Знаете ли какво имат украинците? Лидер
Ходът на войната в Украйна напълно умерено можеше да окаже тъкмо подобен, какъвто това вълшебно джудже в кремъл беше планувало. Можеше да завърши доста бързо, хората да се откажат от опозиция и да им конфигурират едно кирливо марионетно държавно управление, което да е елементарен реализатор на кремъл. Нещо като в България сред 1944 година и 20хх година … следва да разберем.
Едно обаче не бяха планували нито вълшебното джудже, нито ватенките към него. Не предвидиха Зеленски.
Ако президентът на Украйна БЕШЕ приел предлагането на съдружниците – да му изпратят аероплан и да го изведат в сигурност отвън Украйна след 24 февруари, дружно със фамилията му, страната му щеше да остане без водач, войската щеше да е без водач, ХОРАТА щяха да са без водач. Всички щяха да се обезкуражат и да потънат в безпорядък. И тогава може би… може би щяха да се предадат и без пердах – както лилипутин предвиждаше.
Само дето Зеленски НЕ се качи на оня аероплан и вместо това сподели (което прокънтя по целия свят): „ Битката е тук, нуждая се от боеприпаси, а не от транспорт! “
ТОВА беше моментът, който обърна хода на войната и той се случи напълно първоначално ѝ.
Виждали сме други водачи да се поддават на изкушението и да се качват на оферти аероплан – изключително в Близкия Изток. Да се качват, да изоставят народа си, да натрупат парите на борда и да се избавят независимо. И след това страните им да затъват в ръцете на диктаторски режими и безпорядък.
Но не и Зеленски.
Той остана. И сподели, че няма да се съобщи. А това беше гигантска инжекция храброст за всички украинци. И те се бият все пак. И до през днешния ден. И ще се бият до края на войната, която те ще завоюват.
А това стана и с помощта на нещо друго. Лидерът им не е саможивец, а знае по какъв начин да завоюва благосклонностите на света. Знае по какъв начин да приказва, знае по какъв начин и по кое време да направи подбив, по кое време да е сериозен, по кое време какво да каже и с какъв звук да го каже.
Цяла Америка е във екстаз от речта му пред Конгреса. „ Парите ви не са щедрост “, сподели той на законодателите, „ Те са инвестиция в световната сигурност и народна власт, за която ние се грижим по най-отговорния метод “. И те знаят, че е прав. Но и са зашеметени от харизмата му.
И освен думите, а маниерите, гласът, интонацията, езикът на тялото. Той е водач. С външност, нищо, че е дребничък.
Гледах го преди седмица при Летерман. Интервю в метрото, скрити от бомбите на лилипутин. Атмосфера, минаващи влакове, хора – всеки по своята работа, Украйна не е примряла от боязън, както джуджето очакваше, Украйна е жива и дните си минават в работа, горест, наслада, разсъдък – с досадно отклоняване, провокирано от бункерния трол лилипутин, само че си минават на инат на него, животът не е спрял.
А Зеленски се държа когато трябваше – като президент, когато трябваше – като артист с голям опит пред камерата, харизмата отстъпваше място на елементарен комедиен сексапил и след това отново си сменяха местата.
Подиграват му се копейкините у нас, че бил „ актьорче “, „ смешник “, „ комик “, а не вземат да се погледнат те в огледалото.
Те щяха да са първи на оня аероплан – който съдружниците му предлагаха, само че той отхвърли. Те нямаше да го откажат, щяха да се натоварят (с все нашите пари!) преди ние да сме съумели да преброим до три, биха ни зарязали на мига. Но в този момент им е паднало да му се подиграват… Звучат като БГ „ звезда “, която се подиграва на Холивуд.
Оригиналното заглавие на този материал беше „ Знаете ли какво имат украинците? Лидер. А ние знаете ли какво имаме… “ – втората част подсказвайки какво мнение имам за нашите „ водачи “, само че я изтрих, нямаше потребност от нея, тя се подразбира.
Ние по най-важните постове слагаме какъв да е, едвам има някой там. Знаете ли кой е най-важният човек в републиката? Председателят на Народното събрание. Да, ние сме парламентарна република.
Правителството се регистрира пред Народното събрание и се подчинява на решенията на Народното събрание, нищо, че нашите тикви и тулупи ни трансфораха в бананова република и щом се доберат до власт, подчиняват Народното събрание на личните си шкембета. А след това унижиха институцията ръководител на Народно събрание.
Сега се приказва за „ компромисна фигура “ за министър председател, с която всички партии да са съгласни. Някой – толкоз слабохарактерен, че всички да си кажат, че ги устройва.
Показаха се и в лицето на „ заплахата “ какъв брой са „ смели “ и какво можем да чакаме от тях, в случай че заплахата престане да бъде в кавички. „ Опасността “ беше дали да дадем или не оръжие на Украйна и те се поп*каха от боязън да не би да си помислят тези в кремъл, че сме се намесили и да ги санкционират. Казах: да ГИ санкционират – тях, персонално, имам поради. Те за своите кожи се тревожат.
Айде в този момент си ги представете нашите „ водачи “ на мястото на Зеленски. Повръща ми се при мисълта. А за копейкините, които и „ водачи “ даже не са, а единствено едни кречетала, даже няма смисъл да приказваме.
Какво биха създали нашите „ водачи “, в случай че им се наложи да завоюват света на наша страна? Ако им се наложи да употребяват харизмата си? Че те имат харизма на остарял долап. Сричат, буботят на акцент, мрънкат, наскърбяват, гъгнат, непознатите езици са им тематика табу, уменията им са колкото на улична лампа, даже да желаят да са потребни (едва ли… само че даже да искаха), те не биха се справили, тъй като толкоз си могат. Друг е въпросът, че в никакъв случай не биха се напрегнали да са ни потребни на нас. Те са там – във властта – с друга цел.
Но… отделих им прекомерно доста време на тези „ нашите “ (а те даже не са наши, а са „ техни “ и някой са на отчет). Не заслужават. Стига им толкоз внимание.
Едно обаче не бяха планували нито вълшебното джудже, нито ватенките към него. Не предвидиха Зеленски.
Ако президентът на Украйна БЕШЕ приел предлагането на съдружниците – да му изпратят аероплан и да го изведат в сигурност отвън Украйна след 24 февруари, дружно със фамилията му, страната му щеше да остане без водач, войската щеше да е без водач, ХОРАТА щяха да са без водач. Всички щяха да се обезкуражат и да потънат в безпорядък. И тогава може би… може би щяха да се предадат и без пердах – както лилипутин предвиждаше.
Само дето Зеленски НЕ се качи на оня аероплан и вместо това сподели (което прокънтя по целия свят): „ Битката е тук, нуждая се от боеприпаси, а не от транспорт! “
ТОВА беше моментът, който обърна хода на войната и той се случи напълно първоначално ѝ.
Виждали сме други водачи да се поддават на изкушението и да се качват на оферти аероплан – изключително в Близкия Изток. Да се качват, да изоставят народа си, да натрупат парите на борда и да се избавят независимо. И след това страните им да затъват в ръцете на диктаторски режими и безпорядък.
Но не и Зеленски.
Той остана. И сподели, че няма да се съобщи. А това беше гигантска инжекция храброст за всички украинци. И те се бият все пак. И до през днешния ден. И ще се бият до края на войната, която те ще завоюват.
А това стана и с помощта на нещо друго. Лидерът им не е саможивец, а знае по какъв начин да завоюва благосклонностите на света. Знае по какъв начин да приказва, знае по какъв начин и по кое време да направи подбив, по кое време да е сериозен, по кое време какво да каже и с какъв звук да го каже.
Цяла Америка е във екстаз от речта му пред Конгреса. „ Парите ви не са щедрост “, сподели той на законодателите, „ Те са инвестиция в световната сигурност и народна власт, за която ние се грижим по най-отговорния метод “. И те знаят, че е прав. Но и са зашеметени от харизмата му.
И освен думите, а маниерите, гласът, интонацията, езикът на тялото. Той е водач. С външност, нищо, че е дребничък.
Гледах го преди седмица при Летерман. Интервю в метрото, скрити от бомбите на лилипутин. Атмосфера, минаващи влакове, хора – всеки по своята работа, Украйна не е примряла от боязън, както джуджето очакваше, Украйна е жива и дните си минават в работа, горест, наслада, разсъдък – с досадно отклоняване, провокирано от бункерния трол лилипутин, само че си минават на инат на него, животът не е спрял.
А Зеленски се държа когато трябваше – като президент, когато трябваше – като артист с голям опит пред камерата, харизмата отстъпваше място на елементарен комедиен сексапил и след това отново си сменяха местата.
Подиграват му се копейкините у нас, че бил „ актьорче “, „ смешник “, „ комик “, а не вземат да се погледнат те в огледалото.
Те щяха да са първи на оня аероплан – който съдружниците му предлагаха, само че той отхвърли. Те нямаше да го откажат, щяха да се натоварят (с все нашите пари!) преди ние да сме съумели да преброим до три, биха ни зарязали на мига. Но в този момент им е паднало да му се подиграват… Звучат като БГ „ звезда “, която се подиграва на Холивуд.
Оригиналното заглавие на този материал беше „ Знаете ли какво имат украинците? Лидер. А ние знаете ли какво имаме… “ – втората част подсказвайки какво мнение имам за нашите „ водачи “, само че я изтрих, нямаше потребност от нея, тя се подразбира.
Ние по най-важните постове слагаме какъв да е, едвам има някой там. Знаете ли кой е най-важният човек в републиката? Председателят на Народното събрание. Да, ние сме парламентарна република.
Правителството се регистрира пред Народното събрание и се подчинява на решенията на Народното събрание, нищо, че нашите тикви и тулупи ни трансфораха в бананова република и щом се доберат до власт, подчиняват Народното събрание на личните си шкембета. А след това унижиха институцията ръководител на Народно събрание.
Сега се приказва за „ компромисна фигура “ за министър председател, с която всички партии да са съгласни. Някой – толкоз слабохарактерен, че всички да си кажат, че ги устройва.
Показаха се и в лицето на „ заплахата “ какъв брой са „ смели “ и какво можем да чакаме от тях, в случай че заплахата престане да бъде в кавички. „ Опасността “ беше дали да дадем или не оръжие на Украйна и те се поп*каха от боязън да не би да си помислят тези в кремъл, че сме се намесили и да ги санкционират. Казах: да ГИ санкционират – тях, персонално, имам поради. Те за своите кожи се тревожат.
Айде в този момент си ги представете нашите „ водачи “ на мястото на Зеленски. Повръща ми се при мисълта. А за копейкините, които и „ водачи “ даже не са, а единствено едни кречетала, даже няма смисъл да приказваме.
Какво биха създали нашите „ водачи “, в случай че им се наложи да завоюват света на наша страна? Ако им се наложи да употребяват харизмата си? Че те имат харизма на остарял долап. Сричат, буботят на акцент, мрънкат, наскърбяват, гъгнат, непознатите езици са им тематика табу, уменията им са колкото на улична лампа, даже да желаят да са потребни (едва ли… само че даже да искаха), те не биха се справили, тъй като толкоз си могат. Друг е въпросът, че в никакъв случай не биха се напрегнали да са ни потребни на нас. Те са там – във властта – с друга цел.
Но… отделих им прекомерно доста време на тези „ нашите “ (а те даже не са наши, а са „ техни “ и някой са на отчет). Не заслужават. Стига им толкоз внимание.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ