Хлороквинът и хидроксихлороквинът са лекарства, използвани основно за профилактика и

Хлороквинът и хидроксихлороквинът са медикаменти, употребявани главно за профилактика и лекуване на паразитното заболяване малария. Резултлатите от скорошно проучване обаче подсказват, че те могат да намерят и ново приложение – в битката с рака.

Авторите на извършеното проучване създали изчерпателен разбор на повече от 190 предходни изследвания и заключили, че е мощно евентуално тези антималарийни медикаменти да усилват чувствителността на туморните кафези към съществуващата антитуморна терапия .

Онкологичната заболеваемост и смъртност продължава да бъде голямо задължение за публичното здраве, отнемайки единствено в Съединени американски щати по към 600 000 човешки живота годишно. Това, както и възходящата устойчивост на туморните кафези към прилаганото лекуване постанова обезверената потребност от качествено нови решения .

Отговор на тази потребност са откритията за непредвидените изгоди от хлороквина и хидроксихлороквина. Прилагани при малария, както и при автоимунни болести като систематичен лупус и ревматоиден артрит, те ще бъдат употребявани и на трето полесражение – това с рака.

Изследователите рапортуват, че двата медикамента са посочили висока ефетивност в лекуването на разнообразни типове рак – в това число смъртоносните глиобластом , белодробен и панкреатичен карцином .

Свързани публикации.. Специалисти: Ракът на белия дроб се подмладява 0 Mобилно приложение открива рак на панкреаса 0 Тумор в мозъка - кои признаци насочват за подобен? 0

Нещо повече, те разказват и механизмите, по които работят медикаментите:
Ограничават автофагията – развой, посредством който туморната клетка „ рециклира “ отпадните си артикули и който пречи на ДНК да подаде сигнал за проблем.

Стабилизират протеин p53 – прочут като туморен супресор Нормализират съдовата дисфункция в туморите. Това усъвършенства кръвообращението и понижава хипоксията в туморната маса. В резултат на тези резултати, се понижават процесите на туморен разпад и метастазиране, както и се обезпечава по-добро кръвообращение и улеснено постигане на противотуморните медикаменти до прицелните им места.
Още повече, двата медикамента са и безвредни и добре търпими от пациентите. Според резултатите тяхното приложение би дало значимо клинично усъвършенстване за някои типове рак, изключително в композиция с противотумоните медикаменти.

В момента се организират към 30 клинични изследвания на въпроса. Според откривателите те би трябвало да търсят най-хубавите дози и режими за приложението на медикаментите.