Имотът не е включен в предприятието на разположение, което прави стопанска активност като търговец, написа Монитор.
Лицето има документ за платения труд за ремонта или подобренията, съдържащ реквизитите по Закона за счетоводството, съпроводен от документ за заплащането му (фискален бон, квитанция, банков или различен документ). Освен това притежателят на парцела и майсторите, които го ремонтират, не би трябвало да са свързани лица. Когато парцелът е благосъстоятелност на повече от едно физическо лице, облекчението може да се употребява от всеки съсобственик. Условието е общия размер на облекчението да не надвишава 2000 лв..
За да употребяват данъчното облекчение, хората ще би трябвало да разгласят кои са лицата, направили ремонта и платените им суми за труд и по този метод добитите от тях доходи ще излязат на ярко, стимулират смяната от МФ. С измененията в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс се подвигат двойно глобите за лицата, които не оказват подпомагане на орган по приходите или обществен реализатор или попречват практикуване на пълномощията им. Сега санкцията е от 250 на 500 лв.. Предлага се тя да се усили на 500 до 1000 лв.. При наново нарушаване глобата става до 2000 лв..
Изключително ниският размер на санкциите подтикват задължените лица да предпочетат налагането на глоба пред угрозата от установяване на действително дължимите от тях данъчни и осигурителни отговорности, стимулират предложенията си от МФ. С плана се предлага в административнонаказателните разпореждания на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс да бъде въведена специфична догадка за неспазване на условията за предпазване на счетоводна и комерсиална информация. За физическите лица санкцията е от 100 до 500 лева, а глобата за юридическите и Едноличен търговец – от 1000 до 5000 лева
За несъхраняване на данни в електронен тип санкциите ще бъдат по-високи – надлежно от 200 до 700 лева и от 3000 до 8000 лева Друга значима смяна в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е обвързвана с смяна на реда за погасяване на обществени отговорности. Когато постъпи заплащане към Национална агенция за приходите по предявени за събиране вземания към този момент няма да се погасяват всички пропорционално, а ще се стартира от най-старите. При настоящия ред има риск от погасяване по отминалост на по-рано зародилите борчове, написа в претекстовете на финансовото министерство. С плана се оферират две спомагателни хипотези, при които се изключва използването на 10-годишния безспорен давностен период след приключването на който се смята, че общественото взимане е погасено - във връзка с предявените в производството по неплатежоспособност обществени вземания и при формирано наказателно произвеждане, от изхода на което зависи установяването или събирането на общественото обвързване.
От МФ изясняват, че Национална агенция за приходите не може да въздейства на продължителността на делата за неплатежоспособност и до момента в който се стигне до осребряване и систематизиране на имуществото е допустимо абсолютният давностен период да изтече. По втората догадка от финансите се стимулират, че постоянно наказателният съд отхвърля да причисли към наказателното произвеждане цивилен иск против подсъдимия. Така, даже делото са завърши с неоправдателна присъда, безспорната отминалост от 10 година за събиране на отговорностите може да е изтекла.
Проектът е оповестен за публично разискване на уеб страницата на Министерството на финансите.
Текстът гласи, че физическите лица могат да приспадат от общата годишна данъчна основа направените през годината заплащания за труд по отношение на усъвършенствания или ремонт на един жилищен парцел в общ размер до 2000 лв. Условията са няколко. Недвижимият парцел би трябвало да е на територията на България.
Данъчно задълженото лице би трябвало да е притежател или съсобственик на жилището. Подобренията или ремонтът са осъществени от лица от държавна-членка на Европейски Съюз или на друга страна от Европейското икономическо пространство. Имотът не е включен в предприятието на разположение, което прави стопанска активност като търговец, написа Монитор.
Лицето има документ за платения труд за ремонта или подобренията, съдържащ реквизитите по Закона за счетоводството, съпроводен от документ за заплащането му (фискален бон, квитанция, банков или различен документ). Освен това притежателят на парцела и майсторите, които го ремонтират, не би трябвало да са свързани лица. Когато парцелът е благосъстоятелност на повече от едно физическо лице, облекчението може да се употребява от всеки съсобственик. Условието е общия размер на облекчението да не надвишава 2000 лв..
За да употребяват данъчното облекчение, хората ще би трябвало да разгласят кои са лицата, направили ремонта и платените им суми за труд и по този метод добитите от тях доходи ще излязат на ярко, стимулират смяната от МФ. С измененията в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс се подвигат двойно глобите за лицата, които не оказват подпомагане на орган по приходите или обществен реализатор или попречват практикуване на пълномощията им. Сега санкцията е от 250 на 500 лв.. Предлага се тя да се усили на 500 до 1000 лв.. При наново нарушаване глобата става до 2000 лв..
Изключително ниският размер на санкциите подтикват задължените лица да предпочетат налагането на глоба пред угрозата от установяване на действително дължимите от тях данъчни и осигурителни отговорности, стимулират предложенията си от МФ. С плана се предлага в административнонаказателните разпореждания на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс да бъде въведена специфична догадка за неспазване на условията за предпазване на счетоводна и комерсиална информация. За физическите лица санкцията е от 100 до 500 лева, а глобата за юридическите и Едноличен търговец – от 1000 до 5000 лева
За несъхраняване на данни в електронен тип санкциите ще бъдат по-високи – надлежно от 200 до 700 лева и от 3000 до 8000 лева Друга значима смяна в Данъчно-осигурителен процесуален кодекс е обвързвана с смяна на реда за погасяване на обществени отговорности. Когато постъпи заплащане към Национална агенция за приходите по предявени за събиране вземания към този момент няма да се погасяват всички пропорционално, а ще се стартира от най-старите. При настоящия ред има риск от погасяване по отминалост на по-рано зародилите борчове, написа в претекстовете на финансовото министерство. С плана се оферират две спомагателни хипотези, при които се изключва използването на 10-годишния безспорен давностен период след приключването на който се смята, че общественото взимане е погасено - във връзка с предявените в производството по неплатежоспособност обществени вземания и при формирано наказателно произвеждане, от изхода на което зависи установяването или събирането на общественото обвързване.
От МФ изясняват, че Национална агенция за приходите не може да въздейства на продължителността на делата за неплатежоспособност и до момента в който се стигне до осребряване и систематизиране на имуществото е допустимо абсолютният давностен период да изтече. По втората догадка от финансите се стимулират, че постоянно наказателният съд отхвърля да причисли към наказателното произвеждане цивилен иск против подсъдимия. Така, даже делото са завърши с неоправдателна присъда, безспорната отминалост от 10 година за събиране на отговорностите може да е изтекла.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ