Хората идват в една малка, но богата библиотека, скрита в

Хората идват в една дребна, само че богата библиотека, скрита в задния двор на центъра на София и се потапят в различен свят на старинни мебели, богата литература за изкуство, бизнес, мода, занимание - всичко на британски, споделя кореспондент на БГНЕС.

Очарованието на Hot Spot Books&Arts не може да се опише еднопосочно, в библиотеката, основана от Васил Райчев, има толкоз дух и успокоение, страст и тишина, че по-добре да го оставим той да опише. А той се вълнува ще има ли тържества за 24 май в центъра на града. Защото има хубави мемоари – празник си беше – и в учебните заведения, и на улиците. Хубав празник.

„ Аз съм роден в Силистра и си припомням до 7 клас каква тръпка беше. След това за по-големите не е толкоз атрактивен празник. Но дотогава – лентите „ първенец ”, аз бях знаменосец няколко години – празникът се превръщаше в мотив за горделивост “, спомня си той.

Връща се на драго сърце обратно - когато направихме библиотеката имаше интервал на доста изявленията. Всеки, който пристигна тук, се възхищава, изумява се – ахва. Защото това, което е тук, не е типично. Хората не знаят какво става, каква е задачата, за какво всичко е толкоз друго. Включително съм чувал и какви ли не митове – че с тази библиотека съм харчел на татко си парите. Но в действителност това е идея с добра цел. Това е доброволческа идея.

В началото, когато я направихме библиотеката, си представяхме нещата по един метод. Имаше даже двама души, които бяха наети на работа. Но видяхме, че в действителност доста малко са хората, които се интересуват и това са различен вид хора. Не може да очакваш, че тук ще стане една върволяк, че хората ще търсят тъкмо това, което сме основали. Пък и не сме желали да го припознаят като снобско место. Никога не сме желали да го наложим като място, където да има хора непрекъснато. Искаме който си го откри, който си го хареса, да си е за него, изясни Райчев. Тогава ни подметнаха концепцията да работим с доброволци. Точно тогава откриха един уебсайт „ TimeHeroes ” - той е за доброволчески дела, за оповестението им. Пуснахме там публикация и счупихме върховете – просто за една две седмици имаше над 150 души, които се записаха. Не всички имат действителната опция да са това, което ние чакаме от тях, само че започнахме със сериозното движение с по 40-50 доброволци на сезон. Това са доста хора. И то хора, които са забавни, решили нещо да вършат от благосклонност – и за себе си, и за другите. Друга сила ни обхвана сега, в който започнахме да работим с доброволци. От роба са минали може би 450 доброволци в библиотеката. Това в действителност е съществено – като друго достижение за това, че съществуваме като културно средище, радва се Васил Райчев.

Ние сме един тип съвременно читалище. Тука не са единствено книгите – човек да пристигна да чете и да си вземе книги за у дома. Тук се вършат събития, изложения, представяния, спектакъл концерти. Всякакви събития, които могат да влязат в нашия формат. Понеже сме самостоятелни, каквото реши някой, това вършим. Не се съобразяваме с някакви условия.

Нямаме някакво непрекъснато ядро от хора тъй като младежите, които четат, са доста динамични. Те пътуват – в този момент са в България, след това са някъде другаде, след това са някъде още по-другаде, след това се връщат….

Но имаме си такива доброволци, които са ветерани и образоват новите доброволци. Имаме доста симпатизанти и последователи. Много е забавно. Но за жалост доста по-малко в сравнение с би ми се желало на мен като посещаемост и като интерес. Всичко тук е с отворен достъп. Няма нещо, което да не може да стане. Човек може да пристигна тук да си прави събития, да стои колкото си желае. Имаме чай, кафе. Всякакви дребни неща се оферират, с цел да е умерено на човек. Хем е в центъра на София, хем никакъв звук не се чува. Ние сме напълно като във вътрешен двор. Абсолютна тишина и успокоение, което е хубаво за такова място, сподели Райчев.

И в действителност библиотеката е закътана в едно безшумно пространство в задната част на центъра – на ул. „ Денкоглу “ 18. Една дребна дървена табелка насочва от тротоара незнаещите към това кътче – фантазия.

Тук има към 17 000 тома книги, всичките са с културна, умна ценностна за ценители тема. Имаме неповторима бизнес секция с към 4000 тома, продължава Райчев. Има доста книги, които са за изкуства, всички типове изкуства – от изобразителни до дизайн, интериор, кино, музика. Има доста книги за занимания, за неща, които вълнуват любознателните хора – риболовство, кулинария, спортове, пътувания… Има туристически справочници за съвсем всички дестинации по света.

Какво е отношението на младите към книгите? Има една дребна част, за които книгите са значими. Те са част от всичко друго, което вършат - това са нашите почитатели и гости. Има и хора, които сред 30 и 60 години, които също са ценители на изкуството и на книгите – това е втората по размер група. Всеки, който има време, намира метод да пристигна да се отбива и тук. Има още доста какво да се направи. Но тъй като работим с доброволци и сме лимитирани до броя доброволци, които вземат участие всеки сезон и до техните качества, изяснява основателят и притежател на Hot Spot Books&Arts.

Мисля, че отношението към книгите в наше време става все по-добро, само че за доста дребна група от хора. В България се издават извънредно доста забавни книги. Но четящите хора са доста малко - това е като един клуб или затворен кръг от хора. Идеята книгите в библиотеката ни да са на британски, беше, с цел да са по-редки неща, които човек не може да си ги купи от книжарница.

Четенето - чете се повече, само че интензивно четящите като че ли са малко. За страдание към този момент като върви човек по домовете на хората, доста рядко вижда библиотека. Пред библиотеката беше част от хола на всекиго, в този момент сега са малко хората, които целеустремено си купуват и колекционират книги. Хартиената книга ще остане, електронната в никакъв случай няма да я замести. Удоволствието да я държиш в ръцете си, да я обърнеш на която си страница искаш когато и да е, е друго. Пък и книгите през последните 5-10 години станаха ужасно забавни. В конкуренция с електронните медии, те не са единствено бели страници с букви и текст, те са доста хубаво направени. Тук в библиотеката ни има по-стари книги и се вижда разликата и в качеството, и в наличието, разясни Райчев.

Едно от най-хубавите неща, които тази библиотека дава в действителност е, че доста хора се срещат. Могат да се срещнат и да споделят сходни чувства и страсти. Миналата седмица имаше нощ на четенето. Тук беше и ливанското посолство с една доста забавна книга. Получи се доста забавно, просто беше неповторимо. Хората споделиха, че е било неповторимо спрямо други места, където е имало четения. Като отвори врата и огледа, всеки клиент споделя, че чувството е неповторимо.

Плановете ни са да развиваме всяко нещо, което хората биха оценили. Ние нямаме огромни благоприятни условия – нито финансови, нито човешки запаси, само че с това, което имаме, вършим изложения, четения, презентации. Интересното е, че всеки, който желае да направи нещо, може да пристигна, да види местото и да реши какво може да направи. Много по-интересни сме от една суха зала конференции.

Сега обмисляме да създадем салон на изкуствата – да създадем тематични събирания, да можем да покажем нещо ново пред хората. Тази среда би трябвало да се разпространява и да се употребява, уверен е Райчев. /БГНЕС