Хиндуистки крайнодесни организации призоваха за икономически бойкот на мюсюлманските фирми и държане на мюсюлманите извън селата след смъртоносно общностно насилие, избухнало в индийския щат Хариана.< /p>
Сектантски сблъсъци избухнаха в квартал Нух на 31 юли, след като според съобщенията религиозна процесия на организацията Vishwa Hindu Parishad беше нападната, убивайки шестима души, включително двама охранители.
Сблъсъците скоро се разпространиха и в други области. В Гуруграм джамия беше подпалена и нейният заместник-имам Мохамед Саад, 22-годишен, беше убит.
Досега полицията на Харяна е арестувала 312 души и е отвела най-малко 106 превантивно задържане, каза министърът на вътрешните работи на Харяна Анил Видж.
След насилието имаше протестни призиви от различни индуски групи.
На една демонстрация в Нух на 2 август, в град Ханси в област Хисар, може да се чуе един оратор – Кришна Гурджар от хиндуистката крайнодясна група Баджранг Дал – да дава ултиматум на местните фирми да уволнят всички мюсюлмански служители, работещи за тях или да се сблъскате с бойкот.
„Всеки собственик на магазин, който държи мюсюлманин на работа в магазина си, ще залепим плакати за техния бойкот пред магазините им и ще ги обявим за предатели на нашата общност“, каза Гурджар през високоговорител в рикша на оживен път със стотици последователи.
„Тук ще присъстват само хиндуисти. Ако след два дни някой мюсюлмански амбулатор бъде открит, каквото и да се случи с него, само той ще носи отговорност.”
Гурджар по-късно каза пред Ал Джазира: „Говорех за изгонване на външни мюсюлмани, като рохингите.“
Попитан дали иска мюсюлманите от Ханси да напуснат града, той отговори: „Целта на Баджранг Дал не е да плаши никого. Но Баджранг Дал няма да се уплаши и няма да позволи на индуската общност да се уплаши.“
Адвокатът Шахрук Алам, който наскоро оспори речта на омразата пред съдилищата, нарече призивите за икономически бойкот срещу мюсюлманите „част от модел на структурно насилие срещу тях“.
„Тези искания по някакъв начин предполагат, че мюсюлманите имат по-малко право на тази страна и следователно могат да бъдат наредени да напуснат градовете и областите. Освен това подобни искания нарушават целостта и сигурността на индийската нация. Те са в нарушение на гарантираните основни права в индийската конституция“, каза Алам.
Полицейски служители често се виждат да се разхождат с хиндуистките активисти на митинги, каза той.
„Понякога полицейски персонал може да бъде видян да наблюдава тези омразни митинги отстрани. За тази цел липсата на действие от страна на полицията също е в нарушение на разпорежданията на Върховния съд“, каза Алам.
През април 2023 г. Върховният съд нареди на индийските щати да регистрират случаи на реч на омразата, без да чакат подаването на жалби.
Заместник-началникът на полицията на Ханси, Вирендар Сангван, каза на Ал Джазира, че е регистрирано дело срещу Гурджар и други за бунтове и „насърчаване на вражда между класите“.
„В момента се води разследване“, каза Сангуан.
На друга демонстрация на 6 август в село Тигра в Харяна, индуски протестиращи поискаха освобождаването на мъже, арестувани за убийството на заместник имама на джамията Анджуман Джама в квартал Гуруграм.
„Има стотици мъже мюсюлмани, които работят в Гуруграм като дърводелци, бръснари, продавачи на зеленчуци, механици и таксиметрови шофьори и ние винаги сме ги подкрепяли. Но сега ще гарантираме, че те няма да получат никаква подкрепа отникъде, тъй като те са отговорни за нарушаването на мира в града“, каза Кулбхушан Бхардвадж от Bajrang Dal на събранието.
„На мюсюлманите не трябва да се позволява да живеят или работят в града. Апелираме към жителите на града да не им дават под наем апартаменти или бедни квартали.“
Беше регистрирано дело срещу Bhardwaj и други за насърчаване на вражда между различни групи. Ал Джазира се свърза с полицейски служители в Гуруграм, но не получи отговор.
Повече от 50 селски управителни органи в три области – Mahendergarh, Rewari и Jhajjar – на Харяна излязоха с изявления на 3 август, в които се казва, че са решили да забранят влизането на мюсюлмански търговци в техните райони след „зверствата, извършени срещу индусите в Нух ”.
Главите на селата написаха в писмата, които бяха видяни от Ал Джазира, „На нито един мюсюлманин няма да бъде позволено да прави какъвто и да е вид бизнес в селото, като продажба на неща, закупуване на добитък, просия.“
Ходът беше подкрепен от виден десен влиятелен човек, който е последван от премиера на Индия Нарендра Моди в Twitter.
Алам каза, че издадените изявления са против закона.
„Актът на писане на такива писма сам по себе си е оскърбление и насилие срещу целостта на Индия, братството и равенството на статуса, обещани в Конституцията. За мен е разочароващо, че властите решиха да не преследват незабавно авторите на подобни писма“, каза той.
На 8 август адвокат Капил Сибал издаде петиция до Върховния съд на Индия срещу призивите за икономически бойкот на мюсюлманите.
Ден по-късно профсъюзите се събраха в област Хисар в Харяна с хиляди фермери, за да демонстрират.
„Тези писма, забраняващи влизането на мюсюлмански търговци, са противоконституционни. Не мисля, че цели села са съгласни с това“, каза фермерът Суреш Кот, който организира протеста.
Той каза, че лидери от всички религии в страната, включително индуисти, мюсюлмани и сикхи, са поканени да обсъдят ситуацията.
„Дадохме съобщение, че бунтовниците трябва да бъдат арестувани и искаме мир“, каза Кот.
Източник: Ал Джазира
