Човешките способности на приматите
Хората еволюционно са доста близки до други примати, като имат деветдесет и седем % подобие в ДНК-то. Маймуните практикуват в действителност човекоподобно държание.
Проява на това държанието е умеенето да споделят „ не ”. Когато шимпанзетата видят, че дребните им си играят с храната, вместо да я ядат, те им не разрешават да го вършат.
Същото се случва от време на време и в случай че майката реши, че детето й не би трябвало да отиде на избран клон. При шимпанзетата и маймуните бонобо поклащането на главата е несъмнено проявление, че нещо не би трябвало да се прави.
Според експертите това може да е остарелият като света жест на отричане с клатене на главата. Понякога маймуните употребяват този жест, с цел да предупредят дребните си какво не би трябвало да вършат, без другите маймуни да го виждат.
Когато маймуните желаят храна, те протягат отворената си длан по метода, по който го вършат просяците на улицата. Те имат и нападателни жестове, прегръщат се и се допират, както го вършат хората.
Шимпанзетата и маймуните бонобо елементарно имитират жестовете на хората, които те вършат с ръце и крайници, имитацията на мимиката на лицето им е по-трудна.
Това допуска появяването на езика на жестовете дълго преди езиковото другарство. Когато маймуните мандрили не желаят да бъдат обезпокоявани, те затварят очите си с ръце.
Според експертите този жест е удостоверение за обществената просвета на тези примати. За маймуните също по този начин е присъщ мощният смях. Той прилича звуците, които издава човек, когато го гъделичкат.
Смехът на маймуните е с по-нисък тембър, само че изразът на лицата им и придвижванията, които съпровождат тези звуци, са толкоз близки и познати, че наподобяват на човешки.
Както и хората, маймуните могат да разпознават лица. Точно като хората, те се поддават на изкушението да ядат нездравословна храна, с цел да избегнат напрежението.
