Министър Нанков: Новият подход за многофондово финансиране ще доведе до по-добро качество на живот в цялата страна
Хората няма да напущат родните си места, ще работят и живеят там, където са техните корени.
Предстои да се водят полемики по доста основни въпроси, свързани кохезионната политика, само че е явно, че с помощта на гъвкавостта на оферти бюджет за интервала след 2020 година, опциите за развиване ще бъдат толкоз доста, че от всяка страна ще зависи по какъв начин ще се придвижва напред. Затова, в случай че реализираме синергия сред секторните политики и териториалното развиване, ще успеем да създадем повече с разполагаемия запас, ще подобрим стандарта и качеството на живот - уравновесено и във всички региони на страната ни. Това сподели министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков при присъединяване си в Конференция на високо равнище, отдадена на Кохезионната политика на Европейски Съюз: Перспективи за конвергенция и устойчиви райони след 2020 година
В панела на тематика „ Риск и цена от „ не-кохезия “ на районите “ министърът акцентира, че у нас в следствие от приложението на приложението на кохезионната политика бяха осъществени огромни инфраструктурни планове, които преобразиха цели райони. Той даде за образец построяването на автомагистрала „ Тракия “, която за 3-4 години се трансформира в икономическа ос сред София и Черноморието и даде подтик в развиването на цяла Южна България.
Това сподели на процедура, че кохезията е мощен инструмент за районно развиване и понижаване на районните разлики, означи министърът. Там където я няма, където се изявява с по-слаби параметри, районите във връзка с модела „ център – външна страна “ и по всички социално-икономически параметри изостават в своето развиване, добави Николай Нанков.
Регионалният министър подсети, че рецензиите към кохезионната политика са свързани главно със съществуващите междурегионални разлики и увеличаващата се накърнимост на огромна част от популацията, младежката безработица, обезлюдяването на териториите. Независимо от напъните, които България поставя, продължава да има социално-икономически диспропорции в развиването както сред обособените райони, по този начин и в тях, означи той и добави, че разликите в народен, районен и местен мащаб нарастват и продължава обезлюдяването на обитаемоте места в гранични, планински, полупланински и други мъчно налични територии.
Министър Нанков даде като образец за следствията от по-слаба кохезия Северна България, която е с по-слаби социално-икономически индикатори от Южна България, в която е вложен целеустремено и поредно сериозен европейски запас. Северна България заема 44% от територията на страната. В нея живее едвам 36% от популацията, само че се осъществя единствено 2% от Брутния вътрешен артикул. Към 2016 година задграничните вложения са под 10%, а националните – към 18%, изясни той.
Това е по този начин, тъй като съобразяването на плановете с опциите за еврофинансиране носи своите изгоди и позитиви, само че въпреки това лимитира опциите за целенасочена районна политика. Това демонстрира, че даже най-успешните модели би трябвало да се развиват и приспособяват към изменящата се реалност. Иначе се трансформират в прегръдка, която убива същността на кохезионната политика, разяснява Николай Нанков.
Новото законодателно предложение на Европейската комисия за кохезионната политика след 2020 година открива положителни вероятности пред държавите-членки, означи още министърът. По думите му вест е, че ще се ползва самостоятелен метод към районите и по този начин средствата ще зависят освен от размера на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, само че и от спомагателни критерии като миграционен напън, безработица, младежка претовареност и обучение, изменение на климата.
Това ще разреши вложения в интегрирани ограничения, които са съобразени с локалните особености и ще бъде насърчавано партньорството сред общини, области и райони. Новата цел „ Европа - по-близо до жителите “ и въвеждането на по-гъвкав метод за многофондово финансиране ще дадат опция за фокус върху спецификите, потребностите и капацитета на съответните територии.
По този метод значими районни планове, които съдържат детайли от разнообразни секторни политики, ще могат да бъдат финансирани от разнообразни източници и фондове. От друга страна усилването на децентрализирания метод на ръководство на стратегиите ще е причина за осъществяване на вложения с висока добавена стойност.
Считаме, че използването на метода за многофондово финансиране по бъдещата оперативна стратегия за районно развиване в интервала 2021-2027 година ще подкрепи осъществяването на сложни ограничения в целевите територии за решение на основни локални проблеми и районни потребности. Развитието на полицентричната мрежа от градове ще даде опция за усилване на връзките сред обитаемоте места и ще способства за възстановяване качеството на живот на територията на цялата страна, а не върху обособени нейни елементи. Така че хората да не напущат родните си места и да работят и живеят почтено там, където са техните корени, означи министър Нанков.
В идващия програмен интервал ще се търси използване на многофондов метод и интегрирано влияние, допълващи европейското финансиране, при осъществяването на планове и по-голяма еластичност при избора на тематики за транснационално и трансгранично съдействие, сподели още районният министър.
Причина за това е, че единствено средствата от главния инструмент на кохезионната политика за поддръжка на граничните райони на Европейски Съюз – ИНТЕРРЕГ, не са задоволителни за превъзмогване на срещаните от българските гранични общини и области. Ще се търси и вид, при който сложно да се реализират резултати за съответен район по отношение на географските особености, естествените дадености, икономическият капацитет, демографията и всички останали знаци, върху които може да се влияе, сподели министър Нанков.
Предстои да се водят полемики по доста основни въпроси, свързани кохезионната политика, само че е явно, че с помощта на гъвкавостта на оферти бюджет за интервала след 2020 година, опциите за развиване ще бъдат толкоз доста, че от всяка страна ще зависи по какъв начин ще се придвижва напред. Затова, в случай че реализираме синергия сред секторните политики и териториалното развиване, ще успеем да създадем повече с разполагаемия запас, ще подобрим стандарта и качеството на живот - уравновесено и във всички региони на страната ни. Това сподели министърът на районното развиване и благоустройството Николай Нанков при присъединяване си в Конференция на високо равнище, отдадена на Кохезионната политика на Европейски Съюз: Перспективи за конвергенция и устойчиви райони след 2020 година
В панела на тематика „ Риск и цена от „ не-кохезия “ на районите “ министърът акцентира, че у нас в следствие от приложението на приложението на кохезионната политика бяха осъществени огромни инфраструктурни планове, които преобразиха цели райони. Той даде за образец построяването на автомагистрала „ Тракия “, която за 3-4 години се трансформира в икономическа ос сред София и Черноморието и даде подтик в развиването на цяла Южна България.
Това сподели на процедура, че кохезията е мощен инструмент за районно развиване и понижаване на районните разлики, означи министърът. Там където я няма, където се изявява с по-слаби параметри, районите във връзка с модела „ център – външна страна “ и по всички социално-икономически параметри изостават в своето развиване, добави Николай Нанков.
Регионалният министър подсети, че рецензиите към кохезионната политика са свързани главно със съществуващите междурегионални разлики и увеличаващата се накърнимост на огромна част от популацията, младежката безработица, обезлюдяването на териториите. Независимо от напъните, които България поставя, продължава да има социално-икономически диспропорции в развиването както сред обособените райони, по този начин и в тях, означи той и добави, че разликите в народен, районен и местен мащаб нарастват и продължава обезлюдяването на обитаемоте места в гранични, планински, полупланински и други мъчно налични територии.
Министър Нанков даде като образец за следствията от по-слаба кохезия Северна България, която е с по-слаби социално-икономически индикатори от Южна България, в която е вложен целеустремено и поредно сериозен европейски запас. Северна България заема 44% от територията на страната. В нея живее едвам 36% от популацията, само че се осъществя единствено 2% от Брутния вътрешен артикул. Към 2016 година задграничните вложения са под 10%, а националните – към 18%, изясни той.
Това е по този начин, тъй като съобразяването на плановете с опциите за еврофинансиране носи своите изгоди и позитиви, само че въпреки това лимитира опциите за целенасочена районна политика. Това демонстрира, че даже най-успешните модели би трябвало да се развиват и приспособяват към изменящата се реалност. Иначе се трансформират в прегръдка, която убива същността на кохезионната политика, разяснява Николай Нанков.
Новото законодателно предложение на Европейската комисия за кохезионната политика след 2020 година открива положителни вероятности пред държавите-членки, означи още министърът. По думите му вест е, че ще се ползва самостоятелен метод към районите и по този начин средствата ще зависят освен от размера на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, само че и от спомагателни критерии като миграционен напън, безработица, младежка претовареност и обучение, изменение на климата.
Това ще разреши вложения в интегрирани ограничения, които са съобразени с локалните особености и ще бъде насърчавано партньорството сред общини, области и райони. Новата цел „ Европа - по-близо до жителите “ и въвеждането на по-гъвкав метод за многофондово финансиране ще дадат опция за фокус върху спецификите, потребностите и капацитета на съответните територии.
По този метод значими районни планове, които съдържат детайли от разнообразни секторни политики, ще могат да бъдат финансирани от разнообразни източници и фондове. От друга страна усилването на децентрализирания метод на ръководство на стратегиите ще е причина за осъществяване на вложения с висока добавена стойност.
Считаме, че използването на метода за многофондово финансиране по бъдещата оперативна стратегия за районно развиване в интервала 2021-2027 година ще подкрепи осъществяването на сложни ограничения в целевите територии за решение на основни локални проблеми и районни потребности. Развитието на полицентричната мрежа от градове ще даде опция за усилване на връзките сред обитаемоте места и ще способства за възстановяване качеството на живот на територията на цялата страна, а не върху обособени нейни елементи. Така че хората да не напущат родните си места и да работят и живеят почтено там, където са техните корени, означи министър Нанков.
В идващия програмен интервал ще се търси използване на многофондов метод и интегрирано влияние, допълващи европейското финансиране, при осъществяването на планове и по-голяма еластичност при избора на тематики за транснационално и трансгранично съдействие, сподели още районният министър.
Причина за това е, че единствено средствата от главния инструмент на кохезионната политика за поддръжка на граничните райони на Европейски Съюз – ИНТЕРРЕГ, не са задоволителни за превъзмогване на срещаните от българските гранични общини и области. Ще се търси и вид, при който сложно да се реализират резултати за съответен район по отношение на географските особености, естествените дадености, икономическият капацитет, демографията и всички останали знаци, върху които може да се влияе, сподели министър Нанков.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ