Андропов – инициаторът на разпадането на СССР
Хората бързо преименуваха Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз в ЧК на Комунистическа партия на Съветския съюз
Хората бързо преименуваха Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз в ЧК на Комунистическа партия на Съветския съюз, само че шегите по адрес на младия, едвам на 68 години, водач просъществуваха за малко време. Юрий Владимирович единствено „затегна гайките“, скара се със Съединени американски щати и скоро по-късно умря, само че съумя да си завоюва в Русия репутацията на мощен общественик и родолюбец. Според мнението обаче на доста авторитетни историци, точно той приготви колапса на Съюз на съветските социалистически републики. Михаил Горбачов и Борис Елцин единствено довършиха неговото дело.
Как да си разбираем за какво в Москва има бул. „ Юрий Андропов ”, а дори няма и една алея с имената на Брежнев, Хрушчов и Сталин, сякаш тези водачи не били част от историята на Русия? Какво ви идва в главата преди всичко, когато се замислите за Андропов? Шефът на омразното Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Чекистът, станал първият общоприет секретар в историята на Лубянка. Той затваряше корумпирани и вярващи, експулсира от страната дисидентите, вкарваше в наказателните психиатрии, стартира афганистанската война и разгони узбекската мафия. И може би, това е всичко.
15 години, един от най-загадъчните управници на Съюз на съветските социалистически републики вървеше към висшата власт и 15 месеца се задържа на нейния връх, до момента в който най-после не умря в реанимацията заради тежко бъбречно увреждане. Даже и потомствените чекисти не знаят биографията на своя началник, тъй като е несъмнено, че никой не я знае и в нея има доста комплицирани неща и бели петна. Ето за какво мнозина го считат за евреин, поради скритите данни за родителите му, според „петата точка“. Изследователите се пробват да намерят отговор на въпроса: „Кой сте Вие, другарю Андропов?“, принудени да разчитат на най-ненадеждния източник – записките. И не могат да потвърдят с документи заключенията си.
Юрий Владимирович беше популярен конспиратор, не се сприятеляваше с никого и не водеше дневник. Да събира компромати за него надали някой би посмял. А противниците на Андропов бяха застрелвани, отравяни, умираха при мистериозни условия или ненадейно умираха, тъкмо когато за шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а по-късно и за генералния секретар това беше изключително удобно.
Епидемия от смъртни случаи
От 1976 година стартира същинска зараза от неочаквани смъртни случаи измежду съюзната и републиканската номенклатура. Те бяха десетки! Първият, който ненадейно умря бе министърът на защитата, Андрей Гречко. Той беше открита съпротива на Андропов. По времето на унгарската (1956) и чехословашката (1968) „цветни революции“ той държеше на това, че армията е длъжна да пази единствено родината, а не да се меси в политиката. И недоумяваше за какво шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е надул личния състав си с половин милион. Причината за гибелта на маршала не е открита. След него министерството не се оглавява от боен офицер, а от занимаващия се с механически науки и съдружник на Андропов, Дмитрий Устинов.
Следващата жертва бе секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз по земеделието Фьодор Кулаков. Резултатите от неговата аутопсия след гибелта му през 1978 година бяха засекретени. Мястото на умрелия беше заето от Михаил Горбачов. През октомври 1980 година при автомобилна злополука умира партийният водач на Беларус, Героят на Съветския съюз Петър Машеров. По пътя на кортежа му се появява самосвал, който ненадейно се врязва в зила на Машеров. Това става две седмици преди пленарното съвещание, на което щеше да стане член на Политбюро. И знаете ли кой взе това място? Бъдещият любим на международното държавно управление, гробарят на Съюз на съветските социалистически републики, Горбачов!
Когато ненадейно умира и правоприемника на Машеров в Беларус – Тихон Киселев, в Минск стартира да приказва за устрема на Андропов да сложи отпред на републиката собствен човек, който да изгони от властта остарялата армия. След това в пътно-транспортно произшествие, умират правилните на Брежнев хора като членът на Регионалния комитет на Ленинград, ръководителя на Съвета на министрите на Грузия, заместник-командирът на граничните войски на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и основният редактор на интернационалното комунистическо списание „Проблеми на мира и социализма“. Внезапно умря и шефът на Института за международна стопанска система и интернационалните връзки учен Николай Иноземцев, единственият икономист, с който Брежнев се съобразяваше.
На 19 януари 1982 се твърди, че се самоубива първият заместител на Андропов, генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Семьон Цвигун, протеже в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Брежнев. На 25 януари по време на обикновен медицински обзор ненадейно умира Михаил Суслов, „сивият кардинал“, който отговаряше за идеологията, културата, цензурата и образованието. Постът му бе ангажиран от самия Андропов, а лекарят на Суслов бе открит обесен един месец по-късно. През цялата последна година от живота на слабеещия Брежнев, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) злепоставяше генералния секретар с „изтичане“ на компромати за патологичната пристрастеност на щерка му към диамантите. И малко преди гибелта си Леонид Илич написа в работния си дневник, че е получил от Андропов „жълто хапче за безсъние“.
От екрана на демократичните телевизионни канали, над четвърт век ни се споделя, че това са „глупости“, сътворени в лабораторията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за генералния секретар. И те допускат, че всички изброени смъртни до тук случаи са вследствие на битката за власт на партийната номенклатура на Брежнев. Но въпреки всичко всички умрели по това време бяха единствено „брежневци“, като всеки от тях бе охраняван от чекистите на андроповското Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Либералните новобранци
Настоящото управление на страховитото ведомство не бърза да разкрива тайните на Андропов. Очевидно, към момента не е пристигнало времето да се удостовери версията на някогашния началник на „Белия дом“ разстреляния Руслан Хасбулатов, на откривателите Александър Шевякин, Сергей Семанов, Фьодор Разаков и други, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е помогнало на Запада за разрушаването на Съюз на съветските социалистически републики. Много обстоятелства обаче потвърждават, че казусът е точно подобен
Плановете на Алън Дълес и на „Ранд Корпорейшън“ стартират да се превъплъщават, едвам когато през 1967 година „ Лубянка “ бе управлявана от огромния интелектуалец и западняк Юрий Андропов. Именно той като началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и станал член на Политбюро през 1973 година, способства за популяризирането на такива значими фигури в заличаването на Съветския съюз, като Шеварднадзе, Горбачов и Елцин.
Нито едно от назначенията на управителна партийна служба не ставаше без единодушието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Едва ли маститият Андропов е проспал кариерата на ставрополеца Горбачов, който той завербува още през 1969 година Съвсем неотдавна самият Горбачов искрено си призна за антисъветските настроения: „… това постановяваше преструктурирането и аз в началото се надявах, че Литва, Латвия и Естония ще стартират първи битката си за излизане от СССР“.
Виктор Казначеев, вторият човек след Горбачов в Регионалния комитет на Ставропол, написа за шефа си: „Той беше богат, а тогава това беше невероятно“. По това време на територията на Ставропол целият руски хайлайф почиваше, лекуваше се и създаваше персоналните си връзки, този край стана прочут като гнездото на сивата стопанска система и на политическите интриги.
Наблюдателният Горбачов предлага на Андропов секретаря на Томския Регионален комитет Егор Лигачов и скоро под управлението на последния се оказват всички стопански фрагменти на Комунистическа партия на Съветския съюз. Така Андропов получава опция на всички места да сложи свои хора, някои от които и до момента стоят в сянка. Дейността на Егор Кузмич бе високо оценена от един от западните политолози: „Първостепенната задача на Лигачов беше да реализира „ революцията на Андропов“ измежду управлението на районните и регионалните партийни организации ”.
До края на 1983 година бяха заменени 20% от първите секретари на районните комитети на партията, 22% от членовете на Съвета на министрите, както и забележителен брой от висшия уред на ЦК… Тези пермутации усилиха опциите на Андропов за нововъведения. Но руският народ към момента не подозираше какво ще му се случи след няколко години. Те пропуснаха около ушите си воплите на интелектуалци от новата вълна на репресии и смятаха, че Андропов просто „затяга гайките“ на разхлабената система и притиска крадците на хазната. Е, от време на време той отиваше прекомерно надалеч, когато да вземем за пример заповяда да се заловят лентяите и ги наказа за закъсненията им за работа. Но въпреки всичко беше добър човек. И ред вкара, и цената на водката понижи, която в негова чест бе наречена „Андроповка“.
И никой не видя, по какъв начин един след различен в структурите на властта се катереха Горбачов и Елцин. „В края на декември 1983 година, спомня си Лигачов – от болничното заведение ми се обади, Юрий Владимирович и изиска от мен по време на визитата ми в Свердловск да следя Елцин. Честно казано, бях притеглен от него, от неговата жизнеспособност при общуването му с хората, а неговите сила и увереност, бяха забележителни и към него всички се отнасяха с почитание. Елцин бе взет на работи в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, не без моята помощ“. Междувременно предшественикът на Лигачов, кардиналният Николай Петровичев смяташе, че на Елцин не би трябвало да се дава нищо за ръководство и би трябвало да бъде изпъден с метла от партията.
В резултат на това „ андроповци ” погнаха несговорчивия Петровичев.
Превърнете Съюз на съветските социалистически републики в Съединени американски щати
Чубайс, Авен, Кох, Глазев, Гайдар, Яковлев, Арбатов и другите перестройчици и млади реформатори също са „пиленцата на Андропов ”.
В Интернет списанието „Стрингър“ неизвестен офицер от разузнаването на Първо главно управление (на ДС) на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) описа, че към 1979 година Андропов стига до извода, че плана за създаване на социализма в Съюз на съветските социалистически републики е пред разпад, и корена на този проблем той вижда в стопанската система, а това може да се оправи единствено посредством икономическа промяна. Целта е да се трансформира Съветския съюз в една гигантска корпорация, която би трябвало да работи в границите на една отворена стопанска система на основата на взаимни предприятия с непознат капитал: „Имаше един въпрос. А от кое място ще се вземат професионалните специалисти по стопанската система? Андропов реши това внезапно: Щом няма експерти и вътре в страната няма кой да ги образова, тогава е належащо образованието им да стане в чужбина въз основата на непознатия опит. Парадоксалното беше, че за първи път в историята трябваше да се приготвят експерти, които в реалност щяха да бъдат бъдещите държавни водачи.
Московският екип на Гайдар даде пет вицепремиери, осем министри, осем зам.-министри. Ленинградският кръг на Чубайс даде трима вицепремиери, двама министри, пет зам.-министри. Своята двойнствена игра Андропов водеше толкоз тънко, че до момента в който беше жив никой в РСФСР не разгада тази игра. Но в другите републики осъзнаха, че замирисва на пържено, доста преди Горбачов да пристигна на власт със своята популярна фраза „процесът към този момент започна“.
На стаж в Съединени американски щати отпътуваха децата студенти на локалния хайлайф и децата на работещите в сенчестата стопанска система. Именно тяхната подривна активност, доста опрости колапса на Съюз на съветските социалистически републики. Успоредно с това, съгласно спомените на Аркадий Волски, който по времето на Елцин беше отпред на Руския съюз на индустриалците и бизнесмените, при започване на 80-те, младите андроповски интелектуалци съществено са проучвали концепцията за разделянето на Съюз на съветските социалистически републики на 41 мултикултурни щата на мястото на националните републики.
Памучното дело
Андропов даде на органите по сигурността по-голяма самостоятелност от Центъра. Навсякъде стартира битката против на клановете на власт. Основната работа на генералния секретар Андропов, за която либералите го приветстват, беше битката му против корупцията. Тя стартира в Узбекистан, единствената република, на територията на която след Втората международна война живееха представителите на съвсем всичките 142 националности на Съюз на съветските социалистически републики. И те освен съжителстваха, а в действителност живееха в мир. За този мир, заслуга има фронтовакът Шараф Рашидов, произлязал от самаркандски клан, и който от 1959 година, за съвсем четвърт век, съумя да сплоти към властта представители на всички други узбекски кланове, и не разреши на никой от тях да ръководи другите.
Узбекистан още преди земетресението през 1966 година се трансформира в мощен районен водач в Централна Азия. Успехът бе видян и от западните разследващи служби. Те знаеха доста добре, че взриви ли се мира в Узбекската ССР, незабавно това ще предизвика още по-мощна реакция в по-малко спокойните райони, а това ще е прелестен късмет да бъде разчленен Съюз на съветските социалистически републики. Но без да се дискредитира Рашидов това беше невероятно.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Андропов стартира да „ рови ” към него от 1967 година насам. Повод за неговото обвиняване те откриха през 1974 година в една кореспонденция за предаването на памука на страната. Над 1 милион рубли, годишно потъваха в джобовете на памучната мафия. Но Брежнев постоянно възпираше съперниците на Рашидов, знаейки каква е цената на мира в този регион.
Той постоянно получаваше доста по-малко вложения от Грузия и Армения, само че даваше доста повече в хамбара на Родината. Памукът, „бялото злато“, което страната купуваше за копейки, само че продаваше в 34 страни за валута и изцяло обезпечаваше с тази суровина текстилната индустрия на Съюз на съветските социалистически републики. Републиката беше втора по добива на злато, а най-мощната в света компания в Мурунтау произвеждаше слитъци с висока непорочност и предаваше всяка година по 50 тона злато. Да не се не помнят също по този начин и въглищата, медта, нефта, коприната и астраганените кожи.
Разбира се, там имаше и корупция. Но спрямо кавказката, размерът й беше доста дребен. Истинският корупционен гнойник растеше в обгрижваните от Андропов, Армения, Грузия и Азербайджан, чиито представители бяха отпред на главните „мозъчни центрове“ на Съюз на съветските социалистически републики. „Андроповският десант“ отпред със следователите Телман Гдлян и Николай Иванов в края на 70-те години искаше с един удар да бъде дискредитиран Брежнев и да се разшири сферата на кавказкото въздействие в Узбекистан, където в по-високите етажи на властта имаше доста арменци, макар че арменската диаспора беше единствено 0,2% от локалните поданици. Целта беше да се даде опция на арменските и грузинските глобалисти да подчинят първо републиката, а по-късно и цялата Централна Азия. И в случай че това не успееше, то най-малкото щеше да е изпокарването сред народите им.
В резултат на невижданото гонене (в пресата крещяха за хипотетично заграбване от мафията за 1,5 млрд.) на 31 октомври 1983 Рашидов ненадейно умря. На 9 февруари 1984 година гибелта настига и Андропов. Но най-важното за разпада на страната беше към този момент свършено от генералният секретар. Веднага след неговата и на Рашидов гибел в цяла Централна Азия, младежите, осъждаха водената от Съюз на съветските социалистически републики кървава война в Афганистан. Стартира разпространяването на опиати и стартира борбата сред клановете.
При Горбачов офанзивите върху републиката се ускориха. На глобалистите не им бе нужна гибелта на Рашидов, а краха на интернационализма. 22 хиляди души бяха свалени от високите им длъжности. Сред тях бяха узбеки, руснаци, гърци, украинци, таджики, туркмени и татари, само че не и арменци!. Стотици отидоха в пандиза. Случаят закупи невиждан мащаб. Но незабавно откакто показанията на обвинените, демонстрираха огромните подкупи, отиващи при Егор Лигачов, делото за корупцията стартира да се разпада от върха.
Афганистанските пристрастености
Глобалистите в Кремъл се появиха още при Хрушчов. Те станаха повече след внезапното повишаване на цените на нефта през 1973 година, когато Брежнев се отхвърли от икономическата промяна на Алексей Косигин в интерес на увеличението на доставките на недопечен нефт на Запад. Всъщност, още тогава руската стопанска система стартира да обслужва западната стопанска система, само че не на пазарен, а по планов метод и това не беше в ущърб на родното произвеждане. Но това не устройваше Запада. Дали волята на Запада или своята воля стартира да осъществя Андропов, тогава към момента началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ние не знаем. Архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по думите на техни чиновници, бяха изрядно почистени при Бакатин (министър на Министерство на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики 1988-1990 г.).
Днес е потвърдено, че нашествието в Афганистан, за която проклинат Брежнев, е била готова от Андропов, благодарение на Устинов, на секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Борис Пономарьов и на външния министър Андрей Громико. Генералите Огарков, Вареников и Ахромеев изрично са били срещу въвеждането на войските.
През пролетта на 1979 година, когато формалният водач на Афганистан Нур Мухамад Тараки и министър председателят Хафизулла Амин молят за помощ, Брежнев и Андропов се съгласяват. През октомври Тараки беше погубен и Брежнев се разколебава. Но през декември Андропов внезапно трансформира мнението си и притиска Брежнев да съобщи, че Амин е молил за помощ Съединени американски щати, където е учил и е бил завербован от Централно разузнавателно управление на САЩ. А янките несъмнено са подготвени да му обезпечат тази помощ и да конфигурират ракети „Пършинг“. Освен това се твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ организира интервенция в Турция по основаването на „нова Велика Османска империя“, в която ще бъдат включени и южните руски републики. И Брежнев небрежно се предава.
Военните на вятъра се пробват да го отклонят от това. Обясняват му, че американска инвазия в Афганистан е невъзможна, откакто са минали единствено три години от срамната за тях война във Виетнам. Съединени американски щати тогава бяха на ръба на икономическа злополука. Джими Картър една година преди президентските избори нямаше желание да влиза в Афганистан. И в действителност, янките за първи път след Виетнам вземат решение да нахлуят в друга страна едвам през 1983 година – в дребната Гренада.
А националната памет в действителност помни с положително Андропов заради една, единствена и елементарна причина. През 1983 година, за първи път след гибелта на Сталин бе понижена цената на водката.
(Превод особено за „ Труд “ Павел Павлов)
Хората бързо преименуваха Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз в ЧК на Комунистическа партия на Съветския съюз, само че шегите по адрес на младия, едвам на 68 години, водач просъществуваха за малко време. Юрий Владимирович единствено „затегна гайките“, скара се със Съединени американски щати и скоро по-късно умря, само че съумя да си завоюва в Русия репутацията на мощен общественик и родолюбец. Според мнението обаче на доста авторитетни историци, точно той приготви колапса на Съюз на съветските социалистически републики. Михаил Горбачов и Борис Елцин единствено довършиха неговото дело.
Как да си разбираем за какво в Москва има бул. „ Юрий Андропов ”, а дори няма и една алея с имената на Брежнев, Хрушчов и Сталин, сякаш тези водачи не били част от историята на Русия? Какво ви идва в главата преди всичко, когато се замислите за Андропов? Шефът на омразното Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Чекистът, станал първият общоприет секретар в историята на Лубянка. Той затваряше корумпирани и вярващи, експулсира от страната дисидентите, вкарваше в наказателните психиатрии, стартира афганистанската война и разгони узбекската мафия. И може би, това е всичко.
15 години, един от най-загадъчните управници на Съюз на съветските социалистически републики вървеше към висшата власт и 15 месеца се задържа на нейния връх, до момента в който най-после не умря в реанимацията заради тежко бъбречно увреждане. Даже и потомствените чекисти не знаят биографията на своя началник, тъй като е несъмнено, че никой не я знае и в нея има доста комплицирани неща и бели петна. Ето за какво мнозина го считат за евреин, поради скритите данни за родителите му, според „петата точка“. Изследователите се пробват да намерят отговор на въпроса: „Кой сте Вие, другарю Андропов?“, принудени да разчитат на най-ненадеждния източник – записките. И не могат да потвърдят с документи заключенията си.
Юрий Владимирович беше популярен конспиратор, не се сприятеляваше с никого и не водеше дневник. Да събира компромати за него надали някой би посмял. А противниците на Андропов бяха застрелвани, отравяни, умираха при мистериозни условия или ненадейно умираха, тъкмо когато за шефа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), а по-късно и за генералния секретар това беше изключително удобно.
Епидемия от смъртни случаи
От 1976 година стартира същинска зараза от неочаквани смъртни случаи измежду съюзната и републиканската номенклатура. Те бяха десетки! Първият, който ненадейно умря бе министърът на защитата, Андрей Гречко. Той беше открита съпротива на Андропов. По времето на унгарската (1956) и чехословашката (1968) „цветни революции“ той държеше на това, че армията е длъжна да пази единствено родината, а не да се меси в политиката. И недоумяваше за какво шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е надул личния състав си с половин милион. Причината за гибелта на маршала не е открита. След него министерството не се оглавява от боен офицер, а от занимаващия се с механически науки и съдружник на Андропов, Дмитрий Устинов.
Следващата жертва бе секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз по земеделието Фьодор Кулаков. Резултатите от неговата аутопсия след гибелта му през 1978 година бяха засекретени. Мястото на умрелия беше заето от Михаил Горбачов. През октомври 1980 година при автомобилна злополука умира партийният водач на Беларус, Героят на Съветския съюз Петър Машеров. По пътя на кортежа му се появява самосвал, който ненадейно се врязва в зила на Машеров. Това става две седмици преди пленарното съвещание, на което щеше да стане член на Политбюро. И знаете ли кой взе това място? Бъдещият любим на международното държавно управление, гробарят на Съюз на съветските социалистически републики, Горбачов!
Когато ненадейно умира и правоприемника на Машеров в Беларус – Тихон Киселев, в Минск стартира да приказва за устрема на Андропов да сложи отпред на републиката собствен човек, който да изгони от властта остарялата армия. След това в пътно-транспортно произшествие, умират правилните на Брежнев хора като членът на Регионалния комитет на Ленинград, ръководителя на Съвета на министрите на Грузия, заместник-командирът на граничните войски на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и основният редактор на интернационалното комунистическо списание „Проблеми на мира и социализма“. Внезапно умря и шефът на Института за международна стопанска система и интернационалните връзки учен Николай Иноземцев, единственият икономист, с който Брежнев се съобразяваше.
На 19 януари 1982 се твърди, че се самоубива първият заместител на Андропов, генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Семьон Цвигун, протеже в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Брежнев. На 25 януари по време на обикновен медицински обзор ненадейно умира Михаил Суслов, „сивият кардинал“, който отговаряше за идеологията, културата, цензурата и образованието. Постът му бе ангажиран от самия Андропов, а лекарят на Суслов бе открит обесен един месец по-късно. През цялата последна година от живота на слабеещия Брежнев, шефът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) злепоставяше генералния секретар с „изтичане“ на компромати за патологичната пристрастеност на щерка му към диамантите. И малко преди гибелта си Леонид Илич написа в работния си дневник, че е получил от Андропов „жълто хапче за безсъние“.
От екрана на демократичните телевизионни канали, над четвърт век ни се споделя, че това са „глупости“, сътворени в лабораторията на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за генералния секретар. И те допускат, че всички изброени смъртни до тук случаи са вследствие на битката за власт на партийната номенклатура на Брежнев. Но въпреки всичко всички умрели по това време бяха единствено „брежневци“, като всеки от тях бе охраняван от чекистите на андроповското Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Либералните новобранци
Настоящото управление на страховитото ведомство не бърза да разкрива тайните на Андропов. Очевидно, към момента не е пристигнало времето да се удостовери версията на някогашния началник на „Белия дом“ разстреляния Руслан Хасбулатов, на откривателите Александър Шевякин, Сергей Семанов, Фьодор Разаков и други, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е помогнало на Запада за разрушаването на Съюз на съветските социалистически републики. Много обстоятелства обаче потвърждават, че казусът е точно подобен
Плановете на Алън Дълес и на „Ранд Корпорейшън“ стартират да се превъплъщават, едвам когато през 1967 година „ Лубянка “ бе управлявана от огромния интелектуалец и западняк Юрий Андропов. Именно той като началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и станал член на Политбюро през 1973 година, способства за популяризирането на такива значими фигури в заличаването на Съветския съюз, като Шеварднадзе, Горбачов и Елцин.
Нито едно от назначенията на управителна партийна служба не ставаше без единодушието на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Едва ли маститият Андропов е проспал кариерата на ставрополеца Горбачов, който той завербува още през 1969 година Съвсем неотдавна самият Горбачов искрено си призна за антисъветските настроения: „… това постановяваше преструктурирането и аз в началото се надявах, че Литва, Латвия и Естония ще стартират първи битката си за излизане от СССР“.
Виктор Казначеев, вторият човек след Горбачов в Регионалния комитет на Ставропол, написа за шефа си: „Той беше богат, а тогава това беше невероятно“. По това време на територията на Ставропол целият руски хайлайф почиваше, лекуваше се и създаваше персоналните си връзки, този край стана прочут като гнездото на сивата стопанска система и на политическите интриги.
Наблюдателният Горбачов предлага на Андропов секретаря на Томския Регионален комитет Егор Лигачов и скоро под управлението на последния се оказват всички стопански фрагменти на Комунистическа партия на Съветския съюз. Така Андропов получава опция на всички места да сложи свои хора, някои от които и до момента стоят в сянка. Дейността на Егор Кузмич бе високо оценена от един от западните политолози: „Първостепенната задача на Лигачов беше да реализира „ революцията на Андропов“ измежду управлението на районните и регионалните партийни организации ”.
До края на 1983 година бяха заменени 20% от първите секретари на районните комитети на партията, 22% от членовете на Съвета на министрите, както и забележителен брой от висшия уред на ЦК… Тези пермутации усилиха опциите на Андропов за нововъведения. Но руският народ към момента не подозираше какво ще му се случи след няколко години. Те пропуснаха около ушите си воплите на интелектуалци от новата вълна на репресии и смятаха, че Андропов просто „затяга гайките“ на разхлабената система и притиска крадците на хазната. Е, от време на време той отиваше прекомерно надалеч, когато да вземем за пример заповяда да се заловят лентяите и ги наказа за закъсненията им за работа. Но въпреки всичко беше добър човек. И ред вкара, и цената на водката понижи, която в негова чест бе наречена „Андроповка“.
И никой не видя, по какъв начин един след различен в структурите на властта се катереха Горбачов и Елцин. „В края на декември 1983 година, спомня си Лигачов – от болничното заведение ми се обади, Юрий Владимирович и изиска от мен по време на визитата ми в Свердловск да следя Елцин. Честно казано, бях притеглен от него, от неговата жизнеспособност при общуването му с хората, а неговите сила и увереност, бяха забележителни и към него всички се отнасяха с почитание. Елцин бе взет на работи в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз, не без моята помощ“. Междувременно предшественикът на Лигачов, кардиналният Николай Петровичев смяташе, че на Елцин не би трябвало да се дава нищо за ръководство и би трябвало да бъде изпъден с метла от партията.
В резултат на това „ андроповци ” погнаха несговорчивия Петровичев.
Превърнете Съюз на съветските социалистически републики в Съединени американски щати
Чубайс, Авен, Кох, Глазев, Гайдар, Яковлев, Арбатов и другите перестройчици и млади реформатори също са „пиленцата на Андропов ”.
В Интернет списанието „Стрингър“ неизвестен офицер от разузнаването на Първо главно управление (на ДС) на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) описа, че към 1979 година Андропов стига до извода, че плана за създаване на социализма в Съюз на съветските социалистически републики е пред разпад, и корена на този проблем той вижда в стопанската система, а това може да се оправи единствено посредством икономическа промяна. Целта е да се трансформира Съветския съюз в една гигантска корпорация, която би трябвало да работи в границите на една отворена стопанска система на основата на взаимни предприятия с непознат капитал: „Имаше един въпрос. А от кое място ще се вземат професионалните специалисти по стопанската система? Андропов реши това внезапно: Щом няма експерти и вътре в страната няма кой да ги образова, тогава е належащо образованието им да стане в чужбина въз основата на непознатия опит. Парадоксалното беше, че за първи път в историята трябваше да се приготвят експерти, които в реалност щяха да бъдат бъдещите държавни водачи.
Московският екип на Гайдар даде пет вицепремиери, осем министри, осем зам.-министри. Ленинградският кръг на Чубайс даде трима вицепремиери, двама министри, пет зам.-министри. Своята двойнствена игра Андропов водеше толкоз тънко, че до момента в който беше жив никой в РСФСР не разгада тази игра. Но в другите републики осъзнаха, че замирисва на пържено, доста преди Горбачов да пристигна на власт със своята популярна фраза „процесът към този момент започна“.
На стаж в Съединени американски щати отпътуваха децата студенти на локалния хайлайф и децата на работещите в сенчестата стопанска система. Именно тяхната подривна активност, доста опрости колапса на Съюз на съветските социалистически републики. Успоредно с това, съгласно спомените на Аркадий Волски, който по времето на Елцин беше отпред на Руския съюз на индустриалците и бизнесмените, при започване на 80-те, младите андроповски интелектуалци съществено са проучвали концепцията за разделянето на Съюз на съветските социалистически републики на 41 мултикултурни щата на мястото на националните републики.
Памучното дело
Андропов даде на органите по сигурността по-голяма самостоятелност от Центъра. Навсякъде стартира битката против на клановете на власт. Основната работа на генералния секретар Андропов, за която либералите го приветстват, беше битката му против корупцията. Тя стартира в Узбекистан, единствената република, на територията на която след Втората международна война живееха представителите на съвсем всичките 142 националности на Съюз на съветските социалистически републики. И те освен съжителстваха, а в действителност живееха в мир. За този мир, заслуга има фронтовакът Шараф Рашидов, произлязал от самаркандски клан, и който от 1959 година, за съвсем четвърт век, съумя да сплоти към властта представители на всички други узбекски кланове, и не разреши на никой от тях да ръководи другите.
Узбекистан още преди земетресението през 1966 година се трансформира в мощен районен водач в Централна Азия. Успехът бе видян и от западните разследващи служби. Те знаеха доста добре, че взриви ли се мира в Узбекската ССР, незабавно това ще предизвика още по-мощна реакция в по-малко спокойните райони, а това ще е прелестен късмет да бъде разчленен Съюз на съветските социалистически републики. Но без да се дискредитира Рашидов това беше невероятно.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Андропов стартира да „ рови ” към него от 1967 година насам. Повод за неговото обвиняване те откриха през 1974 година в една кореспонденция за предаването на памука на страната. Над 1 милион рубли, годишно потъваха в джобовете на памучната мафия. Но Брежнев постоянно възпираше съперниците на Рашидов, знаейки каква е цената на мира в този регион.
Той постоянно получаваше доста по-малко вложения от Грузия и Армения, само че даваше доста повече в хамбара на Родината. Памукът, „бялото злато“, което страната купуваше за копейки, само че продаваше в 34 страни за валута и изцяло обезпечаваше с тази суровина текстилната индустрия на Съюз на съветските социалистически републики. Републиката беше втора по добива на злато, а най-мощната в света компания в Мурунтау произвеждаше слитъци с висока непорочност и предаваше всяка година по 50 тона злато. Да не се не помнят също по този начин и въглищата, медта, нефта, коприната и астраганените кожи.
Разбира се, там имаше и корупция. Но спрямо кавказката, размерът й беше доста дребен. Истинският корупционен гнойник растеше в обгрижваните от Андропов, Армения, Грузия и Азербайджан, чиито представители бяха отпред на главните „мозъчни центрове“ на Съюз на съветските социалистически републики. „Андроповският десант“ отпред със следователите Телман Гдлян и Николай Иванов в края на 70-те години искаше с един удар да бъде дискредитиран Брежнев и да се разшири сферата на кавказкото въздействие в Узбекистан, където в по-високите етажи на властта имаше доста арменци, макар че арменската диаспора беше единствено 0,2% от локалните поданици. Целта беше да се даде опция на арменските и грузинските глобалисти да подчинят първо републиката, а по-късно и цялата Централна Азия. И в случай че това не успееше, то най-малкото щеше да е изпокарването сред народите им.
В резултат на невижданото гонене (в пресата крещяха за хипотетично заграбване от мафията за 1,5 млрд.) на 31 октомври 1983 Рашидов ненадейно умря. На 9 февруари 1984 година гибелта настига и Андропов. Но най-важното за разпада на страната беше към този момент свършено от генералният секретар. Веднага след неговата и на Рашидов гибел в цяла Централна Азия, младежите, осъждаха водената от Съюз на съветските социалистически републики кървава война в Афганистан. Стартира разпространяването на опиати и стартира борбата сред клановете.
При Горбачов офанзивите върху републиката се ускориха. На глобалистите не им бе нужна гибелта на Рашидов, а краха на интернационализма. 22 хиляди души бяха свалени от високите им длъжности. Сред тях бяха узбеки, руснаци, гърци, украинци, таджики, туркмени и татари, само че не и арменци!. Стотици отидоха в пандиза. Случаят закупи невиждан мащаб. Но незабавно откакто показанията на обвинените, демонстрираха огромните подкупи, отиващи при Егор Лигачов, делото за корупцията стартира да се разпада от върха.
Афганистанските пристрастености
Глобалистите в Кремъл се появиха още при Хрушчов. Те станаха повече след внезапното повишаване на цените на нефта през 1973 година, когато Брежнев се отхвърли от икономическата промяна на Алексей Косигин в интерес на увеличението на доставките на недопечен нефт на Запад. Всъщност, още тогава руската стопанска система стартира да обслужва западната стопанска система, само че не на пазарен, а по планов метод и това не беше в ущърб на родното произвеждане. Но това не устройваше Запада. Дали волята на Запада или своята воля стартира да осъществя Андропов, тогава към момента началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), ние не знаем. Архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), по думите на техни чиновници, бяха изрядно почистени при Бакатин (министър на Министерство на вътрешните работи на Съюз на съветските социалистически републики 1988-1990 г.).
Днес е потвърдено, че нашествието в Афганистан, за която проклинат Брежнев, е била готова от Андропов, благодарение на Устинов, на секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз Борис Пономарьов и на външния министър Андрей Громико. Генералите Огарков, Вареников и Ахромеев изрично са били срещу въвеждането на войските.
През пролетта на 1979 година, когато формалният водач на Афганистан Нур Мухамад Тараки и министър председателят Хафизулла Амин молят за помощ, Брежнев и Андропов се съгласяват. През октомври Тараки беше погубен и Брежнев се разколебава. Но през декември Андропов внезапно трансформира мнението си и притиска Брежнев да съобщи, че Амин е молил за помощ Съединени американски щати, където е учил и е бил завербован от Централно разузнавателно управление на САЩ. А янките несъмнено са подготвени да му обезпечат тази помощ и да конфигурират ракети „Пършинг“. Освен това се твърди, че Централно разузнавателно управление на САЩ организира интервенция в Турция по основаването на „нова Велика Османска империя“, в която ще бъдат включени и южните руски републики. И Брежнев небрежно се предава.
Военните на вятъра се пробват да го отклонят от това. Обясняват му, че американска инвазия в Афганистан е невъзможна, откакто са минали единствено три години от срамната за тях война във Виетнам. Съединени американски щати тогава бяха на ръба на икономическа злополука. Джими Картър една година преди президентските избори нямаше желание да влиза в Афганистан. И в действителност, янките за първи път след Виетнам вземат решение да нахлуят в друга страна едвам през 1983 година – в дребната Гренада.
А националната памет в действителност помни с положително Андропов заради една, единствена и елементарна причина. През 1983 година, за първи път след гибелта на Сталин бе понижена цената на водката.
(Превод особено за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ