Хората като че ли са обсебени от идеята да се

Хората сякаш са захласнати от концепцията да се съпоставят с другите. Независимо дали се съпоставяме с известни персони, които следим онлайн, или оставаме до късно в офиса, с цел да наподобява, че работим повече от нашите сътрудници, непрекъснато имаме потребност да се съревноваваме някой различен.

Каква е повода за това? Макар че някои експерти намират ентусиазъм и мотивация в съревнованието със свои сътрудник, не е ли по-добре за тях и за компанията да работят дружно като екип? Вместо да страдаме за това, че нямаме това, което другите имат, не е ли по-добре да се фокусираме върху личните ни плюсове и преимущества?

Glassdoor потърси за съвет Лаура Уелди, кариерен коуч в The Well Supported Woman, с цел да разбере какво може да създадем, с цел да се отървем от натрапчивата потребност да се съпоставяме с останалите.

1. Фокусирайте се върху себе си

Вместо да влагате старания и време в състезание с ваш сътрудник, Уелди поучава да отделите повече внимание на персоналната си самокритика и да се фокусирате върху личното си показване.

„ Каква потребност пробвате да задоволите, като се представяте като свръхконкурентни? Какво мислите, че ще получите, в случай че завършите дадена задача преди вашия сътрудник или получите имейл с похвали от шефа ви? Ако това, което търсите, е почитание, самопризнание или задоволство от работата, би трябвало да разберете, че има надалеч по-здравословни способи да го получите. “, споделя Уелди.

2. Разберете за какво изпитвате потребност да се съревновавате с другите

Отделете малко време, с цел да си зададете намерите отговор на въпроса: „ Защо изпитвате потребност да се съревновавате с ваш сътрудник? "

Завиждате ли му за неговите достижения и за позицията, която заема, или мислите, че той има по-добри взаимоотношения с вашия началник? Страхувате ли се, че ще изгубите работата си? Взима ли сътрудника ви по-висока заплата от вас?

Уелди споделя, че тези отрицателни мисли са резултат от по този начин наречения „ синдром на самозванеца “, който прави хората неспособни да оценят персоналните си достижения, макар всички доказателства за техния триумф. Хората, страдащи от синдрома на самозванеца, се опасяват, че ще бъдат разкрити като некомпетентни и подправени.

„ Ние се тормозим, че някой непрекъснато ни гледа и чака да създадем неточност и използваме сравнението с останалите като метод да се уверим, че сме на прав път. Проблемът с този метод идва от обстоятелството, че той изцяло блокира всички нововъведения. Никога няма да създадете нещо в действителност новаторско, в случай че просто следвате образеца на другите и чака всяко ваше деяние да бъде утвърдено от хората към вас. Сравняването с вашите сътрудници ви носи единствено нови подозрения и съмнения, вместо мечтаната убеденост, която се надявате да получите. “, споделя Уелди.