Хората четат новини в социалните мрежи, но не им вярват, показва изследване на "Ройтерс" и Оксфорд
Хората четат вести в обществените мрежи, само че не им имат вяра.
Все по-малко хора четат вестници, само че от ден на ден са склонни да заплащат за тяхната публицистика.
Феноменът на " подправените вести " не е нещо ново, а е обвързван с отдавнашно съмнение към медиите и политическата поляризация.
Тазгодишният отчет Digital News Report на института " Ройтерс " и Оксфордският университет демонстрира картина, цялостна с несъгласия.
Анализът се базира на изявленията с над 70 000 души в 36 страни, измежду които Унгария и Румъния (България не е измежду тях).
Източниците на вести и възходът на WhatsApp
За 14% от интервюираните обществени мрежи са главният източник на вести, само че растежът на потреблението им се забавя на всички места, с изключение на в Съединени американски щати и Англия. Активността в тези две страни се дължи евентуално на яростните диспути към изборите и референдума.
Докладът опровергава и всеобщото мнение, че обществените мрежи основават " балони ", в които потребителите виждат единствено неща, които подхождат на към този момент построените им отзиви. Те в действителност са единствено част от смесеното медийно ползване, като едвам 2% от хората разчитат единствено на тях, с цел да се осведомят.
Близо четвърт от интервюираните търсят, споделят или разискват вести посредством чат приложения.
WhatsApp става все по-популярно, само че скокът в използването му точно в подтекста на новините е незабравим – тя стигна 15% предходната година на международно равнище. WhatsApp към този момент съперничи на Фейсбук в потреблението на вести в няколко пазари, измежду които Малайзия (за 51% от анкетираните), Бразилия (46%) и Испания (32%). Viber се оказва известен в елементи от Южна и Източна Европа, други приложения набират мощ в Азия. ( " Дневник " има собствен обществен чат във Viber.)
Причините са две – те дават повече персонално пространство и не филтрират посредством логаритми това, което ще покажат. През 2016 година Фейсбук стартира да приоритизира проявлението на другари и родственици във фийда, вместо на новинарски публикации. Възможно е и хората да са почнали да прекарват повече време в чат-приложенията, вместо в обществените мрежи. Активираните с глас асистенти като Amazon Echo също получават известност като източници на новинарско наличие.
Австрийците и швейцарите остават правилни на вестниците (на хартия), германците и италианците избират малкия екран, до момента в който латиноамериканците употребяват най-вече обществени мрежи и приложения.
Докато хората в Скандинавието и Англия са по-склонни да отидат непосредствено в избран уебсайт или приложение (защото познават и почитат марката), латиноамериканците и жителите на Централна и Източна Европа разчитат на обществените мрежи за насочна точка.
Имейлът също се завръща – 34% от белгийците разчитат на пощата си да им доставя новините, в Съединени американски щати това са 23%. Американците се осланят както на нови играчи като Quartz, по този начин и на открити такива като Washington Post, който предлага към 70 разнообразни нюзлетъри.Напредъкът на агрегаторите
Изненадващото тази година е растежът е използването на мобилни агрегатори, изключително Apple News и Snapchat Discover – тя е скочила двойно в таргет групите им през 2016 година Apple News усили обсега си – наличното в Съединени американски щати, Англия и Австралия приложение демонстрира, че то се употребява от към четвърт от притежателите на iPhone.
Ръст отбелязва и порталът Discover на Snapchat, който дава на медии като Le Monde, CNN и Wall Street Journal опция да се свържат с по-млада публика.
Discover бе разполагаем в Съединени американски щати, Англия и Австралия, през септември 2016 година навлезе във Франция, а при започване на 2017 година - в Норвегия и Германия. Потреблението на хората сред 18 и 24 години се е нараснало, с помощта на позицията на Discover в самото приложение и на опцията да се абонират за излъчванията на обособени медии.
Употребата на приложения е скочила в съвсем всички страни. Авторите на отчета приписват това на два фактора – че от ден на ден медии са оптимизирали опциите за търсене, тъй че резултатите да водят към приложенията, в които разгласяват, и увеличеното проявление на известия на екрана на смарт телефона.
Доверие и пари
Само четвърт от респодентите имат вяра, че обществените мрежи се оправят добре в отделянето на обстоятелствата от фикцията, спрямо 40%, които са на това мнение във връзка с класическите медии. Най-високо е доверието към обичайните медии във Финландия (62%), а най-ниско – в Гърция и Южна Корея (около 23%).
Изследователите записват връзка сред недоверието в медиите и политическата поляризация в страната – феномен, следят в Съединени американски щати, Италия и Унгария. В Съединени американски щати най-скептични са поддръжниците на Доналд Тръмп и републиканците, до момента в който във Англия недоверието е по-ясно изразено у левите гласоподаватели, които считат, че десни медии пропагандират за Брекзит и в интерес на държавното управление.Макар единствено 13% от световната публика да е склонна да заплаща за вести, в Съединени американски щати тази година има внезапен скок – от 9% на 16%. Повечето дарения идват от млади и лявоориентирани хора, а клиентите на New York Times и Wall Street Journal са се нараснали надлежно с половин милион и 200 000 членове в шестте месеца след изборите.
Сумата на даренията в Съединени американски щати и Австралия е скочила тройно. Най-склонни да заплащат за публицистика са хората в страните, където тя е и най-свободна – в Скандинавието. Медиите там оферират и разнородни варианти за заплащане и дарения, също така, с помощта на техническия си прогрес, употребяват бази данни, с цел да предвиждат държанието на клиентите и да опитват с динамично ценообразуване.
Все по-малко хора четат вестници, само че от ден на ден са склонни да заплащат за тяхната публицистика.
Феноменът на " подправените вести " не е нещо ново, а е обвързван с отдавнашно съмнение към медиите и политическата поляризация.
Тазгодишният отчет Digital News Report на института " Ройтерс " и Оксфордският университет демонстрира картина, цялостна с несъгласия.
Анализът се базира на изявленията с над 70 000 души в 36 страни, измежду които Унгария и Румъния (България не е измежду тях).
Източниците на вести и възходът на WhatsApp
За 14% от интервюираните обществени мрежи са главният източник на вести, само че растежът на потреблението им се забавя на всички места, с изключение на в Съединени американски щати и Англия. Активността в тези две страни се дължи евентуално на яростните диспути към изборите и референдума.
Докладът опровергава и всеобщото мнение, че обществените мрежи основават " балони ", в които потребителите виждат единствено неща, които подхождат на към този момент построените им отзиви. Те в действителност са единствено част от смесеното медийно ползване, като едвам 2% от хората разчитат единствено на тях, с цел да се осведомят.
Близо четвърт от интервюираните търсят, споделят или разискват вести посредством чат приложения.
WhatsApp става все по-популярно, само че скокът в използването му точно в подтекста на новините е незабравим – тя стигна 15% предходната година на международно равнище. WhatsApp към този момент съперничи на Фейсбук в потреблението на вести в няколко пазари, измежду които Малайзия (за 51% от анкетираните), Бразилия (46%) и Испания (32%). Viber се оказва известен в елементи от Южна и Източна Европа, други приложения набират мощ в Азия. ( " Дневник " има собствен обществен чат във Viber.)
Причините са две – те дават повече персонално пространство и не филтрират посредством логаритми това, което ще покажат. През 2016 година Фейсбук стартира да приоритизира проявлението на другари и родственици във фийда, вместо на новинарски публикации. Възможно е и хората да са почнали да прекарват повече време в чат-приложенията, вместо в обществените мрежи. Активираните с глас асистенти като Amazon Echo също получават известност като източници на новинарско наличие.
Австрийците и швейцарите остават правилни на вестниците (на хартия), германците и италианците избират малкия екран, до момента в който латиноамериканците употребяват най-вече обществени мрежи и приложения.
Докато хората в Скандинавието и Англия са по-склонни да отидат непосредствено в избран уебсайт или приложение (защото познават и почитат марката), латиноамериканците и жителите на Централна и Източна Европа разчитат на обществените мрежи за насочна точка.
Имейлът също се завръща – 34% от белгийците разчитат на пощата си да им доставя новините, в Съединени американски щати това са 23%. Американците се осланят както на нови играчи като Quartz, по този начин и на открити такива като Washington Post, който предлага към 70 разнообразни нюзлетъри.Напредъкът на агрегаторите
Изненадващото тази година е растежът е използването на мобилни агрегатори, изключително Apple News и Snapchat Discover – тя е скочила двойно в таргет групите им през 2016 година Apple News усили обсега си – наличното в Съединени американски щати, Англия и Австралия приложение демонстрира, че то се употребява от към четвърт от притежателите на iPhone.
Ръст отбелязва и порталът Discover на Snapchat, който дава на медии като Le Monde, CNN и Wall Street Journal опция да се свържат с по-млада публика.
Discover бе разполагаем в Съединени американски щати, Англия и Австралия, през септември 2016 година навлезе във Франция, а при започване на 2017 година - в Норвегия и Германия. Потреблението на хората сред 18 и 24 години се е нараснало, с помощта на позицията на Discover в самото приложение и на опцията да се абонират за излъчванията на обособени медии.
Употребата на приложения е скочила в съвсем всички страни. Авторите на отчета приписват това на два фактора – че от ден на ден медии са оптимизирали опциите за търсене, тъй че резултатите да водят към приложенията, в които разгласяват, и увеличеното проявление на известия на екрана на смарт телефона.
Доверие и пари
Само четвърт от респодентите имат вяра, че обществените мрежи се оправят добре в отделянето на обстоятелствата от фикцията, спрямо 40%, които са на това мнение във връзка с класическите медии. Най-високо е доверието към обичайните медии във Финландия (62%), а най-ниско – в Гърция и Южна Корея (около 23%).
Изследователите записват връзка сред недоверието в медиите и политическата поляризация в страната – феномен, следят в Съединени американски щати, Италия и Унгария. В Съединени американски щати най-скептични са поддръжниците на Доналд Тръмп и републиканците, до момента в който във Англия недоверието е по-ясно изразено у левите гласоподаватели, които считат, че десни медии пропагандират за Брекзит и в интерес на държавното управление.Макар единствено 13% от световната публика да е склонна да заплаща за вести, в Съединени американски щати тази година има внезапен скок – от 9% на 16%. Повечето дарения идват от млади и лявоориентирани хора, а клиентите на New York Times и Wall Street Journal са се нараснали надлежно с половин милион и 200 000 членове в шестте месеца след изборите.
Сумата на даренията в Съединени американски щати и Австралия е скочила тройно. Най-склонни да заплащат за публицистика са хората в страните, където тя е и най-свободна – в Скандинавието. Медиите там оферират и разнородни варианти за заплащане и дарения, също така, с помощта на техническия си прогрес, употребяват бази данни, с цел да предвиждат държанието на клиентите и да опитват с динамично ценообразуване.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ