Животът в квартала на българите в Оснабрюк
Хиляди хора от България година след година се заселват в Германия. В случая става дума не толкоз за добре образованите и квалифицирани българи, които елементарно си намират работа и се интегрират в обществото, а за хора с по-ниско или никакво обучение, които неведнъж са представители на малцинствата.
Те в началото избираха огромните немски градове, само че в последно време стотици се насочват и към по-малки обитаеми места, където измежду локалните управляващи, политиците и жителите последователно се избистря една и съща картина: новопристигналите неведнъж са подмамени в Германия от безсъвестни гешефтари, които ги подслоняват против доста пари в порутени здания и въртят далавери с трудовите им контракти и обществените помощи. На самите хора би трябвало да помогнем, а на гешефтарите да отрежем бизнеса - такава е общата настройка в доста немски градове, които се натъкват на казуса. Един от тях е 160-хилядният Оснабрюк в провинция Долна Саксония.
Животът в "квартала на българите "
„ През последните две години беше реализирано доста във връзка с интеграцията на новозаселили се хора от България ", твърди партията на Зелените в Оснабрюк. Според Зелените, най-важното е тези хора да получат подготовка и работа, с цел да се измъкнат от бедността. В същото време полицията и Службата по реда дават съдбоносен отпор на всички измамници и експлоататори, които се възползват от затрудненото състояние на тези хора, акцентират Зелените.
За какво тъкмо става дума? И кои са тези хора от България в Оснабрюк? Няколко изявления в локалните медии в елементи изясняват казуса.
След като българите и румънците получиха право на свободно напредване в Европейски Съюз, в града започнаха да идват хора от България. В момента обществени помощи получават 32,5% от тях: 460 души в трудоспособна възраст и 252 деца. През предходната година това е коствало на общината 3,6 милиона евро - с 1 милион по-малко, в сравнение с през 2016. Тази година се чакат още по-ниски разноски - не повече от 2,6 милиона евро. Част от тези хора в началото се хващат на почасова работа и след три месеца към този момент имат право на обществени помощи, в случай че изгубят работното си място. Местните управляващи, бюрата по труда, полицията и митническите служби считат, че в доста случаи се злоупотребява: показват се подправени или нередовни трудови контракти и контракти за наем, с цел да се получат обществени помощи.
В един отчет на полицейските служби, представен от вестник „ Хазепост ", се твърди, че българските жители в Оснабрюк във висока степен са жертва на трудова употреба и неприятни условия на труд. Често пъти те не познават правата си или не знаят по какъв начин да ги защитят. А тъй като нормално съвсем не приказват немски, те стават лесна жертва на „ черни овци " измежду работодателите, които гледат да се облагодетелстват за тяхна сметка, написа в отчета.
Катарина Пьотер от Социалната работа в Оснабрюк изяснява, че множеството българи в града принадлежат към турскоговорящото малцинство в своята страна. Много е мъчно да се откри кои са медиаторите, които ги довеждат в града и им обезпечават въпросните съмнителни контракти. Пьотер твърди обаче, че решителните дейности на локалните управляващи към този момент са внесли ужас измежду медиаторите. Повечето новозаселили се са жертви точно на тези медиатори и по тази причина би трябвало да им се помогне, акцентира Пьотер и споделя за разнообразни ограничения, измежду които и подкрепяне на децата в подготовката им за учебно заведение. Политиците в Оснабрюк са единомислещи: медиаторите и трафикантите би трябвало да бъдат преследвани, а на експлоатираните хора от България би трябвало да се оказва помощ.
Темата е изключително гореща. След като един локален политик от ХДС съобщи, че множеството българи в града не работят, а единствено получават обществени помощи, Зелените го упрекнаха в расизъм. В същото време в квартала „ Шинкел ", където живеят множеството новозаселили се, проблемите нарастват - до такава степен, че медиите започнаха да го назовават „ рискова зона ". Сандра Дорн от „ Нойе Оснабрюкер Цайтунг " посети тази „ зона " и беседва с хората. Ето в резюме някои от нейните наблюдения:
"Тук към този момент живеят единствено българи. Но аз се разбирам с тях. "
„ Проблеми с боклуците и с плъховете, ужасни условия на живот, групи мъже, които висят по улиците - по този начин беше преди година. (…) А по какъв начин наподобяват нещата през днешния ден? Оглеждаме се за отпадъци и за празни бирени кенчета, само че вместо това виждаме лехи с цветя. Там цъфтят рози и теменуги, оградени с дребни плетчета от пръчки и връв. Съседката го е направила, споделя един възрастен господин, немец от полски генезис. (…) „ Тук малко или повече към този момент всичко е българско ", споделя той. Мъжът живее от 1999 година в тази кооперация. Навремето съседите му били португалци, турци и германци. „ Всички си откриха по-добри жилища ", прибавя той. Сега тук живеели единствено българи. „ Но аз добре се разбирам с тях. " Мъжете по улицата с съмнение следят нашата журналистическа намеса. Но в близост има и дами с дребни деца. Пред един вход са изкарани остаряла софа и столове. Не, не били за изхвърляне, изясняват ни: „ Нашите сънародници имат обичая да поседнат на открито и да изпият по бира ", просвещава ни Неждет Халилов - немски жител с български корени, който държи магазин за хранителни артикули и лавка. "
По-нататък авторката на репортажа беседва с двама мъже от България. Единият не знае немски, а другият ѝ изяснява, че е доста удовлетворен - работи като разносвач на вестници на цялостно работно време. В България работа няма, изяснява мъжът.
„ Трудно е ", споделя Кристоф Твент. Той и жена му нямат нищо срещу българските им съседи, въпреки че от време на време са много изнервени: пушекът от скарите ежедневно и часове наред прониква в градината им. И още: българските магазинчета били отворени съвсем непрекъснато, в това число и в неделя, а стълпотворението било огромно. Освен това на Кристоф Твент му се налагало всяка заран да излиза на улицата с огромните щипци, с цел да събира отпадъци. А питателните боклуци по улицата привличали плъховете.
"Искаме тези хора да се усещат добре "
Семейство Твент се усеща безпомощно. Сузане споделя за здания, които били "отчайващо препълнени ". „ Там живеят необикновено доста деца ", прибавя Твент. „ Но ние от сърце желаеме тези хора да се усещат добре. " Двамата изясняват, че в последно време полицейското наличие се е нараснало: „ от нула на малко ".
В края на репортажа Карстен Фридеричи от гражданското съдружие „ Шинкел " твърди, че ситуацията в квартала в действителност се усъвършенства, само че „ проблематичната обстановка " си остава. „ Не знаем дали нещо се е трансформирало във връзка с тези структури, които примамват тук хората от България с огромни обещания ", споделя той. Според него, в някои от постройките живеели дами, принуждавани да проституират. „ Службата по реда и полицията са длъжни да разкрият причинителите, а жертвите имат потребност от помощ ", заключава Фридеричи.
Те в началото избираха огромните немски градове, само че в последно време стотици се насочват и към по-малки обитаеми места, където измежду локалните управляващи, политиците и жителите последователно се избистря една и съща картина: новопристигналите неведнъж са подмамени в Германия от безсъвестни гешефтари, които ги подслоняват против доста пари в порутени здания и въртят далавери с трудовите им контракти и обществените помощи. На самите хора би трябвало да помогнем, а на гешефтарите да отрежем бизнеса - такава е общата настройка в доста немски градове, които се натъкват на казуса. Един от тях е 160-хилядният Оснабрюк в провинция Долна Саксония.
Животът в "квартала на българите "
„ През последните две години беше реализирано доста във връзка с интеграцията на новозаселили се хора от България ", твърди партията на Зелените в Оснабрюк. Според Зелените, най-важното е тези хора да получат подготовка и работа, с цел да се измъкнат от бедността. В същото време полицията и Службата по реда дават съдбоносен отпор на всички измамници и експлоататори, които се възползват от затрудненото състояние на тези хора, акцентират Зелените.
За какво тъкмо става дума? И кои са тези хора от България в Оснабрюк? Няколко изявления в локалните медии в елементи изясняват казуса.
След като българите и румънците получиха право на свободно напредване в Европейски Съюз, в града започнаха да идват хора от България. В момента обществени помощи получават 32,5% от тях: 460 души в трудоспособна възраст и 252 деца. През предходната година това е коствало на общината 3,6 милиона евро - с 1 милион по-малко, в сравнение с през 2016. Тази година се чакат още по-ниски разноски - не повече от 2,6 милиона евро. Част от тези хора в началото се хващат на почасова работа и след три месеца към този момент имат право на обществени помощи, в случай че изгубят работното си място. Местните управляващи, бюрата по труда, полицията и митническите служби считат, че в доста случаи се злоупотребява: показват се подправени или нередовни трудови контракти и контракти за наем, с цел да се получат обществени помощи.
В един отчет на полицейските служби, представен от вестник „ Хазепост ", се твърди, че българските жители в Оснабрюк във висока степен са жертва на трудова употреба и неприятни условия на труд. Често пъти те не познават правата си или не знаят по какъв начин да ги защитят. А тъй като нормално съвсем не приказват немски, те стават лесна жертва на „ черни овци " измежду работодателите, които гледат да се облагодетелстват за тяхна сметка, написа в отчета.
Катарина Пьотер от Социалната работа в Оснабрюк изяснява, че множеството българи в града принадлежат към турскоговорящото малцинство в своята страна. Много е мъчно да се откри кои са медиаторите, които ги довеждат в града и им обезпечават въпросните съмнителни контракти. Пьотер твърди обаче, че решителните дейности на локалните управляващи към този момент са внесли ужас измежду медиаторите. Повечето новозаселили се са жертви точно на тези медиатори и по тази причина би трябвало да им се помогне, акцентира Пьотер и споделя за разнообразни ограничения, измежду които и подкрепяне на децата в подготовката им за учебно заведение. Политиците в Оснабрюк са единомислещи: медиаторите и трафикантите би трябвало да бъдат преследвани, а на експлоатираните хора от България би трябвало да се оказва помощ.
Темата е изключително гореща. След като един локален политик от ХДС съобщи, че множеството българи в града не работят, а единствено получават обществени помощи, Зелените го упрекнаха в расизъм. В същото време в квартала „ Шинкел ", където живеят множеството новозаселили се, проблемите нарастват - до такава степен, че медиите започнаха да го назовават „ рискова зона ". Сандра Дорн от „ Нойе Оснабрюкер Цайтунг " посети тази „ зона " и беседва с хората. Ето в резюме някои от нейните наблюдения:
"Тук към този момент живеят единствено българи. Но аз се разбирам с тях. "
„ Проблеми с боклуците и с плъховете, ужасни условия на живот, групи мъже, които висят по улиците - по този начин беше преди година. (…) А по какъв начин наподобяват нещата през днешния ден? Оглеждаме се за отпадъци и за празни бирени кенчета, само че вместо това виждаме лехи с цветя. Там цъфтят рози и теменуги, оградени с дребни плетчета от пръчки и връв. Съседката го е направила, споделя един възрастен господин, немец от полски генезис. (…) „ Тук малко или повече към този момент всичко е българско ", споделя той. Мъжът живее от 1999 година в тази кооперация. Навремето съседите му били португалци, турци и германци. „ Всички си откриха по-добри жилища ", прибавя той. Сега тук живеели единствено българи. „ Но аз добре се разбирам с тях. " Мъжете по улицата с съмнение следят нашата журналистическа намеса. Но в близост има и дами с дребни деца. Пред един вход са изкарани остаряла софа и столове. Не, не били за изхвърляне, изясняват ни: „ Нашите сънародници имат обичая да поседнат на открито и да изпият по бира ", просвещава ни Неждет Халилов - немски жител с български корени, който държи магазин за хранителни артикули и лавка. "
По-нататък авторката на репортажа беседва с двама мъже от България. Единият не знае немски, а другият ѝ изяснява, че е доста удовлетворен - работи като разносвач на вестници на цялостно работно време. В България работа няма, изяснява мъжът.
„ Трудно е ", споделя Кристоф Твент. Той и жена му нямат нищо срещу българските им съседи, въпреки че от време на време са много изнервени: пушекът от скарите ежедневно и часове наред прониква в градината им. И още: българските магазинчета били отворени съвсем непрекъснато, в това число и в неделя, а стълпотворението било огромно. Освен това на Кристоф Твент му се налагало всяка заран да излиза на улицата с огромните щипци, с цел да събира отпадъци. А питателните боклуци по улицата привличали плъховете.
"Искаме тези хора да се усещат добре "
Семейство Твент се усеща безпомощно. Сузане споделя за здания, които били "отчайващо препълнени ". „ Там живеят необикновено доста деца ", прибавя Твент. „ Но ние от сърце желаеме тези хора да се усещат добре. " Двамата изясняват, че в последно време полицейското наличие се е нараснало: „ от нула на малко ".
В края на репортажа Карстен Фридеричи от гражданското съдружие „ Шинкел " твърди, че ситуацията в квартала в действителност се усъвършенства, само че „ проблематичната обстановка " си остава. „ Не знаем дали нещо се е трансформирало във връзка с тези структури, които примамват тук хората от България с огромни обещания ", споделя той. Според него, в някои от постройките живеели дами, принуждавани да проституират. „ Службата по реда и полицията са длъжни да разкрият причинителите, а жертвите имат потребност от помощ ", заключава Фридеричи.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ