Пет аргумента защо България трябва да оказва военна помощ на Украйна
Хибридните внушения и агитация от русофили и путинофили са в интерес на Кремъл
Михаил Найденов, специалист по национална сигурност
Един от главните принадлежности на съветската подривна активност срещу страната и обществото ни е дезинформацията. За да повлияе на вземането на решения на държавно стратегическо равнище на ръководство, посредством своите локални политически проксита и сътрудници за въздействие Кремъл се пробва да прокарва манипулативни внушения. " Въвличането във война " е главният хибриден разказ, с който се цели България да не оказва военна помощ на Украйна и по този метод да остане изолирана, дружно с Унгария на Виктор Орбан, от своите съдружници в НАТО и останалите страни от Европейски Съюз. Следователно, този хибриден разказ е удар и срещу европейския път на България.
С цел противопоставяне на съветската хибридна експанзия срещу България, належащо е да бъдат изяснени следните съществени положения по отношение на даването на военна помощ на Украйна.
Първо,
оказването на военна помощ на Украйна е в полза на укрепването на сигурността на страната и на нашите съдружници, защото това е методът за ускорение на постигането напобеда за Украйна,обезсилването и сдържането на агресора и затова – по-бързото реализиране на условия за мир. Победата на Украйна е изискване за основаване на „ удобната и предвидима среда на сигурност “, което е наш главен интерес, дефиниран в Актуализираната тактика за национална сигурност. Следователно, с военната помощ за Украйна България работи за реализацията на своя най-висш стратегически документ.
В случай, че се допусне агресорът да победи, тогава Кремъл ще продължи с реваншисткия си дневен ред и идната цел на неговата експанзия е разумно да се чака да бъдат Молдова, Грузия и даже страни-членки на НАТО. При нахлуване над съдружник от НАТО България ще извършва отговорностите си по силата на член 5 от Северноатлантическия контракт. Това към този момент е обстановка, в която българските въоръжени сили могат да бъдат изправени пред конфликт с агресора, който по този метод влиза във война срещу целия Алианс. В тази връзка, това е действителна обстановка, която може да вкара България във война. Не оказването на военна помощ на Украйна в този момент ни въвлича във война, а допускането на съветска победа може да докара до този извънредно отрицателен сюжет.
При победа на агресора, съветската хибридна война срещу България ще придобие още по-голяма активност, в подтекста на стратегическото „ нахлуване “ (невоенно по характера си към момента) на Кремъл към Югоизточна Европа и укрепването на съветските позиции по оста Белград-Баня Лука. Крайно тревожно е построяването на така наречен Руско-сръбски филантропичен център в Ниш, който обезпечава условия за деяние на съветските разследващи служби.
В по-широк подтекст, при победа на Русия стратегическият боен баланс в Черно море, който към този момент е мощно нарушен в интерес на Москва, ще бъде още по-неблагоприятен за България и съдружниците ни.
Не на последно място, успеха на Украйна е наложителна, с цел да не се допусне българската общественост в тази страна да живеев изискванията на съветска окупация
и/или проруски марионетен режим, с всичките отрицателни последствия за бъдещото развиване и разцвет. Същото се отнася и за българите в Молдова, чието европейско бъдеще е в наш интерес.
Предвид гореизложеното, успеха на Украйна е наш стратегически интерес, за който би трябвало да способстваме интензивно. Противното значи да допуснем подкопаване на личната си сигурност и национални ползи.
Второ,
оказването на военна помощ на Украйна не следва да бъде еднократен акт, а развой, който отваря спомагателни благоприятни условия за превъоръжаване. С осъществяването на решението на Народното събрание от 09.12. 2022 година България надалеч не следва да е завършила със своята поддръжка за Украйна в това направление. Това е единствено първата стъпка, която сме подхванали.
Възприетата до момента процедура е тромава, изисква решение на Народното събрание, одобрение със закон и обявяване на подписан интернационален контракт. Най-неблагоприятното е, че процедурата визира фактора време и оттова своевременността на идването на военната помощ в хода на бойните дейности. Процедурата може и да дава правна сигурност на вземащите решения представители на изпълнителната власт, само че това не значи, че тя е единствената законосъобразна алтернатива. Това е ненужно презастраховане, което има като резултат отсрочване и закъснение на процесите на доставка на належащо и използваемо въоръжение и техника за украинските въоръжени сили. Това, от своя страна, се заплаща с удължение на съветската експанзия, а също и с престижа на България измежду съдружниците и сътрудниците ни.
Следва да се търсят отсега нататък правни благоприятни условия оказването на военна помощ за Украйна да става по по-лека и ускорена процедура – единствено с решение на Министерския съвет, който може да взема сходни законни решения. Или, в случай че по някаква причина продължи да се следва тежкият модел на взимане на обособени решения на Народното събрание с следващи ратификации, би трябвало да се търсят благоприятни условия държавното управление да бъде упълномощено със свои следващи решения да добавя пакета на към този момент гласуваната военна помощ. В този подтекст, към този момент има удобно решение на Конституционния съд, което дава благоприятни условия на законодателната и изпълнителната власт да работят за реализацията на българския стратегически интерес на сигурността и за създаване на отбранителните качества на българските въоръжени сили.
Трето,
посредством оказването на военна помощ за Украйна България само и единствено може да подкрепи (допълни) своето превъоръжаване и рационализация, само че това надалеч не е задоволително за тяхното цялостно осъществяване. Сама по себе си тази алтернатива няма да реши въпроса с модернизацията, само че тя може да окаже скъпа поддръжка на систематичните старания за превъоръжаване. Затова тя не би трябвало да бъде пропускана. Особено в изискванията на лимитирани средства за защита и остра нужда от бързо софтуерно превъоръжаване на всички типове въоръжени сили, България би трябвало да се възползва и от тази спомагателна опция. В това отношение Словакия към този момент го прави с обещаващ прогрес и дава образец на към момента колебаещи се съдружници. Със своя образец Словакия в този момент се утвърждава като водач на Източния фланг на НАТО.
Четвърто,
приемането на въоръжение и техника, финансова поддръжка от наши съдружници и заместващи качества, в подмяна на изпращането на военна помощ за Украйна, е опция, която е лимитирана във времето. Колкото повече то напредва, толкоз повече опциите се изчерпват. С прекосяването на Украйна към западни мостри въоръжение и техника ползата към нашите остарели руски системи, които, по този начин или другояче, ще бъдат снети от въоръжение, прогресивно ще понижава. Следователно, тези унаследени платформи следва да бъдат осъществени, до момента в който цената им е най-висока и до момента в който към тях съществува проявен интерес. Освен това по този начин се стопират и разноските по тяхното поддържане и потребление, които следва да бъдат пренасочени към построяването на нови качества. За задачата те може да бъдат пренасочени към капиталов механизъм в помощ на превъоръжаването.
Пето,
осуетяването на опцията България да изпрати оръжие на Украйна е в полза на Кремъл. Това е предпочитана цел на съветската хибридна офанзива, осъществена посредством всички вероятни средства и способи, с които Москва разполага в България. Основният съветски хибриден удар е ориентиран към процеса на взимане на решения на държавно стратегическо равнище, в подтекста на интензивна дезинформационна акция за манипулиране на публичното мнение. Затова институциите би трябвало да бъдат подготвени да работят уверено в отбрана на националния интерес.
Руският интерес е Украйна да не получава оръжие, което да може да употребява против нея във войната и по този начин да се основат условия за реализиране на военна победа за Москва. От позиция на стратегическия интерес на Кремъл, страната ни следва да действа единствено като фиктивен съдружник в Алианса, без да дава действителен принос за груповата защита, както и да има слаби въоръжени сили, употребяващи оперативно несъвместима и остаряла руска техника. Ако България не дава военна помощ на Украйна, Кремъл реализира тези две цели по едно и също време. Това е удар и по европейския път на страната ни и цивилизационния избор на нашето общество.
Михаил Найденов, специалист по национална сигурност
Един от главните принадлежности на съветската подривна активност срещу страната и обществото ни е дезинформацията. За да повлияе на вземането на решения на държавно стратегическо равнище на ръководство, посредством своите локални политически проксита и сътрудници за въздействие Кремъл се пробва да прокарва манипулативни внушения. " Въвличането във война " е главният хибриден разказ, с който се цели България да не оказва военна помощ на Украйна и по този метод да остане изолирана, дружно с Унгария на Виктор Орбан, от своите съдружници в НАТО и останалите страни от Европейски Съюз. Следователно, този хибриден разказ е удар и срещу европейския път на България.
С цел противопоставяне на съветската хибридна експанзия срещу България, належащо е да бъдат изяснени следните съществени положения по отношение на даването на военна помощ на Украйна.
Първо,
оказването на военна помощ на Украйна е в полза на укрепването на сигурността на страната и на нашите съдружници, защото това е методът за ускорение на постигането напобеда за Украйна,обезсилването и сдържането на агресора и затова – по-бързото реализиране на условия за мир. Победата на Украйна е изискване за основаване на „ удобната и предвидима среда на сигурност “, което е наш главен интерес, дефиниран в Актуализираната тактика за национална сигурност. Следователно, с военната помощ за Украйна България работи за реализацията на своя най-висш стратегически документ.
В случай, че се допусне агресорът да победи, тогава Кремъл ще продължи с реваншисткия си дневен ред и идната цел на неговата експанзия е разумно да се чака да бъдат Молдова, Грузия и даже страни-членки на НАТО. При нахлуване над съдружник от НАТО България ще извършва отговорностите си по силата на член 5 от Северноатлантическия контракт. Това към този момент е обстановка, в която българските въоръжени сили могат да бъдат изправени пред конфликт с агресора, който по този метод влиза във война срещу целия Алианс. В тази връзка, това е действителна обстановка, която може да вкара България във война. Не оказването на военна помощ на Украйна в този момент ни въвлича във война, а допускането на съветска победа може да докара до този извънредно отрицателен сюжет.
При победа на агресора, съветската хибридна война срещу България ще придобие още по-голяма активност, в подтекста на стратегическото „ нахлуване “ (невоенно по характера си към момента) на Кремъл към Югоизточна Европа и укрепването на съветските позиции по оста Белград-Баня Лука. Крайно тревожно е построяването на така наречен Руско-сръбски филантропичен център в Ниш, който обезпечава условия за деяние на съветските разследващи служби.
В по-широк подтекст, при победа на Русия стратегическият боен баланс в Черно море, който към този момент е мощно нарушен в интерес на Москва, ще бъде още по-неблагоприятен за България и съдружниците ни.
Не на последно място, успеха на Украйна е наложителна, с цел да не се допусне българската общественост в тази страна да живеев изискванията на съветска окупация
и/или проруски марионетен режим, с всичките отрицателни последствия за бъдещото развиване и разцвет. Същото се отнася и за българите в Молдова, чието европейско бъдеще е в наш интерес.
Предвид гореизложеното, успеха на Украйна е наш стратегически интерес, за който би трябвало да способстваме интензивно. Противното значи да допуснем подкопаване на личната си сигурност и национални ползи.
Второ,
оказването на военна помощ на Украйна не следва да бъде еднократен акт, а развой, който отваря спомагателни благоприятни условия за превъоръжаване. С осъществяването на решението на Народното събрание от 09.12. 2022 година България надалеч не следва да е завършила със своята поддръжка за Украйна в това направление. Това е единствено първата стъпка, която сме подхванали.
Възприетата до момента процедура е тромава, изисква решение на Народното събрание, одобрение със закон и обявяване на подписан интернационален контракт. Най-неблагоприятното е, че процедурата визира фактора време и оттова своевременността на идването на военната помощ в хода на бойните дейности. Процедурата може и да дава правна сигурност на вземащите решения представители на изпълнителната власт, само че това не значи, че тя е единствената законосъобразна алтернатива. Това е ненужно презастраховане, което има като резултат отсрочване и закъснение на процесите на доставка на належащо и използваемо въоръжение и техника за украинските въоръжени сили. Това, от своя страна, се заплаща с удължение на съветската експанзия, а също и с престижа на България измежду съдружниците и сътрудниците ни.
Следва да се търсят отсега нататък правни благоприятни условия оказването на военна помощ за Украйна да става по по-лека и ускорена процедура – единствено с решение на Министерския съвет, който може да взема сходни законни решения. Или, в случай че по някаква причина продължи да се следва тежкият модел на взимане на обособени решения на Народното събрание с следващи ратификации, би трябвало да се търсят благоприятни условия държавното управление да бъде упълномощено със свои следващи решения да добавя пакета на към този момент гласуваната военна помощ. В този подтекст, към този момент има удобно решение на Конституционния съд, което дава благоприятни условия на законодателната и изпълнителната власт да работят за реализацията на българския стратегически интерес на сигурността и за създаване на отбранителните качества на българските въоръжени сили.
Трето,
посредством оказването на военна помощ за Украйна България само и единствено може да подкрепи (допълни) своето превъоръжаване и рационализация, само че това надалеч не е задоволително за тяхното цялостно осъществяване. Сама по себе си тази алтернатива няма да реши въпроса с модернизацията, само че тя може да окаже скъпа поддръжка на систематичните старания за превъоръжаване. Затова тя не би трябвало да бъде пропускана. Особено в изискванията на лимитирани средства за защита и остра нужда от бързо софтуерно превъоръжаване на всички типове въоръжени сили, България би трябвало да се възползва и от тази спомагателна опция. В това отношение Словакия към този момент го прави с обещаващ прогрес и дава образец на към момента колебаещи се съдружници. Със своя образец Словакия в този момент се утвърждава като водач на Източния фланг на НАТО.
Четвърто,
приемането на въоръжение и техника, финансова поддръжка от наши съдружници и заместващи качества, в подмяна на изпращането на военна помощ за Украйна, е опция, която е лимитирана във времето. Колкото повече то напредва, толкоз повече опциите се изчерпват. С прекосяването на Украйна към западни мостри въоръжение и техника ползата към нашите остарели руски системи, които, по този начин или другояче, ще бъдат снети от въоръжение, прогресивно ще понижава. Следователно, тези унаследени платформи следва да бъдат осъществени, до момента в който цената им е най-висока и до момента в който към тях съществува проявен интерес. Освен това по този начин се стопират и разноските по тяхното поддържане и потребление, които следва да бъдат пренасочени към построяването на нови качества. За задачата те може да бъдат пренасочени към капиталов механизъм в помощ на превъоръжаването.
Пето,
осуетяването на опцията България да изпрати оръжие на Украйна е в полза на Кремъл. Това е предпочитана цел на съветската хибридна офанзива, осъществена посредством всички вероятни средства и способи, с които Москва разполага в България. Основният съветски хибриден удар е ориентиран към процеса на взимане на решения на държавно стратегическо равнище, в подтекста на интензивна дезинформационна акция за манипулиране на публичното мнение. Затова институциите би трябвало да бъдат подготвени да работят уверено в отбрана на националния интерес.
Руският интерес е Украйна да не получава оръжие, което да може да употребява против нея във войната и по този начин да се основат условия за реализиране на военна победа за Москва. От позиция на стратегическия интерес на Кремъл, страната ни следва да действа единствено като фиктивен съдружник в Алианса, без да дава действителен принос за груповата защита, както и да има слаби въоръжени сили, употребяващи оперативно несъвместима и остаряла руска техника. Ако България не дава военна помощ на Украйна, Кремъл реализира тези две цели по едно и също време. Това е удар и по европейския път на страната ни и цивилизационния избор на нашето общество.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ