Хората са бесни. От безобразията, с които мафиотизираната държава ги

Хората са гневни. От безобразията, с които мафиотизираната страна ги засипва всекидневно. И освен това сладкодумно облича тези безобразия в одеждите на угриженост, с две думи – прави ни на простаци.
Хората са гневни. От наглостта и цинизма на по този начин наречения хайлайф, който в никакъв случай не е бил толкоз жесток и нахален през последните 30 години. Мисля си, в случай че някой академик се зарови в историята, може да се окаже, че сходна корупция и гьонсуратлък не е имало не в последните 30, а в последните 130 години.
Хората са гневни от бягството на личните им деца и родители в чужбина/всички знаем аргументите за тази всеобща емиграция/. Друг е въпросът по какъв начин българите се оправят в чужбина, какъв брой от тях съумяват и какъв брой не. Съвсем различен е въпросът дали част от тях ще се върнат, с цел да остареят в България/ако към момента има такава страна/. Очевидно, назад на крокодилските сълзи, които рони, ръководството на страната не желае или не може да се оправи с този световен проблем.
Хората са гневни от демографската рецесия и застаряващото население. И въпросът не е единствено в това дали ще има кой да изкарва парите на пенсионерите в околните десетилетия, а дали ще има българска популация.
Хората са гневни от заграбването на държавните активи – подземен и над нея – от шепа ненаситни видове, които назовават себе си предприемачи. Същите тези предприемачи крадат с дейната помощ на институциите, политиците и най-висшето управление на страната.
Хората са гневни от зейналата бездна сред хайлайф и народ. Ехото от единия завършек на пропастта не се чува на другия.
Хората са гневни от продажните медии, които са трансформирали лъжите, подменянето на обстоятелствата, клеветите и идиотския кич по страниците и предаванията си в норма.
Хората са гневни от все по-западащото и поскъпващо опазване на здравето, от всеобщото опростачване на все по-голяма част от образованието и културата ни.
Хората са гневни. Бойко Борисов даде обещание да си отиде от политиката едвам, когато построи автомагистрала „ Хемус ”. Като се има поради, че нейното строителство е стартирано преди 45 години, вероятно ще трябват още толкоз, с цел да бъде приключена. Изглежда Той ще бъде първият ръководещ столетник на тази Територия. При потребност има кой да Му подаде памперсите, когато реже лентичката, не го мислете.
Хората са гневни от възходящо възприятие за неизбежност, от липса на вяра. И това към този момент е ужасно.
Хората са гневни. Значи би трябвало нещо да се направи. Ситуацията може да се промени, не се колебая в това. Следващият въпрос обаче е – има ли подобаващи хора за ръководство в изгода роду? Има ли?
Защото в случай че няма….
Преди време Умберто Еко беше споделил следните думи за България: „ Страната ви наподобява на покойник, чакащ покорно ориста си. България е една умираща, изчезващата страна, чието общество е изгубило способността да реагира съответно на подлеците, наметнали наметалото на демокрацията. ”
……………….
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.