Ходехме голи, гладни, солени и щастливи
"... Ходехме голи, гладни, солени и щастливи ", написа в своя роман в книгата журналистът Иво Беров и точно тези негови думи дават заглавието на сборника " Голи и солени (морето преди бетона) ".
Вечерта на 15 септември, макар настъпващата есен, шумът на вълните се усещаше в Центъра на София, където се състоя формалната премиера на книгата, към този момент на пазара, с логото на издателство " Кръг ". Събитието събра в тематична полемика огромна част от създателите, както и съставителката на изданието Жанина Драгостинова.
Ето и някои от създателите: Галя Лозанова, Матей Константинов, Соломон Паси, Иван Бакалов, Иво Беров, Чавдар Ценов, Стоян Т. Михайлов, Михаил Вешим, Слава Янакиева, Василена Мирчева, Георги Папакочев, Ана Вълчанова, Иван Попйорданов, Енчо Господинов, Петър Стоянович, Георги Папакочев и мн. други
Представяме ви фрагмент от " Голи и солени (морето преди бетона) ".
Из " Ще почекаш ", Иво Беров
Няма по какъв начин да бъдеш неприятен, когато морето е на 10 метра от палатката ти и когато можеш да се дотъркаляш до него, в случай че те мързи да вървиш. Имаше компликации единствено с препитанието. За препитанието отговаряше Амадеус, тъй като доста бил обичал да готви. Любовта му към готвенето се показваше в това да гледа по какъв начин гаджето му готви и да я назидава. Той я назидаваше строго и в случай че яденето не му харесваше, я пращаше в къта за санкции, след което ходеше да я целува и утешава. Вследствие на грижите на Амадеус за препитанието ходехме все недояли, гладни и полугладни. А също и голи. И солени. Щото нямаше течаща сладка вода, мъкнехме я с туби от три километра. И без да имаме медицински знания, бяхме уверени, че солта убива всевъзможни микроби и бацили.
И в действителност – никой от нищо не се разболя, тъй че си ходехме голи, гладни, солени и щастливи. Хората си мислят, че щом вървим голи, по тия наши обиталища без друго би трябвало да върлуват разнообразни типове разюздана обич на всеки с всеки и с всичко останало. Нищо не върлуваше обаче. Голотата не е нито мотив, нито причина за блудничество, изключително когато свикнеш с нея. Точно противоположното – блудствата са и мотив, и причина за голотата. Дори стройното, изтънчено, момичешко, потъмняло от слънцето тяло на Стефка, гаджето на Амадеус, след два дни голота се превръщаше в най-обикновено тяло, нищо изключително. Особеното се получаваше, когато някой инцидентно се довлечеше до обиталищата по бански. Тия с банските ни изглеждаха смахнати извратеняци, които се тормозят от телата си заради техни си всякакви срамни аргументи. Така че не се отдавахме на блудства и разврат, назад – съзнателно изпълнявахме отговорностите си. Моето обвързване беше да върша каквото си ща до пет часа следобяд. Влизах в морето, скитах до нос Емине и назад и се ровех из чудатите чужбински предмети, изхвърлени на брега. Имаше облекла, играчки, парфюми, смазки, водни такъми, само че най-много обувки.
Водния дух, който доста разбираше както от морски работи, по този начин и от всичко останало, обясняваше, че всичко това е от корабите, които минават около носа. А най-вече са обувките, тъй като пасажерите си клатят краката от перилата на кораба и обувките им падат. За страдание, в никакъв случай по чифтове. А даже и да падне някой чифт, морето разделя лявата от дясната обувка по този начин, както житейското разделя влюбените. Умееше да изяснява поетически нещата Водния дух. Освен това разправяше, че морето изхвърляло също и кашони с уиски и чужбински цигари. Ние цъкахме с език и му вярвахме безусловно, без да го питаме по какъв начин по този начин уискито не е потънало и цигарите не са се намокрили. Тук вярвахме безусловно на всеки за всичко, каквото и да кажеше. Обичай подобен си имахме просто. Най-много си приказвахме след вечеря. Моето обвързване след пет беше да групирам клони за огъня, когато слънцето се скриваше зад стръмния бряг. Обичах да се смотавам в гората и да откривам всякакви неща. Откривах чирепи, серни извори, загадъчни руни и остатъци от антични цивилизации.
Останките разменях на сбора против други неща, направени от другите обиталци. Веднъж седмично се събирахме петима-шестима обиталци, с цел да танцуваме индиански танци, да си разменяме предмети и да си описваме ония необикновено вълнуващи случки, на които всички имаха вяра безусловно. Два-три пъти на тия сборове пристигнаха и двете германки. Те бяха нещо като легенда, като приказка, като поверие, като слух, като тръпка, нещо небивало в социалистическата ни реалност. Бяха красиви, но доста. На плажа мажеха голите си тела с всякакви смазки, с цел да блестят, а по-късно се галеха и понякога целуваха. Лежаха си настрана, никой не ги доближаваше, те не се присламчваха към никого. Явно бяха решили, че затънтеното в социалистическа България Иракли би могло да приюти тяхната чудата и красива обич. И Иракли я беше приютило. Както бе приютило и нашия свят, основан като отричане на мрачния соц, който по това време зорлем преименуваше хиляди българи и ги гонеше от родината им, а в този момент си давам сметка – като отричане и на пазарния Запад.
Крехък, неосъществим, краткотраен свят на измислици, игри, приказки, прищевки и гевезлъци, малко припламване на въглен в загаснало огнище, чиято последователност и небъдност можеше въпреки всичко да вмени като смисъл опцията някой ден, някой век, някое хилядолетие, на някоя планета или вселена да се трансформира в метод на живот.
Вечерта на 15 септември, макар настъпващата есен, шумът на вълните се усещаше в Центъра на София, където се състоя формалната премиера на книгата, към този момент на пазара, с логото на издателство " Кръг ". Събитието събра в тематична полемика огромна част от създателите, както и съставителката на изданието Жанина Драгостинова.
Ето и някои от създателите: Галя Лозанова, Матей Константинов, Соломон Паси, Иван Бакалов, Иво Беров, Чавдар Ценов, Стоян Т. Михайлов, Михаил Вешим, Слава Янакиева, Василена Мирчева, Георги Папакочев, Ана Вълчанова, Иван Попйорданов, Енчо Господинов, Петър Стоянович, Георги Папакочев и мн. други
Представяме ви фрагмент от " Голи и солени (морето преди бетона) ".
Из " Ще почекаш ", Иво Беров
Няма по какъв начин да бъдеш неприятен, когато морето е на 10 метра от палатката ти и когато можеш да се дотъркаляш до него, в случай че те мързи да вървиш. Имаше компликации единствено с препитанието. За препитанието отговаряше Амадеус, тъй като доста бил обичал да готви. Любовта му към готвенето се показваше в това да гледа по какъв начин гаджето му готви и да я назидава. Той я назидаваше строго и в случай че яденето не му харесваше, я пращаше в къта за санкции, след което ходеше да я целува и утешава. Вследствие на грижите на Амадеус за препитанието ходехме все недояли, гладни и полугладни. А също и голи. И солени. Щото нямаше течаща сладка вода, мъкнехме я с туби от три километра. И без да имаме медицински знания, бяхме уверени, че солта убива всевъзможни микроби и бацили.
И в действителност – никой от нищо не се разболя, тъй че си ходехме голи, гладни, солени и щастливи. Хората си мислят, че щом вървим голи, по тия наши обиталища без друго би трябвало да върлуват разнообразни типове разюздана обич на всеки с всеки и с всичко останало. Нищо не върлуваше обаче. Голотата не е нито мотив, нито причина за блудничество, изключително когато свикнеш с нея. Точно противоположното – блудствата са и мотив, и причина за голотата. Дори стройното, изтънчено, момичешко, потъмняло от слънцето тяло на Стефка, гаджето на Амадеус, след два дни голота се превръщаше в най-обикновено тяло, нищо изключително. Особеното се получаваше, когато някой инцидентно се довлечеше до обиталищата по бански. Тия с банските ни изглеждаха смахнати извратеняци, които се тормозят от телата си заради техни си всякакви срамни аргументи. Така че не се отдавахме на блудства и разврат, назад – съзнателно изпълнявахме отговорностите си. Моето обвързване беше да върша каквото си ща до пет часа следобяд. Влизах в морето, скитах до нос Емине и назад и се ровех из чудатите чужбински предмети, изхвърлени на брега. Имаше облекла, играчки, парфюми, смазки, водни такъми, само че най-много обувки.
Водния дух, който доста разбираше както от морски работи, по този начин и от всичко останало, обясняваше, че всичко това е от корабите, които минават около носа. А най-вече са обувките, тъй като пасажерите си клатят краката от перилата на кораба и обувките им падат. За страдание, в никакъв случай по чифтове. А даже и да падне някой чифт, морето разделя лявата от дясната обувка по този начин, както житейското разделя влюбените. Умееше да изяснява поетически нещата Водния дух. Освен това разправяше, че морето изхвърляло също и кашони с уиски и чужбински цигари. Ние цъкахме с език и му вярвахме безусловно, без да го питаме по какъв начин по този начин уискито не е потънало и цигарите не са се намокрили. Тук вярвахме безусловно на всеки за всичко, каквото и да кажеше. Обичай подобен си имахме просто. Най-много си приказвахме след вечеря. Моето обвързване след пет беше да групирам клони за огъня, когато слънцето се скриваше зад стръмния бряг. Обичах да се смотавам в гората и да откривам всякакви неща. Откривах чирепи, серни извори, загадъчни руни и остатъци от антични цивилизации.
Останките разменях на сбора против други неща, направени от другите обиталци. Веднъж седмично се събирахме петима-шестима обиталци, с цел да танцуваме индиански танци, да си разменяме предмети и да си описваме ония необикновено вълнуващи случки, на които всички имаха вяра безусловно. Два-три пъти на тия сборове пристигнаха и двете германки. Те бяха нещо като легенда, като приказка, като поверие, като слух, като тръпка, нещо небивало в социалистическата ни реалност. Бяха красиви, но доста. На плажа мажеха голите си тела с всякакви смазки, с цел да блестят, а по-късно се галеха и понякога целуваха. Лежаха си настрана, никой не ги доближаваше, те не се присламчваха към никого. Явно бяха решили, че затънтеното в социалистическа България Иракли би могло да приюти тяхната чудата и красива обич. И Иракли я беше приютило. Както бе приютило и нашия свят, основан като отричане на мрачния соц, който по това време зорлем преименуваше хиляди българи и ги гонеше от родината им, а в този момент си давам сметка – като отричане и на пазарния Запад.
Крехък, неосъществим, краткотраен свят на измислици, игри, приказки, прищевки и гевезлъци, малко припламване на въглен в загаснало огнище, чиято последователност и небъдност можеше въпреки всичко да вмени като смисъл опцията някой ден, някой век, някое хилядолетие, на някоя планета или вселена да се трансформира в метод на живот.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ