Поведението на ай-ай, чоплещ носа си, предизвика научен интерес
Хората може и да гледат неблагоприятно на бъркането в носа и яденето на извадените тайни, само че съответен тип примати разполага със профилирани пръсти за задачата, откриха учени.
Авторите на актуалното проучване за първи път са записали по какъв начин ай-ай, именуван още мадагаскарска ръконожка, вкарва извънредно дългия си пръст в ноздрите си и след изваждането го облизва усърдно.
Досега са документирани 12 други типа примати, в това число и хора, които си бъркат в носа и ядат извадената слуз.
Учените споделят, че откритията им, оповестени в сп. Journal of Zoology , могат да хвърлят малко светлина върху еволюцията и вероятната функционална роля на бъркането в носа при всички тези типове.
Водещият създател на проучването Ан-Клер Фабр, теоретичен помощник в Природонаучния музей в Лондон, съобщи: " Има доста малко доказателства за това за какво ние и други животни си бъркаме в носа ".
" Почти всички публикации, които можете да намерите, са написани като смешка. От сериозните проучвания има няколко в региона на логиката на психиката, само че за биологията няма съвсем нищо ", добавя тя. " Едно изследване демонстрира, че бъркането в носа може да популяризира бактерии като стафилококи, а друго - че хората, които ядат личните си сополи, имат по-малко кариеси ".
Ай-ай спадат към подразред, прочут като стрепсиринови примати, и произлизат от Мадагаскар.
Представителите на типа са известни и като най-големите нощни примати. Те имат зъби, сходни на гризачите, и профилиран дълъг и тъничък междинен пръст.
Пръстите на ай-ай съставляват към 65 % от дължината на ръката, която създанието употребява, с цел да намира храна в дървото, като почуква по него и по-късно изважда дребни личинки. Изследователите обаче са забелязали и нещо друго при ай-ай: животното употребява най-дългия си пръст, с цел да си бърка в носа.
" Това не е просто еднократно държание, а нещо, от което създанието наподобява изцяло погълнато, вкарвайки извънредно дългия си пръст изненадващо дълбоко в носа си и по-късно взима проба от всичко, което изрови, облизвайки го! ", споделя Фабр, представен от Българска телеграфна агенция. За да разбере по-добре това държание, изследователският екип прибягва до компютърна томография, която нормално се употребява от медицинските експерти за приемане на вътрешни изображения на тялото, с цел да прегледа черепа и ръката на образец в музея.
Целта на учените е да възстановят позицията на междинния пръст в носната празнина. Резултатите демонстрират, че той евентуално се спуска чак в гърлото.
Предишни изследвания допускат, че може да има изгоди за здравето от яденето на сополи. Изследователите обаче считат, че в този случай е евентуално животното да гълтам личната си слуз просто поради нейната текстура, хрупкавост и соленост.
Роберто Портела Мигес, старши организатор, отговарящ за бозайниците в музея, и съавтор на новата публикация, отбелязва: " Чудесно е да се види по какъв начин музейните мостри и цифровите способи могат да ни оказват помощ да изясним държание, което нормално е много мъчно да се следи в естествената им среда. Надяваме се, че бъдещите изследвания ще надградят тази работа и ще ни оказват помощ да разберем за какво ние и нашите най-близки родственици настояваме да си бъркаме в носа! "
