СИНСИНАТИ (АП) — Айсата Сал превърташе WhatsApp през май, когато за първи път научи за новия маршрут до Съединените щати . За Ибрахима Соу откритието дойде в TikTok няколко седмици по-късно.
Докато пътищата им се пресякоха в подредената едноетажна тухлена къща в Синсинати, те бяха срещнали стотици други мавританци, почти всички следвайки нова пътека, нарастваща популярност сред по-младите мигранти от западноафриканската нация, благодарение до голяма степен на социалните медии.
„Преди четири месеца всичко просто се побърка“, каза Оумар Бол, който пристигна в Синсинати от Мавритания през 1997 г. и наскоро отвори дома си за Соу, Сал и повече от дузина други нови мигранти. „Телефонът ми не е спрял да звъни.“
Скокът в миграцията стана възможен благодарение на откриването тази година на нов маршрут през Никарагуа, където облекчените изисквания за влизане позволяват на мавританците и шепа други чуждестранни граждани да закупуване на евтина виза без доказателство за по-нататъшно пътуване.
С разпространението на информацията за входната точка туристически агенции и платени влиятелни хора се обърнаха към TikTok, за да популяризират пътуването, продавайки пакети от полети, които тръгват от Мавритания, след това се свързват през Турция, Колумбия и Ел Салвадор и се озовават в Манагуа, Никарагуа. Оттам мигрантите, заедно с търсещите убежище от други нации, биват откарани на север с автобуси с помощта на контрабандисти.
„Американската мечта все още е налична“, обещава видео в TikTok, едно от десетките на подобни публикации от френскоговорящи „водачи“, които помагат на мавританците да направят пътуването. „Не отлагайте за утре това, което можете да направите днес.“
„Желаем ви успех. Никарагуа ви обича много“, казва мъж, работещ за туристическа агенция, на испански в друго видео.
Напливът от мавританци изненада официалните лица в САЩ. Дойде без задействащо събитие – като природно бедствие. , преврат или внезапен икономически колапс — което предполага нарастващата сила на социалните медии да променят моделите на миграция: От март до юни повече от 8 500 мавританци пристигнаха в страната, като преминаха нелегално границата от Мексико, спрямо само 1 000 през предходните четири месеца, според данните на митническата и гранична защита на САЩ.
Новопристигналите вероятно вече надвишават приблизително 8000 родени в чужбина мавританци, живеещи преди това в САЩ, около половината от които са в Охайо. Много от тях пристигнаха през 90-те години на миналия век като бежанци, след като ръководеното от арабите военно правителство започна да експулсира чернокожи граждани.
Някои, които напуснаха, казват, че отново бягат от държавното насилие, насочено срещу черни мавританци. Расовото напрежение се увеличи след смъртта през май на млад чернокож мъж, Оумар Диоп, в полицейски арест, като правителството действа агресивно, за да смаже протестите и да изключи мобилния интернет на страната.
Нацията беше една от последните да се криминализира робството и се смята, че практиката продължава да съществува в части на страната. Няколко мавританци, които говориха с Асошиейтед прес, казаха, че полицията ги е набелязала заради активизъм срещу робството.
„Животът е много труден, особено за чернокожото мавританско население“, каза Соу, 38, който описва себе си като активист в страната. „Властите станаха заплашителни и репресивни.“
Стана трудно да се борим, каза той, и животът му беше застрашен. Затова той избяга по новия маршрут в Синсинати, където беше чул, че процъфтяваща мавританска общност помага на новопристигналите да стъпят на краката си.
Преди това да кандидатстваш за убежище в САЩ означаваше да летиш до Бразилия, след което да рискуваш опасен преход през гъстата джунгла на Darien Gap. Новият маршрут през Никарагуа заобикаля тази връзка.
Пътуването може да струва от $8 000 до $10 000, солидна сума, която някои семейства управляват чрез продажба на земя или добитък. С икономическия растеж през последното десетилетие Мавритания се премести в по-ниските класации на страните със среден доход, според агенцията на ООН за бежанците, но нивото на бедност остава високо, като 28,2% живеят под прага на бедността.
Маршрутът на Никарагуа също позволява на мигрантите да избягват пътуванията с лодки до Европа, които убиха десетки хиляди през последното десетилетие. Мавританските и испанските власти предприеха строги мерки срещу лодки, пресичащи Атлантическия океан за испанските Канарски острови, и хората все по-често биват залавяни след преходи до Северна Африка, за да се опитат да прекосят Средиземно море. Полетът до Никарагуа е законен, а останалата част от пътуването е на сушата — привлекателни възможности за мавританците и други, които искат да напуснат Африка.
Новият пасаж предоставя рядка възможност за едно поколение, копнеещо за по-добър живот , каза Бакари Тандия, мавритански активист, живеещ в Ню Йорк: „Без значение какво е вашето горещо желание да дойдете, ако няма маршрут, вие дори няма да мислите за това. Реалността е: хората виждат прозорец на възможност, затова бързат.“
Все пак някои, които са следвали маршрута на Никарагуа, казват, че са били подведени относно потенциалните опасности и бъдещето, което ги очаква в САЩ Този месец автобус, превозващ мигранти, падна по стръмен хълм в Мексико, убивайки 18 души, включително един мавританец. Други двама граждани на Мавриций бяха хоспитализирани.
Сал, 23-годишна медицинска сестра, каза, че е била ограбена от останалите пари в автобус в Мексико от мъже, облечени като полицаи. След като пресече границата, тя беше хоспитализирана с дехидратация.
„В WhatsApp казват: „О, не е много трудно“. Но не е вярно“, каза тя. „Сблъскваме се с толкова много болка по пътя си.“
Ибрахим Диа, 38-годишен, който притежава компания за почистване в мавританския град Нуадибу, каза, че брат му е напуснал страната през юни, след като Пътуване до Никарагуа, на което бе видял безброй други през последните месеци. Но той беше задържан на границата и остава затворен в арест в Тексас, каза Диа.
Много мавританци влизат в САЩ в Юма, Аризона. Някои са оставени на мексиканска магистрала от контрабандисти за около два часа разходка през дълбока до коленете река и равни пустинни храсти и скали. Те се предават на агентите на граничния патрул в Юма, чакащи под светлините на стадиона, където стена, построена по време на президентството на Доналд Тръмп, внезапно свършва.
След период на задържане и проверка, който може да продължи часове или дни, те може да влязат в страната, за да изчакайте съдебна дата, процес, който може да отнеме години. Други са задържани в продължение на седмици или са поставени на малък брой полети, които ги депортират обратно в Мавритания.
Групи за защита на човешките права призоваха администрацията на Байдън да предостави временен защитен статут на Мавритания, посочвайки съобщения за малтретиране срещу чернокожи жители, които са депортирани след бягство.
Тези, които могат да влязат, често се свързват със сплотена група от родени в Америка и Мавритания защитници, които ги свързват с жилища и им помагат да плащат за полети през САЩ Някои се насочват към Филаделфия, Денвър, Далас или Ню Йорк, където претоварената система от подслони е оставила мигранти – много от Мавритания и други места в Африка – да спят на тротоара
Охайо остава най-честата дестинация. Няколко хиляди са намерили своя път към Синсинати, установявайки се в малката, но жизнена общност. Група доброволци, водени от дългогодишния жител Бол, помагат с документите и корекциите в страната. Някои дни Бол прави многократни пътувания до летището, за да вземе хора, идващи от границата, като ги доведе до дома си или блок от апартаменти, наети от общността.
В неотдавнашен петък вечерта повече от дузина мавританци пътуваха до близката джамия, за да се помолят. След службата те се натрупаха в хола на къщата на друг приятел за вечеря: димящи купи с агнешко и кус-кус, сервирани на пода, с кутии кока-кола. Играл се мач от Световното първенство по футбол за жени, докато групата обсъждала своето минало и бъдеще.
Сал, някогашната медицинска сестра, каза, че иска да се върне на училище. Тя поема неофициална роля на готвачка в къщата, която споделя с други нови в Охайо. Тя се надява да остане в Синсинати с общността, която е прегърнала нея и много други.
„Хората на Мавритания ме посрещнаха добре“, каза тя. „И те ми дадоха надежда.“
____
Offernhartz съобщи от Ню Йорк; Брито от Барселона, Испания. Журналистът от AP Елиът Спагат допринесе от Сан Диего.
Вижте коментарите
