Защо не можем да се наспим?
Хората се разделят на два вида - "сови " и "чучулиги " - според от това какъв брой късно си лягат и какъв брой елементарно се разсънват заран. Съвременният метод на живот трансформира от ден на ден хора в „ сови”, които лягат късно и стават късно, а обществото продължава да желае от нас да сме ранобудни „ чучулиги”. Ето за какво доста от нас страдат от бодърствуване, недоспиване и дуги проблеми със съня, които се отразяват на цялостното ни всекидневие и ритим.
Каква е повода за това?
Професор Тил Рьонеберг от университета в Мюнхен от години изследва механизма на "вътрешния часовник ". Този механизъм е подвластен най-много от слънчевата светлина, написа английският вестник Telegraph.
Когато хората са лишени от нея, биологичният им темп бързо се нарушава. Дните стартират да им наподобяват по-дълги, стоят будни няколко часа повече, след което доста по-дълго време спят. В актуалния свят е все по-трудно човек да следва естествения си биологичен часовник.
След прекосяването на няколко часови зони със аероплан множеството хора страдат от нарушавания в съня и изнемощялост.
Според Рьонеберг същото се случва с две трети от актуалните хора и без да пътуват – те са принудени да станат и да стартират работа по време на биологичната си нощ. Затова и ученият приказва за „ обществена часова разлика”. Засегнатите от нея са по-склонни към тютюнопушене, несъразмерна приложимост на алкохол и кофеин, затруднена централизация, внезапни промени в настроенията и затлъстяване. Защо за някои хора е толкоз мъчно да стават рано?
Рьонеберг изяснява, че вътрешният ни часовник е артикул на еволюцията. За развиването на биологичния темп при индивида значима роля е изиграл огънят. Защитени от него по време на сън, хората са можели да търсят храна денем. Още тогава е било нужно някои да бъдат „ сови”, а други „ чучулиги”, с цел да има постоянно човек, който да стои на стража, до момента в който останалите спят. За младежите е било преимущество да спят до късно, тъй като са били физически най-годни да ловуват нощем. И през днешния ден младежите нормално се будят по-късно, а обществото ги възприема като лентяи. Според Рьонеберг образованието би се подобрило доста, в случай че уроците стартират по-късно.
"Социалната часова разлика " е проблем на актуалното общество. Прекарваме от ден на ден време – и денем, и през нощта – при изкуствено осветяване. През деня не получаваме задоволително светлина, с цел да сме сигурни, че е ден, а през нощта не е достъчно мрачно, с цел да заспим. Вътрешният ни часовник към този момент не получава явен сигнал, а за множеството ни телесни функционалности часовникът на стената няма никакво значение, счита Тил Рьонеберг.
Но връзката ни със слънцето още не е прекратена - това е открил ученият, изследвайки моделите на сън и бодърстване в Германия. Колкото по на запад в страната живее човек, толкоз по-вероятно е да спи до късно, демонстрират резултатите, без значение от обстоятелството, че Германия е в една часова зона. Изводът е, че хората още живеят съгласно слънцето, а не съгласно будилниците.
Каква е повода за това?
Професор Тил Рьонеберг от университета в Мюнхен от години изследва механизма на "вътрешния часовник ". Този механизъм е подвластен най-много от слънчевата светлина, написа английският вестник Telegraph.
Когато хората са лишени от нея, биологичният им темп бързо се нарушава. Дните стартират да им наподобяват по-дълги, стоят будни няколко часа повече, след което доста по-дълго време спят. В актуалния свят е все по-трудно човек да следва естествения си биологичен часовник.
След прекосяването на няколко часови зони със аероплан множеството хора страдат от нарушавания в съня и изнемощялост.
Според Рьонеберг същото се случва с две трети от актуалните хора и без да пътуват – те са принудени да станат и да стартират работа по време на биологичната си нощ. Затова и ученият приказва за „ обществена часова разлика”. Засегнатите от нея са по-склонни към тютюнопушене, несъразмерна приложимост на алкохол и кофеин, затруднена централизация, внезапни промени в настроенията и затлъстяване. Защо за някои хора е толкоз мъчно да стават рано?
Рьонеберг изяснява, че вътрешният ни часовник е артикул на еволюцията. За развиването на биологичния темп при индивида значима роля е изиграл огънят. Защитени от него по време на сън, хората са можели да търсят храна денем. Още тогава е било нужно някои да бъдат „ сови”, а други „ чучулиги”, с цел да има постоянно човек, който да стои на стража, до момента в който останалите спят. За младежите е било преимущество да спят до късно, тъй като са били физически най-годни да ловуват нощем. И през днешния ден младежите нормално се будят по-късно, а обществото ги възприема като лентяи. Според Рьонеберг образованието би се подобрило доста, в случай че уроците стартират по-късно.
"Социалната часова разлика " е проблем на актуалното общество. Прекарваме от ден на ден време – и денем, и през нощта – при изкуствено осветяване. През деня не получаваме задоволително светлина, с цел да сме сигурни, че е ден, а през нощта не е достъчно мрачно, с цел да заспим. Вътрешният ни часовник към този момент не получава явен сигнал, а за множеството ни телесни функционалности часовникът на стената няма никакво значение, счита Тил Рьонеберг.
Но връзката ни със слънцето още не е прекратена - това е открил ученият, изследвайки моделите на сън и бодърстване в Германия. Колкото по на запад в страната живее човек, толкоз по-вероятно е да спи до късно, демонстрират резултатите, без значение от обстоятелството, че Германия е в една часова зона. Изводът е, че хората още живеят съгласно слънцето, а не съгласно будилниците.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ