История на две гуми: От Малмьо до София на колело
Хиляди километри разделят шведския град Малмьо от българската столица София. Да ги изминат на велосипед избират родената в България Сабрина Трад и приятелят й - сърбинът Стефан Додан - и двамата млади историци. Те живеят в Швеция и вземат решение да се доберат до Балканите на две гуми.
„ В Швеция на всички места караме колело. Като учителка имам много огромна отпуска, а и той има опция това лято да е свободен. Винаги съм желала да отивам на дълго пътешестване с колело и той го възнамерява. Както Стефан споделя: „ Ти си идеологът, аз съм реализаторът ”, споделя Сабрина.
Речено-сторено. Едното колело е на скромните 20 години, само че е шведско и устоя всички трудности на пътя, до момента в който немското им колело трябвало да бъде заменено още в първите дни на пътешествието и по подигравка на ориста – таман в Германия. Това е и първата им неприятна изненада. Самата Германия им сервира проблеми с неуместни или несъществуващи велоалеи и не изключително общителни локални поданици. В Берлин попадат тъкмо в дните на Световното състезание по футбол:
„ Интересна панорама беше, тъй като се бяха подготвили доста. Цял Берлин беше посипан с видеостени, дори не можехме да влизаме на доста места, тъй като сме с чантите, дисагите, не ни пускат. И цялостен Берлин се беше събрал да гледа Световното. Точно тогава се класира Швеция, а ние бяхме с едно шведско флагче, доста тематично беше ”.
Двамата харесват и Дрезден, и Прага. Карат приблизително по 70 километра дневно. Признават, че максимумът е 100. Пътешествието към родните Балкани е съпроводено с всевъзможни преживелици - нощно каране, тежък планински преход, кърлежи. „ За такова премеждие трябват възторг и мотивация, няма невъзможни неща ”, обобщава Стефан. Със Сабрина дават и съвет на всички, които замислят да поемат на дълъг път с колело:
„ Да не се демотивират. Проблемите са естествени. Не би трябвало да очакваш нищо. Планирай нещата, бъди подготвен за всичко, само че не би трябвало да си напълно фокусиран върху проекта, който си направил, тъй като няма по какъв начин да не се разочароваш, няма по какъв начин да не се изнервиш: „ Ето аз съм планувал да потегли в 10 часа, а в този момент е 11 ”. Това са непотребни страсти – постоянно ще стигнеш. Не бъди плебей на съответния проект. Трябва в действителност да си еластичен, във всяко едно отношение, освен на пътя ”.
Въпреки шегите, че идната им велодестинация ще е от у дома до магазина, Сабрина и Стефан разказват пътуването си по този начин:
„ Прекрасно преживяване беше, с всичките му проблеми. Чувството, когато преодолееш проблем, е терапия за душата. ”
Още за пътешествието на Сабрина Трад и Стефан Додан чуйте в звуковия файл.
„ В Швеция на всички места караме колело. Като учителка имам много огромна отпуска, а и той има опция това лято да е свободен. Винаги съм желала да отивам на дълго пътешестване с колело и той го възнамерява. Както Стефан споделя: „ Ти си идеологът, аз съм реализаторът ”, споделя Сабрина.
Речено-сторено. Едното колело е на скромните 20 години, само че е шведско и устоя всички трудности на пътя, до момента в който немското им колело трябвало да бъде заменено още в първите дни на пътешествието и по подигравка на ориста – таман в Германия. Това е и първата им неприятна изненада. Самата Германия им сервира проблеми с неуместни или несъществуващи велоалеи и не изключително общителни локални поданици. В Берлин попадат тъкмо в дните на Световното състезание по футбол:
„ Интересна панорама беше, тъй като се бяха подготвили доста. Цял Берлин беше посипан с видеостени, дори не можехме да влизаме на доста места, тъй като сме с чантите, дисагите, не ни пускат. И цялостен Берлин се беше събрал да гледа Световното. Точно тогава се класира Швеция, а ние бяхме с едно шведско флагче, доста тематично беше ”.
Двамата харесват и Дрезден, и Прага. Карат приблизително по 70 километра дневно. Признават, че максимумът е 100. Пътешествието към родните Балкани е съпроводено с всевъзможни преживелици - нощно каране, тежък планински преход, кърлежи. „ За такова премеждие трябват възторг и мотивация, няма невъзможни неща ”, обобщава Стефан. Със Сабрина дават и съвет на всички, които замислят да поемат на дълъг път с колело:
„ Да не се демотивират. Проблемите са естествени. Не би трябвало да очакваш нищо. Планирай нещата, бъди подготвен за всичко, само че не би трябвало да си напълно фокусиран върху проекта, който си направил, тъй като няма по какъв начин да не се разочароваш, няма по какъв начин да не се изнервиш: „ Ето аз съм планувал да потегли в 10 часа, а в този момент е 11 ”. Това са непотребни страсти – постоянно ще стигнеш. Не бъди плебей на съответния проект. Трябва в действителност да си еластичен, във всяко едно отношение, освен на пътя ”.
Въпреки шегите, че идната им велодестинация ще е от у дома до магазина, Сабрина и Стефан разказват пътуването си по този начин:
„ Прекрасно преживяване беше, с всичките му проблеми. Чувството, когато преодолееш проблем, е терапия за душата. ”
Още за пътешествието на Сабрина Трад и Стефан Додан чуйте в звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ