Спането на светло и работата през нощта причиняват рак и сърдечни болести
Хората, които не спят в цялостна мрачевина, е доста по-вероятно да развият онкологични и сърдечносъдови болести, настояват съветски учени.
" Все по-ясна е връзката сред несъразмерната осветеност, най-вече в огромните градове, и риска от развиване на разнообразни болести — най-вече сърдечносъдови и онкологични ", означи ръководителят на центъра за медицина на съня към Московския държавен университет сомнологът Александър Калинкин.
Според него светлината е главен регулатор за производството на хормона мелатонин. Всяка клетка съдържа личен часовник, има личен цикъл, който се контролира от мелатонина.
" Ако вечерно време стоим на прекомерно ярко или използваме компютърни устройства, то това отмества производството на мелатонин за по-късен час и провокира проблеми със съня ", прецизира Калинкин.
Друго значимо изискване за опазване на положителното здраве е да се будим след изгрева на слънцето. Редица проучвания демонстрират, че хората, които стават от сън още по мрачно, имат по-нисък имунитет и са застрашени от меланхолия.
Владимир Ковалзон от Института по въпросите на екологията и еволюцията акцентира, че електрическото осветяване мощно се разграничава от слънчевата светлина и няма същата дарба да " рестартира " биологическия часовник.
Руските учени са единомислещи, че най-опасни за здравето са нощните смени. Замяната на съня, с какъвто и да е тип бодърстваме опонира на вътрешния за всеки човек часовник.
Ако човек работи през нощта, а спи през деня, то в организма се появява несъгласие, което се назовава " десинхроноза ", разясняват специалисти. Неслучайно Световната здравна организация е оповестила, че работата на смени покачва риска от появяването на някои злокачествени тумори.
" Най-голямо отражение има върху риска от рак на гърдата. При медицинските сестри, работещи на смени, вероятността от сходно заболяване нараства с 40%, а при стюардесите със 70% ", прецизира преподавателят от Първи московски държавен медицински университет.
Учените считат, че най-подходящото време за заспиване е сред 21 и 22 часа, когато точно стартира секрецията на хормона мелатонин. Оптималната дълготрайност на съня следва да бъде от 7 до 9 часа, само че всичко в интервала от 6 до 10 часа е изцяло възможно. /РИА " Новости " и БГНЕС
" Все по-ясна е връзката сред несъразмерната осветеност, най-вече в огромните градове, и риска от развиване на разнообразни болести — най-вече сърдечносъдови и онкологични ", означи ръководителят на центъра за медицина на съня към Московския държавен университет сомнологът Александър Калинкин.
Според него светлината е главен регулатор за производството на хормона мелатонин. Всяка клетка съдържа личен часовник, има личен цикъл, който се контролира от мелатонина.
" Ако вечерно време стоим на прекомерно ярко или използваме компютърни устройства, то това отмества производството на мелатонин за по-късен час и провокира проблеми със съня ", прецизира Калинкин.
Друго значимо изискване за опазване на положителното здраве е да се будим след изгрева на слънцето. Редица проучвания демонстрират, че хората, които стават от сън още по мрачно, имат по-нисък имунитет и са застрашени от меланхолия.
Владимир Ковалзон от Института по въпросите на екологията и еволюцията акцентира, че електрическото осветяване мощно се разграничава от слънчевата светлина и няма същата дарба да " рестартира " биологическия часовник.
Руските учени са единомислещи, че най-опасни за здравето са нощните смени. Замяната на съня, с какъвто и да е тип бодърстваме опонира на вътрешния за всеки човек часовник.
Ако човек работи през нощта, а спи през деня, то в организма се появява несъгласие, което се назовава " десинхроноза ", разясняват специалисти. Неслучайно Световната здравна организация е оповестила, че работата на смени покачва риска от появяването на някои злокачествени тумори.
" Най-голямо отражение има върху риска от рак на гърдата. При медицинските сестри, работещи на смени, вероятността от сходно заболяване нараства с 40%, а при стюардесите със 70% ", прецизира преподавателят от Първи московски държавен медицински университет.
Учените считат, че най-подходящото време за заспиване е сред 21 и 22 часа, когато точно стартира секрецията на хормона мелатонин. Оптималната дълготрайност на съня следва да бъде от 7 до 9 часа, само че всичко в интервала от 6 до 10 часа е изцяло възможно. /РИА " Новости " и БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ