Когато унгарците бягат в Австрия от съветските танкове
Хората идват всеобщо в австрийската провинция Бургенланд - множеството пешком и с малко багаж. Австрийците подаряват пари и играчки за децата, армията и неправителствените организации обезпечават храна. Годината е 1956-а, а бежанците идват от Унгария, където руските танкове са влезнали, с цел да потушат недоволството против комунистическия режим, споделя " Ди Цайт ". В резултат от нашествието 180 000 унгарци бягат и минават границата с Австрия. Тогавашната подготвеност на австрийците да оказват помощ е мотив за горделивост и до през днешния ден. И когато се насочат рецензии към рестриктивната политика на Виена във връзка с мигрантите, австрийците постоянно напомнят зимата на 1956-а година.
" Това беше Австрия "
Какво се случва тогава и по какъв начин са признати унгарците в действителност? Отговорите на този въпрос се намират в така наречен маджарски квартал, ситуиран във виенския регион Флоридсдорф. " Посрещането беше извънредно дружеско ", спомня си 83-годишният Ищван Хохбаум. След като минава границата на 27-и декември 1956-а, възрастен жандармерист го води при други бежанци на гарата. Там им дават коледни сладки, портокали и банани, а на идващия ден ги водят до бежанския лагер в град Трайскирхен. Оттам Хохбаум взема решение да тръгне пешком към Виена. " Но напълно скоро един водач ме качи и ме нахрани ", споделя възрастният мъж. " Това беше Австрия. "
В този интервал в Австрия се построяват над 200 бежански лагера, споделя ORF. Част от тяхса ситуирани в някогашни съветски казарми. Още на 26-и октомври 1956-а година социалдемократът Оскар Хелмер, тогавашен министър на вътрешните работи, постановява, че всички бежанци от Унгария би трябвало да получат леговище без изключение. В края на октомври се основава Австрийският народен комитет за Унгария под председателството на архиепископ Франц Кьониг.
Споменът за съветската окупация е свеж
В основата на готовността за помощ са антикомунистическите настройки в Австрия, написа " Ди Цайт ". Те от една страна са завещание от времената на националсоциализма, от друга - хората в източните елементи на страната добре си спомнят съветската окупация, завършила единствено година преди Унгарското въстание от 1956-а. " Повечето унгарци не бягаха от репресии, а просто се надяваха на по-добър живот ", споделя историчката Иболя Мурбер, която от години работи по тематиката. Но до момента в който управляващите възприемат бежанците от Унгария като стопански мигранти, за австрийците те са борци за независимост. Правителството на Австрия употребява опцията, с цел да усъвършенства имиджа на страната. Управляващите във Виена чакат, че доста от пристигналите скоро ще изоставен страната. Така и става - при започване на 1957-а година 70 % от унгарските бежанци към този момент не са в Австрия.
Бежанците имат право да работят още от първия ден
Около 30 хиляди унгарци въпреки всичко остават в Австрия. За разлика от през днешния ден, те получават правото да работят още от първия ден. Дават им се стипендии за университети и опция да пътуват гратис в градския превоз. Който желае, след няколко години се снабдява и с австрийско поданство. А благодарение на Организация на обединените нации се построява и унгарският квартал във Флоридсдорф, Когато Ищван Хохбаум идва в Австрия, той съвсем не приказва немски. Но все пак единствено след няколко седмици си намира работа като чертожник. Когато след няколко години бъдещата му брачна половинка Енико стартира да работи в същата компания, първо взема решение, че е австриец, защото владее добре локалния акцент.
След няколко месеца обаче настройките стартират да се трансформират. Във вестниците стартират да разказват унгарските бежанци като мързеливи и неблагодарни - щом могат да си разрешат да обикалят кафенетата. А когато в края на 1957-а година излиза наяве, че някои от напусналите Австрия маджарски бежанци желаят да се върнат назад, консервативният канцлер Юлиус Рааб споделя: " Не можем да бъдем благодетелите на света ". Но за отвод от интеграция в Австрия не се приказва - австрийците свързват унгарския акцент по-скоро с сантиментални клишета. Днес във Флорисдорф съвсем не се чува маджарски. Някогашното унгарско населено място в този момент е елементарен виенски квартал.
" Това беше Австрия "
Какво се случва тогава и по какъв начин са признати унгарците в действителност? Отговорите на този въпрос се намират в така наречен маджарски квартал, ситуиран във виенския регион Флоридсдорф. " Посрещането беше извънредно дружеско ", спомня си 83-годишният Ищван Хохбаум. След като минава границата на 27-и декември 1956-а, възрастен жандармерист го води при други бежанци на гарата. Там им дават коледни сладки, портокали и банани, а на идващия ден ги водят до бежанския лагер в град Трайскирхен. Оттам Хохбаум взема решение да тръгне пешком към Виена. " Но напълно скоро един водач ме качи и ме нахрани ", споделя възрастният мъж. " Това беше Австрия. "
В този интервал в Австрия се построяват над 200 бежански лагера, споделя ORF. Част от тяхса ситуирани в някогашни съветски казарми. Още на 26-и октомври 1956-а година социалдемократът Оскар Хелмер, тогавашен министър на вътрешните работи, постановява, че всички бежанци от Унгария би трябвало да получат леговище без изключение. В края на октомври се основава Австрийският народен комитет за Унгария под председателството на архиепископ Франц Кьониг.
Споменът за съветската окупация е свеж
В основата на готовността за помощ са антикомунистическите настройки в Австрия, написа " Ди Цайт ". Те от една страна са завещание от времената на националсоциализма, от друга - хората в източните елементи на страната добре си спомнят съветската окупация, завършила единствено година преди Унгарското въстание от 1956-а. " Повечето унгарци не бягаха от репресии, а просто се надяваха на по-добър живот ", споделя историчката Иболя Мурбер, която от години работи по тематиката. Но до момента в който управляващите възприемат бежанците от Унгария като стопански мигранти, за австрийците те са борци за независимост. Правителството на Австрия употребява опцията, с цел да усъвършенства имиджа на страната. Управляващите във Виена чакат, че доста от пристигналите скоро ще изоставен страната. Така и става - при започване на 1957-а година 70 % от унгарските бежанци към този момент не са в Австрия.
Бежанците имат право да работят още от първия ден
Около 30 хиляди унгарци въпреки всичко остават в Австрия. За разлика от през днешния ден, те получават правото да работят още от първия ден. Дават им се стипендии за университети и опция да пътуват гратис в градския превоз. Който желае, след няколко години се снабдява и с австрийско поданство. А благодарение на Организация на обединените нации се построява и унгарският квартал във Флоридсдорф, Когато Ищван Хохбаум идва в Австрия, той съвсем не приказва немски. Но все пак единствено след няколко седмици си намира работа като чертожник. Когато след няколко години бъдещата му брачна половинка Енико стартира да работи в същата компания, първо взема решение, че е австриец, защото владее добре локалния акцент.
След няколко месеца обаче настройките стартират да се трансформират. Във вестниците стартират да разказват унгарските бежанци като мързеливи и неблагодарни - щом могат да си разрешат да обикалят кафенетата. А когато в края на 1957-а година излиза наяве, че някои от напусналите Австрия маджарски бежанци желаят да се върнат назад, консервативният канцлер Юлиус Рааб споделя: " Не можем да бъдем благодетелите на света ". Но за отвод от интеграция в Австрия не се приказва - австрийците свързват унгарския акцент по-скоро с сантиментални клишета. Днес във Флорисдорф съвсем не се чува маджарски. Някогашното унгарско населено място в този момент е елементарен виенски квартал.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ