Психолог: Поне седмица е необходима на организма да се адаптира при смяната на зимно и лятно часово време
Хората, които страдат от бодърствуване и които са по-изнервени и тревожни, по-трудно се приспособяват към прекосяването към лятно или зимно часово време, разяснява за Българска телеграфна агенция психологът доцент Маргарита Бакрачева. Според нея въздействието главно се отразява в това да свикнем към промяната тутакси за ставане.
Психологът обаче отбелязва, че при лятното часове време има положителен миг, който улеснява организма да одобри смяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са натурален антидепресант, които карат хората да се усещат по-добре, изяснява тя. Единственото отрицателно е настройката и интервалът, нужен за нея, което и работодателите би трябвало да отчетат най-малко една седмица акомодация, до момента в който организмът се настрои към новия режим, споделя специалистът и предизвестява, че не е реалистично да чакаме и сами да се опитваме да бъдем 100 % съответни. Организмът самичък ни демонстрира темпа, с който е подготвен да се приспособява към смяната и е добре да му отдадем нужното време.
Въпреки това, смяната в този случай е по-позитивна, защото идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога. Пролетта носи позитивни страсти и в случай че приказваме нормално за есенна меланхолия, то по-скоро приказваме за пролетна отмалялост, което е доста по-различно като акцент, показва доцент Бакрачева.
Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни подтикват да посегнем към по-леки и шарени облекла, да имаме по-голямо предпочитание да прекарваме повече време на открито. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и другари, което е главен фактор, с цел да се усещаме по-добре и по-щастливи.
Надали има една тематика, по която да не можем да намерим разнопосочни проучвания - по този начин да вземем за пример някои статистики сочат, че при лятното време понижава броят произшествия и произшествия по пътищата, съгласно други смяната води до мощни отрицателни душевен преживявания, разяснява доцент Бакрачева. Тя обаче поучава да се фокусираме главно върху позитивния факт - по-дълъг ден, повече топлота и слънце, които ни вършат най-малко малко по-щастливи, без да поставяме старания.
Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психически проект раждането на новия живот е съпроводено с нова вяра и нови страсти, отбелязва психологът. Колкото и да е друга степента, в която времето въздейства на хората, няма човек, който да не регистрира като характерен барометър това, което се случва. В някои северни страни има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специфични дни за удостояване на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови фантазии, нови обещания, разяснява доцент Бакрачева.
Тя напомня, че 20 март е Международният ден на щастието и споделя, че е добре да си спомним, че любовта и усмивката в очите на другите е това, което ни прави оптимално щастливи.
Психологът обаче отбелязва, че при лятното часове време има положителен миг, който улеснява организма да одобри смяната. Сега се радваме на по-продължителен ден - светлината и слънцето са натурален антидепресант, които карат хората да се усещат по-добре, изяснява тя. Единственото отрицателно е настройката и интервалът, нужен за нея, което и работодателите би трябвало да отчетат най-малко една седмица акомодация, до момента в който организмът се настрои към новия режим, споделя специалистът и предизвестява, че не е реалистично да чакаме и сами да се опитваме да бъдем 100 % съответни. Организмът самичък ни демонстрира темпа, с който е подготвен да се приспособява към смяната и е добре да му отдадем нужното време.
Въпреки това, смяната в този случай е по-позитивна, защото идва новият сезон на раждане, е мнението на психолога. Пролетта носи позитивни страсти и в случай че приказваме нормално за есенна меланхолия, то по-скоро приказваме за пролетна отмалялост, което е доста по-различно като акцент, показва доцент Бакрачева.
Усмивката от напъпилите листа на дърветата, цъфналите цветя, по-топлите дни ни подтикват да посегнем към по-леки и шарени облекла, да имаме по-голямо предпочитание да прекарваме повече време на открито. Това възобновява желанието ни да излизаме и да прекарваме повече време с близки и другари, което е главен фактор, с цел да се усещаме по-добре и по-щастливи.
Надали има една тематика, по която да не можем да намерим разнопосочни проучвания - по този начин да вземем за пример някои статистики сочат, че при лятното време понижава броят произшествия и произшествия по пътищата, съгласно други смяната води до мощни отрицателни душевен преживявания, разяснява доцент Бакрачева. Тя обаче поучава да се фокусираме главно върху позитивния факт - по-дълъг ден, повече топлота и слънце, които ни вършат най-малко малко по-щастливи, без да поставяме старания.
Въпреки че зимното време е астрономическото и се свързва с по-близкото до организма, в чисто психически проект раждането на новия живот е съпроводено с нова вяра и нови страсти, отбелязва психологът. Колкото и да е друга степента, в която времето въздейства на хората, няма човек, който да не регистрира като характерен барометър това, което се случва. В някои северни страни има свободни часове и дни от работа, когато има слънчеви дни, а в Япония има специфични дни за удостояване на пролетта - всичко това е показателно за култа, който всички споделяме към зараждането на нов живот, нови фантазии, нови обещания, разяснява доцент Бакрачева.
Тя напомня, че 20 март е Международният ден на щастието и споделя, че е добре да си спомним, че любовта и усмивката в очите на другите е това, което ни прави оптимално щастливи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ