Хиляди деца в най-бедните и отдалечени селски общности в Южна

Дълго ходене до училище: 30 години в свобода, много деца в Южна Африка все още вървят километри до клас

Хиляди деца в най-бедните и отдалечени селски общности в Южна Африка към момента са изправени пред дълга километри пешком до учебно заведение, съвсем 30 години откакто страната вкара демократична смяна

От МОГОМОЦИ МАГОМЕ Associated Press 12 ноември 2023 година, 1:05 ч.

DUNDEE, Южна Африка -- През делничните дни 14-годишната Луянда Хлали става преди зазоряване, с цел да донесе дърва за огрев и кравешка тор, с цел да възпламени огън и да свари малко вода, преди четиримата й братя и сестри и родителите й да се разсънят.

Сутрините са кошер от интензивност в дома на Нланготи, в дребното селце Стратфорд в южноафриканската провинция Квазулу-Натал. След като свърши отговорностите си, Луянда потегля на 10-километрова (6 мили) разходка до учебното заведение си.

Няма учебни рейсове. Остава единствено дългият, прашен път, по който крадци и неприятни мъже могат да я атакуван.

Луянда е едно от десетките хиляди деца в най-бедните и отдалечени селски общности в Южна Африка, които към момента са изправени пред дълги разходки до най-близкото държавно учебно заведение, съвсем 30 години по-късно нацията сложи началото на демократична смяна.

Трудностите акцентират неравния достъп на децата до образование; неналичието на финансиран от държавното управление учебен превоз изостри безчет рискове.

Момичетата са изправени пред опасността от нахлуване и грабежите са необятно публикувани. Родители, локални водачи и деятели споделят, че обстановката увековечава към този момент съществуващите неравенства в страна, разказана от Световната банка като най-неравенството в света.

В Квазулу-Натал, деятели и деятели оказват напън върху управляващите да обезпечат превоз за над 200 000 възпитаници като Луянда - деца, които би трябвало да вървят 3 километра или повече до учебно заведение.

Това разстояние, според държавната политика на президента Сирил Рамафоса, изисква управляващите да обезпечат превоз за учениците. Но с възходящата беднотия и безработицата в страната с 56 милиона души над 25%, учебните рейсове са ниско в листата с цели.

Психологът Мелинда дю Тоа споделя неналичието на учебен превоз е показателна за социално-икономическите действителности на Южна Африка и присъщото й неравноправие. Тези, които не могат да си разрешат да живеят в градски региони, ще продължат да нямат съществени услуги.

Доклад на Amnesty International от 2020 година споделя, че опитът на децата в Южна Африка „ към момента доста зависи от това къде са родени, какъв брой са богати и цвета на кожата им. ”

Образователната система на Южна Африка, се споделя в отчета, „ продължава да бъде преследвана от очевидни неравенства и хронично едва показване, които имат дълбоки корени в наследството на апартейда, само че които също не се оправят дейно " от държавното управление.

В Квазулу-Натал, където повече от 30% от 12,4-милионното население на провинцията са безработни и получават обществени помощи, мнозина споделят, че би трябвало да избират сред закупуване на храна или заплащане на 350 южноафрикански ранда, почти 19 $, на месец за публичен превоз.

" Понякога тези деца вървят на учебно заведение без да закусва “, сподели Бонгиве Нланготи, бабата на Луянда.

Тя споделя, че се опасява най-вече, когато внуците й са на път.

„ Има са наркомани тук, когато се натъкнат на децата в ранните часове на сутринта, те ги ограбват от телефоните им, заплашват ги с ножове и се пробват да ги изнасилят “, сподели Нланготи.

Училищен шеф в село, ситуирано на към 50 километра (31 мили) от въгледобивния град Дънди, описа за битката си да получи утвърждение на повече учебни рейсове, откакто някои от неговите възпитаници, девойки, бяха изнасилени от локалните бандити.

„ Автобусът беше цялостен и те трябваше да вървят до учебно заведение пешком “, сподели шефът, поискал анонимност заради боязън от репресии.

Училището разполага с два остарели рейса, само че те могат да поемат единствено към 65 деца — а той има повече от 400 възпитаници в учебното заведение си. Директорът сподели, че се опасява, че един от рейсовете може дефинитивно се повреди — или се срине.

През септември 2022 година 18 възпитаници бяха убити в провинцията, когато техният препълнен миниван катастрофира на път за учебно заведение в град Понгола.

Матю Нгкобо, консултант в община Ендумени, заведе Асошиейтед прес до дере, където децата би трябвало да пресекат плитка, само че бърза река пешком.

„ Това място е доста рисково “, сподели Нгкобо. „ Последният път, когато валеше пороен дъжд, водач трябваше да бъде избавен, откакто колата му беше пометена. ”

„ Представете си, че децата би трябвало да минават през това всекидневно, с цел да получат достъп до обучение “, добави той.

Някои родители са прибягнали до настаняване на децата си, с цел да живеят по-близо до учебните заведения си, само че това може да коства скъпо и да ги остави без скъпа помощ вкъщи.

Баянда Хлонгване, възпитаник от девети клас в комбинираното учебно заведение Ебуси в село Васбанк, сподели, че постоянно закъснява и „ учителите не ме пускат да вляза “.

Той молеше родителите си да го оставят да живее по-близо. Те отстъпиха и в този момент той остава при родственици, единствено на към 2 километра (1,2 мили) от учебното заведение си.

Активистът Тебого Цесане, който работи за Equal Education, организация с нестопанска цел организация, споделя, че акцията за по-добър учебен превоз в Квазулу-Натал е почнала още през 2014 година, провокирана от писма на възпитаници, които са вървели пеш до учебно заведение до два часа.

Последните данни на държавното управление демонстрират, че 1148 учебни заведения в Квазулу-Натал са в лист на чакащи за финансиран от държавното управление учебен превоз.

Провинциалният отдел на образованието отхвърли да бъде интервюиран за тази история.

Постоянният отговор от просветителния отдел е, че няма пари, тъй че децата не престават да вървят.

„ Това е предизвикателство ден за ден “, сподели Цесане.